Решение по дело №213/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: О. О. С. с [ЕГН], живущ на адрес: [населено място], [област], [улица],

ЧРЕЗ адв. И. М. от ПАК,

със съдебен адрес : [населено място], [улица], ****

[тел. номер]

ПРОТИВ: Решение № 5 от 13.02.2024 г. по

АНД № 177/2023г. по описа на Районен съд – [община].

Жалбоподателя, счита решението неправилно и незаконосъобразно постановено при необосновани правни изводи довели до неговата неправилност поради и което, моли да бъде отменено, като бъде отменено и обжалваното Наказателно №275/02.08.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - [област], като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

Сочи, че административнонаказващият орган реално е описал, че жалбоподателят е извършил две нарушения - не своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконна дейност в горите, като е допуснал на направата на извозен път, както и извършването на незаконна сеч, което правела неясна волята му, за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя, и водела до ограничаване правото му на защита.

Счита, че със съставения на жалбоподателят акт му е вменено нарушение, че е допуснал направа на извозен път. В същото време от констативния протокол се установявало, че при проверката е констатирал направа на просека, поради което оставало неясно, какво точно е констатирано в проверения терен, предвид соченото от свидетелите в съдебно заседание, че е констатирано на място при проверката направа именно на просека. С оглед на това следвало да се приеме, че при проверката извършена от свидетелите по акта не е констатирана направа на извозен път, който да е извършен в противоречие с издаденото позволително за сеч, и който не е бил проектиран в одобрения технологичен план. Не било без значение в случая е и това, че в съставения на жалбоподателя акт не е посочено какво точно е било предвидено за изграждане в имота - просеки, временни извозни пътища и др., съгласно одобрения технологичен план, били ли са извършени на място при проверката или не, поради което и следва извода, че акта не отговаря на императивното изискване на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като не съдържа пълно описание на нарушението, което е пренесено и в последвалото го НП, като по този начин било нарушено и императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява лично, не изпраща процесуален представител. С писмена молба депозирана преди дата на съдебно заседание процесуалния представител с подборно изложени съображения по съществото на делото моли да бъде отежнено обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, респективно да бъде отменено и Наказателно №277/05.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - [област], като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, изпраща процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на районният съд, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения:

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

След извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което валидно и допустимо.

Районният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е установил фактическата страна на спора, като с обжалваното решението е приел, че в периода от 31.01.2023 година до 20.04.2023 година, в землището на [населено място], [община], в отдел **, подотдел „м“, като лице по чл. 108, ал. 3 от ЗГ – настоящия касационен жалбоподател е получил позволително за сеч № ****, като е допуснал сеч направата на извозен път с дължина 50м и широчина 4м, който не е отразен в одобрения технологичен план и сеч на немаркирани с контролна горска марка в основата на стъбла на дървета от зимен дъб – 10 бр. и обща кубатура от 1 пл. куб.м. строителна дървесина и 8 пл. куб. м. дърва за огрев и черен бор 9 бр. дървета с общ обем от 2 пл.куб.м. дървесина и 8 куб.м. дърва за огрев. За така установеното на 05.06.2023 година на О. О. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица]бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството си на лице по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, комуто е издадено цитираното позволително за сеч, не е упражнил контрол и е допуснал добив на дървесина – посочените по – горе дървета. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че безспорно е установеното бездействие на наказаното лице и в посоченото му качество, на посоченото място, в указания период и при вписаните обстоятелства, като не е осъществен контрол по спазване изискването на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, като е допуснал сеч на дървета от вида зимен дъб – 10 бр. и обща кубатура от 1 пл. куб.м. строителна дървесина и 8 пл. куб. м. дърва за огрев и от вида черен бор 9 бр. дървета с общ обем от 2 пл.куб.м. дървесина и 8 куб.м. дърва за огрев., които не са маркирани за сеч с контролна горска марка при което е реализиран състава на нарушението посочени в АУАН и НП, относно разпоредбата на ЗГ, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районния съд Брезник фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Районният съд правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие е установил фактическата страна на спора.

Настоящият касационен състав напълно споделя и изведените от районния съд правни изводи за правилно приложен в административнонаказателното производство материален закон, която проверка се дължи служебно.

Неоснователни са възраженията на касационният жалбоподателя относно неустановено от районния съд допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, състоящо се в несъответствие на посоченото в АУАН и НП място и дата на извършване на нарушението. Районният съд е изложил своите съображения по това оплакване на наказаното лице, които настоящият състав споделя изцяло, поради което не следва да ги преповтаря. Неоснователни са твърденията в жалбата за неправилни изводи на районния съд касателно извършеното в АУАН, възприето и от наказващия орган в НП описание на процесното нарушение с оглед приложената санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Настоящия съдебен състав споделят изводите на решаващия съд, че извършената в АУАН и НП правна квалификация на деянието отговаря в пълна степен на описанието на нарушението, извършено в обстоятелствените им части.

Вменено на касатора в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, е неизпълнението на контролни правомощия във връзка с това позволително, довело до извършването на сеч на немаркирани с КГМ дървета от вида зимен дъб – 10 бр. и обща кубатура от 1 пл. куб.м. строителна дървесина и 8 пл. куб. м. дърва за огрев и от вида черен бор 9 бр. дървета с общ обем от 2 пл.куб.м. дървесина и 8 куб.м. дърва за огрев. Съответни на така предявеното фактическо административнонаказателно обвинение са приложените разпоредби на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ – бланкетна, чл. 108, ал. 3 от ЗГ – също бланкетна, и чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите. Разпоредбите имат за субект включително лице, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, отнасят се до възложените на това лице контролни правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, вменяват на това лице осъществяването на контрол, свързан с предотвратяването и спирането на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, контролът се отнася включително до спазване на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 – лицата, извършващи добива на дървесина да секат само определените за сеч дървета, а неупражняването на контрол е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на това лице, именно съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Предвид гореизложеното посочените касационни основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното постановление с наложените административни наказания, първоинстанционния съд е приел процесните нарушения за доказани по безспорен начин за извършени, виновно и от наказаното лице. Районен съд Брезник е достигнал до фактически и правни изводи, които касационната инстанция възприема напълно.

Относно разноските:

С оглед изхода на право на разноски има ответника по касационната жалба. При своевременното направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на административнонаказващия орган – ответник по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. съдебно решение № 5 от 13.02.2024 година, постановено по АНД № 177 по описа за 2023 година на Районен съд [община].

ОСЪЖДА О. О. С., с [ЕГН], от [населено място], ул. „Атанас Ботев“ № 12 Д. З. в полза на Регионална дирекция по горите [област], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „[държава]“ № 33 съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.