Р Е
Ш Е Н
И Е № 83
гр.Силистра, 17.12.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева- Железова
Елена
Чернева
при
секретаря Анета Тодорова, с участието на Окръжния прокурора при ОП гр.Силистра
Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия Павлина Георгиева-Железова
КАНД № 86 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С Решение № 153 от 06.08.2021 г. по АНД
№ 210 /2021 г. Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление
№ СС-11 от 25.02.2021 г.на Началника на РДНСК – Силистра, с което на
касационната жалбоподателка Я.Я.,на основание чл. 232, ал.1,т.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/,е наложена „глоба“ за извършено нарушение по
чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ „лицето, упражняващо строителен надзор, носи
отговорност за спазване изискванията за безопасни и здравословни условия на
труд в строителството“ във връзка с чл.24,ал.2 от ЗАНН „ за нарушения,
извършени от организация или предприятие, отговорност носи ръководителят, който
е допуснал извършването на нарушението“,във вр. с чл.232,ал.1,т.1 от ЗУТ“наказва се длъжностно лице, което не изпълни задължения, възложени му по
ЗУТ.
Чрез касационната жалба се въвеждат
оплаквания за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните
правила-касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК във вр.с
чл.63,ал.1 от ЗАНН.Оспорва се тезата, че касаторката като физическо лице в длъжностното
си качество „управител на юридическото лице-строителен надзор„Стройконтрол
Ян-99“ ЕООД,следва да понесе процесната административно-наказателна
отговорност. Счита, че изпълнителното деяние – неосъществен контрол относно спазването на изискванията за здравословни
и безопасни условия на труд в строителството, не е допуснато от нея, тъй
като тази дейност е била възложена на друго лице-координатор и ,при евентуално
неизпълнение на задълженията, той следва да понесе отговорност.В тази връзка се
позовава на заповед № 157 / 18.06.2020 г., която не е била представена във
въззивното производство, а с определение в настоящото касационно производство е
отказано приемането й. Отказът е мотивиран с недопустимостта на
доказателственото искане, тъй като касационната инстанция е „инстанция по
правото“, а не „по фактите“ и в тази връзка пред касационната инстанция не се
допускат нови фактически установявания, за които да се представят писмени
доказателства и които касационната инстанция да установи.
Също така се възразява,че при установено
нарушение наказателно-отговорно следвало да е юридическото лице, упражняващо
строителен надзор „Стройконтрол Ян“ ЕООД, а не управителят му. В този контекст
са развити доводи за неприложимост на общата разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН доколкото допустителството се санкционирало само в предвидените от закона
случаи, какъвто няма предвиден за конкретната ситуация в Закона за устройство
на територията.
Съществените нарушения на процесуалните
правила се изразявали в неясно и непълно формулирано обвинение –както в частта
на излагане на фактическите обстоятелства, така и в частта за правна
квалификация.Липсвало посочване на мястото на извършване на нарушението. Съществено
нарушено било и изискването по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН като поканата за съставяне
на АУАН била връчена на юридическото лице, на което жалбоподателката е
управител, а не лично на нея като физическо лице.
В заключение се моли се за отмяна на
решението на Силистренския районен съд,за отмЯ. на наказателното постановление
и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата,чрез юрисконсулт К., с
подробни аргументи оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.В
резюме са изложени следните възражения:
С разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ
на лицата, упражняващи строителен надзор, е вменена отговорност за
осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд. С Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минимални
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и за извършване на СМР
се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на временните и подвижни строителни площадки. Дори и да е било
определено конкретно лице-координатор като пряко ангажирано с контрола за безопасност
и здраве, това не дерогира отговорността, която ЗУТ вменява на строителния
надзор.
Поканата за явяване за съставяне на АУАН
надлежно е изпратена в деловодството на „Стройконтрол Ян-99“ ЕООД, тъй като
участник в строителството е строителният надзор в случая с
правно-организационна форма ЕООД. Видно е, че поканата е получена в обявения в
Търговския регистър адрес на управление на дружеството.
В АУАН ясно е описано и конкретизирано
нарушението-неосъществен контрол относно спазване на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд в строителството, вменени с чл. 168,
ал. 1 т. 4 от ЗУТ. Те са описани в констативен протокол № ПБЗ-III 116 от
29.07.2020 г., съставен на деня на проверката и представляващ част от
преписката.
По отношение ангажирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката като длъжностно
лице – управител на търговско дружество, се позовава на легалното определение в
чл. 93, т.1, б. „б“ от НК както и на ТР № 73 от 23.12.1974 г. по нак. дело № 66
от 1974 г. Също така чл. 141, ал. 1 и ал. 2, изр. първо от ТЗ указвал, че за
дейността на търговското дружество отговаря представляващия го, в случая
жалбоподателката като управител, която е и с функции на общо събрание като
единствен съдружник.В заключение се моли за оставяне в сила на въззивното
решение и за присъждане на разноски.
Прокурорът поддържа заключение за
неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, касационната жалба се
явява неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на
участие на уличеното лице, и че материалният закон е приложен правилно. Законосъобразно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на инженер Я.И.Я., в
качеството й на длъжностно лице-управител на дружество, упражняващо строителен
надзор. Изяснил е правно-значимите факти, изведени от хипотезите на чл.232,ал.1,т.1
във вр. с чл.222,ал.1,т.15 от ЗУТ ,чл.168,ал.1,т.4 от ЗУТ като установената от
въззивния съд фактическа обстановка, служеща на касационната инстанция за
преценка на материалния закон, е следната:
На 29.07.2020 г.контролните органи на ДНСК
извършили проверка на строеж в гр.Силистра,представляващ „външно кабелно
електрозахранване от ТП“Младежки дом“ до ново електромерно табло. При нея
констатирали, че е извършен изкоп, който не е изцяло обезопасен с огради,не е
сигнализиран и не е възпрепятстван достъпът на гражданите до местонахождението
му. В изкопа е бил положен кабел. На строителната площадка обратният насип не е
бил изцяло извършен. На обекта е имало работници и техника и работата
продължавала. Тези констатации били отразени в Констативен протокол от
29.07.2020 г. Извършена била и проверка на документацията на обекта,при която
се установило, че строителният надзор се упражнява от дружеството „СТРОЙКОНТРОЛ
ЯН-99“ ЕООД, на което жалбоподателката е управител. В проекта по част „БЗ“ са
били предвидени обезопасителни мероприятия -съответна ограда, преместваеми
пана, знаци и надписи, но проектът не бил изпълнен като предохранителни мерки
не били приложени. След съставяне на констативния протокол контролните органи
изпратили покана на жалбоподателката за съставяне на АУАН,получена в
деловодството на дружеството. Жалбоподателката не се явила и актът за
установяване на нарушение бил съставен в нейно отсъствие като е бил връчен на
16.09.2020 година.В определения 3-дневен срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН жалбоподателката
подала писмено възражение, с което изложила основните тези, възпроизведени и в
съдебната фаза на делото.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен
правилно от административно-наказващия орган и от районния съд.
Осъществена е предвидената в закона хипотеза
– бездействие, изразяващо се в неосъществен контрол на строителния надзор
спрямо изпълнението на строително-монтажни работи.Съобразената от контролните
органи разпоредба на чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ вменява в отговорност на лицето,
упражняващо строителен надзор да осъществява контрол за спазване изискванията
за безопасност и здраве на строежите. При това тази отговорност не се дерогира
от предприетите мерки за осъществяването на контрола, включително и в хипотеза
на определяне на конкретно длъжностно лице.Това е така, тъй като определянето
на длъжностно лице е способ за оперативно управление на ангажимента, а
последиците от изпълнението се носят,не само, но и от строителния надзор.
По делото не се спори, че управител на
дружеството, упражняващо строителен надзор „Стройконтрол Ян-99“ ЕООД, е
жалбоподателката Я. Я..
Разпоредбата на чл.30,ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година
за безопасни и здравословни условия на труд при изпълнение на строителни и
монтажни работи определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд на строителните площадки като изкопите за изпълнение
на ремонта следва да се оградят с временни плътни огради и да се
сигнализират със съответни знаци и
табели. В случая тези мерки са били и предвидени по проект, но изпълнението им
не е било проконтролирано от строителния надзор.На плоскостта на материалното
право отговорно лице за този контрол е лицето, което упражнява строителен
надзор / чл.168,ал.1т.1 от ЗУТ/.
Неоснователно е подразбиращото се възражение
на касаторката ,че към момента на нарушението – 29.07.2020 г. не съществува
адекватна приложима санкционна норма спрямо дружество-юридическо
лице-строителен надзор, каквато била въведена едва с изменението на ЗУТ с ДВ,
бр.16 от 23.02.2021 г.
Към момента на констатираното състояние на
продължаващо във времето бездействие към 29.07.2020 г./момента на проверката/, съгласно чл.237,ал.1,т.2 от ЗУТ имуществена
санкция в порядъка от 1000 лева до 10 000 лева е предвидена за лице,
упражняващо строителен надзор, спрямо строеж, изпълняван в нарушение на
чл.224,ал.1 от ЗУТ. В обхвата на чл.224,ал.1,т.3 от ЗУТ се отнасят и строежи,
изпълнявани в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажни
работи и на основните изисквания на строежите , какъвто е и процесният.
При установена отговорност на юридическото
лице, законодателят е предвидил възможност такава да се поеме от ръководителя,
който е допуснал извършването на нарушението, каквото лице в случая се явява
управителят на дружеството-строителен надзор и касатор по делото / чл.24,ал.2
от ЗАНН/.
Преценката, чия отговорност да бъде
ангажирана – имуществената – на дружеството или личната на управителя, е на
административно-наказаващия орган.
В конкретния случай
административнонаказващият орган е избрал да ангажира
административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството, като
лице по чл. 24,ал.2 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Връчването на поканата по
чл.44,ал.2 от ЗАНН в деловодството на юридическото лице, което е адрес на
управление, вписан в Търговския регистър, е надлежната форма за връчване на
книжа.Не е необходимо управителят лично да получи книжата, а това се прави от
съответния служител на дружеството, какъвто е процесният случай.В тази връзка неоснователно
е и възражението за неосигурено право на участие на уличеното лице ,чрез
невръчване на поканата за съставяне на АУАН лично на управителката, респ. на
касаторката, независимо от качеството й на представляващ, тъй като същата е
реализирала правото си на участие чрез подаденото писмено възражение по
чл.44,ал.2 от ЗАНН.
В обобщение, следва да се приеме, че
материалният закон е бил приложен правилно, в административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и решението следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
63, ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК и чл.
27“е“ от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на юридическото лице, в чиято
структура е ДНСК-Силистра, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева .
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 153 от 06.08.2021 г.,
постановено по АНД № 210 по описа за 2021 година на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА Я.И.Я. с ЕГН: ********** *** да
заплати на Дирекция национален строителен контрол гр. София разноски по делото
в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.