Р Е
Ш Е Н
И Е
496/24.7.2020г.
град Шумен
Шуменският районен съд в
публичното заседание, двадесет и пети юни,
през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Съдия
: Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. №2295 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от „Гаранционен фонд България“ “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. ***, партер, представлявано от управителя П.С.С.срещу
Р.Р.А., ЕГН ********** , адрес: *** , в която посочва, че по ч.гр.д.№1433/2019
г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №713/20.05.2019г. срещу ответника, за следните суми: 1 825,45
лева – главница по Договор за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г. и
Договор за допълнителни услуги №22-08-17, Договор за поръчителство от
22.08.2017г. , сключени между „Фреш Кредит“
ЕООД и ответника , 156,88 лева – лихва за периода 22.08.2018г. , 69,70 лева – лихва за периода 23.09.2017г.
до 16.05.2019г. , 41,04 лева – платена държавна такса .Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява
настоящите искове. Ищецът твърди, че на 22.08.2017г. между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г., по силата на който на
ответника е предоставен заем в размер на 800 лева, която последният се е задължил да погасява
разсрочено, с краен падеж 22.08.2018г.
Между „Фреш Кредит“ ЕООД и
ответника била постигната уговорка за заплащане и на възнаградителна лихва. За
обезпечение на задължението си, ответникът бил сключил с ищеца договор за
поръчителство, съгласно който ищецът се задължил да гарантира изпълнението на
задълженията на ответника по договора за кредит, като ответникът поел
насрещното задължение да му заплати възнаграждение, в общ размер на 1027, 20
лева, което също било уговорено да се плаща разсрочено, заедно с вноските по
заема. Ищецът, към дата 16.05.2019г. е извършвал единствено следните плащания :
6,15 лева – главница, 26,64 лева – договорна лихва, 85,60 лева – вноска по
договор за допълнителни услуги , 51,61 лева – лихва за забава . Поради
неизпълнение на останалата част от задължението, поради което кредиторът
отправил покана до ищеца, в качеството му на поръчител за изплащане на сумите
по договора. В резултат на извършено прихващане между насрещни вземания на
ищеца и „Фреш Кредит“ ЕООД , задължението на ответника било изцяло погасено от
ищеца . Поради горното, в качеството на поръчител изплатил изцяло задълженията
по договора претендира връщане на
заплатеното . Съобразно горното моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: 793,85
лева – остатъчна главница и 156,88 лева – договорна лихва за периода
22.08.2017г. до 16.06.2019г. по Договор
за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г. и 941,60 лева – остатъчна
главница по т. I , 90 лева –
остатъчна главница по т. II (СМС известяване ) по Договор за допълнителни услуги №22-08-17
и 69,70 лева – лихва за периода
23.09.2017г. до 16.05.2019г. по Договор за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г.
Претендира разноски извършени в заповедното и исковото производство .
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва исковете частично. Твърди, че искът е
основателен само за част от претендираната главница, т.к. договорът за кредит е
недействителен.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Въз
основа на подадено от „Гаранционен фонд България“ “ ЕООД заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1433/2019 г. на ШРС, по което срещу длъжника Р.Р.А. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №713/20.05.2019г. за
следните суми : 1 825,45 лева – главница по Договор за потребителски
кредит №0001718/22.08.2017г. и Договор за допълнителни услуги №22-08-17,
Договор за поръчителство от 22.08.2017г. , сключени между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника , 156,88 лева
– лихва за периода 22.08.2018г. , 69,70
лева – лихва за периода 23.09.2017г. до 16.05.2019г. , 41,04 лева – платена
държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове.
На 22.08.2017г. между “Фреш Кредит“ ЕООД и ответника е сключен Договор
за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г., по силата на който дружеството е предоставило на ответника
кредит в размер на 800 лева. Според раздел „Детайли на кредита“, връщането му е
чрез 12 месечни вноски, всяка в размер на 81,96 лева. Уговорен е лихвен процент
39,96% и годишен процент на разходите 48,02%. Кредитът е усвоен е от
ответника, видно от представената от ищеца разписка от 21.08.2017г.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от договора за кредит, ответникът се е задължил в срок от 48 часа от сключването
му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя, отговарящи на
определени критерии, или банкова гаранция. В ал.2 е предвидено, че при
неизпълнение на това задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява
и упълномощава “Фреш Кредит“ ЕООД да сключи
от негово име и за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД,
договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което
да му предостави гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване на вземанията по договора за
кредит, при възнаграждение за последното от 1 027,20 лева, платимо от кредитополучателя
разсрочено – на равни месечни вноски.
Според следващата т.4 от договора, кредитополучателят се е
съгласил чрез сключване на допълнителен договор да ползва допълнителни услуги,
предоставени от кредитодателя (по Тарифа), както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението
за поръчителя по чл.3.
Съобразно предвиденото в т.4
от Договора за кредит е бил сключен Договор за
допълнителни услуги №22-08-17 (ДДУ), по силата на който „Фреш Кредит“
ЕООД е предоставило на ответника допълнителна услуга,
представляваща финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата,
която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство на
кредита. Според този договор, в полза на кредитора се дължи сума за услугата за
поръчителство в общ размер от 1 027,20 лева,
която следва да се плати на 12 вноски по 85,60 лева. Между ищеца
като длъжник по Договор
за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г., „Фреш Кредит“ ЕООД, като
заемодател и ищеца, като поръчител е сключен Договор
за поръчителство, съгласно който поръчителят предоставя на кредитора („Фреш Кредит“ ЕООД) настоящата гаранционна
сделка, като при условията на договора се задължава спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по Договор за
потребителски кредит №0001718/22.08.2017г. Предвидено
е, че договорът влиза в сила до изтичане на два дни от сключването му и то при
условие, че длъжникът не е представил на кредитора някое от обезпеченията по
чл.3, ал.1 от договора за потребителски кредит. Ищецът твърди, а това не се
оспорва от ответника, че длъжникът не е представил на кредитора някое от
обезпеченията, предвидени по чл.3,ал.1 от договора за кредит, в резултат на което
договорът за поръчителство е влязъл в сила. Според твърденията в исковата молба
и предвид липсата на доказателства в друг смисъл, съдът приема за установено,
че ответникът е заплатил единствено следните суми 6,15 лева –
главница, 26,64 лева – договорна лихва, 85,60 лева – вноска по договор за
допълнителни услуги , 51,61 лева – лихва за забава.
Поради обстоятелството, че кредитополучателят е преустановил плащанията по
договора за кредит и ДДУ, заемодателят е
реализирал правата по договора за
поръчителство, а именно да иска плащане на просрочените задължения от
поръчителя. Чрез извършено прихващане по реда на чл.104 от ЗЗД , ищецът и „Фреш
Кредит“ ЕООД са погасили насрещни задължения, като
видно от Протокол за прихващане от 16.05.2019г., е погасено и задължението на
поръчителя да заплати просрочените задължения на ответника.
Правната регламентация на договора за поръчителство се
съдържа в чл.138-148 от ЗЗД, като съгласно чл.138,ал.2 от ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение. Предвид посочената разпоредба релевантни, съответно подлежащи на
разглеждане са в настоящото производство възраженията на ответника, че договорът
за кредит е недействителен. Договорът за кредит е източник на обезпеченото с
поръчителство задължение, затова е необходимо да се изследва дали е породил
валидно облигационно задължение за ответника, т.к от това обстоятелство зависи
съществуването и обема на суброгаторните права на ищеца. С оглед естеството на Договор за
потребителски кредит №0001718/22.08.2017г., съдът приема , че същият попада под уредбата на ЗПК. Съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите
по определения в приложение № 1 начин. Според § 1,
т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия,
а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита за потребителя. Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната ”обща сума, дължима от потребителя“. Така в графа ”детайли на
кредита“ фигурира ”обща сума за погасяване“, но тя отчита само общия му размер,
без да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за
поръчителя, което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, независимо
че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да
представи обезпечението по чл.3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се
отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1
от ЗПК.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
възнаграждението за поръчителя – на стойност по-висока от главницата по кредита,
в ”общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията
на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като
не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22
от ЗПК. В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. От горното се налага изводът , че ищецът се явява
поръчител само по отношение на вземането представляващо чистата стойност на кредита или сума от 800 лева. Тук следва
да се отбележи, че ищецът претендира
като главница и сумата, която е дължима от ответника по ДДУ, а именно 941,60
лева – остатъчна главница по т. I, 90 лева –
остатъчна главница по т. II (СМС известяване ).
Съобразно формулировките в ДДУ не може да се приеме, че задължението на
ответника е формирано като главница и други плащания . По същество е
договорено, че заемодателят предоставя услуга, която ще се заплати разсрочено. Доколкото
от самите твърдения на ищеца се установява, че ответникът е извършил плащания в
общ размер на 170 лева, заплатената сума следва да се приспадне от чистата
стойност на кредита или разликата е 630 лева. Именно до този размер е
основателна суброгаторната претенция на поръчителя. За разликата от 630 лева за
претенцията за главница по Договор за потребителски кредит
№0001718/22.08.2017г. до пълния претендиран размер от 793,85 лева искът подлежи на отхвърляне. Изцяло
неоснователни са претенциите за признаване дължимостта на 156,88 лева – договорна лихва за периода
22.08.2017г. до 16.06.2019г. по Договор
за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г. и 941,60 лева – остатъчна
главница по т. I , 90 лева –
остатъчна главница по т. II (СМС известяване ) по
Договор за допълнителни услуги №22-08-17 и 69,70 лева – лихва за периода 23.09.2017г. до
16.05.2019г. по Договор за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска в размер на 294,12 лева, от които 12,59 лева извършени в заповедното и 294,12 лева извършени
в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл.422,ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Р.А.,
ЕГН ********** , адрес: *** дължи на „Гаранционен
фонд България“ “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к. ***, партер, представлявано от управителя П.С.С.сумата 630 (шестстотин
и тридесет) лева – главница по Договор за потребителски кредит
№0001718/22.08.2017г., сключен с “Фреш Кредит“ ЕООД, заплатена на последното дружество на ищеца,
като поръчител по Договор за гаранционна
сделка (поръчителство) от 22.08.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. , до
окончателното и изплащане , за което
вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №713/20.05.2019г. по ч.гр.д.№1433/2019 г.
на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422,ал.1 от ГПК , за разликата от 630 лева
до пълния предявен размер на главницата от 793,85 лева по
Договор
за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г.,
както и за следните суми : 156,88 лева – договорна лихва за периода
22.08.2017г. до 16.06.2019г. по Договор
за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г. и 941,60 лева – остатъчна
главница по т. I , 90 лева –
остатъчна главница по т. II (СМС известяване ) по
Договор за допълнителни услуги №22-08-17 и 69,70 лева – лихва за периода 23.09.2017г. до
16.05.2019г. по Договор за потребителски кредит №0001718/22.08.2017г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.Р.А.,
ЕГН ********** , да заплати на
„Гаранционен
фонд България“ “ ЕООД, ЕИК *** сумата от 294,12 (двеста
деветдесет и четири лева и дванадесет ст.)
лева – деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, от които 12,59 лева извършени в заповедното и 294,12 лева
извършени в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: