РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВА
административно дело № 351 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
от АПК, във вр. с чл.
46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на Д.Н.А.
и Д.Д. А.срещу заповед № РД-01-1488/16.06.2020 г. на
кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение между Община
Русе и жалбоподателите – баща и дъщеря
за общински жилищен имот на адрес гр.Русе,***, актуван с акт за частна общинска
собственост № 3950/06.11.2002 г.
В жалбата се сочи, че
заповедта е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при несъответствие с целта на закона . Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателите, редовно призовани не се явават и не
се представляват. След приключване на с.з. в деловодството на съда е депозирана
писмена защита от адв.Е.Т., упълномощен от Д.А. с
подробно изложени съображения и с претенция за разноски.
Ответната страна, редовно
призована не се явява. Постъпила е писмена защита вх.№ 2644/31.07.2020г. с
подробни мотиви в подкрепа на оспорения адм.акт и за
неоснователност на жалбата. Иска се от съда за остави жалбата без уважение и да
потвърди атакуваната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 168 АПК и чл.
188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на Заповед № 83/29.04.2004
г., на Кмета на Община Русе в жилище, общинска собственост от фонд
"настаняване на наематели с установени жилищни нужди" с адрес гр. гр.Русе,***,
актуван с акт за частна общинска собственост № 3950/06.11.2002 г. е сключен
договор за отдаване под наем на жилищен имот № 1242/ 14.07.2004г. с Д.Н.А.,
като не е посочен срок.
Със Заповед № РД 01/690 от
13.02.2006г. в същият имот,общинска собственост находящ
се в гр.Русе,*** са настанени Д.Н.А. и
децата му Д.Д.А., родена през 1994г. и Д.Д. А., родена през 2000г. за срок от 10 / десет / години.
Подписан е анекс към договор за отдаване под наем на жилищен имот № 1242/
14.07.2004г. относно месечния наем и срока на договора, опредлен
на 10 години.
Жилището се състои от две
стаи,кухня-столова и сервизни помещение със застроена площ 75,67кв.м. и жилищна
площ 34,50 кв.м.
Със Заповед №
РД-01-1258/20.04.2016г на кмета на Община Русе на основание чл. 43 ал.1 ЗОС и
чл.25 ал.1 от Нареда 6 за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане със
жилища-общинска собственост на ОбС-Русе / Наредба № 6 за УРУЖНННРЖОС/ Д.Н.А. и децата
му Д. и Д. са настанени в същото жилище за срок от две години и е подписан
анекс към договор за отдаване под наем на жилищен имот № 1242/ 25.04.2004г.
Със Заповед №
РД-01-1146/30.04.2018г. на кмета на Община Русе на същите посочени основания в
същото общинско жилище са настанени жалбоподателите Д.Н.А. и дъщеря му Д.Д.
А.за срок от две години.
На 08.05.2020 г. Д.А. е
подал заявление- декларация, входирано под № Н-17
/08.05.2020г , с което е поискал да бъде
отново картотекиран като нуждаещ се от общинско жилище с цел продължаване на
срока на настаняване в предоставеното му общинско жилище за издаване на нова
настанителна заповед, в която уведомил административния орган, че дъщеря му Д.
има придобит имот. Към заявлението приложим 2бр.справки от Агенция по
вписванията , 2бр.справки за доходите на членовете на домакинството му,
платежни документи за заплатени консумативи и разноски. Заявлението е резолирано
за прекратяване на наемното провоотношение в момента
на подаването му.
С писмо рег
№ 94Д-7287-1/02.06.2020, залепено на входната врата на 03.06.2020г, А. е
уведомен , че на заседание на Комисията по чл.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост
(наричана за краткост по-долу "Наредба № 6") е взела решение наемното
правоотношение да бъде прекратено, като е приложен препис от Решение № 4.7 по
т.1-4 прието с Протокол № 6/28.05.2020г. по предвидения в закона ред. Комисията
е мотивирала решението с обстоятелството, че през м.декември 2018г. Д. А.е
придобила по дарение недв.имот на ул. *** с площ от
64,34кв.м. , като до подаването на заявлението от 08.05.2020г. оспорващите не
са уведомили общинската администрация за придобиването на имота. Посочено е, че
доходите на двамата не надвишават определения максимум в чл.3 ал.1 т.6 от
Наредба № 6 на ОбС-Русе и че няма незаплатени разходи
за консумативи и наем и такса смет, но поради придобиването на недв.имот от Дж.А.и недопадавено навреме на декларация за този факт, това
поведение не следва да бъде толерирано. Като друго основание е посочено, че
жилищната нужда на дъщерите му е отпаднала и макар Д.А. да отговаря формално на
условията на чл.3 ал.1 от Наредба 6 , към момента е в трудоспособна възраст и
може да реализира доходи , които да му позволяват да задоволи жилищните си
нужди без да разчита на ниския общински наем.
Именно с писмо рег № 94Д-7287-1/02.06.2020г. (л. 23 от преписката),
издадено на основание чл. 26 АПК, жалбоподателят е уведомен за начало на административна процедура по
прекратяване на наемното правоотношение, тъй като срокът на настанителната му
заповед е изтекъл на 16.05.2020 г.
Оспорващият А. е депозирал
становище вх.№ 100/ 10.06.2020г. / л.25-35/ , в което по същество не е оспорил
твърдението в решението № 4.7 прието с Протокол № 6/28.05.2020г, че дъщеря му Д.
е придобила недв.имот, но дарителите са си запазили
правото на ползване пожизнено в имота,които и по настоящем
обитават. Приложил подписка от живущите в негова защита и извлечение от
трудовата си книжка
На 16.06.2020 г. Кметът на
Община Русе издава сега оспорената заповед № РД-01-1480, с която е прекратено
наемното правоотношение с оспорващите. В обстоятелствената част на заповедта,
обоснована с нормите на чл.
46, ал. 1, т. 6 , т.
7 и т.9, ал.
2 и ал.
5 / явно се има предвид и ал.4/ ЗОбС и чл. 31,
ал. 1, т. 5 и т. 6 вр.чл.3 ал.1 т.1 и т.9 от Наредба
№ 6 на ОбС – Русе, се сочи, че общинският имот се
държи от жалбоподателя и членовете на домакинството му без правно основание
поради изтичане на срока на настанителната им заповед на 16.05.2020г., както и
факта, че Д.Д. А.е придобила през м.декември 2018г.
собствен недвижим имот, представляващ апартамент с площ 64,34 кв.м. в ***, поради
което не отговаря на условията на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба 6 на Обс-Русе, за което тя и баща й като титуляр на
настанителната заповед не са уведомили общинската администрация в едномесечен
срок от придобиването на имота. Посочено е още, че Д.А. ползва фактически
общинското жилище от 1981г , когато като малолетен е бил настанен с родителите
си, а впоследствие в това жилище е отгледал и двете си вече пълнолетни дъщери.
Посочено е още, че А. е допуснал жилището да се ползва и от Н.Б.Ц. – майка на
децата му, което е лице, извън кръга на настанените, което е и основание
съгласно чл.25 ал.1 т.9 от договора за наем на общинско жилище, същият да бъде
прекратен. Сочи се ,че макар и безработен към настоящия момент , А. е в
трудоспособна възраст и без хронични заловявания и
има възможност да реализира доходи, с които може да задоволи потребностите вече
на едночленното си домакинство, а при нужда да разчита и на съдействието на
порасналите си деца, като съгласно чл.22 ал.1 т.1 от наредба № 6 на ОбС-Русе нормите за жилищно задоволяване на едночленно
домакинство са до 25 кв.м. жилищна площ
Със заповедта е определен и
срок за доброволно освобождаване на общинското жилище. Жалбоподателят е
уведомен за издадената заповед на 18.06.2020г. , за което е съставен протокол
(л. 39-40 от преписката).
Относно изложените по-горе
факти и обстоятелства не е формиран спор по делото.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Заповед №
РД-01-1480/16.06.2020 г. на Кмета на Община Русе е издадена от компетентен по
материя и териториален обхват орган и при спазване на предвидената от закона
форма съгласно чл.
46, ал. 2 от ЗОС и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 на ОбС
– Русе.
В оспорената заповед
административният орган се е позовал на няколко
основания, за да разпореди прекратяването на наемното правоотношение с
жалбоподателя А. и дъщеря му.
От една страна заповедта е
обоснована с чл.
46, ал. 1, т.6 и т. 7 ЗОбС и на чл. 31, ал. 1,т.5
и т. 6 от Наредба № 6 на Обс- Русе. Тези норми
визират основание за прекратяване на наемни правоотношения за общинско жилище
поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище и
поради изтичане на срока за настаняване.
По отношение на
жалбоподателя А.- титуляр на настанителната заповед № РД-01-1146/30.04.2018г. ,
по силата на която той и пълнолетната му дъщеря са били настанени в описаното
по-горе общинско жилище, не е констатирано наличието на собственост на свой
недвижим имот, т.е не са констатирани липса на предпоставки по чл.3 ал.1 т.1 от
Наредба № 6 на Обс-Русе. Действително срока на
предходната настанителна заповед и скючения въз
основа на нея наемен договор е изтекъл, но АО е длъжен да извърши преценка на
основанията по чл.3 ал.1 от наредба № 6. Констатирано е, че А. и домакинството
му нямат неплатени задължения за наем ,такса смет и за консумативни разноски за
предоставения общински имот, т.е не е констатирано неполагане на грижи като
добър стопанин при ползване на жилището. Констатирано е на база представените документи / а и не се
спори/, че А. в периода август 2019г.- януари 2020г. е имал доход по-малко от
една и половина минимална работна заплата месечно през последните дванадесет
месеца,/съгласно ПМС № 320/20.12.2018г. минималната работна заплата за 2019г. е
560лв., а дохода му през последните 12 месеца е под МРЗ/, а след това и
понастоящем е безработен и не му е изплащано обезщетение за безработица, т.е са
налице основания по чл.3 ал.1 т.1 и т.6
от Наредба № 6. Доходите на членовете на семейството му са под една и половина
МРЗ – Д. А.работи за МРЗ, а съпругата му ,считано от м.март 2020г. също е с
основно възнаграждение МРЗ-610лв.
Допълнително
по отношение на жалб.А. е посочено в заповедта и
друго основание –това по чл.46 ал.1 т.9 от ЗОбС и
чл.31 ал.1 т.9 от Наредба № 6 за УРУЖНННРЖОС на ОбС-Русе
и чл.25 ал.1 т.9 от Договор № 1242/14.07.2004г., като фактически е посочено, че
е живял в общинското жилище освен с дъщерите си, така и с тяхната майка Н.Ц. Б. на семейни начала за период от 27 години / като е сключил
граждански брак едва на 24.06.2020г.,т.е. след издаване на оспорената заповед/.
И по този начин е допуснал общинското жилище да се ползва от лицето Ц., което е
лице извън кръга на настанените.
Предоставянето
на ползването на наетото от Д.А. общинско жилище на майката на децата му,
настанени заедно с него считано от 2006г./ заповед № РД 01/690 от
13.02.2006г-л.4-6 от преписката/,явяваща
се лице, извън посочените в настанителната заповед членове на семейството на титуляра, с което е нарушена забраната на чл. 30вр.чл.31
ал.1 т.9 от Наредбата, който гласи: "Наемателите на общински жилища нямат
право да предоставят на други лица за възмездно или безвъзмездно ползване
наетия жилищен имот или части от него" , според съда не сочи на наличие на
материалноправните предпоставки за прекратяване на
наемните правоотношения, визирани в чл. 30 във вр. с
чл. 31, ал. 1, т. 9 от наредбата на ОбС-Русе и тези
по чл.
46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС.
Не може да се приеме, че жената, с която
наемателят Д.А. живее на съпружески
начала, която едновременно с това е и майка на децата му, посочени като членове
на семейството му в настанителната заповед, се явява "друго лице" по
смисъла на чл. 30 от Наредба№ 6 на ОбС-Русе, към
която препраща посочената като основание за издаване на оспорената заповед
разпоредба на чл. 31, ал. 1, т. 9 от същата наредба. Подобно схващане
противоречи на основните свободи на личността, залегнали в чл. 7
и чл. 9
от Хартата за основните права на Европейския съюз, гарантиращи правото на
личен живот и правото на създаване на семейство /включително и без сключване на
граждански брак/. Хартата
на основните права на Европейския съюз се явява част от общностното
право на ЕС с директно действие, което по силата на принципа на примата има
приоритет пред националното право. Нещо повече - и националното законодателство
на РБ не само , че не изключва, а допуска и толеририра
отношенията на фактическо семейно съжителство, без, а на още по-голямо
основание, и при създадено в резултат на това съжителство поколение. С оглед
гореизложеното неправилно адм.орган е приел, че
наемателят А., живеейки на съпружески начала с Н.Ц., която е майка на децата му,
но не е вписана като член на семейството му в заповедта за настаняване под наем
поради липса на сключен граждански брак, е предоставил наетото жилище - т. е.
