РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 222 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.А.Я. против решение № 176 от 23.10.2019 г., постановено по гр. дело
№ 13/2015 г. по описа на Районен съд – Самоков, пети
състав, в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на М.Р. Я. по
искането за сметки на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС сумата от 5874 лева,
представляваща част, съразмерна на дела му в съсобствеността върху поземлен
имот с идентификатор № …………… по ККР на с. Б. И., О. С., ведно с построената в имота сграда с идентификатор …………… от
необходими и полезни разноски на обща стойност 11 748 лева, извършени от М.Р. Я. в
периода 2016 г. – 2018 г.
С въззивната
жалба въззивникът обжалва първоинстанционното
съдебно решение в посочената част като недопустимо и неправилно. Счита, че
съдът неправилно е преквалифицирал иска и се е произнесъл по непредявен иск.
Твърди, че претендираните от М. Я. полезни
разноски не се установяват от представените по делото доказателства. Въззивникът оспорва представените фактури, остойностяващи
средства платени за ремонт. Твърди, че част от разноските не са реално
извършени. По изложените съображения молят решението да бъде отменено.
Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна М.Я.
е получила препис от въззивната жалба на 05.02.2020
г. и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва като неоснователна. Посочва, че решението на съда
съответства на заключенията на вещите лица. Счита, че извършването на претендираните разноски се установява от представените по
делото доказателства.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство, в неговата първа фаза, е образувано по искова молба на М.А.Я. против
М.Р.Я. и Ф.Д.Л.. С исковата молба е предявен иск по чл. 341 от ГПК за допускане
до делба на съсобствените им недвижими имоти – 1. едноетажна
масивна вилна сграда с идентификатор ……………. по кадастралната карта на с. Б. И., находяща се в с. Б. И., община С., с площ 47,27 кв.м., заедно с дворното място, върху
което е построена с идентификатор ……………. по
кадастралната карта на с. Б. И., с площ от 898 кв. м., съставляващо парцел …..-… от кв. .. по
плана на с. Б. И., община
С. при
квоти: ½ ид.ч. за М.А.Я. и ½ ид.ч. за М.Р.Я.; 2. ливада с площ по скица от 11 884 кв.
м., девета категория, представляваща имот № ………… с
идентификатор № ………… по
кадастралната карта на с. Б. И., находяща се в местността „Б.“, в
землището на с. Б. И., община
С. при
квоти ¼ ид. ч. за М.А.Я., ¼ ид.ч. за М.Р.Я. и 2/4 ид.ч. за Ф.Д.
Л.;
С решение № 32 от 11.03.2016 г. по гр.
д. № 13/2015 г. по описа на Районен съд – Самоков е
допусната делбата на посочените недвижими имоти при посочените квоти. Решението е влязло в сила и съдът е продължил
производството в неговата втора фаза за извършване на делбата. С молба от 25.06.2018
г. съделителката М.Р. е предявила иск по сметки с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на съответните части от
сумата от 33 900 лева, представляваща сборът от подобрения и необходими
разноски, извършени от нея в делбения имот, а именно:
ремонт на покрив, изграждане на ограда, ремонт и частична подмяна на парна
инсталация, подмяна на бойлер, изграждане на външна тераса с желязна
конструкция, премахване на паднали от буря дървета, текуща поддръжка на вилна
сграда, изработване и монтаж на входна врата, подмяна на входна врата към мазе,
изливане на бетон от задната страна на къщата, изработване на външен вход и
тераса на източната страна на сградата, демонтаж на стар навес, подмяна на
основен електрически захранващ кабел, поставяне на филц на терена за паркинг,
измазване на комини. Този иск по сметките е предявен от ищцата в преклузивния срок, предписан в чл. 346 от ГПК – в първото
по делото заседание след допускането на делбата на процесните
имоти. Претендираните от ищцата подобрения са
индивидуализирани в достатъчна степен – по вид, размер и време на тяхното
извършване. С определение от 10.10.2018 г. първоинстанционният съд е приел по реда на чл. 346, ал. 1
от ГПК за съвместно разглеждане искането за сметки.
С обжалваното решение № 176 от 23.10.2019
г., съдът е извършил допуснатата делба чрез изнасяне на делбения
поземлен имот с идентификатор …………. и с площ 918 кв.м. на публична продан и е разпределил в
дял, на основание чл. 393 от ГПК на М.Я., реална част с площ от 2971 кв.м. с
проектен идентификатор № ………….., на М.Я., реална част с площ 2971 кв.м. с проектен
идентификатор № …………… и на Ф.Д.Л.,
реална част с площ 5941 кв.м. с проектен идентификатор № ………….., които
реални части са образувани от недвижим имот, находящ
се в с. Б. И., Община
С. с идентификатор № ……….. по КККР на с. Б. И. с площ 11 884 кв.м. С решението съдът е осъдил съделителя М.А.Я. да заплати на съделителката
М.Р.Я. сумата 5874 лева, представляваща част, съразмерна на дела му в
съсобствеността върху поземлен имот с идентификатор № ………… по ККР
на с. Б. И., Община
С., ведно
с построената в имота сграда с идентификатор ………………… от
необходими и полезни разноски на обща стойност 11 748 лева, извършени от М.Р. Я. в
периода 2016 г. – 2018 г. и включващи следните дейности – ремонт на покрив,
премахване на паднали от буря дървета, изработване и монтаж на входна врата на
имота и осветление към нея, подмяна на входна врата на мазето от към задната
страна на сградата; изливане на бетон от към задната страна на сградата,
изработването на външен вход и тераса от източната страна на сградата, демонтаж
на стар навес, подмяна на основен електрически захранващ кабел, поставяне на
филц на терена за паркинг, измазване на комин. В частта, с която е извършена делбата на
имотите, решението на съда е влязло в сила, тъй като същото не е обжалвано.
Влязло в сила е и решението, в частта, с която предявеният иск по сметки е
отхвърлен за разликата над сумата от 5874 лева до пълния предявен размер от
16 950 лева за съответните дейности. Решението се обжалва единствено в
частта по иска за сметки, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 5874
лева, като по съществото на спора,
настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Както бе изяснено, по силата на
правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният
съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба
основания. Следователно предметът на решаващата дейност на въззивната
инстанция е очертан с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания
съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на
обстоятелството дали първоинстанционният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно
материалния закон. Основният довод на въззивника е,
че твърдените разноски за имота не са извършени от ищцата, а представените по
делото фактури са нарочно създадени документи, а има несъответствия във самите
фактури.
В случаите, когато съсобственикът
упражнява фактическа власт над съсобствен имот, не би
могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. Счита се, че
той владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на
противното. Когато той извърши подобрения в имота, отношенията между него и останалите
съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие /чл. 60 – 62 от ЗЗД/, ако липсва съгласието на
останалите съсобственици и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е
извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за
неоснователното обогатяване - ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването на подобренията /в този смисъл е Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК на ВС/. В случая
разноските са извършени със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици. Ето защо предявеният иск следва
да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен иск. В разпоредбата на чл. 346, ал. 1 от ГПК е уреден
редът, по който съделителите могат да правят искания
по сметки във връзка с делбеното производство, но не
представлява материално-правна квалификация на предявените по този ред искове.
В случая правилно районният съд е квалифицирал иска, като такъв по чл. 30, ал.
3 от ЗС и се произнесъл по него.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Следователно за да бъде уважен предявения иск следва да се установят
следните предпоставки: 1. ищецът и ответникът да са съсобственици на имот; 2.
ищецът да е сторил необходими и/или полезни разноски за този имот; 3.
ответникът да не му е заплатил частта от тези разноски, съразмерна на дела му.
От
показанията на разпитания пред първоинстанционния съд
свидетел К. Ге., се установява, че съделителката М.Я. е ползвала
делбения имот – вилна сграда в с. Б. И., както и, че съделителят М.Я. не е живял в имота.
Свидетелят е кмет на селото и няма данни да е заинтересован от изхода на
делото. Ето защо настоящият съдебен състав дава вяра на негови показания.
По
делото са представени фактура № ********** от 28.04.2016 г. за сумата 9820 лева
за подмяна на покрив на вилна сграда в с. Б. И., фактура № ********** от 13.08.2016 г. за сумата
1200 лева за изработване и монтаж на входна врата – дворна и осветление към
нея, фактура № ********** от 25.10.2016 г. за сумата 600 лева за премахване на
паднали след буря дървета застрашаващи целостта на вилна сграда в с. Б. И., фактура № ********** от
30.03.2018 г. за сумата 800 лева за изливане на бетон за укрепване на сграда,
фактура № ********* от 03.04.2018 г. за сумата 400 лева за подмяна на входна
врата на мазе, фактура № ********** от 09.04.2018 г. за сумата 1200 лева за
изработване на външен вход и тераса, фактура № ********** от 09.04.2018 г. за
сумата 1600 лева за демонтиране на стар навес и фактура № ********** от
16.04.2018 г. за сумата 1100 лева за подмяна на захранващ електрически кабел,
поставяне на филц за паркинг, измазване на комин. Фактурите са издадени от „Д. К. – С.“ ЕООД с получател ищцата М.Я.. Видно от
показанията на свидетелите К. Б. и И. М. посочените ремонтни дейности са били извършени в делбения имот. Свидетелите са имали лично възприятие за
обстоятелствата, за които свидетелстват, тъй като лично са участвали в
ремонтните дейности. От заключението на вещото лице по допълнителната
техническа експертиза от 12.09.2018 г. се установява, че всички дейности
посочени в молбата на ищцата са извършени и съответстват на приложените по
делото фактури с изключение на подмяна на основен захранващ електрически кабел
на стойност 300 лева, отразен във фактура № ********** от 16.04.2018 г., тъй
като кабелът е покрит от мазилката и не може да се установи дали действително е
подменен. От заключението на вещото лице по допълнителната техническа
експертиза от 30.11.2018 г. се установява, че покривното покритие на къщата е
било подменено, като върху съществуващите битумни керемиди е положено покритие
от метални керемиди. Вещото лице е посочило, че извършването на други видове
СМР не може да се установи при огледа. Извършеният ремонт на покрива
представлява текущ ремонт, няма цялостна подмяна на покривната конструкция, а
само покривното покритие, поради което не е изготвян конструктивен проект.
Според количествено стойностната сметка на вещото лице стойността на ремонта на
покрива е 4848 лева.
Неоснователни
се явяват доводите на ответника във въззивната жалба
за това, че твърдените от ищцата дейности не са били реално извършени. Както
беше посочено от заключенията на вещите лица и показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи, че ремонтните дейности са били действително извършени
и съответстват на представените по делото фактури. Отделно от това част от
оспорените във въззивната жалба фактури се отнасят до
дейности, за които първоинстанционният съд е
отхвърлил исканията по сметки. Останалите фактури не страдат от твърдените от въззивника пороци.
Доколкото
по делото се установи, че ищцата е направила необходими и полезни разноски за
имота на обща стойност от 11 748 лева, а според чл. 30, ал. 3 от ЗС
съсобствениците участват в разходите за общата вещ съответно на частта си, то
ответникът ѝ дължи ½ от тази сума – 5874 лева. За тази
сума следва да бъде уважен предявения иск за сметки и отхвърлен до пълния
предявен размер, както правилно е направил и районният съд. По тези съображения
и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, то решенето на районния
съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 355,
ал. 1 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78 от ГПК. В случая предмет на обсъждане са само
разноските на страните по искането за сметки.
При този изход
на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, на въззивника не се дължат разноски за въззивното производство. С оглед изхода на спора право на
разноски съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК има само въззиваемата
страна. Тя е била представлявана от адвокат и е заплатила 1000 лева за
адвокатско възнаграждание, което се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, който има
характера на разписка. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дело с интерес от 10 000 лева до 100 000 лева минималното
възнаграждение е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева. Настоящият
състав на въззивния съд, като прецени материалния
интерес по делото и извършените от процесуалния представител на въззиваемата процесуални действия, изразяващи се в
депозиране на писмен отговор на въззивна жалба,
счита, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 900
лева. Ето защо въззивникът М.Я. следва да заплати на въззиваемата М.Я. сумата от 900 лева – разноски за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176 от 23.10.2019 г., постановено по гр. дело № 13/2015 г. по
описа на Районен съд – Самоков, пети състав.
ОСЪЖДА М.А.Я., ЕГН: **********, адрес *** да заплати на
М.Р.Я., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 900 лева – разноски за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.