Р Е Ш Е Н И Е

№ …..

гр. Добрич, 16.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 1112 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Г.Т. ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № * г. издадено от Началник Второ РУ към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания съответно на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв.

С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира за установени следните факти:

На * г. свидетелите Н.П.Й. и Д.А.Я. осъществявали контрол по спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата по главен път II 27 в с. П*, обл. Добрич. Около * ч. свидетелите забелязали лек автомобил „*” с рег. № * да се движи по пътя в посока гр. Д* без включени дневни или къси светлини. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка, в хода на която полицейските служители установили самоличността на водача - И.Г.Т. ЕГН ********** ***.

На водача били поискани документите, като се установило, че Т. не представил СРМПС – част II, за управлявания от него автомобил.

Предвид констатираното св. Й. на място и в присъствието на св. Я. образувал административнонаказателно производство, като съставил АУАН серия Д, бл. № *, с който вменил на жалбоподателя административни нарушения по чл. 70, ал 3 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираните по-горе нарушения, на * г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № * от Началник Второ РУ към ОД на МВР Добрич, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за вменените административни нарушения на жалбоподателя били наложени следните наказания: за нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. и за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв.

В хода на съдебното производство били проведени разпити на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които по същество описали онази фактическа обстановка, установена в деня на извършената от тях проверка, дала повод за образуване на административно-наказателно производство и съставяне на АУАН. Двамата свидетели заявили категорично, че лично са видели, че жалбоподателят управлява автомобила без включени светлини, както и че не е представил регистрационния талон на автомобила в хода на проверката.

При гореописаната фактическа обстановка, подкрепена от приобщените по надлежния ред писмени и гласни доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Видно от приобщените доказателства по делото НП е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Всичко гореописано мотивира съда да приеме, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел /свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта/, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

На следващо място, доколкото АУАН е редовно съставен, то той се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в него констатации не са опровергаха от събраните по делото доказателства. Гласните доказателства сочат по безспорен начин за датата и мястото на установените нарушения, както и кой е авторът им. В този смисъл съдът намира за необосновани твърденията на жалбоподателя за недоказаност на нарушенията.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Закона за движение по пътищата нормативно закрепя следното задължение на водачите: „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.”

В хода на съдебното производство чрез приобщените гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал през деня лек автомобил без включени светлини за движение през деня или с къси светлини.

В този смисъл съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност съгласно разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, в която е регламентирана административната отговорност на водач, нарушил горното правило: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.”

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП нормативно закрепя следното задължение на водачите: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке”

Видно от приобщените по делото свидетелски показания, при извършената на място проверка от контролните органи водачът на МПС не е представил свидетелство за регистрация на МПС. От анализа на всички събрани по делото доказателства съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, в която е регламентирана административната отговорност на водача, нарушил горното правило: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: 1. не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.”

При определяне на административните наказания административно-наказващият орган не е излязъл извън предвидените в съответната норма рамки и е наложил определеното в закона наказание за съответното нарушение, поради което същото не подлежи на преразглеждане от съда, тъй като с него се постигат целите, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както и това по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Касае се за неглижиране на правната уредба на правилата за движение по пътищата, спазването на които е гаранция както за здравето и живота на водача и на пътниците в управлявания от него автомобил, така и за здравето и живота на останалите участници в движението. В тази връзка не би било редно този вид нарушения да се омаловажават.

По горните съображения съдът намира, че наложените наказания са справедливи и съответстват на извършените нарушения и ще окажат достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи за липса на доказателства за компетентността на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и да извършва проверки, доколкото на съда е служебно известна Заповед с рег. № 357з-1454/12.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич за определяне на държавни служители от звената „Териториална полиция” и „Патрулно-постова дейност” на длъжност „Полицейски и младши полицейски инспектор“ и „Командир на отделение” към структурите на “Охранителна полиция” при ОДМВР-Добрич и районните управления в състава й, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на обслужваната от тях територия. Именно в тази заповед актосъставителят Й. е посочен от Директора на ОД на МВР – Добрич като компетентен да осъществява контролна дейност по Закона за движението по пътищата с да съставя актове за установяване на административни нарушения.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че процесното НП следва да бъде изцяло потвърдено, поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г. издадено от Началник Второ РУ към ОД на МВР гр. Д*, с което на И.Г.Т. ЕГН ********** ***, за нарушения по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания съответно на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                       /Галя Митева/