№ 5925
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110137073 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 143469/08.07.2022 г., подадена от Н. М. К., ЕГН
**********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на децата
Р. К. К., ЕГН **********, и В. К. К. ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за
защита по ЗЗДН срещу съпруга на първата молителка и баща на вторите двама молители –
К. Б. К., ЕГН **********, за извършени от него актове на домашно насилие на 02.07.2022 г.,
изразяващи се във вербална агресия спрямо първата молителка и на 06.07.2022г.,
изразяващи се във физическа агресия, спрямо вторите две молителки.
В молбата се твърди, че на 02.07.2022 първата молителка завела децата в с. Лозенец при
ответника на детски лагер, където му съобщила, че напуска семейното жилище заедно с
децата, в резултат на което ответникът започнал да й крещи и да я обижда с думите:
„изрод“, шизофреничка“, като я и заплашил с думите – „ ще те убия, ще лежа в затвора, но
няма да те пусна“.
Твърди се още, че на 06.07.2022г. в 12:30 ч. молителката Р. К. се обадила не от собствения
си телефон на телефона на своята майка и й казала, че при сутрешния крос на лагера баща й
насилствено е искал тя да влезе във водата, но тя му отказала, след което ответникът я
хванал за ръцете, вдигнал я във въздуха и я хвърлил в морето. Освен това я е хванал за
косата и е започнал да я скубе и да я удря през врата и гърба с юмруци и шамари. Казала и
още, че тогава дошла голямата сестра й В. К., която помолила баща си да спре.
Ответникът в съдебно заседание частично оспорва молбата. Не отрича първата
молителката да му е съпруга, я вторите две – деца. Не отрича също и, че на процесната дата
и място е бил на мястото, на което се твърди да са извършени актовете на домашно насилие.
Не отрича, че е нарекъл първата молителка „изрод“ и „шизофреничка“. По отношение на
втория акт на домашно насилие, също не отрича да е ударил с пръстите на ръката си Р. К.
зад тила, като подробно описва това си действие като „образователен шамар“.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
По делото е отделено като безспорно, че първата молителка и ответникът са съпрузи, а
вторите молителки са техни деца, както и, че на 02.07.2022г. и на 06.07.2022г. ответникът е
бил в с. Лозенец заедно с децата. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетели Иванка Пенчева
Ангелова, ЕлеоН. Иванова Лазарова и Иван Илиев Иванов.
Представено е и медицинско удостоверение.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. С пазен е и преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН, поради което молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че ответникът и първата молителка са съпрузи, както и , че
вторите две молителки са им общи деца, поради което ответникът притежава материалната
легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН.
Съдът намира, че на 02.07.2022г. е извършен акт на домашно насилие спрямо първата
молителка, изразяващ се във вербална агресия, а именно отправяне на следните обиди:
„шизофреничка“ и „изрод“. Това е така, тъй като ответникът, в проведеното съдебно
заседание на 27.10.2022 г., е направил признание на тези обстоятелствата, изложени в
молбата.
Признанието, направено от ответника в открито съдебно заседание, представлява
признание на факт за извършено от него спрямо молителката домашно насилие на
процесната дата, като съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК, същото следва да се преценява от съда, с
оглед на всички обстоятелства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, която в настоящия случай съдът кредитира, тъй като същата е пълна и дава сведения
за дата, място, начин и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие.
Що се отнася до първия описан акт на насилие съдът намира, че в тази част съдържанието
на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствена стойност,
доколкото същата се оборва от показанията на св. Лазарова и Иванов, като прецени същите
и им дава вяра като кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства. Тази
категория свидетели са били преки очевидци на случилото се и подробно и безпристрастно
описват, че единствено молителката Р. отказала на баща си да влезе в морето след
сутрешния крос и упражненията. Подробно описват, че след изразената съпротива,
ответникът е хванал като „булка“ плачещото дете Р. и я хвърлил в морето. Описват още как
и по какъв начин впоследствие е „пернал с пръстите на ръката си по врата“ детето. И
двамата свидетели категорично заявяват, че ответникът не е нанесял удари с юмруци по
2
гърба и главата на молителката, нито да я е скубал по косата, както и, че след случката на
която всички са се смели детето било спокойно и между него и баща му не е имало
напрежение. Свидетелката Лазарова дори описва въпросният „шамар“ с дисциплиниращ
ефект относно спазването на спортните занимания, който ответникът е нанасял преди и на
нея и на друго дете. И двамата свидетели са категорични, че не са възприели рани или
синини по тялото на детето Р..
На следващо място нито в сезиращата молба, нито в хода на производството не се доказа
по отношение на молителката В. да е извършен какъвто и да е акт, а още по - малко същият
да представлява домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на
домашно насилие на 06.07.2022г. по отношение на вторите две молителки, а недоказаният
факт е неосъществен факт, по арг. на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че макар и самият ответник да
признава, че е ударил веднъж молителката Р. с пръстите на ръката си и е хвърлил същата
във водата, само по себе си това не е акт на домашно насилие, спрямо конкретиката на
случилото се, а има единствено и само дисциплиниращ ефект, който същият упражнил в
качеството му на родител и на треньор на лагера в с. Лозенец.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата Н. М. К., ЕГН
********** и забраняване на ответника да се доближава до молителката на разстояние, по-
малко от 200 м. Посочените мерки /освен задължаването на ответника да се въздържа от
домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение/ следва да се наложат за
срок от 12 месеца от постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита
/по арг. от чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде възможност на ответника да преосмисли както
извършените деяния, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителката от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на 1000,00 лв. – заплатен адвокатски хоН.р, поради което и следва да й бъдат
присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу К. Б. К., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. Б. К., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. М. К., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН К. Б. К., ЕГН
**********, да не доближава Н. М. К., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН К. Б. К., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на К. Б. К., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН К. Б. К., ЕГН **********, да
заплати на Н. М. К., ЕГН **********, сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН К. Б. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4