№ 1093
гр. Стара Загора, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530102160 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищцата К. И. К. твърди в исковата си молба, че ответникът бил застрахователната
компания в която застраховал своето моторно превозно средство причинителят на ПТП -
автобус с рег. № ..., собственост на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД - Ст.Загора.
На 09.01.2023 г. в 06:45 часа в гр.Стара Загора на ..., ищцата претърпяла ПТП като пътничка,
след като водач на автобус с рег. № ..., собственост на „Тролейбусни и автобусни превози”
ЕООД-Ст.Загора, не спрял на автобусна спирка. Натиснала уведомителен бутон два пъти и
шофьорът ударил рязко спирачки, при което ищцата отхвръкнала напред и се ударила в
метална дръжка, предвидена за държане с ръце. На място пристигнал екип на ЦСМП -
Ст.Загора и констатирал разкъсно-контузна рана на горната устна на устата и оказал помощ,
като обработил раната, като издал и фиш за спешна медицинска помощ№0447201/09.01.23 г.
В резултат на ПТП на ищцата били причинени множество наранявания подробно описани в
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №16/23г. на д-р Т.Г.П. - специалист
съдебен лекар: разкъсно-контузнарана, оток, кръвонасядане и охлузване по горната устна
на устата, контузия на горна зъбна редица, оток по лява гръдна половина. Тези травматични
увреждания й причинили разстройство на здравето, неопасно за живота. Претърпените
болки и страдания били неоценими в пари, но обезщетението за тях било предвидено, за да
компенсира в известна степен неимуществените вреди. Претенцията на ищцата за обезвреда
на претърпените вреди и тези, които в бъдеще щяла да търпи, била основателна. Критерият
за справедливост налагал определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
7000 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до
1
окончателното й изплащане. Здравето на човек било най-скъпото нещо на този свят и
независимо, че нямало парична компенсация, която да е способна да го възстанови, имайки
предвид настоящите икономически условия в страната, и това, че ищцата била жизнена и
енергична жена и се грижела винаги сама за себе си и понастоящем за невръстното си дете,
същата вследствие на претърпяната злополука била безкрайно затруднена в ежедневното си
обслужване. Подала молба до ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, за уреждане на щетата
извънсъдебно, същата била заведена под техен номер - 0411-600-0002/23 г. Предложили
сумата от 1500 лева. Ищцата възразила срещу тази сума, защото била силно занижена, не
била съобразена с щетата и не отговаряла на съдебната практика, но не получила отговор.
Ищцата моли съда да осъди ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, гр. София да заплати на К. И. К.
сумата в размер на 7000 лева неимуществени вреди - претърпени болки и страдания за
нанесената лека телесна повреда в резултат на настъпилото ПТП на 09.01.2023 г., ведно със
законната лихва считано от момента на увреждането - 09.01.2023г. - до окончателното
изплащане, както и разноските за възнаграждение на адвокат.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, гр.София оспорва изцяло предявените искове за неимуществени
вреди — по основанието им и с оглед предявените им размери, които били недължими и
прекомерно завишени. Оспорва всички твърдения на ишцовата страна, направени с исковата
молба, същите не били подкрепени с надлежни доказателства. Във връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие при ответника постъпило заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение с вх. № 99-4261/29.06.2023 г. от ищцата по делото - за
причинени вреди от пътен инцидент, настъпил на 09.01.2023 г., вследствие на което била
пострадала. На 30.06.2023г. от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД било изпратено писмо до адв.
Х., в качеството му на пълномощник на ищцата, с искане да представи удостоверение за
банкова сметка. На 24.07.2023 г. било изпратено писмо до адв. Х., в което било направено
предложение от страна на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за изплащане на обезщетение в
размер на 1500 лв. Отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД се съизмервала със
сумата 1500 лв., която сума била изплатена извънсъдебно по банковата сметка на
упълномощения адвокат П. Х. на 16.07.2024 г. Размерът на изплатеното обезщетение бил
съобразен с критериите за справедливост и със съдебната практика за подобни казуси, както
и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, която не се държала за захватите
в тролейбуса. Оспорва изключителната вината на водача А. И. С.. Нито собственикът, нито
водачът на тролейбуса били задължени да извършват проверки дали всеки пътник бил
седнал или се захванал някъде, така щото при евентуална маневра (независимо от това дали
била рязка или не) той да може да запази равновесие. Единственото задължение на
собственика на автобуса било да осигури поставянето на седалки и детайли за захват.
Оспорва твърдението, че в резултат на пътнотранспортното произшествие за ищцата
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер телесни увреждания и
съответно неимуществени вреди, както и тяхната продължителност. От представената
медицинска документация се установявало, че в резултат на ПТП ищцата не губила
2
съзнание, била адекватна и контактна. Ищцата получила сравнително леки телесни
наранявания, от които се е възстановила бързо, в рамките на обичайния период за
възстановяване. Нямало данни за провеждане на лечение, контролни прегледи, както и за
трайни последици за здравето на ищцата. Ответникът прави възражение за съпричиняване
от страна на ищцата. Пътничката не се държала никъде, поради което паднала в салона на
тролейбуса и по този начин сама допринесла за настъпване на инцидента. Никой освен
ищцата не бил пострадал. Най - вероятно ищцата не се държала никъде и по този начин сама
допринесла за настъпване на инцидента. Получените увреждания били в резултат на
поведението на ищцата, която не се захванала така, че да осигури стабилна позиция на
тялото си в автобуса. От момента на качването си до слизането си в тролейбуса задължение
на самите пътници било да се погрижат за сигурността си, като седнат на осигурените
седалки или при липса на свободни места да се разположат на място и по начин, при които
да си осигурят достатъчна стабилност, за да могат да противостоят на естествените
инерционни сили при потегляне, движение или спиране на превозното средство. Ищцата в
последния момент станала от седалката си, като не дала индикация на шофьора, че иска да
слезе на следващата спирка. Водачът, при липса на пътници за слизане и качване,
продължил движението си, като при натискане на бутона на врата предприел спиране.
Оспорва исковете и по размер. Били предявени в изключително завишени размери, в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Претендираното от
ищцата обезщетение не съответствало на степента и характера на получените травми.
Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението, което не можело да бъде източник на обогатяване на увредените лица. Към
исковата молба не били представени никакви документи за провеждано лечение, както и за
ползван отпуск за временна нетрудоспособност. Ищцата, въпреки получените наранявания,
се чувствала добре и не отсъствала от работа. Предявеният размер бил прекомерен и
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която не
се държала здраво в тролейбуса, като неглижирала собственото си здравословно състояние.
Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на застрахователните
обезщетения на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва претенцията по акцесорния иск за
лихва, предвид неоснователността на главния иск. Оспорва началната дата, от която се иска
присъждане на законна лихва - от датата на увреждането — 09.01.2023 г. Застрахователят по
ЗЗГО дължал законна лихва от изтичането на 3-месечния срок за произнасяне по
доброволната претенция, а именно след 29.09.2023 г., доколкото претенцията на ищцата
била от 29.06.2023 г. Не били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД
„ОЗК — Застраховане” АД, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което ответникът моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и
да ги отхвърли изцяло като такива. Претендира разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата заявява, че във връзка с
3
настъпилото застрахователно събитие, на 09.01.2023 г., от страна на ответното дружество на
ищцата е била преведена сумата в размер на 1500,00 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Акт за
установяване на административно нарушение № 854151/09.01.2023 г. и Наказателно
постановление № 23-1228-000062/06.02.2023 година, се установява, че на 09.01.2023 г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие в град Стара Загора, на ..., при което водачът на
автобус с рег. № ... А. И. С., по време на движение внезапно е намалил скоростта, без да е
необходимо за безопасността на движението, вследствие на което ищцата К. К. - пътник в
задната на част на МПС, е паднала. Установено е, че към датата на ПТП за посоченото МПС
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД с полица № BG123/122003079472, валидна до 19.10.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите
на фактическия състав на нормата чл.432 КЗ, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице
към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената
разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното застрахователно
дружество и собственика на управлявания от водача А. С. автобус е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за автобус с рег. № ....
По делото също така е безспорно, че от страна на ищцата е било изпратено заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество съобразно
изискванията на чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност”, на основание което на ищцата е била заплатена сумата в размер
на 1500,00 лева. Последното обстоятелство се доказва и от представено Преводно нареждане
№4224077/16.07.2024 г.
Разпитаният по делото свидетел А. И. С. сочи, че през 2023 година работел като
шофьор на автобус в „Градски и тролейбусни превози“ гр. Стара Загора. На процесната дата
управлявал автобус по линия №17, като инцидентът настъпил при спиране на МПС на
спирка „Джон Атанасов“. Не видял пътничката да пада, но след случилото се видял, че
устната на ищцата била сцепена и течало кръв, поради което се обадил на ЕЕНСП 112.
Свидетелят сочи, че в конкретната ситуация не е намалявал рязко скоростта, а започнал да
намалява, когато почти се изравнил със спирката.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че загубата на равновесие при изправен пътник в движещ се автобус зависи от
2
реализираното ускорение. Вещото лице сочи, че спиране със закъснение до 1,5 м/с е
комфортно за пътниците, те не губят равновесие и не изпитват залюляване. Причината за
4
инцидента е възникналата инерционна сила, насочена напред, в резултат на рязко
намаляване скоростта на автобуса. Пътничката е политнала напред и е настъпил удар, при
2
който тя се е контузила. Това може да се е случило при закъснение, по-голямо от 2 м/с, ако
пътничката не е имала стабилен захват за ръкохватката. От техническа гледна точка, при
описания удар, е било възможно да се получат посочените в Съдебномедицинско
удостоверение № 16/23 телесни увреждания. Вещото лице счита, че ако водачът е получил
сигнал за спиране на МПС, в момента в който вече е бил изравнен с автобусната спирка, се е
наложило по-рязкото спиране, което е довело до произшествието. Съдът възприема
експертното заключение като обосновано, незаинтересувано и съответстващо на останалите
доказателства по делото.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за наличие на всички
елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите. Водачът А. С. е действал противоправно, тъй като на
09.01.2023 г.при управлението на автобус с регистрационен номер СТ 7756 ВР е нарушил
правилото на чл. 24, ал.1 ЗДвП, като по време на движение, внезапно е намалил скоростта,
без това да е било необходимо за предотвратяване на ПТП. Противоправното поведение на
водача при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с увреждането на ищцата,
тъй като, ако водачът не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП,
довело до вреди за същата. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не
са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства,
изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено
виновно. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на А. С.
следва изводът, че при извършване на деянието той е действал при условията на
непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП
и вреди за ищеца/, но е бил длъжен /задължение, произтичащо от посочените по-горе
разпоредби на ЗДвП/ и е могъл да го предвиди и предотврати.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП на 09.01.2024 г. ищцата е получила оток,
кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, контузия на
първи, втори и трети горни десни зъби с лека патологична подвижност на втори горен десен
зъб, оток по лява половина на гръдния кош. Описаните травматични увреждания са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Вещото лице
не установява данни за усложнения по време на оздравителния период, както и за
продължаващо лечение. При правилно протичане на оздравителния процес,
възстановителния период на травматичните увреждания е по-кратък от 30 дни. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени по време и начин, описан в исковата молба. Съдът възприема експертното
заключение като обосновано, незаинтересувано и кореспондиращо с останалите събрани
доказателства.
5
Свидетелите Е.В.Ж. /дъщеря на ищцата/ и Д.Ц.Ж. сочат, че след инцидента през
януари 2023 година устната на ищцата била сцепена и подута и изпитвала силни болки.
Впоследствие имала силни болки в зъбите, устната и лицето й се подули. Около един месец
не можела да спи от болки – дъщеря й пасирала супи, които ищцата пиела със сламка защото
не можела да дъвче нищо. Върнала се на работа след месец.
При определяне размера на обезщетението и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните
обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените
телесни увреждания – няколко леки телесни увреждания /оток, кръвонасядане, охлузване и
разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, контузия на първи, втори и трети горни
десни зъби с лека патологична подвижност на втори горен десен зъб, оток по лява половина
на гръдния кош/; формата на вина – непредпазливост; периодът на възстановяване –
сравнително кратък, причинения емоционален дискомфорт от травмата, социално-
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените
застрахователни лимити. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо
репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено
обезщетение в размер на 3000 лв., което е съобразено със съдебната практика по сходни
случаи.
Ответникът е навел доводи за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Вещите лица по съдебно-медицинската и
автотехническата експертиза не са формирали извод, че получените от ищцата наранявания
стоят в причинна връзка с нейни действия или бездействия. С оглед на това съдът намира, че
по делото няма данни за поведение на ищцата, което да е в нарушение на императивна
правна норма и да стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В тежест на
ответника, съгласно чл. 154, ал.1 ГПК е да докаже, при условията на пълно главно доказване
въведеното възражение, което процесуално задължение не е изпълнено от страната.
Както беше посочено по-горе, във връзка с настъпилото застрахователно събитие
ответникът е заплатил на ищцата сумата в размер на 1500 лева, която следва да бъде
приспадната от определения по-горе размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Следователно искът по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 09.01.2023 г. се явява
основателен за сумата в размер на 1500 лева, до който размер и следва да бъде уважен, а в
останалата си част до претендираните 7000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Досежно началния момент на лихвата за забава следва да се отбележи, че
независимо, че за периода до постановяване на мълчаливия си отказ на 14.07.2023 г. /когато
изтича в 15-дневният срок от уведомяването му на 29.06.2023 г./ застрахователят не в забава
по чл.497, ал.1 КЗ, той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
вреди на друго основание - по чл.429, ал.3 КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
6
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента /в този смисъл е Решение № 167 от
30.01.2020 г. по т. д. № 2273 / 2018 г. на ВКС, 2-ро търг. отделение/. Съгласно чл.429, ал.3,
изр. 2-ро КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В случая по делото е налице признание на факта, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 29.06.2023 г. с предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, поради което за периода след 29.06.2023 г. дължи законна лихва за забава
върху застрахователното обезщетение за вреди на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1,
т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 124,29 лева представляващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
На процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение,
което следва да бъде определено от съда съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА.
Въведеното с посочената разпоредба правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не може да бъде приложено предвид
даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери
на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), като от
значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко - фактическата и правна сложност на делото. В случая цената на иска,
формирана като сбор от цената на двата кумулативно съединени иска, е 1116,69 лева, двата
иска произтичат от едно спорно материално правоотношение, по делото не са събирани
доказателства извън представените писмени такива, адвокатът на ищеца не е присъствал в
единственото открито съдебно заседание, фактическата и правна сложност на спора не е по-
висока от типичната за подобен вид дела, доколкото липсват усложнения с оглед премета и
страните. При така изяснените параметри на релевантните за цената на адвокатската услуга
обстоятелства, съдът намира, че възнаграждението на адвоката на ищеца следва да бъде
определено, като се изхожда от минималното такова по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1000 лв.,
7
като съразмерно уважената част от иска се дължи възнаграждение в размер на 214,29 лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на
ответното дружество сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
в размер на 235,71 лева, представляваща заплатено възнаграждение на вещо лице. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество в размер на 150 лв.,
като следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 117,86 лева
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ 7, ет.5, представлявано от А.П.Л., да заплати на К. И. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ... сумата 1500 лева, представляваща обезщетение
по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане
при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 124,29 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до
претендирания размер 7000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ 7, ет.5, представлявано от А.П.Л., да заплати на адв. П. Б. Х.
от АК - Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, ул. ... сумата 214,29 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ... да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света
София“ 7, ет.5, представлявано от А.П.Л., сумата 353,57 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8