Определение по дело №144/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 518
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100500144
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  518

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на десети февруари

през две хиляди и двадесета година                                                     в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                                 гражданско дело  № 144 по описа

за   2020   година.

                   С Решение № 3075 от 15.11.2019г., постановено по гр. дело № 6356/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Н.В.Е. сума в размер от 2 403, 54 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 256, 26 часа за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.08.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 432 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:***.

                    Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по ЗМВР и по-специално от издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е налице специална уредба. За да е приложима въпросната наредба, следва да са налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по отношение на на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице. Според въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към дневен с въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд. Дори и НСОРЗ да е приложима, то преобразуваните часове нощен труд следва да бъдат заплатени допълнително, но не като извънреден труд. Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, което я е подписало разполага с валидна представителна власт за това.

                   Ответната страна по въззивната жалба – Н.В.Е. е депозирала писмен отговор, в който посочва, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства. Твърди, че условията и редът за изплащане  на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период, се определят от няколко наредби.  Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143 и тази липса не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а като празнота в уредбата за реда и организацията и разпределянето на работното време. Претендира атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 55473/04.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3075 от 15.11.2019г., постановено по гр. дело № 6356/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.  

 

 

 

                                                 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.