Решение по дело №193/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 91
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20213100900193
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900193 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
против М. Г. С. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 30000лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на 154171,62лв,
представляваща изплатено застр.обезщетение в полза на П. Ив. П. за понесени
от него неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 05.06.15г.,
виновно причинено от A. M. A. като водач на л.а. Сеат Толедо, рег.№******,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
оконч.изплащане.
В исковата молба твърди, че ответникът е наследник по закон на
A. M. A. с наследствен дял от 1/3. Твърди, че на 05.06.15г. наследодателят
А.A., управлявайки л.а. Сеат Толедо, рег.№* **** **, загубил управление над
автомобила, който напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.
Вследствие на ПТП тя починала на място, като била причинена и смъртта на
И. П. И.ов, а на пътника на задната седалка-П. Ив. П. били причинени телесни
увреждания. Твърди, че в хода на образуваното ДП №202/15г. на РУ-
Провадия, прекратено на осн. чл.243, ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК, било
установено, че причината за инцидента била загуба на управление от водача,
след предприета маневра изпреварване в ляво, съчетано с доказана употреба
на алкохол с концентрация 2,5 промила в кръвта и 3,1 промила в урината.
Излага, че в полза на П. Ив. П. като увредено лице ищецът е изплатил
обезщетение в размер на сумата общо от 462514,86лв, от която 237889,31лв,
1
платени на 29.05.19г. по изп.дело №20197800400172 на ЧСИ В.Любенова, и
224625,55лв, платени на 12.12.19г. по банкова сметка, посочена от
адв.К.Коцев като пълномощник на П.П.. Твърди, че тъй като ПТП е
причинено от майката на ответника при управление на лек автомобил след
доказана употреба на алкохол с концентрация 2,5 промила в кръвта и 3,1
промила в урината, отговарящо на средна към тежка степен на алкохолно
повлияване, то за застрахователя възникнало правото на регресна претенция
срещу ответника като наследник на виновното лице съобразно наследствения
му дял от 1/3. Твърди недействителност на отказа от наследство, направен от
ответника, считайки, че наследството е било прието чрез конклудентни
действия.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Г. С., с адрес гр.Варна,
жк.*** бл.21, вх.7, ет.5, ап.15, е депозирал писмен отговор, с който счита иска
за недопустим, тъй като ответникът бил извършил отказ от наследство от
майка си A. M. A.. Счита иска за неоснователен, тъй като дружеството било
получило заплатената сума по презастр.договор. Оспорва твърдението
водачът да е бил с концентрация на алкохол в кръвта. Не оспорва
извършените от ищеца плащания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото безспорно се установява факта, че на 05.06.2015 г.
на път ІІІ - 208 при 4 км., между с.Ветрино и гр.Провадия, лек автомобил
Сеат Толедо с ДК №******, управляван от A. M. A. самокатастрофира, в
резултат на което е причинена смъртта на водача и пътника И.И.ов, като
пострадал е и другия пътник П. И.П..
Няма спор, че към датата на ПТП посоченият лек автомобил Сеат
Толедо с ДК №****** е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в
ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за периода от 09.05.2015г. до
09.05.2016г.
Безспорен по делото е факта, че ищецът – застраховател е
заплатил на постр.лице П. И.П. обезщетение в размер на сумата общо от
462514,86лв., за което са представени и платежни нареждания от 29.05.19г. и
12.12.19г.
2
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Видно от събраното по делото заключение на допуснатата
САТМЕ, кредитирано от съда, причината за настъпването на процесното ПТП
е загуба на контрол над управлението на автомобила, което според вещите
лица се дължи на концентрацията на алкохол в кръвта на водача А.A., която
съответства на тежка степен на алкохолно опИ.е.
Съгласно заключението на допуснатата СМЕ, кредитирано от
съда, установените количества алкохол в кръвта и урината на А.A. по време
на аутопсията /2,5 промила в кръвта и 3,1 промила в урината/ съответстват на
ниските нива на тежка степен на алкохолно опИ.е в стадий на излъчване.
Вещото лице сочи още, че при тежката степен на алкохолно опИ.е има
повлияване на вниманието, съобразителността, рефлексите /изразяващо се в
тяхното забавяне/ и цялостното адекватно възприемане на действителността.
Съобразявайки тези заключения съдът намира, че обосновано
може да се формира извода, че причинените при ПТП вреди са резултат на
виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, както и че
последният е управлявал МПС при причиняването на деликта след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
За да се ангажира обаче отговорността на ответника по делото
М.С., то следва да се установи качеството му на наследник на деликвента.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници от
11.05.21г., изд. от с.Ветрино, A. M. A., поч. на 05.06.15г., е оставила за свои
наследници децата З.Г.С., М. Г.С. и П. И.П..
От приложеното по делото удостоверение изх.№849/02.06.21г. по
ч.гр.д.№604/21г. на РС-Провадия, се установява, че в особената книга при
съда за отричане от наследство е вписан под №35/02.06.21г. отказа на М. Г. С.
от наследството, останало след смъртта на A. M. A.. С вписване на валидно
3
направения пред РС-Провадия отказ от наследство настъпват правни
последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С
отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството
права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да
бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от наследство
произвежда действие от открИ.е на наследството. Т.е. лицето, което се е
отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото
на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице
спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството.
Ищецът е оспорил действителността на така извършения отказ от
наследство с твърдението, че наследството е било прието чрез конклудентни
действия. Доказателства в подкрепа на това оспорване обаче не са
ангажирани по делото. От постъпилото от ОД на МВР –Варна удостоверение
се установява липсата на информация за регистрирани превозни средства,
собственост на A. A., а съгласно писмо от ДБТ гр.Вълчи дол последната е
била регистрината като безработна за периоди от 1998г. до 2007г. Установява
се още, че откритите в Банка ДСК АД и ЦКБ АД банкови сметки са служебно
закрити на 31.05.18г., съотв. на 09.10.19г. Въпреки носената от ищеца
доказ.тежест последният не е успял да ангажира годни доказателства за
осъществени от наследника фактически или правни действия, които
несъмнено и недвусмислено да предполагат намерението му да приеме
наследството /т.н. конклудентно приемане /.
Ето защо с факта на валидно извършеният отказ от наследство,
удостоверен по-горе, чиято валидност не бе надлежно оборена в
производството, е налице липсата на материалноправна легитимация на
ответника М.С., поради което и същата не може да отговаря по реда на
регресната отговорност за задълженията на наследодателя А.A..
Предвид това предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 185лв– заплатена д.т., депозит за свидетел и вещо лице. От ищеца е
направено и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА. В
4
представеният договор за правна помощ /приложен към преписката по
частната жалба, предмет на ч.т.д.№460/21г. на ВАпС/ изрично е отразено
предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1430лв за осъществено
процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша
№89Б, против М. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.*** бл.21, вх.7,
ет.5, ап.15, иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 30000лв, предявен като частичен
иск от иск в общ размер на 154171,62лв, представляваща изплатено
застр.обезщетение в полза на П. Ив. П. за понесени от него неимуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 05.06.15г., виновно причинено от A.
M. A. като водач на л.а. Сеат Толедо, рег.№******, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба-26.03.21г. до оконч.изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.*** бл.21,
вх.7, ет.5, ап.15, СУМАТА от 1615лв / хиляда шестстотин и петнадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5