Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 24.09.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 19.09.2019
год., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като
разгледа АНД № 992 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Й.И.К. ***, ЕГН ********** против НП № 17-1006-005574 от 01.08.2018г.
на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за отмяна на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие
следното:
Жалбоподателят
е санкциониран с НП за това, че на 19.11.2017г., около 11.05 часа, в с.Звъничево,
общ.Пазарджик, на кръстовището между улиците „10-та” и „12-та”, е управлявал л.а.
„Форд Фокус” с ДК№ ***, собственост на Д. Стоянов Б. от с.с., което МПС било с
регистрационни табели с изтекъл срок на валидност и изтекло разрешение за
временно движение № *********, валидно до 17.11.2017 година.
С
това било прието, че жалбоподателят управлявал МПС, което не било регистрирано
по надлежния ред на територията на Р България, което пък съставлявало нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДП.
По тази причина
против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 0323800 от 19.11.2017 година.
След съставянето на
АУАН същият, ведно с материалите по преписката били изпратени на РП-Пазарджик
по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345
ал.2 във вр. с ал.1 от НК. По този повод с постановление на прокуратурата било
образувано наказателно производство – ДП № 371/18г. по описа на РУ-Пазарджик. С
влязло в сила постановление на РП-Пазарджик от 28.05.2018г. по пр. вх. № 890/2018г.
по описа на прокуратурата било прекратено наказателното производство по
горецитираното ДП, а материалите по
прокурорската преписка и ДП били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира
административнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя по реда на ЗДвП.
Въз основа на горепосочиня
АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
09.04.2019 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 15.04.2019
год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен
контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
показанията на актосъставителя Г.Б. и св.Д.Б..
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна
по
следните съображения:
Установи се
безспорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място,
жалбоподателят е управлявал процесния и описан по-горе автомобил.
Установи
се също безспорно, че същият е бил с така наречената транзитна регистрация,
т.е. на него били поставени табели с ДК№ *** и било издадено разрешение за
временно движение № *********, валидно до 17.11.2017 година, което към
инкриминираната дата – 19.11.2017г., било изтекло.
В
същото време обаче, според настоящия съдебен състав, поведението на
жалбоподателя не запълва състава на вмененото му административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДП, а квалифицирайки нарушението по този текст, АНО е допуснал
нарушение на материалния закон. Отделно от това в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения /СПН/, които са самостоятелно основание за
отмяна на НП.
По
процесуалните нарушения:
Те
са допуснати поради това, че обжалваното НП не е било издадено при условията на
чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа
на АУАН цитиран по номер по-горе от дата 19.11.2017г. Обстоятелството, че
обжалваното НП е съставено въз основа на цитирания АУАН сочи на допуснато СПН,
което се изразява в това, че настоящото административнонаказателно производство
/АНП/ е било образувано и се е развило незаконосъобразно. Едва ли може да има
някакво съмнение, че по правило всяко АНП започва със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, както е разписано императивно
в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В
конкретният казус АНП по съставения АУАН, въз основа на който е издадено и
обжалваното НП, е продължило развоя си в драстично нарушение на нормата на
чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не би могло да
породи своите правни последици. Това е така, защото според императивната
разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор”. Вече бе подробно посочено по-горе, че след съставянето на АУАН от 19.11.2017г.
същият е бил
изпратен от страна на наказващия орган на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за преценка
дали не е било извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Била
е образувана прокурорска преписка и наказателно производство, което с влязло в
сила постановление на РП-Пазарджик е било прекратено, а материалите от делото
били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира административнонаказателна
отговорност спрямо жалбоподателя по реда
на ЗДвП.
При тази описана
хронология е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение е
следвало да бъде анулиран преди изпращането му на прокурора, а образуваното въз
основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на наказващия орган. Нормата
на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са самоцелни и техният смисъл е
да не допусне за едно деяние съществуването на две паралелни производства –
наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от
там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което
пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало
наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат,
каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат
произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура, които, след като
се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят
прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган.
Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по
реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а
напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който в същото
време е били изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало признаци на
престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е било в
латентно състояние и след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била
нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на собствено
основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
Извън
казаното до тук е допуснато и друго СПН, което отново прави НП цялостно
незаконосъобразно, защото с него е нарушен процесуалният закон. Видно е, че
АУАН е съставен в деня на констатиране на административното нарушение описано в
него – 19.11.2017 година. НП обаче е издадено на 01.08.2018г., т. е. над два
месеца след изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН,
който е изтекъл на 19.05.2018 година.
Нормата
на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна и разпорежда, че: „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта”. В
конкретния казус НП е било издадено повече от шест месеца след съставянето на
акта, което е в драстично нарушение на цитираната по-горе норма.
Следва да се
отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането
й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място
на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази
разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на
държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало
неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването
на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.
Действията по
ангажирането на админстративнонаказателна отговорност, извършени след
изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни,
опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото
нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то
съдът прие, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП.
Без всякакво
значение е в настоящия казус, че в периода между съставянето на АУАН и
издаването на НП преписката е била изпращана на прокуратурата за преценка дали
да не се ангажира наказателната отговорност на жалбоподателя за престъпление от
ОХ - чл.345 ал.2 от НК. Това е така, защото вече се изложиха съображения, че НП
не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него
изрично се сочи, че се издава въз основа на процесния АУАН.
По нарушението на
материалния закон:
Правната уредба на табелите
с регистрационни номера и регистрацията на моторни превозни средства се съдържа
в действащата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн.,
ДВ, бр.31 от 2000 г.; изм. и доп.), издадена въз основа на законовата делегация
по чл.140 ал.2
и чл.142 от ЗДвП (вж. § 8 от ПЗР на Наредбата), която предвижда, че за всяко
регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер
(чл. 10, ал.1 от цит. нар.), като формата, размерите, шрифтът, както и
изискванията към светлоотразяващите табели се определят с Българския държавен
стандарт (БДС 15980 и БДС ISO 7591) и Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. (чл. 10, ал.2 от цит.
нар.). Тази наредба
посочва също така и местата, където се поставят табелите с регистрационните
номера (чл. 10, ал.5 – ал.7 от наредбата). От тези разпоредби следва и това, че
когато бъде регистрирано превозното средство се предоставят и съответните
регистрационни табели.
Според разпоредбата
на чл. 11, ал.1
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, при използване на
издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи
или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се
изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в
акта за административно нарушение (изр.1 на чл. 11, ал.1 от Наредбата), а
иззетите табели и документи се унищожават от звената „Пътна полиция” по
месторегистрацията на превозното средство (чл. 11, ал.1, изр.2 от цит. нар.),
като няма пречка превозното средство, чиито табели са били иззети, да бъде
регистрирано по съответния ред (чл. 11, ал.3
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР.). От тази разпоредба
следва и изводът, че дори и да са иззети табелите с регистрационен номер, чиято
валидност е изтекла, това не е пречка превозното средство да бъде регистрирано
по съответния ред, т. е. налице е самостоятелност на сроковете на валидност на
табелите с регистрационен номер и срока на валидност на регистрацията на
превозното средство, и макар издаването на табелите да зависи от извършването
на регистрация, при изземване на "изтекли /по срок/ табели" регистрация
по съответния ред е възможна.
В същото време, тази наредба въвежда
съответни срокове на валидност на съответните табели с регистрационни номера и
видове регистрации на МПС според срока на валидност. Така, съгласно разпоредбата
на чл.22 от Наредбата /в редакцията към инкриминираната дата/ според срока на
валидност регистрацията е: постоянна – без срок на валидност (чл. 22, т.1 от
цит. нар.); временна – с определен срок на валидност над 3 месеца (чл. 22, т.2
от Наредбата) и транзитна – със срок на
валидност до 30 дни (чл. 22, т.3
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР).
В разпоредбата на
чл. 27, ал.1 от Наредбата (ред., ДВ, бр.45 от 2014 г. – в сила от 30.05.2014
г.) са изброени случаите, в които се извършва транзитна
регистрация: в случаи на придвижване на нерегистрирани превозни средства в
страната; при износ на превозни средства от страната – след прекратяване на
постоянната или временната им регистрация или на закупени в страната
нерегистрирани ПС – след митническо оформяне на вноса и износа им; за
придвижване на регистрирани превозни средства в страната или от друга държава
до страната при изгубена или открадната постоянна регистрационна табела, след
обявяването й за издирване; за придвижване на ПС с чужда регистрация извън
страната при изгубена или открадната постоянна табела на територията на
Република България, след обявяването й за издирване. При транзитна регистрация се издава и разрешение за
временно движение със срок на валидност до 30 дни (чл. 29, ал.1 от Наредбата в
редакцията към инкриминираната дата).
В допълнение, и с
оглед систематичното тълкуване на цитираните разпоредби, става ясно, че транзитната регистрация има изцяло временен
характер и предназначението й е да улесни придвижването на съответното МПС в
страната за срока на регистрацията. В разпоредбата на чл. 27, ал.5
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. (ред., ДВ, бр.45 от 2014 г.) пък
изрично се посочва, че след изтичанесрока на транзитната
регистрация (30 дни), издадените табели с транзитен
регистрационен номер не могат да се използват. Невъзможността да бъде
използвани такива табели, които подлежат и на изземване от компетентните органи
обаче, съвсем не означава, че се прекратява и регистрацията на превозното
средство (арг. от чл. 11, ал.3 от с. нар.).
Предвид поради това настоящият
съдебен състав счита, че управлението на въпросния лек автомобил от
жалбоподателя с поставени табели с транзитни
регистрационни номера на съответното място, но с изтекъл срок на валидност на
същите и на разрешението за временно движение, е по своята същност управление
на автомобил, чиято транзитна регистрация
е изтекла като срок, но това не може да се приравнява на управление на
нерегистрирано превозно средство, за да попадне в част от първата хипотеза на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, тъй като макар и с изтекъл срок на същата, превозното
средство продължава да е регистрирано. Нещо повече, сочената от АНО като
нарушена разпоредба на чл. 140, ал.1
от ЗДвП урежда две кумулативни изисквания за водачите на посочените
превозни средства в тази хипотеза – да е налице регистрация на превозното
средство и да има регистрационни табели, поставени на предназначените за това
места, което означава, че за да бъде нарушена освен липсата на регистрация,
следва кумулативно да е налице липса на поставени на съответните места
регистрационни табели. Именно поради това описаното от актосъставителя, а след
това и от АНО нарушение не може да попадне в тази първа хипотеза на чл. 140, ал.1 ЗДвП, доколкото като автомобилът е имал и транзитна регистрация, макар и с изтекъл срок на валидност/, и
поставени на съответни места табели с регистрационни номера.
Аргумент за всичко
това е и обстоятелството, че съгласно чл.18, т.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР е възможно служебно да се
прекратява регистрацията на всички превозни средства. Казано с други думи, ако
съответната администрация на пътната полиция служебно бе предприела действия по
прекратяване на регистрацията на процесното превозното средство, след като притежателят
му не е извършил подмяна на табелите с регистрационните номера на автомобила си
по реда на чл. 27, ал.4 и чл. 14 – чл. 17 от Наредбата, това означава, че
процесното ППС би се явило нерегистрирано по смисъла на чл. 140, ал.1
от ЗДвП и неговото управление от жалбоподателя впоследствие би
реализирало състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал.1
от ЗДП. При положение обаче, че пътната полиция не е изпълнила законовото си
задължение да дерегистрира (прекрати регистрацията) превозното средство и да
изземе табелите с изтекъл срок на валидност, управлението му, макар и с „изтекли
табели” (като срок), не реализира състава на административното нарушение, а и
не може да се вмени във вина на жалбоподателя, защото не зависи от неговото
поведение извършването на посочените действия, а за неспазването на съответните
срокове за подмяна на табелите с транзитни
регистрационни номера и на разрешението за временно движение, каквото безспорно
е налице, няма предвидени санкционни разпоредби. Съществува възможност за
санкциониране по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП – нарушаване на издадени подзаконови актове по прилагане на
ЗДвП, но при посочване на всички цитирани по-горе норми от подзаконовия акт,
което не е направено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган.
С оглед на всичко
казано до тук обжалваното НП ще следва да се отвени изцяло. Независимо от този
изход на делото обаче не може да бъде удовлетворено искането на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на сторените от последния съдебно-доловодни
разноски в размер на 360лв. - платен адвокатски хонорар. Това е така, защото
според нормата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
съдопроизводствени правила се прилагат разпоредбите на НПК. Въпросът за
разноските е уреден в чл.189 – чл.190 от НПК. В нормата на чл.190 ал.1 от НПК е
предвидено, че когато подсъдимият бъде оправдан, разноските остават за сметка
на държавата. Казано с други думи, разноските, които подсъдимият е направил във
връзка със защитата си не му се присъждат. Той обаче има право да иска да му
бъдат присъдени в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Пренесено на плоскостта на административнонаказателното
произовдство това означава, че разноските, които жалбоподателят е направил в
АНП след отмяна на НП не могат
да му се присъдят, а той има също правото да ги претендира по реда на
ЗОДОВ. Освен казаното до тук начина на разпределение на разноски по АНД е
уреден и със задължителното за съдилищата ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. №
98/84г. на ОСНК на ВС на Р България и ТР № 2 от 03.06.2009г. по т.д. № 7/2008г.
на ОСК на ВАС на Р България.
Пазарджишкият
районен съд, в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 17-1006-005574
от 01.08.2018г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с
което на Й.И.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: