Р Е Ш Е Н И Е
№...................../.....................................2023, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на 16 февруари 2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Александрина Янева и с участието на
прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша докладваното
от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно
дело № 63/2023 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „ЦИМ
ТРАНС“ ЕООД чрез адв. М.Х. срещу решение № 1635/03.12.2022 г. на Районен съд
гр.Варна, постановено по НАХД №3309/2022 г., с което е потвърдено наказателно
постановление №23-0000511/04.07.2022 г. на
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с
което на основание чл.96г, ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение
на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Касаторът твърди, че решението на Варненския районен
съд е неправилно, поради грешно приложение на материалния закон. Изтъква, че описаното
в НП деяние е за допустителство, което по чл.7б, ал.1, предл.1 от ЗАвПр не е
наказуемо. Твърди непропорционалност на наложената имуществена санкция, което е
в противоречие с принципите на правото на ЕС, и по специално решения на СЕС
С-210/10 и С-107/19. Смята, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и
иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна, в писмен отговор изразява становище за неоснователност
на жалбата. Подчертава, че изпълнителното деяние по чл.96г, ал.1, предл.1 от
ЗАвПр попада в обхвата на чл. 10 от ЗАНН и следва да се тълкува разширително.
Сочи, че волята на законодателя относно значимостта на притежаването на карта
за квалификация и нейната липса по повод въздигната отговорност спрямо превозвачи,
които допускат осъществяване на превози с водачи неотговарящи на
законоустановените изисквания и непритежаващи необходима квалификация е
категорична и не подлежи на тълкуване, поради което чл. 28 от ЗАНН е неприложим.
Иска решението да бъде оставено в сила и моли съда да се произнесе по
адвокатското възнаграждение при условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН. Претендира
възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
Представителят на контролиращата страна – ВОП намира
касационната жалба за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено
в сила като правилно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, но по различни събражения, от
изтъкнатите в нея.
Районен съд гр.Варна е приел за установено, че на 10.05.2021г.
превозвачът „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД е допуснал до управление на товарен автомобил
„Ман“, кат. N3, с рег. №В
03-55 ТС, извършващ обществен превоз на товари, за чието управление се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство категория „С”, водачът
М.Т. И., който не притежава валидна карта за квалификация на водача за
категория „С”, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.9 от ЗАвПр. Въз основа на събраните
по делото доказателства, Варненският районен съд е приел, че нарушението е безспорно
установено и доказано и не са налице
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, като в резултат е потвърдил
оспореното наказателно постановление.
Касационният състав на Варненския
административен съд намира обжалваното въззивно решение за неправилно, поради
следните съображения:
Изискването за квалификация на водачите е
залегнало в Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли
2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на
някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и
за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003 г. /. В съображение 14 е посочено, че държавите-членки
трябва да определят, че първата сесия на продължаващото обучение трябва да бъде
завършена и да се издадат съответните УПК в срок от пет години след датата на
издаване на удостоверението за професионална квалификация /УПК/, удостоверяващо
началната квалификация или датата на изтичане на поставения срок за някои
водачи на превозно средство да поискат да им се признаят придобитите права.
Трябва също така да бъде възможно тези срокове да бъдат скъсявани или
удължавани. След първото продължаващо обучение водачът на превозно средство
трябва да преминава продължаващо обучение на всеки пет години. В член 8,
параграф 2 е предвидено, че следните водачи на превозно средство трябва да преминат
първи курс на продължаващо обучение: а) притежатели на УПК, посочени в член 6,
в срок от пет години от издаване на този УПК; б) водачите на превозно средство,
посочени в член 4, в срок от пет години от съответните дати, посочени в член
14, параграф 2, в съответствие с графика, определен от държавите-членки. Държавите-членки
могат да съкращават или удължават сроковете, посочени в букви а) и б), inter
alia, така че да съвпадат с датата на изтичане на срока на валидност на
свидетелството за управление на превозно средство или за да осигурят постепенно
въвеждане на продължаващото обучение. Периодът обаче не може да бъде по-къс от
три години и по-дълъг от седем години. А в параграф 3 е посочено, че водач на превозно
средство, завършил първи курс на продължаващо обучение, както е посочено в
параграф 2, преминава продължаващо обучение на всеки пет години, преди края на
валидност на УПК, удостоверяващ продължаващо обучение.
В съответствие с изискванията на горната
Директива чл.7б, ал.1 от ЗАвПр предвижда, че лицензираните превозвачи, лицата
по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3,
N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари
по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5
години. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на
чл.96г, ал.1 от ЗАвПр, съгласно която който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева.
В случая, съгласно представената по делото
справка в система DQC карти на ИА „Автомобилна администрация“, на която се
позовава административно-наказващия орган, се установява, че М. Т. И. има
издадена карта за квалификация на водач на 28.02.2017г. С оглед датата на
издаване на картата и предвидения в нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр петгодишен
срок на валидност, по принцип тази карта е валидна до 28.02.2022г., тоест била
е валидна и към момента на извършване на процесното нарушение - 10.05.2021г.
Действително в справката е посочено, че картата е „блокирана“, но по делото не
се установява какво е вложено в това понятие. Съответно в ЗАвПр и в приетата на
основание чл.7б, ал.9 от ЗАвПр Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, не е дадено легално определение на понятието „блокирана“ и не е предвидена правна възможност за такова
действие. Ето защо, след като срокът на действие на картата на водача е
нормативно установен, не е изтекъл към 10.05.2021г. и по делото не се
установява, че тя не е била валидна или отнета по някаква причина, то
извършването на административното нарушение не е безспорно доказано и издаденото
НП е незаконосъобразно. Достигайки до извод в противоположен смисъл, въззивният
съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено.
Тъй като при постановяване на решението
първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и не се
налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са
достатъчни, след отмяната на въззивното решение касационната инстанция следва
да се произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе съображения
оспореното НП следва да бъде отменено на основание чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.
63в от ЗАНН.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че позоваването от касатора на решение на СЕС С-210/10 е неоснователно.
Цитираното решение касае изискването за пропорционалност, уредено в член 19,
параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета, а фактите по делото са свързани с използването на
тахограф, какъвто безспорно не е настоящия казус.
С оглед изхода на правния спор претенцията
на ответната страна за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство е неоснователна, а предвид липсата на искане от касатора за присъждане на съдебни разноски, такива
не му се дължат.
По изложените съображения, на основание чл. 221, ал.
2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1635/03.12.2022 г. на Районен съд
гр.Варна, постановено по НАХД № 3309/2022 година, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0000511/04.07.2022 г. на
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което с
което на основание чл.96г, ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози на
„ЦИМ ТРАНС“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение на
чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.