Р
Е Ш Е
Н И Е № 102
гр. Сливница 01.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, IV-ти състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 452 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „С.**“ ЕООД, ЕИК *********, подадена против Наказателно
постановление № 23-001684/16.05.2017 г., издадено от Л. В.– директор на
дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което за нарушение на чл.
62, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ, на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като се поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения при подробно изложени съображения.
В проведеното публично съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган, чрез юрк. Петров, моли за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 29.05.2017 г., а жалбата е подадена на 05.06.2017 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество е основателна, но не по изложените съображения.
С АУАН, съставен от Е.А. – началник отдел АИПО при
дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, е образувано
административнонаказателно производство. С него е установено, че при извършена
проверка в периода 18.04.2017 г. – 21.04.2017 г. по спазване на трудовото законодателство
на 04.04.2017 г. на „С.**“ ЕООД, ЕИК *********, че дружеството в качеството на работодател е
уведомило съответната дирекция на НАП за прекратяване на трудовия договор на
Златан Иванов Боянов, ЕГН **********, на длъжност „шофьор на товарен
автомобил/международни превози“, е изпратил уведомление – Приложение №1 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ,
преди да е факт прекратяване на трудовото правоотношение с работника. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. чл. 62, ал. 3 вр.
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ.
Въз
основа на така съставения АУАН, Л. В.– директор на дирекция „Инспекция по
труда“ – Софийска област, издал обжалваното Наказателно постановление №
23-001835/15.05.2017 г., в което
нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които
е извършено, били описани идентично, поради което на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
При извършената служебна проверка съдът достигна
до следните изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В случая е неясно на какво основание е наложено
наказание имуществена санкция на дружеството жалбоподател, а оттам и как е
определен нейният размер. Като основние е посочена разпоредбата на чл. 414, ал.
3 КТ. При прегледа на последната се установява, че в нея е предвидено наказание
за нарушение разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2 от КТ, но не и на инкриминираната с наказателното постановление разпоредба
на чл. 62, ал. 2 КТ. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на
съществените, тъй като възпрепрепядства правото на защита на наказаното лице.
Неотстранимо е пред настоящата инстанция, поради което единственият процесуален
изход е отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-001684/16.05.2017 г.,
издадено от Л. В.– директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област,
с което за нарушение на чл. 62, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 2 КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на „С.**“ ЕООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: