Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14051
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14051/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Б.В.Г.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20220195 от 08.10.2020 г по гр.д.№9733/20
г на СРС , 78 състав , с което по искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК е
признато за установено , че въззивникът дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от
1859,79 лева главница по договор за потребителски кредит №********* от
22.03.2017 г , прехвърлена на ищеца с договор за цесия от 03.05.2019 г ; сумата
от 335,17 лева договорна лихва за периода 05.05.2017 г – 18.05.2018 г , сумата
от 91,17 лева такса оценка на
кредитно досие ; сумата от 490,31 лева такса за услуга за предоставяне
на заетата сума в дома на ответника ; сумата от 1144,04 лева такса за
услуга за събиране на седмичните вноски в дома на ответника и сумата от 236,92
лева лихви за забава за периода 05.05.2017 г – 05.12.2019 г ; ведно със
законната лихва върху посочените главници от 05.12.2019 г до окончателното им
заплащане , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.12.2019 г по ч.гр.д.№70808/2019 г по описа на
СРС , 78 състав .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС .
Договорът за кредит е недействителен , защото уговорената лихва противоречи на
добрите нрави и на чл.9 ЗПК . Не е доказана валидна цесия между лицето
предоставило заема „П.Ф.Б.“ ООД и първоначалния цесионер „И.А.М.АД , както и
уведомяване на длъжника за тази цесия . Таксите за оценка на досие и за
услугата „Кредит у дома“ се основават на нищожни неравноправни клаузи и не се
дължат . Нарушени са и чл.10,11 ЗПК . Няма данни за предоставяне на заемната
сума .
Въззиваемата страна е
подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Исковете са доказани по основание и
размер и не са налице нищожни неравноправни клаузи . Извършени са цесии , които
са надлежно доказани и съобщени .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.10.2020 г и е обжалвано в срок на 03.11.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
. Съдът служебно трябва да даде и правна
квалификация на исковете .
За да уважи процесните
искове СРС е приел , че задълженията
на ответника са доказани по основание и размер с представените пред него
писмени доказателства . Ответникът не е доказал противоречие с чл.19 ал.5 ЗПК ,
защото не е заплатил депозита за допуснатата ССЕ . Шрифтът на договора за заем
не е малък и неясен .
Решението на
СРС е неправилно .
На първо място дадената в диспозитива на
СРС правна квалификация по „чл.415 ал.1 ГПК/ е непълна . Чл.415 ГПК е процесуална норма , която показва единствено
, че е водено заповедно производство за вземанията , но не и от какъв вид
договор или друг източник на облигацията произтичат тези вземания . Неправилна
е и практиката в диспозитива на съдебното решение да не се посочва заповедта за изпълнение по кое дело е издадена и
да се „пести“ от индивидуализация на вземанията .
Ищецът се легигимира като цесионер по
последователни цесии от заемодателя „П.Ф.Б.“ ООД по договор за потребителски
кредит №********* от 22.03.2017 г. В тежест на ищеца е да докаже , че
процесните вземания са действително дължими , както и че са му надлежно прехвърлени
и че има съобщаване от съответните цеденти до ответника-длъжник . Основателен е
доводът на въззивника /релевиран още в молба становище от 15.07.2020 г пред СРС
/ , че ищецът не е представил доказателства за цедиране на вземанията от заемодателя
„П.Ф.Б.“ ООД на „И.А.М.АД. Пред СРС за
представени писмени доказателства за следващи цесии , но не и за първата и
най-важна цесия . При тези данни исковете са неоснователни само на това
основание -ищецът не е доказал , че е придобил процесните вземания от ответника.
Отделно , ответникът е оспорил , че е
получил главницата по заема , който е реален договор . Правилно първоинстанционният съд е допуснал служебно ССЕ , но
неправилно впоследствие - след като не е уведомил ищеца да заплати депозит - я
е заличил . При наличните
доказателства /и при липса на доказателствени искания на ищеца пред въззивния
съд/ исковете остават недоказани , като действително липсват данни заемната
сума да е била действително предоставена на ответника. Отделно , СРС не е изследвал наличие на неравноправни клаузи , включително дали т.нар. „такси“ не прикриват
лихви по потребителския кредит , а по-голямата част от мотивите му са бланкетни
.
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят . В тежест на ищеца са
разноските на ответника пред СГС , както и адвокатските възнаграждения на
адвокатите на ответника , който са го защитавали безплатно / чл.38 ал.2 ЗАдв
във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв / .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №20220195 от 08.10.2020 г по гр.д.№9733/20 г на СРС , 78 състав ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** , които искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК ,чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че Б.В.Г. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 1859,79
лева главница по договор за потребителски кредит №********* от 22.03.2017 г
, прехвърлена на ищеца с договор за цесия от 03.05.2019 г ; сумата от 335,17
лева договорна лихва за периода 05.05.2017 г – 18.05.2018 г , сумата от
91,17 лева такса оценка на кредитно
досие ; сумата от 490,31 лева такса за услуга за предоставяне на заетата
сума в дома на ответника ; сумата от 1144,04 лева такса за услуга за
събиране на седмичните вноски в дома на ответника и сумата от 236,92 лева
лихви за забава за периода 05.05.2017 г – 05.12.2019 г ; ведно със законната
лихва върху посочените главници от 05.12.2019 г до окончателното им заплащане ,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.12.2019 г по ч.гр.д.№70808/2019 г по описа на СРС , 78 състав .
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“
ЕАД *** да заплати на Б.В.Г. ЕГН **********
от гр.София сумата от 164,19 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“
ЕАД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на Адвокатско
съдружие „Б.К.“ ЕИК ******* сумата от 521,02 лева адвокатско
възнаграждение пред СРС .
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“
ЕАД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на
адвокат М.Л.Л. ЕГН ********** сумата от 521,02 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.