РЕШЕНИЕ
№ 1219
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120104622 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
против „КОСТА ЖЕЛЯЗКОВ“ ЕООД и е за установяване на дължимост на сумата от 366,27
лева, представляваща стойност на месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор *** за периода 07.02.2020 г. – 06.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, с който по
същество ответникът твърди, че не дължи.
В проведеното на 12.10.2021 г. съдебно заседание на основание чл.233 от ГПК съдът
прекрати производството за разликата над сумата от 272,64 лева до пълния претендиран
размер от 366,27 лева, както и за периода от 22.07.2020 г. до 06.09.2020 г., поради отказ на
ищеца от иска в тези части, обективиран в молба от 04.10.2021 г. В същото съдебно
заседание процесуален представител на ищеца не се явява, а се явява представляващият
ответното дружество, който заявява, че признава, че дължи сумата от 272,64 лева.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
„КОСТА ЖЕЛЯЗКОВ“ ЕООД сключва с „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на 12.01.2018 г.
договор за използване на мобилни услуги № ***, ID на договор *** (за краткост Договора).
За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения,
представляващи неразделна част от Договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
1
неустойки или обезщетения. Към Договора има три броя приложения, касаещи мобилни
номера и интернет услуга. С приложение от 05.02.2018 г. към Договора е добавена и
телевизионна услуга.
Договорът е за срок от две години, но ако някоя от страните не го прекрати преди
неговото изтичане, той продължава да действа без срок, като в този случай може да бъде
прекратен с едномесечно предизвестие. Установява се, че Договорът не е прекратен и е
продължил да действа и след януари 2020 г., респективно февруари 2020 г., което се
потвърждава и от заявеното от самия ответник във възражението му против заповедта – той
е поискал през месец април 2020 г. да прекрати Договора, защото вече договор с друг
оператор, но служители на ищеца са отказали да приемат неговото изявление за
прекратяване. За периода 07.02.2020 г. – 21.07.2020 г. ответникът дължи такси и суми за
потребление в размер на 272,64 лева, за които има издадени фактури. На 21.07.2020 г.
ответникът връща оборудването, което получава за ползване при сключване на Договора.
На 19.04.2021 г. операторът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу „КОСТА ЖЕЛЯЗКОВ“ ЕООД, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по
описа на БРС. На 20.04.2021 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 626, с която е разпоредено на „КОСТА ЖЕЛЯЗКОВ“ ЕООД
да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следните суми: 366,27 лева, стойност на месечни такси
и потребление за използвани услуги по договор *** за периода 07.02.2020 г. – 06.09.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане; 390 лева неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор
*** оборудване (модем/рутер/ТВ приемник), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане; 325 лева разноски по делото. Тъй
като длъжникът възразява против издадената заповед за изпълнение, операторът предявява
установителен иск само за сумата от 366,27 лева, представляваща стойност на месечни такси
и потребление за използване на услуги по договор *** за периода 07.02.2020 г. – 06.09.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, по който е образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и признанието на ответника.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД. В
проведеното на 11.10.2021 г. съдебно заседание ответникът призна иска. В същото
заседание обаче представител на ищеца не се яви, поради което няма искане до съда за
постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК. Съдът е
обвързан от направеното признание на иска, но постановява решение по чл. 235 ГПК, ако
искане от ищеца не бъде отправено – аргумент от Решение № 141 от 14.07.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 7446/2014 г., IV г. о. В този смисъл съдът следва да постанови съдебно решение по
чл.235 от ГПК.
В тежест на ищеца бе и той доказа, че за периода 07.02.2020 г. – 21.07.2020 г.
страните са били в облигационни отношения, като за този период ответникът дължи суми за
месечни такси и предоставени услуги в размер на 272,64 лева. Ето защо искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Тук се налага следното уточнение:
Законната лихва следва да се присъди от датата на подаване на заявлението в съда
(така е и поискано от оператора, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
така и в исковата молба по установителния иск), която е 19.04.2021 г., а не 15.04.2021 г.,
както неправилно е посочено в заповедта за изпълнение.
2
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и ответникът (за
прекратената част от вземането), но последният не е направил искане за присъждането им.
Тъй като дружеството не е предявило установителен иск за сумата от 390 лева
неустойка, както и поради факта, че направи отказ за част от вземането за дължими месечни
такси и стойност на потребени услуги, то има право на разноски за заповедното
производство само за уважената част от второто вземане, а именно в размер на 117,16 лева,
част от заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Дружеството претендира разноски и в исковото производство, които се изчерпват с
доплатена държавна такса в размер на 25 лева. По делото няма доказателства ищецът да е
заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
производство (няма и приложен списък по чл.80 от ГПК), поради което и такова не следва
да му се присъжда. С оглед уважената и прекратена част от иска ответникът дължи сума за
разноски от 18,61 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „КОСТА ЖЕЛЯЗКОВ“ ЕООД, ЕИК –
*********, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 272,64 лева
(двеста седемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща стойност на
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор *** за периода 07.02.2020
г. – 21.07.2020 г., ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА „КОСТА ЖЕЛЯЗКОВ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 117,16 лева (сто и седемнадесет лева и
шестнадесет стотинки), представляваща направени разноски за заповедното производство
по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС; 18,61 лева (осемнадесет лева и шестдесет и
една стотинки), представляваща направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)________
Вярно с оригинала! ММ
3