Р Е Ш Е Н И Е
№………………2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на четиринадесети януари 2019
г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2666 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Производството по
делото е образувано по жалба подадена от „АСТАРТА СТРОЙ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 150, вх. 8, ет.3,
ап.8, представлявано от В.В.К. и А.В.Б., чрез адв. Д., срещу Ревизионен акт
№Р-03000317008848-091-001/18.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, в частта в която е потвърден с Решение №201/23.08.2018 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения
за ДДС за данъчен период м.01/2015 г. в размер на 85119,57 лв. главница и
28816,99 лв. лихви; за данъчен период м.02/2017 г. в размер на 8910,02 лв.
главница и 1141,07 лв. лихви и за данъчен период м.05/2017 г. в размер на 0,00
лв. главница и 23,01 лв. лихва.
Жалбоподателят твърди, че Ревизионният акт е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
Относно установен дължим ДДС в размер на 85
119,57 лв. за дан. период м. 01/2015г. и лихви за просрочие 28 816,99 лв.
Жалбоподателят оспорва извода на органите по
приходи, че доставчик „Булстрой 2005“ ЕООД не е
извършил доставка на строителна услуга на стойност 425 597,86 лв. Сочи, че
основният мотив на ревизиращите органи е нотариалната покана от жалбоподателя
за разваляне на сключения договор, поради неизпълнени СМР, изпълнени такива с
отклонение или без одобрение на посочената стойност. Жалбоподателят счита, че
нотариалната покана не може да служи като доказателство за обема на неизвършените СМР. Органите по приходи е следвало да съберат
всички допустими доказателства, за да установят достоверно обема на изпълнените
СМР. Жалбоподателят сочи, че в събраните доказателства /акт за установяване
състояние на строежа при спиране на строителството/ са изредени извършените
строителни работи, но не е посочена тяхната стойност, липсва
количествено-стойностна сметка. Органите по приходи не са изследвали, сочените
в нотариалната покана извършени СМР с отклонение или без одобрение, дали
впоследствие не са представени проекти или е извършено тяхното поправяне, което
би увеличило стойността им; не са установили сочената стойност в нотариалната
покана дали е с включен в нея ДДС. Жалбоподателят сочи, че няма влязъл в сила
акт, който да установява със сила на присъдено нещо основателността на
претенциите на страните. Сочи, че доставчик „Булстрой
2005“ ЕООД не е издал кредитно известие, поради което жалбоподателят няма
законово основание да извърши корекция на ползвания данъчен кредит.
Относно установен дължим ДДС в размер на 8
910,02 лв. за дан. период м. 02/2017г. и лихви за просрочие 1 141,07 лв.
Жалбоподателят оспорва извода на органите по
приходи, че не е получил пълния размер на строителните услуги, за които е
заплатил на доставчик „Ер Джи Проджект
Мениджмънт“ ООД, предвид прекратяването на договора. Сочи, че единственият
мотив на органите по приходи е Уведомление от 20.02.2017г. от „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД,
с което последният разваля договора за строителство, начислява неустойки и
извършва прихващане на суми. Жалбоподателят счита, че изявлението на доставчика
в Уведомлението не може да служи като доказателство, нито че договорът е
развален по вина на жалбоподателя, нито за обема на извършените и неизвършени от доставчика СМР. Счита, че органите по
приходи е следвало да съберат всички допустими по ДОПК доказателства,
удостоверяващи че договорът е реално развален и обема на извършените СМР. Сочи,
че няма влязъл в сила акт, който да установява със сила на присъдено нещо
основателността на претенциите на страните. Жалбоподателят се позовава на чл. 79,
ал. 2 от ЗЗД, според който ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението. Отделно от това счита, че неправилно
органите по приходи са приели, че е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
Оспорва размера на извършените от органите по
приходи корекции предвид издадено кредитно известие в по-късен данъчен период.
Счита, че въпросното кредитно известие, правилно е включено в дневника за
покупките през м. 02/2018г,- за периода, когато е получено, а не както са
посочили органите по приходите в данъчен период м.02/2017 г.
Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло оспорения РА, в обжалваната му част. В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Процесуалните му представители поддържат
жалбата на сочените в нея основания. Претендират се разноските по делото.
Процесуалния представител на ответника,
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски- юрисконсултско възнаграждение.
І. По допустимостта на жалбата :
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
Настоящото ревизионно
производство е започнало със ЗВР № Р-03000317008848-020-001/14.12.2017г.,
изменена със ЗВР № Р-03000317008848-020-002/21.03.2018 г. и ЗВР №
Р-03000317008848-020-003/17.04.2018 г. издадени от Д К – началник сектор „Ревизии“ към ТД на НАП
Варна. На жалбоподателя е извършена ревизия за Данък върху добавената стойност
/ ДДС / за дан. периоди от 14.03.2013г. до 31.10.2017г., приключила с
оспорените РД и РА, издадени в законоустановените срокове.
ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА
:
При извършване на задължителната проверка по
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14- дневен срок от
приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
нищожност.
ІІІ. По материалноправната
законосъобразност на ревизионния акт:
Въз основа на събраните доказателства органите по приходи са установили следната
фактическа обстановка:
През ревизираните периоди жалбоподателят извършва дейност - строителство на курортна сграда в гр. Варна,
местност „Кара таш“.
Във връзка със
строителството на сградата жалбодателят е представил Договор за изграждане на жилищна сграда в груб строеж и последващи
довършителни работи от
09.10.2012г. /л. 463/, с който възлага
на „Булстрой 2005“ ЕООД, ЕИК 103 938 280, да извърши срещу възнаграждение
и на свой риск строително монтажните работи / СМР /. Уговорено е СМР
да бъдат извършени на два етапа: Първи етап:
от разчистване на строителната
площадка до конструктивно изграждане /подписване на акт обр. 14/ на сградата и 2-ри етап: довършителни работи. За изпълнение на възложените СМР възложителят /т.е. жалбоподателят/ се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер 1 520 000
евро, в т.ч. за Еви етап са
договорени 750 000 евро, платими на три равни вноски до
15.12.2012г. Уговорени са правата и задълженията на възложителя и изпълнителя, отговорностите при забава и неизпълнение на страните, срокове за изпълнение. Представени са и два броя
допълнителни споразумения:
с първото страните потвърждават извършените плащания от възложителя /л. 735/;
с второто се съгласяват за изграждане на допълнителни площи, корекции на срокове, изменение на общата сума по договора, възлизаща на 1 800 000 евро, с включен ДДС.
Органите по приходи са установили, че за ревизирания период жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от доставчика „Булстрой 2005“ ЕООД, подробно описани на стр. 4-6 от РД. От доставчика са изискани
доказателства във връзка с търговските взаимоотношения с жалбоподателя
/л. 571/. Представил е копия
на процесиите фактури издадени въз основа
на авансови плащания; копия на горецитирания договор допълнителните споразумения,
счетоводни регистри, банкови
извлечения. От представените документи е установено, че „Булстрой
2005“ ЕООД за 2013г. и 2014г. е признало приходи по договора за строителство в
размер на 1 433 898,82 лв. Предвид това, че няма съставени протоколи за
извършени СМР и други документи, указващи етапа на строителство, признаването
на част от получените аванси като приход е извършено на база направените от
дружеството разходи. За 2013г. са признати приходи в размер 1 104 980,13 лв.
/въз основа на отчетени разходи по с/ка 611 за 2012г.
- 260 714,68 лв. и за 2013г. - 844 265,45 лв./ За 2014г. са признати приходи в
размер 328 918,69 лв. /л. 545-556/.„Булстрой 2005“
ЕООД е представил писмено обяснение /л. 517/, съгласно което поради влошаване
на търговските взаимоотношения с възложителя /в настоящото производство
жалбоподател/, а именно преустановяване на плащанията, съгласно договорените
условия, дружеството преустановява строителните работи на обекта. Не притежава
строителна документация, тъй като от възложителя е определен строителен надзор
/“Райнова консултинг“ ООД/. Сградата е изградена до
груб строеж, без дружеството да е присъствало на актуването. Поради тези
обстоятелства и въз основа на Акт от 15.03.2015г., издаден от възложителя,
дружеството не е допуснато до обекта и отношенията са преустановени.
Впоследствие е издаден Акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството. От „Булстрой 2005“ ЕООД не
са извършени уговорените довършителни работи по етап 2-ри от строителството.
Допълнително е представена счетоводна
хронология, от която са установени признати през 2017г. приходи по договора за
строителство в размер 619 346,17 лв. /л. 560/
От дружеството, на което е възложено да
осъществява строителен надзор „Райнова консултинг“
ООД, ЕИК 103 939 400, органите по приходи са изискали документи и доказателства
относно строителния надзор на обекта на жалбоподателя. „Райнова консултинг“ ООД е представило копия на издадени междинни
актове по образец /л. 158 от преп./, в т.ч. Акт за
приемане на конструкцията от 26.02.2013г.; Акт за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството от 30.01.2015г., в който е описано всичко
извършено до тази дата.
От жалбоподателя е изискана справка за
усвоените аванси, но такава не е представена. Дадено е писмено обяснение, че
такава справка не може да бъде дадена, тъй като между страните е уговорено да
бъде подписан Акт 19 при издаване на Акт 16. Органите по приходи са извели
извод, че за част от платените аванси жалбоподателят не е получил насрещна
престация-СМР услуги, които впоследствие са извършени от други дружества.
Общата цена за изграждането на обекта по договор е 1 800 000 евро с включен ДДС
/1 500 000 евро в левова равностойност 2 933 745 лв., без ДДС/. Органите по
приходите са приели, че със заплатените аванси в общ размер 2 900 813,34 лв.
без ДДС жалбоподателят плаща почти изцяло договорената сума за изграждане на
курортната сграда в завършен вид, а впоследствие сградата се довършва от други
дружества, които са издали фактури до м. 03/2018г. с данъчна основа общо 543
657,30 лв. и ДДС 108 731,46 лв.
След прекратяване на отношенията между двете
дружества, жалбоподателят отправя нотариална покана до „Булстрой
2005“ ЕООД /л. 660/ и предявява претенция за възстановяване на сумата 217
604,73 евро /левова равностойност 425 597,86 лв./, представляваща стойността на
заплатени, но неизпълнени СМР. Органите по приходите са установили, че „Булстрой 2005“ ООД не е издало кредитни известия за
неусвоената част от платените аванси. Приели са, че доставчикът е следвало да издаде кредитни известия на
датата на издаване на Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството. Приели са, че на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателят
е следвало да коригира размера на ползвания данъчен кредит. Органите по приходи
са счели, че не е налице доставка на услуга, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС на
стойност 425 597,86 лв. по фактурите от „Булстрой
2005“ ЕООД и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са коригирали размера
на ползвания данъчен кредит с 85 119,57 лв. за дан. период м. 01/2015г.
По установяванията за 2017 г.
Жалбоподателят е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит по фактури, с предмет „аванс за СМР“, от доставчика „Ер Джи проджект мениджмънт“ ООД,
ЕИК 103 097 831, подробно описани на стр. 9-10 от РД.
На доставчика е връчено искане за представяне
на документи и писмени обяснения и той е представил такива /л. 392/. Представил
е заверено копие на договор от 04.12.2015г. /л. 388/, с който жалбоподателят
възлага на „Ер Джи проджект
мениджмънт“ ООД извършването на всички довършителни работи по процесната
сграда, както и въвеждането й в експлоатация. Цената на услугата е съгласно
количествено-стойностна сметка. Уговорени са още права и задължения на
възложителя и изпълнителя, начин на плащане, срокове на изпълнение по договора,
изисквания за качество, отговорност при неизпълнение. Представени са още
допълнителни споразумения, банкови извлечения за извършени плащания, счетоводни
регистри, строителни книжа. Доставчикът е представил и Уведомление /л. 239 от преп./, отправено до жалбоподателя и съгласно което поради
поредния отказ за плащане на договорените суми, отказ на изпълнение на
задълженията по чл. 4 от договора за строителство от 04.12.2015г., неизпълнение
на т. 2 от Преамбюла на договора, неизпълнение на чл. 23, букви „а“ и „д“ от
договора, „Ер Джи проджект
мениджмънт“ ООД прекратява Договор за строителство, подписан на 04.12.2015г.,
начислява неустойка в размер 36 000 лв. и я прихваща от преведения аванс. В
Уведомлението са посочени и други прихванати и задържани суми, начислени
разходи и прочее.
Въз основа на събраните доказателства
органите по приходи са счели, че част от преведените от жалбоподателя на „Ер Джи проджект мениджмънт“ ООД
аванси, за които са издадени фактури, не са усвоени по предназначение, т.е.
жалбоподателят не е получил пълния размер строителни услуги, за които е
заплатил. Установили са, че доставчикът е издал кредитно известие за
неусвоените аванси /КИ № 10..622/01.02.2018г. с дан. основа 12 727,94 лв. и ДДС
2 545,59 лв., което жалбоподателят не е включил в дневник за покупките до
датата на съставяне на РД. Ревизиращите органи са приели, че сторнираният
данъчен кредит следва да бъде в по- голям размер - доставчикът е следвало да
издаде кредитно известие през м. февруари 2017г. и да сторнира ДДС в размер 8
910,02 лв., а не както го е сторил само за 2 545,59 лв. Изложили са
следните мотиви:
a/ съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС не се
смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Предвид това и на основание чл. 78,
ал. 4 от ЗДДС следва да се извърши корекция на ползван данъчен кредит в размер
6 000 лв. по авансови фактури, издадени от „Ер Джи проджект мениджмънт“ ООД на жалбоподателя. с които е
прихваната неустойка в размер 30 000 лв., за която е издадена фактура
№010…514/20.02.2017 г.
б/ на основание чл. 78, ал. 4 от ЗДДС следва
да се извърши корекция на ползван данъчен кредит в размер 364,43 лв.,
представляваща задържана сума по искане на трето лице, Р И Х., като частично
плащане за неизплатено възнаграждение за извършени от него работи по
инвеститорски контрол въз основа на договор от 26.02.2015г., по искова
претенция на лицето към жалбоподателя, отправена чрез Варненски Районен съд.
в/ на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС
органите по приходи са коригирали размера на ползвания данъчен кредит за дан.
период м. 02/2017г. със сумата по КИ № 10..622/01.02.2018г. с дан. основа 12
727,94 лв. и ДДС 2 545,59 лв., неотразено от
жалбоподателя в дневник за покупките.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Горната фактическа обстановка, съдът приема
за безспорна между страните. Спорът е по тълкуването на правото и
интерпретирането на доказателствата.
Относно установяванията за данъчен период м.януари 2015 г.
Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя за липса на доказателства за разваляне на сделката между „Астарта
Строй“ ООД и „Булстрой 2005“ ООД. По делото са налице
от една страна доказателства за отправено от страна на възложителя уведомление за
едностранно прекратяване на договора от страна на „Астарта Строй“. Горното е
оформено в нотариална покана и този факт не се оспорва от жалбоподателя. Заедно
с изпращането на нотариалната покана, жалбоподателя е съставил протокол за
състоянието на строежа, в който са констатирани неизпълнените от строителя
строителни услуги. Жалбоподателя сам е посочил и стойността на тези заплатени
от него, но неизпълнени от строителя услуги. В тази връзка съдът намира, че
правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че сумата от
425 597,86 лв., заплатена авансово от „Астарта Строй“ ООД е заплатена без
правно основание, тъй като срещу нея не е била извършена доставка на
уговорената услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС. При липса на доставка,
начисления ДДС се явява неправомерно начислен, респективно за възложителя не
възниква право на приспадане на данъчен кредит. Налице е и хипотезата на чл.78,
ал.1 от ЗДДС, тъй като след развалянето на договора за жалбоподателя е
възникнало задължението да коригира ползвания данъчен кредит. Дори и да се
приеме, че състава на чл.87 от ЗЗД относно развалянето на договора, не е
изпълнен изцяло, поради липса на доказателства за достигане на волеизявлението
на възложителя, за разваляне на договора, до изпълнителя, то съдът намира, че
по делото са налице достатъчно доказателства, за това, че и двете страни по
договора са действали с ясното съзнание, че отношенията са им прекратени и нито
възложителя е очаквал изпълнение, нито изпълнителя е имал намерение да изпълни.
Това се доказва, както от обясненията дадени от управителя на „Булстрой 2005“ ООД, така и от сключването на договора между
„Астарта строй“ ООД и „Ер Джи проджект
мениджмънт“ от 04.12.2015 г. С този договор жалбоподателя по настоящото дело е
възложил на „Ер Джи проджект
мениджмънт“, довършителните работи по строежа, които не са били извършени от „Булстрой 2005“ ООД. В тази връзка съдът кредитира
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Г Г
, който потвърди, че през 2014 г. отношенията между възложител и изпълнител са
се влошили поради некачествено изпълнение и се е обсъждало „разделяне“. Съдът
не кредитира показанията на св. Г единствено за това, че работници на „Булстрой 2005“, през първите месеци на 2015 г. са
продължили да работят на обекта. Горното изявление е в противоречие с
приложения по делото Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството от 30.01.2015г., в който е описано всичко извършено до тази
дата. При наличието на акт за спиране на строителството е недопустимо на
строежа да се извършват строителни работи. Нещо повече.
По делото е представен и акт за установяване състоянието на строежа при
започване на строителството от „ЕР Джи проджект
мениджмънт“ от дата 25.01.2016 г. от който е видно, че състоянието на строежа е
било същото, каквото е било на 31.01.2015 г., т.е. междувременно не са били
извършвани никакви строителни работи. Или работите са извършвани от работници
на „Ер джи проджект мениджмънт“, „КК конструкшън“
или „Хоум инвест груп“ –
дружества ангажирани от „Астарта строй“ да довършат строежа.
Съдът намира, че след като „Булстрой 2005“ ООД не е извършил изцяло авансово
заплатената от „Астарта строй“ ООД услуга, то ползваният данъчен кредит за
неосъществената услуга следва да бъде коригиран. В този смисъл е и практиката
на СЕС. Съдът на Европейския съюз, при тълкуване на разпоредби на Директивата
за ДДС, винаги е подчертавал обусловеността на правото на приспадане на данъчен
кредит от материално-правните условия за това, първото от които е реално
осъществена облагаема доставка. Такива са изводите в Решение по дело С-419/02,
както и Решение от 13.03.2014 г. по дело С-107/13 СЕС, според което "Член
65, чл. 90, § 1, чл. 168, буква a), чл. 185, § 1 и чл. 193 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка
върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се
коригира приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от
получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на
стоки, когато при обстоятелства като тези по главното производство тази
доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи
този данък и не е възстановил авансово платената сума."
Аналогични мотиви следва да се приемат и
относно корекцията извършена с РА на данъчния кредит усвоен от „Астарта строй“
ООД по авансово заплатените и неизвършени услуги от „Ер Джи проджект мениджмънт“. За
неизпълнените СМР „Ер Джи проджект
менидмънт“ е издало кредитно известие КИ № 10..622/01.02.2018г. с данъчна основа 12
727,94 лв. и ДДС 2 545,59 лв., като уведомлението за прекратяване на договора
между двете дружества е изпратено по имейл на 20.02.2017 г. Заедно с
уведомлението за разваляне на договора изпълнителя е начислил неустойка в
размер на 36000 лв. с ДДС, за което е издал фактура №**********/20.02.2017
г. Задържана е и сумата от 2186,57 лв.
за заплащане на възнаграждение на Р Х., за извършения от него инвеститорски
контрол.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя,
че отново няма доказателства за разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД. От
представената кореспонденция по имейл, между двете дружества е видно, че на
10.03.2017 г. „Астарта строй“ е изплатило отговор до „Ер
Джи проджоект мениджмънт“ относно уведомление
№28/20.02.2017 г. за разваляне на договора. Тоест съдът приема, че
едностранното изявление на изпълнителя за разваляне на договора, поради неплащане, е достигнало до възложителя.
Не се споделя и възражението относно
коригирането на ползвания данъчен кредит със сумата от 6000 лв., представляваща
стойността на начисления ДДС върху сумата от 30000 лв. – неустойка по договора.
Чл. 26, ал.2 от ЗДДС е категоричен, че не се
смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Тоест, няма законово основание да
се приеме, че начислената и прихваната от авансово заплатените суми неустойка е
част от сумата заплатена от възложителя за извършените му СМР. По друг начин
казано, срещу сумата от 36000 лв. възложителя не е получил реална услуга, следователно
липсва законово основание за ползване на данъчен кредит в размер на 6000 лв.
Същото се отнася и за сумата от 364,43 лв.,
представляваща ДДС върху задържаната сума в размер на 2186,57 лв. по искане на Р
Х..
Правилно и законосъобразно е начислена от
органите по приходите лихва в размер на 23,01 лв. върху сумата от 380 лв. ДДС
по Кредитно известие №60003564/31.05.2017 г. издадено от „Сима“ООД
с данъчна основа 1900 лв. Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени. Предвид това и на основание чл. 175 от ДОПК органите по приходи са начислили лихви в размер 23,01 лв. върху сумата 380
лв., за периода 08.08.2017г.-13.03.2018г. /т.е. от датата на ефективното
възстановяване на декларирания ДДС за възстановяване за дан. период м.
05/2017г. с АПВ № П-03000317125177-004-001/04.08.2017г. до датата на подаване
на СД за ДДС за дан. период м. 02/2018г., когато е включено в дневника за
покупките кредитното известие/.
Горното води до извод за неоснователност на
подадената жалба, което налага същата да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора и направеното искане
от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати сумата от 3770,11 лв.
изчислена по реда на чл.8, ал.1 т.5 от Наредба №1 заминималните
размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес по делото от
124010,66 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „АСТАРТА СТРОЙ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 150, вх. 8, ет.3,
ап.8, представлявано от В.В.К. и А.В.Б., чрез адв. Д., срещу Ревизионен акт
№Р-03000317008848-091-001/18.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, в частта в която е потвърден с Решение №201/23.08.2018 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени
задължения за ДДС за данъчен период м.01/2015 г. в размер на 85119,57 лв.
главница и 28816,99 лв. лихви; за данъчен период м.02/2017 г. в размер на
8910,02 лв. главница и 1141,07 лв. лихви и за данъчен период м.05/2017 г. в
размер на 0,00 лв. главница и 23,01 лв. лихва.
ОСЪЖДА на „АСТАРТА СТРОЙ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 150, вх. 8, ет.3, ап.8,
представлявано от В.В.К. и А.В.Б. да
заплати на Дирекция „ОДОП”- Варна при ЦУ на НАП сумата от 3770,11 лв./три хиляди седемстотин и
седемдесет лева и 11 ст./ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: