№ 260119 / 24.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
24.11.2020 година,. град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА,. ІV-Т. граждански състав,. в ОТКРИТО заседание от 29.10.2020 година,. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора..............................................................,. като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2842 по описа за 2018 година,. за да се произнесе,. взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,. във връзка с чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ,. ,.,.Т. Б. А. Б.” ЕАД,. със седалище и адрес на управление: гр. С. у. „. Х." 52-54,. вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с XXXX ,. представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С.,. в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството,. чрез процесуалния им представител юрисконсулт М. Н. е предявило иск против: В.А.К.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. п.к. 3400,. Ж. М.. б. 6.. вх. Ж,. ет. 4,. ап. 35 и цена на иска: 789.19 лв.
В исковата си молба твърди,. че Т. Б. А. Б." ЕАД е образувало ч.гр.д. № 728/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Монтана,. по реда на чл. 417 от ГПК срещу В.А.К.,. ЕГН xxxxxxxxxx. С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са образували изпълнително дело № 1236/2019 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова,. рег.№ 748. Със свое разпореждане,. получено от дружеството на 23.10.2019 г.,. съдът им е предоставил едномесечен срок,. съгласно чл. 415 от ГПК,. за предявяване иск за установяване вземането си.
На 14.11.2017 г. „Т. Б. А. Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** с ответника В.А.К. ЕГН xxxxxxxxxx. На основание така сключения Договор,. „Т. Б. А. Б.” ЕАД е предоставил сума в размер на 800 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 800 лв.,. като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска,. в размер на 108.80 лв.,. дължима в деня на подписване на договора за кредит,. се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 108.80 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7. ал.2 от Договора. Потребителския кредит за общо ползване,. средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка xxx. В случаите,. когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя,. за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи Застраховка „живот“ в размер на 52.80 лв. и застраховка „безработица” в размер на 53.86 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1265.55 лв.,. която сума е разсрочена на 20 погасителии месечни- вноски всяка в размер на 63.28 лв.,. ведно с последна изравнителна вноска в размер на 63.23 лв. Уговореният между страните лихвен процент,. с който се олихвява предоставеният кредит,. изразен като годишен лихвен процент е в размер на 26.35 % (чл. 9. ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,. кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски,. всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора,. считано от 15.08.2018 г. за повече от три месечни вноски,. съгласно погасителния план към договора,. а именно вноски с падежи 15.08.2018 г.,. 15.09.2018 г.,. 15.10.2018 г.
Видно от приложените обр. 250 изпратени на адресите по договора,. посочени като настоящ и постоянен гр. Монтана. п.к. 3400. у. Младост № 6.. вх. Ж,. ет. 4,. ап. 35 е получено от кредитополучателя на 04.02.2019 г.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК,. задължението на В.А.К. ЕГН xxxxxxxxxx към „Т. Б. А. Б.” ЕАД,. по Договора е било в размер на 728.80 лв. (645.22 лв. главница и 83.58 договорна лихва),. отделно за периода 15.08.2018 г. - 11.03.2019 г. се дължи и обезщетение за забава върху просрочената главница в размер на 60.39 лв.
Моли съда да постанови решение,. с което да се признае за установено,. че лицето В.А.К.,. ЕГН xxxxxxxxxx,. в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от 14.11.2017 г.,. дължи изпълнение на парично задължение към „Т. Б. А. Б.” ЕАД,. в качеството му на Кредитодател по същия договор,. за сума в общ размер от 789.19 лв.,. от които: 645.22 лв. главница. 83.58 лв. договорна лихва за периода 15.08.2018 г. до 16.10.2018 г.,. 60.39 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 15.08.2018 г. до 11.03.2019 г.,. ведно със законната лихва върху главницата,. считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (22.03.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Претендират и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. 728/2019 г.. в общ размер на 175 лв. и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,. В.А.К.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. представлявана от пълномощника си И.Ц.В. xxx,. в законоустановеният едномесечен срок представя отговор по исковата молба.
Моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск като недопустим,. неоснователен и недоказан.
Със заявление,. подадено срещу нея по ч.гр.д.№ 728/2019 г. по реда на чл.417 и сл. ГПК ищецът „Т. Б. АИ Б.” ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение за заплащане на суми,. подробно посочени в заповедта за изпълнение.
За да се произнесе с разпореждането по горепосоченото ч.гр.д. МРС е приел,. че са налице условията на чл.417 и сл. от ГПК. Всъщност първоинстанционния съд е следвало да отхвърли заявлението,. поради липса на доказателства за претендираното от ищеца вземане.
Смята,. че ищецът се опитва да почерпи права от представени пред настоящия съд непълни и неясни документи,. от които не може да бъде направен категоричен извод относно спорното правоотношение.
В тази връзка и на основание чл.19З и сл.от ГПК оспорва автентичността,. верността и истинността на представените от ищеца писмени доказателствени средства.
На първо място,. исковата молба не отговаря на условията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК- липсва посочване на правно основание,. т.е. обстоятелствата,. на които се основава иска съгласно чл. 127,. ал.1,. т.4 от ГПК - фактите,. от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.
Съгласно разпоредбата на чл. 127,. ал.1,. т. 4 от ГПК в исковата си молба ищецът следва да изложи обстоятелствата,. на които се основава искът. В случая настоящият съдебен състав следва да констатира нередовностите на исковата молба,. подадена на 21.11.2019 г.,. включително липса на изложение на обстоятелствата,. на които се основава искът,. доколкото в нея такива обстоятелства практически липсват,. посочени са само фактите на сключването на договор за кредит и заплащане на суми от ответницата след сключването му,. както и искането за осъждане на ответницата да плати посочена сума. При предявяване на иска ищецът е длъжен не само да изложи фактически обстоятелства,. но и правни твърдения с оглед на посочените фактически обстоятелства,. определяйки по този начин спорния предмет. В исковата молба ищецът следва да посочи данни за конкретен правен спор,. индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска,. който спор,. така посочен в нея,. се иска съдът да разреши. Именно ищецът следва да посочи основанието на иска,. т.е. обстоятелствата,. на които се основава иска съгласно чл. 127,. ал.1,. т.4 от ГПК - фактите,. от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.
Счита,. че искът е необоснован,. неоснователен и недоказан,. защото не се подкрепя от представените по делото доказателства.
Моли съда да постанови решение,. с което да се отхвърли ищцовата претенция като недопустима,. неоснователна и недоказана,. като се присъдят направените разноски в настоящата инстанция.
Моли при произнасянето си с решението си да се обсъди и възражението и,. което прави за неравнопоставеност на клаузите на сключения между нея и ищеца договор в нарушение на разпоредбите на ЗЗП и директните регламенти на европейското законодателство.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 728 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза,. изпълнена от вещото лице Ц.В.,. приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът,. след като прецени доводите на страните,. доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК прием за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните,. че на 14.11.2017 г. „Т. Б. А. Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** с В.А.К. ЕГН xxxxxxxxxx. „Т. Б. А. Б.” ЕАД е предоставил сума в размер на 800 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 800 лв.,. като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска,. в размер на 108.80 лв.,. дължима в деня на подписване на договора за кредит.
Потребителят е пожелал да сключи Застраховка „живот“ в размер на 52.80 лв. и застраховка „безработица” в размер на 53.86 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1 265.55 лв.,. която сума е разсрочена на 20 погасителии месечни- вноски всяка в размер на 63.28 лв.,. ведно с последна изравнителна вноска в размер на 63.23 лв. Уговореният между страните лихвен процент,. с който се олихвява предоставеният кредит,. изразен като годишен лихвен процент е в размер на 26.35 % (чл. 9. ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,. кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски,. всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Не се спори и досежно обстоятелството,. че кредитополучателят е преустановил плащанията по договора,. считано от 15.08.2018 г. за повече от три месечни вноски,. съгласно погасителния план към договора,. а именно вноски с падежи 15.08.2018 г.,. 15.09.2018 г.,. 15.10.2018 г.
„Т. Б. А. Б.” ЕАД едностранно е обявило целият дълг за предсрочно изискуем,. считано от 16.10.2018 година. Уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост е връчено на кредитополучателя на 04.02.2019 година,. като банката е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост и го е поканила да погаси задълженията си в пълен размер,. л.20 и л. 21 от делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ ,. а също и с разпоредбата на чл. 417,. т. 2 от ГПК,. банката е подала срещу В.А.К. Заявление за издаване на заповед за изпълнение в РС- Монтана,. с което е претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми.
Ищецът твърди неизпълнение на договор по разрешен и усвоен кредит в конкретно посочени размери на неизпълнение от длъжника.
Спорен е въпросът,. основателен ли е иска,. предявен с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент,. след успешно проведено заповедно производство,. по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство - чл. 422 ГПК. При предявен иск по чл. 422,. ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува,. то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът,. който заявителят в заповедното производство по чл. 417 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска,. наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист,. с който съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 728 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона - чл. 415,. ал.1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника,. е да се установи наличието на вземането,. към момента на подаване на заявлението,. за което е издадена заповед за изпълнение,. но вече със сила на присъдено нещо,. тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането,. съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила. Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 417 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415,. ал. 1 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Затова,. че са свързани двете производства,. аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК,. тъй като законодателят предвижда,. първо,. че съдът указва на заявителя,. че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ,. заявителят да довнесе дължимата държавна такса. Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод,. че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422,. ал. 1 от ГПК установителен иск,. за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си,. предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Исковата молба,. която определя пределите на търсената съдебна защита,. не може да съдържа петитум на осъдителен иск,. какъвто Б. бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства,. съда намира следното:
Действително,. от представените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 728 по описа за 2019 година на МРС е било необходимо,. съобразно законовите разпоредби,. да се представят доказателства,. а съда е приел заявеното изцяло,. съобразно придружаващите го писмени доказателства заявлението на „Т. Б. А. Б.” ЕАД от 22.03.2019 година за основателно,. като на 25.03.2019 година е разпоредил заплащане на дължимото така,. както е заявено и е издал заповед № 459 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,. връчен за заявителя на 21.05.2019 г.
Едва в исковото производство,. след направено възражение и представяне на доказателства,. в тежест на страните,. съобразно правилото на чл. 154 ГПК,. съдът се произнася по основателността на претенцията.
По отношение основателността на иска,. касаещ съществуване на вземане към един минал момент от подписан между страните Договор за потребителски кредит няма спор. Изискан е и представен в оригинал Договор за потребителски кредит № ********** от 14.11.2017 г.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор,. настоящият докладчик намира,. че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит,. по смисъла на чл. 9,. ал.1 от Закона за потребителския Кредит,. в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем,. разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане,. с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,. при които потребителят заплаща стойността на услугите,. съответно стоките,. чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне,. като размера,. начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно Чл. 9,. ал.4 от Закона за потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица,. което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е спазена. По делото са ангажирани доказателства,. че са извършвани плащания по така отпуснатия кредит от страна на длъжника,. и не са въведени твърдения от ответника,. че не е извършвал плащане на дължимите вноски. Не се оспори и твърдението,. че е налице остатък по задължението. Не са налице неравноправни клаузи в сключения между страните договор за потребителски кредит.
Освен това,. удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,. а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417,. т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /чл. 418,. ал. 2 ГПК/. Преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист,. съдът трябва да провери дали представеното извлечение от счетоводните книги представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл. 417,. т. 2 ГПК за образуване на заповедно производство. Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги,. които установяват вземания на държавни учреждения,. общини и банки. Понятието"счетоводни книги" не е легално дефинирано,. включително и от действащия Закон за потребителския кредит,. но принципите и изискванията за начина на водене на счетоводството следват от ЗСч. (като например: изискване на чл. 1,. ал. 1,. т. 1 Закона за счетоводството за всеобхватност и достоверност на счетоводните системи; изискване на чл. 2 З за счетоводството към счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и др.). Представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит- дата на сключване,. размер,. данни за движението на погасяването му- размерът на просроченото задължение по главницата,. договорните и наказателните лихви. Това удостоверително действие на счетоводните извлечения,. обаче,. не е достатъчно. Те трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение,. а именно - подлежащото на изпълнение вземане. В случая трябва да съдържат данни дали са се сбъднали условията на чл. 16.1 и 16.2 и 16.3 от Договора за кредит. Предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските - т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски,. т. е. сбъднало ли се е условието за предсрочна изискуемост на кредит,. без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван,. кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 417,. т. 2 ГПК,. така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417,. т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418,. ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение,. заявителят трябва да му представи данни за настъпване падежа на вземането,. както изчерпателно бе посочено по-горе. Такива по делото са представени. В приложеното извлечение от счетоводните книги както в заповедното,. така и в исковото производство е видно,. че датата на настъпване изискуемостта на кредита е 16.10.2018 година поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Не се оспори от ответника,. че е получил покана на 04.02.2019 г. от Банката –кредитор,. от което е видно,. че в качеството му на кредитополучател е уведомен,. че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Към 22.03.2019 година са налице непогасени месечни вноски. Освен това е заявен за установяване размер на съществуване на вземането от страна на ищеца към депозиране на исковата молба относно главницата,. посочена като сума от 645.22 лв. Посочен е и размера на лихвите.
В производството по специалния установителен иск съдът не следва да излезе от рамките на установяване съществуване на вземане към един минал момент,. относно заявените размери на задължението,. посочени в заповедното производство.
От констатациите в заключението на вещото лице,. което съда възприема изцяло,. като дадено компетентно,. обективно и без да е заинтересовано от изхода на делото,. се установява,. че към 22.03.2019 година,. датата на подаване на заявлението са извършени 8 броя погасителни вноски,. на обща стойност 543.82 лв. Общото задължение за погасяване по Договор за потребителски кредит към 22.03.2019 г. е както следва: главница: 645.22 лв.; договорна лихва 83.58 лв. и обезщетение за забава – 60.72 лв.
На база на ангажираните в хода на процеса доказателства съдът намира,. че предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен съобразно размерите,. посочени в исковото производство,. съвпадащи изцяло с тези,. заявени в заповедното такова.
При условие,. че след като е обявена предсрочната изискуемост на вземането и се е пристъпило към събиране на дължимото от страна на кредитора,. то неизменно се дължат и такси и разноски за това събиране,. направени в двете производства.
При този изход на делото,. в тежест на ответника са и разноските,. направени в хода на заповедното и исково производство,. съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното,. съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.К.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. п.к. 3400,. Ж. М.. б. 6.. вх. Ж,. ет. 4,. ап. 35,. че към 22.03.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на кредитора,.,.Т. Б. А. Б.” ЕАД,. със седалище и адрес на управление: гр. С. у. „. Х." 52-54,. вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с XXXX ,. представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С.,. в размер на: 645.22 лв. главница. 83.58 лв. договорна лихва за периода 15.08.2018 г. до 16.10.2018 г.,. 60.39 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 15.08.2018 г. до 11.03.2019 г.,. ведно със законната лихва върху главницата,. считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (22.03.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението,. за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459 и Изпълнителен лист от 25.03.2019г. по ч.гр.д. № 728/2019г. на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА В.А.К.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. п.к. 3400,. Ж. М.. б. 6.. вх. Ж,. ет. 4,. ап. 35,. ДА ЗАПЛАТИ на ,.,.Т. Б. А. Б.” ЕАД,. със седалище и адрес на управление: гр. С. у. „. Х." 52-54,. вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с XXXX ,. представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С.,. сумата от 25.00 лв. разноски в заповедното производство и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,. за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459 и Изпълнителен лист от 25.03.2019г. по ч.гр.д. № 728/2019г. на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА В.А.К.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. п.к. 3400,. Ж. М.. б. 6.. вх. Ж,. ет. 4,. ап. 35,. ДА ЗАПЛАТИ на ,.,.Т. Б. А. Б.” ЕАД,. със седалище и адрес на управление: гр. С. у. „. Х." 52-54,. вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с XXXX ,. представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С.,. сумата от 25.00 лв. за доплатена държавна такса в исковото производство; 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лв. за депозита на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: