Р Е Ш Е Н И Е
№ 361
гр. Велико Търново,21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря С.А., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №622 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Любенов 2020“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., представлявано от
управителя С.К.Е., чрез адв. А.И. от САК, против Заповед за налагане на ПАМ
№11 287/09.09.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е запечатан търговски обект – павилион „Антик Гардън“, находящ се в с. Х.а,
област Велико Търново, местност „Кая Бунар“, с идентификатор 77356.102.11,
стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни, което да се извърши в срок до
14 дни от влизане в сила на заповедта и е указано на дружеството да отстрани
налични от търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до
определената дата на запечатването му.
Твърденията в жалбата са, че процесната
заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на
закона. Като конкретни нарушения се сочат фактическата липса на мотиви за
налагането на принудителната административна мярка, които според жалбоподателя
са общи и лишени от конкретност, както и такива при определяне
продължителността на същата, поради което от формална страна ИАА е
незаконосъобразен. Твърди се, че не е
извършено нарушение доколкото на проверяващите е представена междинна сметка, а
касов бон се издавал едва след приключване на консумацията. В случая
служителите на приходната администрация не били изискали крайната сметка, за да
им бъде издаден касов бон, а директно пристъпили към проверка в обекта. Посочва, че положителната разлика в касата се
дължала на очаквани доставки на стоки през същия ден и била предназначена за
разплащане с доставчиците. Развиват се и подробни
съображения за несъответствие на приложената ПАМ с принципа на съразмерност,
установен в чл. 6 от АПК,
вкл. чрез нанасяне несъответни вреди на адресата чрез намаляване на приходите,
които да обезпечат плащането на публични задължения. Според жалбоподателя
мярката следва да е насочена към системни и рискови дружества, каквото
жалбоподателят не е, при което наложената ПАМ не можела да допринесе до защита
на интереса на държавния бюджет и фиска. Изтъква, че между датата на
установяване на нарушението, издаване на процесната заповед и тази на нейното
връчване е изтекъл голям период от
време, което не може да обоснове наличието на изложените мотиви за
налагане на мярката. Като нарушение сочи и издаването на ЗПАМ преди приключване
на административнонаказателното производство с НП, при което нямало възможност
за прекратяване на ПАМ чрез заплащане на наложената санкция. Твърди се, че
проверяващите е следвало да изискат касов бон при покупката и едва при изричен
или мълчалив отказ от издаването му да приложат разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС. Позовава се на съдебна практика. С тези доводи, подробно изложени в
подадената жалба, от съда се иска отмяната на оспорената заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се
явява и не се представлява. В депозирната по делото молба вх. №5570/25.10.222г.
поддържа така подадената жалба, по аргументите, изложени в същата и
допълнително изложени такива. Претендира заплащането на направените по делото
разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“-Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител ***Н., заема становище за неоснователност на така
подадената жалба. Посочва, че в хода на проверката безспорно е установено, че
от страна на търговското дружество е допуснато нарушение на Наредба Н-18, тъй
като търговецът не е изпълнил задължението да издаде фискална касова бележка от
намиращото се и функциониращо в търговския обект фискално устройство при
покупката. Счита че при определяне на срока на мярката са изложени конкретни
мотиви, а допълнителен мотив, което утежнява нарушението е установената в
касата положителна касова разлика със значителен размер. В тази връзка намира
за неоснователна защитната теза на жалбоподателя, че тази сума е била
предназначена за разплащане с доставчици, тъй като е налице законово
регламентиран ред, който тази сума е
можело да бъде оставена в касата. Намира за неоснователни всички наведени в
жалбата възражения за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на
ПАМ. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваната заповед е издадена след извършена на
06.09.2022г. в 12:10 часа от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, отдел
„ОД“ – В. Търново проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС – павилион „Антик Гардън“, находящ се в с. Х.а, област Велико Търново,
местност „Кая Бунар“, с идентификатор 77356.102.11, стопанисван от „Любенов 2020“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. .... При проверката било установено,
че проверяваният обект представлява преместваем обект за бързо хранене на
самообслужване с категория една звезда с разположени пред него маси със столове
(11 броя маси с по 4 стола на открито), в който се предлагат безалкохолни
напитки кафе, вода, бира, пържени картофи и т.н. на цени от 0,50 лв. до 4,00
лв. Към търговския имало батут за скачане на цена 3,00 лв., витрина за
сладолед, химическа тоалетна безплатна за клиенти на заведението.Търговския
обект бил с площ около 300 кв.м. като имал сезонен характер и работел всеки ден
от месец юли 2022г. от 09:00 часа до
20:00 часа. В обекта работели две лица.
При проверката
е извършено скрито наблюдение на търговския обект в интервала 12:10 часа – 13:
00часа, при което е установено, че за извършените продажби
не се издават фискални касови бонове. Преди легитимация на органите по приходите е извършена контролна покупка на 2 броя айрян, всеки от които на цена 2,50 лв.; 200 грама свински ребра на цена 3,00 лв. за 100 грама
(общо 6,00 лв.) и пилешко филе на скара 183 грама на цена 3,00 лв. за 100 грама
(или общо 5,50 лв.) – всичко на обща стойност 16,50 лв.. Сумата е
заплатена в брой от Борислав Ботев – главен инспектор по приходите с банкнота
от 20 лева като е върнато ресто от 3,50 лв., но не е била издадена фискална
касова бележка от наличното в обекта и работещо към момента на проверката
фискално устройство с ИН № DY552058 и номер на
фискалната памет 36710531, регистрирано в
НАП с рег. №4574770/01.07.2022г. След легитимация на органите бил
изискан и изведен дневен финансов отчет от фискалната памет на ФУ с
000242/06.09.2022г., при което била установена разчетена касова наличност 0,00 лв., фактическа наличност – 552,00лв, лв., въведена служебно сума в касата 0,00 лв., изведена сума от касата
0,00 лв.,
т.е установена е положителна касова разлика между наличните
средства в касата и тези, маркирани във ФУ – 552,00 лева.
Изведен бил отчет от контролната лента на електронен носител (КЛЕН) за
13.08.2022г. и 06.09.2022г., от който не се установявали регистрирани продажби.
Проверяващите установили, че не са издавани и ръчни касови бележки. Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка серия АА №0104234 от 06.09.2022г.
Констатираното от проверяващите неиздаването
на фискален касов бон е определено като нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 във
вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 1 и
ал.4 от ЗДДС.
Така констатираното е
послужило за основание
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
ЗДДС за издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна
административна мярка „Запечатване на обект“ за срок от 14 дни от влизане в
сила на заповедта. Със същата заповед на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на
запечатването му. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на
21.09.2022 г., видно от разписката към нея. Недоволен от приложената ПАМ
„Любенов 2020“ ЕООД я е оспорила с жалба вх. № 5101/27.09.2022 г., подадена
директно до съда.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорената заповед, изпратени с писмо изх. № 5766#4/ 30.09.2022 г. на ТД
на НАП гр. Велико Търново, както и представения от процесуалния представител на
ответника Протокол за извършена проверка от 15.10.2022г.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация –
адресат на оспорения административен акт, стопанисващ търговския обект за който
е разпоредено запечатване, подадена е в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, вр. с чл. 186, ал.
4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК.
Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК,
подадената жалба се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в
настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал.
1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед №11287/09.09.2022г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП - гр. София е
издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена
от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С оглед на
горното съдът приема, че издалото оспорения административен акт лице, е
притежавало необходимата за това материална компетентност.
Неоснователни са наведените от
жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не са изложени
мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на
приетите за установени от административния орган факти, посочване на правното
основание за налагането на принудителната мярка, а също и съображенията, даващи
основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ
отчетността на извършваните продажби и последващ контрол, възможното невярно
определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване,
гарантиране на засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните
приходи. В заповедта са изложени мотиви относно така определената
продължителност на ПАМ. Тези мотиви са изцяло бланкетни, като тяхната преценка
ще бъде направена при изследване на материално- правната законосъобразност на
заповедта.
В хода на административното производство по издаването на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на
заповедта на това основание. Последната е издадена въз основа на протокол за
извършена проверка в търговския обект, който протокол е бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството и подписан от него с възражения.
Изготвен е опис на наличните в касата парични средства, подписан също от
управителя на „Любенов
2020“ ЕООД, видно от отразеното в него отбелязване. Относно наведените в жалбата
доводи за късно връчване на обжалваната заповед следва да се посочи, че без
правно значение за правните последици на волеизявлението и за преценката за
материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената принудителна
административна мярка е датата на нейното връчване. Освен това, от
съдържанието на оспорената ЗНПАМ е видно, че нарушението е извършено на
06.09.2022г., мярката е наложена на 09.09.2022г., а съгласно приложената по
делото разписка заповедта е връчена на представител на търговеца на
21.09.2022г., т.е не е налице твърдяното от жалбоподателя забавяне нито между
датата на констатиране на нарушението и налагане на ПАМ по ЗДДС, нито между
издаване на заповедта за нейното налагане и връчване, като последното дори се е
извършило в относително кратък срок - в рамките на малко повече от седмица.
По отношение на материалната законосъобразност и съответствието с целта на
закона съдът намира следното:
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови
бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ / Наредбата/. По силата на чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо
от документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова
бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на
чл. 25 от Наредбата/ установява правилото, че фискалната касова бележка се
издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по
чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента
въпросната фискална касова бележка. От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова
бележка от кочан, по силата на чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС административният орган налага на търговеца ПАМ – запечатване на
обект и забрана за достъп до него.
В настоящия
случай, за осъществената проверка в стопанисвания от жалбоподателя обект е
съставен протокол от 06.09.2022г., който обективира резултатите от нея и който
като официален документ се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. От страна на
жалбоподателя не са ангажирани годни доказателства, които да оборят отразените
в протокола от проверката факти. Съобразно отразеното в протокола, съдът намира
за безспорно установено извършването от страна на органите по приходите на контролна покупка в стопанисвания от
жалбоподателя обект на посочената в него дата и час на обща стойност 16,50 лв., за която не
е издадена фискална касова бележка при плащането. С неиздаването на
фискална касова бележка при извършена покупка на предлаган в обекта асортимент,
е налице нарушение на изискването на чл.118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Налице са предвидените от
закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.
186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС.
Но при упражняване
на правомощието си за определянето на срока за налагане на мярката,
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като
така определената продължителност на срока следва да бъде надлежно мотивирана,
както и да отговаря на принципа на съразмерност, застъпен в чл. 6 от АПК, и
съобразена с установената в чл. 22 от ЗАНН законова цел (В този смисъл е
константната практиката на ВАС, изразена например в Решение № 96 от 10.01.2022
г. на ВАС по адм. д. № 5630/2021 г., I о., Решение № 23 от 4.01.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 8910/2020 г., I о., Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. №
2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. №
1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №
3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11248/2020 г., I о., и много др.). Доказателствената тежест е изцяло за
административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
В случая, определеният от органа срок за запечатване на обекта
по чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС е четиринадесет дни от
максимално допустимия до 30 дни и е мотивиран с търговския потенциал на обекта и неговото разположение
до природна забележителност, установената
разлика между фактическата наличност на паричните средства и касовата наличност
от работещото в обекта фискално устройство и последиците от тези нарушения –
неточно деклариране на облагаемия оборот и за да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможно извършване на нови нарушения. В заповедта е посочено още, че така определената
продължителност на срока на мерките е съобразен с целената превенция за
превръщане на установеното противоправно поведение в трайна практика, както и
промяна в организацията на дейността на проверявания обект като прекият резултат е правилното отчитане на дейността, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Безспорно в
условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа
установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи
конкретни мотиви. Настоящата инстанция намира изложените в заповедта мотиви
относно срока за бланкетни, дори може да бъдат определени като стандартните
общи мотиви, които се излагат от органа във всяка една заповед за налагане на
ПАМ от подобен вид. В тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на
конкретния случай и не представляват мотиви по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Макар като мотив
за определяне на продължителността на срока на мярката да е посочена стойността
на неотчетената продажба и размерът на положителната разлика в касовата
наличност липсва анализ как тези стойности се отнасят към реализиран среднодневен или месечен оборот, както и данни за клиентопотока, и посещаемостта на обекта, както и други факти, относими към конкретното
нарушение и търговеца. Посочването на търговския обект като павилион в
местност, където има природна забележителност, не би могло да обоснове
несъмнени изводи за някаква изключителна посещаемост на стопанисвания от
жалбоподателя обект от туристи и на необходимост от предлаганите стоки при
положение, че в района са създадени условия за посетителите сами да приготвят
храна на изградените там съоръжения и да си носят напитки за консумация. Наред
с това, част от изложените от административния орган мотиви
дори представляват цитиране на основни принципи при прилагане на
административната принуда, а не е посочване на конкретни факти, обстоятелства
или съображения, свързани с поведението на нарушителя, с други негови предходни
нарушения, обусловили определянето на конкретната степен на административната
принуда, в случая срока за налагане на ПАМ. Липсва описание на приет от органа
начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно
облагане, за да може констатациите за това да са критерий при
индивидуализирането на мерките за административна принуда. Не е направен анализ
и съпоставка към релевантни за спора факти и обстоятелства, имащи значение за
определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага
мярката. Изискването на закона за излагане на мотиви относно размера на срока, за който е постановена ПАМ, не се
преодолява с налагане на мярка в срок към средния установен от закона. След
като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то
административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно този
размер. В случая се касае за неиздаване на фискален бон за неотчетена продажба
на ниска стойност от 16,50 лева, като няма данни от дружеството да е извършвано друго такова
административно нарушение и при липса на констатации от нарушението да са
произлезли определени вредни последици за фиска, нито да са налице неизплатени
публични задължения или други фактически обстоятелства, които биха били
относими към преценката за определяне на срока на ПАМ, налагането на същата за
срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. Дори да има
ощетяване на фиска или укриване на приходи, то същите са в твърде нисък размер
и не обосновават определеният срок на запечатване от 14 дни и за постигане
целта на закона е достатъчен по – кратък срок.
Неизлагането на
конкретни мотиви, обосноваващи налагане на срок на мярката от 14 дни,
като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни,
съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и e основание
за отмяна на оспорената заповед. Това води до
невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за
съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което
представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът
следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 5 от АПК. Засяга се съществено правната
сфера на адресата на заповедта и се игнорира целта на закона за защитата на
обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Законът
не предоставя правомощие на съда да измени определения от органа по приходите
срок на продължителност на принудителната административна мярка, поради което
заповедта, с която е наложена, следва да бъде отменена изцяло като
незаконосъобразна.
Заповедта за
налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН,
съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Като мотив за
издаването на процесната заповед органът е посочил „превенцията срещу допускане отново на нарушение от
дружеството и превръщане на установеното противоправно поведение в трайна
практика“, като по делото е представен и Протокол от 15.10.2022г.
за извършена повторна проверка на стопанисвания от „Любенов 2020“ ЕООД обект,
от съдържанието на който е видно, че е установено нарушение по ЗДДС /не е
издадена фискална касова бележка от ФУ/. Този протокол от 15.10.2022г. е
неотносим към законосъобразността на оспорената в настоящото производство
заповед доколкото е съставен след налагане на ПАМ с процесната заповед и касае
установено нарушение по ЗДДС, извършено след издаване на ЗНПАМ от 09.09.2022г.
Освен това, налагането на процесната ПАМ не би могло да
преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати
вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на
констатирането му от приходните органи. Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора
на срока й. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи
административни нарушения (което се установява и от представения протокол за извършена повторна
проверка на обект от 15.10.2022г.) и вредните
последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна. Оспореният
административен акт, като неправилен, следва да бъде отменен.
При този изход на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които
са общо в размер на 550 лева, от които 50 лева – внесена държавна такса за
разглеждане на делото и 500 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.09.2022г./л.14 от делото/.
От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което предвид приложимата разпоредбата на
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към ДВ, бр. 68 от 2020 г., съдът
намира за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Любенов 2020“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр. ..., представлявано от управителя С.К.Е.,
Заповед за налагане на ПАМ №11 287/09.09.2022г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е запечатан търговски обект – павилион
„Антик Гардън“, находящ се в с. Х.а, област Велико Търново, местност „Кая
Бунар“, с идентификатор 77356.102.11, стопанисван от жалбоподателя, за срок от
14 дни и е указано на дружеството да отстрани налични от търговския обект и
прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатването му.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да заплати на „Любенов 2020“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., разноски в
производството в размер на 550,00 лева (петстотин и петдесет лева).
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