Производството е по реда на чл.61, ал.3 от НПК и е във връзка с осъществяване на съдебен контрол по отношение на взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в хода на досъдебното производство.

Образувано е по жалба на адв. А.Р. ***, защитник на обвиняемите А.А. и М.А., против наложената им мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на по 1 000 лева, определена с постановление за вземане на мярка за неотклонение от 28.05.2020 г. по досъдебно производство № ДП-149/2020г. по описа на ОД МВР гр. Дупница.

В депозираната жалба се навеждат доводи, че определеният размер на взетата на мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на по 1000 лв. не е съобразен с всички фактори, имащи значение за определяне на размера й, както и с възможността на обвиняемите да я платят. Посочва се, че това води до невъзможност на двамата обвиняеми да платят определената парична гаранция, което ще доведе до утежняване на положението им, тъй като прекомерно завишения размер на наложената мярка за неотклонение съобразно тяхното имуществено състояние ще доведе до предварително налагане на наказание. Иска се намаляване на размера на взетата мярка за неотклонение. Сочи се, че при определяне на размера на взетите мерки за неотклонение не е съобразен с личността на обвиняемия М.А., който е млад човек, неосъждан, без данни за противообществени прояви. Твърди се, че взетата парична гаранция не е съобразена като размер с имотното състояние на обвиняемия – същият е безработен и учи дистанционно, като курсът му е платен, няма други доходи, няма спестявания и парични депозити. Обвиняемият А.А. е пенсионер, като пенсията на същия е в размер на 719.18 лв., твърди се, че изплаща издръжка на двете си деца, които живеят при тяхната майка Светла Калвина, в общ размер на 280.00 лв.

След запознаване и преценка на доказателствената съвкупност, приложена по досъдебно производство № ДП-149/2020г. по описа на ОД МВР гр. Дупница, съдът намира за установено следното:

Досъдебното производство № ДП-149/2020г. по описа на ОД МВР гр. Дупница е образувано за престъпление по чл. 213а от НК и по чл.144а, ал. 1 от НК за това, че за времето от 19.02.2020 г. до 20.03.2020 г. в гр. Сапарева баня с цел да бъде принудена Светла Калвина от гр. Сапарева баня да се разпореди със свое право, а именно правото на ползване на жилище – първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Роза“ № 8, е заплашена с насилие, ако не напусне жилището сама ще бъде пребита и изхвърлена от жилището, което ползва въз основа на решение по гр.д. № 374/2005 г. по описа на РС Дупница и за това, че за времето от месец ноември 2019 г. до 02.03.2020 г. в гр. Сапарева баня системно е следена и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето й, както и за нейни ближни.

На 28.05.2020 г. в Постановление за привличане на обвиняем квалификацията по отношение на двамата обвиняеми е променена като са включени нови деяния и от същата дата им е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на по 1 000 лв., като е указан 7-мо дневен срок за внасянето ѝ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на обвиняемите А.А. и М.А., депозирана от защитника им, против определената им мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на по 1 000лв е допустима, тъй като е депозирана в срока определен за внасяне на гаранцията, от надлежна страна и е с правно основание разпоредбата на чл.61, ал.3 от НПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Съображенията за това са следните:

Съдът намира, че по дела от общ характер, каквото е настоящото, спрямо обвиняемите може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че са извършили престъпленията и е налице основанието по чл. 57 от НПК, аргумент разпоредбата на чл.56, ал.1 от НПК. В случая мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда или с други думи мярката за неотклонение се взема за осигуряване участието на обвиняемия в наказателното производство. Тази преценка се извършва от органите на досъдебното производство – разследващият полицай и наблюдаващият прокурор. При самото определяне на мярката за неотклонение е необходимо да се вземе степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и другите данни за личността на обвиняемия. Това са законовите предпоставки за определяне на мярката за неотклонение на обвиняемия, чието спазване гарантира законността й, но същите следва да са съобразени с целта на вземане на мярката за неотклонение, визирана в чл.57 от НПК. Съдът намира, че при вземане на мярката за неотклонение на обвиняемите А.А. и М.А. не са били спазени тези законови изисквания, като взетата мярка за неотклонение не е съобразена с тяхното имущественото положение. Обвиняемият А.А. получава пенсия, като следва да бъде взето предвид, че му е отпаднало задължението за изплащане на издръжка на навършилия на 09.03.2020 г. пълнолетие син- Кирил А., същият дължи издръжка в размер на 150.00лв. само по отноошение на ненавършилия пълнолетие син Кристиян А.. Що се касае да обстоятелството, че обвиняемия А.А. е безработен, същото следва да се вземе предвид, като бъде отбелязано, че същият е регистриран като такъв за нуждите на производството –на 29.05.2020 г., т.е. на следващия ден след като е привлечен в качеството на обвиняем. От друга страна, представените документи, че лицето е на индивидуален договор на обучение, сключен на 24.02.2020 г. е видно, че липсват подписи и печати на страните по договора. Същото се касае и до приложената проформа фактура, като следва да се отбележи обстоятелството, че ако същият е заплатил такса за обучение, то тя е била преди да му бъде определена мярка за неотклонение. Предстои му да заплати такса в същия размер на 15 юни 2020 г. Тези обстоятелства не са взети предвид при определяне на размера на мярката за неотклонение на обвиняемите, тъй като на разследващия орган не са представени доказателства за имотното им състояние, поради което са частично основателни наведените в жалбата доводи, че мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на по 1 000 лв. на обвиняемите, че не е съобразена с всички фактори, имащи значение за определяне на размера й, както и с възможността на обвиняемите да я платят.

От друго страна, налице са законовите предпоставки за вземане на мярка за неотклонение на двамата обвиняеми и то правилно, обосновано и законосъобразно е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“, на настоящия съдебен състав счита, че същата следва да бъде намалена от размер на по 1 000лв. в размер на по 500.00 лв. и за двамата. Повдигнатото спрямо тях обвинение е за няколко престъпления: а именно за престъпление по чл.143, ал. 1 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; за престъпление по чл. 143, ал. 3, във р. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за престъпление по чл. 144а, ал. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 144а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и до една година или пробация, т.е. касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и може да се направи извод, че се касае за престъпление с висока степен на обществена опасност. По делото са събрани доказателства - разпити на свидетели, събрани са и приложени по делото писмени документи, от които може да се направи обосновано предположение, че двамата обвиняеми са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. В производството относно мярка за неотклонение на обвиняемия не е необходим категоричен и несъмнен извод за извършено престъпление, а е достатъчно от тези доказателства да може да се направи обосновано предположение в тази насока. В случая обоснованото предположение е налице. По този начина определената спрямо обвиняемите мярка за неотклонение по вид напълно съответства както на целите, които се преследват чрез вземането й, така и обстоятелствата, от които зависи дали да бъде взета мярка за неотклонение. Относно размерът ѝ съдът счита, че следва да бъде намален, предвид имотното състояние на двамата обвиняеми, тъй като се касае за лица, които в момента не работят, нямат други доходи, а имат ежедневни разходи. Предвид доказателствата по делото относно начинът, механизмът на извършване на деянията, както и обстоятелството, че деянията са извършени в съучастие, като съизвършители, в условията на продължавано престъпление, независимо че между обвиняемия М.А. и жертвата на престъплението има близка родствена връзка- син и майка, а обвиняемия А.А. и пострадалата са бивши съпрузи, които освен настоящето наказателно производство са завели и граждански дела относно недвижим имот, следва да се взема предвид, че пострадалата свидетелка се е ползвала от предоставеното ѝ право да ползва семейното жилище, определено със съдебно решение. При постановяване на съдебното решение, с който е предоставено правото на ползване на семейното жилище на жената, заедно с малолетните ѝ деца не е отчетено обстоятелството, че по време на развода, пострадалата свидетелка е била бременна, като едва след това се е родило третото дете на бившите съпрузи. В този смисъл не е взето предвид това обстоятелство относно срокът при предоставяне правото на ползване на семейното жилище, като са защитени интересите на майката и първите две деца родени по време на брака. Междувременно обвиняемия М.А. е станал собственик на това жилище, като същият не се съобразява с установеното право на ползване на неговата майка, което е постановено по силата на съдебно решение и е пристъпил към решаване на въпросите за собствеността, не само по граждански правен ред, а и с насилие. От упражненото насилие е настъпила уплаха у св. Кристиян А., най-малкото дете на бившите съпрузи. Тези обстоятелства определят по-високата степен на обществена опасност както на извършваното, така и на самите извършители, поради което с основание по отношение на двамата обвиняеми е взета обжалваната мярка за неотклонение. Съдът счита, че по делото няма доказателства, обосноваващи вземането на друга мярка за неотклонение, но доколкото са представени доказателства обосноваващи на извода за вземането на друг, по-нисък размер на взетите по отношение на обвиняемите М.А. и А.А. мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Съдът счете, че размерът следва да бъде съобразен с имущественото положение на обвиняемите, с възрастта им, семейното им положение, здравословното им състояние като счете, че следва да бъде определен в размер на по 500.00 лв. вместо на по 1 000 лева. Обвиняемият М.А. е млад човек, семейно необвързан, т.е. грижите, които полага са само за него, не издържа деца или болни родственици, но е безработен и заплаща обучение. Обвиняемият А.А. издържа само едно дете, същият не е семеен, получава пенсия в размер на 718 лв., няма данни да се грижи за болни родственици..

В конкретния случай досъдебното производство е в начален стадий, но може да се направи извод за високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът посочи по-горе, че начинът и механизма на извършване на деянията, обуславят една по-висока степен на обществена опасност на извършеното и неговия извършител, което предполага и един по-висок размер на определената парична гаранция, за да могат да се постигнат целите на тази мярка за неотклонение. От събрания доказателствен материал по делото относно другите изброени по-горе критерии по чл.56 ал.3 и чл.61 ал.2 от НПК съдът приема, че се касае за неосъждани лица, с тежко материално положение, тъй като М.А. е безработен, а А.А. е пенсионер, който издържа едно дете . В този смисъл намира, че размерът на гаранцията, определена с постановлението от 28.05.2020 г. по цитираното досъдебно производство е завишен, поради което се налага намаляването му. Парична гаранция в размер на по 500.00 лв. би изпълнила целите на мерките за процесуална принуда, визирани в чл.57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети предприетата спрямо него наказателна репресия.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ размера на наложената мярка за неотклонение „Парична гаранция“ по отношение на обвиняемите А.Д.А., с ЕГН ********** и М.А.А., с ЕГН ********** ***, определена с Постановление за вземане на мярка за неотклонение от 28.05.2020 г. по досъдебно производство № ДП-149/2020г. по описа на ОД МВР гр. Дупница, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА от по 1 000 (хиляда) лева, на по 500.00 (петстотин) лв. и за двамата.

Определение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	204
Дата:	5 юни 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия:	Светла Василева Пейчева

Дело:	20201510200462
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юни 2020 г.

Определение по дело №462/2020 на Районен съд - Дупница

Съдържание на акта Свали акта