част от него на "друго лице" по смисъла на 31, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 30 от Наредба № 6 на ОбС-Русе,
още повече че същия, заедно с децата си през цялото време е обитавал отдаденото
му под наем общинско жилище. Още повече, че чл.126вр.чл.122 ал.2 СК сочи , че
родителите/ без значение дали са в брак или не/ живеят заедно с децата си до
навършване на пълнолетие
Въпреки, че настанителните заповеди от
2006г.,чийто срок е 10 години, и последващите от
2016г и 2018г. имат за титуляр само Д.А. и децата му , самият адм.орган признава, че в продължение на 27 години в
общинското жилище на семейни начала е живяла и Н.Ц., поради което и това жилище
е „дом“ за двамата (вж.решения
по дела на ЕСПЧ: Buckley v. the United Kingdom,
25 септември 1996 г., § 54, Доклади за решения и определения 1996-IV; Prokopovich v. Russia,
№ 58255/00, §§ 36-39; McCann v. the United Kingdom,
№ 19009/04, § 46, ; Й. и други срещу България, № 25446/06, §§ 102-03,
; Winterstein
and Others v. France, № 27013/07, § 141, ) и оспорената заповед на
това основание се явава материално незаконосъобразна.
Посочено е ,че съгласно чл.22 ал.1 от
Наредба 6 на ОбС-Русе нормите за жилищно задоволяване
на едночленно семейство са съответно до 25 кв.м., на двучленно- до 40 кв.м., на
семейство с 3 или повече члена до 55 кв.м., а отдаденото под наем общинско
жилище е със застроена площ от 75,67 кв.м. и жилищна площ от 34,50 кв.м. При
отчетеното от съда относно факта, че А. майката на децата му,с която е живял на
семейни начела, а понастоящем съпруга, отговарят на условията на чл.3 ал.1 от Наредба
№ 6 на ОбС-Русе, то посочените в заповедта основания
по чл.46 ал.1 т.6 ЗОС вр.чл.31 ал.1 т.5 от Наредба №
6 не са налични.
Единствено по отношение на Д.
А.- пълнолетна негова дъщеря е конкретизирано, че същата от м.декември 2018г.
притежава свой недвижим имот, което е отрицателна предпоставка за настаняване в
общинско жилище по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6. Цитираната норма от подзаконовия
акт предвижда като условие за право да се кандидатства за настаняване под наем
в общинско жилище, кандидатстващото лице и членовете на неговото семейство да
не притежават жилище, вила, идеални части от такива имоти, да нямат учредено
право на строеж или право на ползване върху такива имоти. С разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба № 6 на ОбС – Русе на основание чл.
45а, ал. 1 от ЗОбС са определени условията за
установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в общински жилища.
Посочените в точки от 1 до 11 условия най-общо могат да бъдат разделени на две
групи – такива, касаещи финансовото и имотно състояние на лицата (т.т.1-7 и т.11) и такива, предопределящи тяхната коректност
при евентуални бъдещи наемни отношения с общината (т.т.
8-10). Първата група условия характеризират именно наличието на жилищна нужда у
кандидатите, която не може да бъде задоволена по друг начин. Тези условия са
свързани и с изискването на чл.
43, т. 1 от ЗОбС, според който в жилища за
отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на
наредбата по чл. 45а, ал. 1 (в случая това е Наредба № 6 на ОбС
– Русе). Целта на закона и издадения въз основа на него подзаконов нормативен
акт е да се осигури възможност за лицата, които не биха могли да задоволят
жилищните си нужди чрез притежаван имот, респективно чрез закупуване на жилище
или чрез наемането на такова на свободния пазар, поради ниските си доходи, да
могат да наемат жилище от Общината. Тази дейност безспорно се осъществява от
Общината като част от нейните социални функции. Именно по тази причина
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 въвежда като отрицателно
условие за кандидатстване за настаняване под наем в общинско жилище, наличието
на собствено жилище или вила, респективно на идеални части от жилище или вила,
на право на строеж върху такива имоти или на право на ползването им.
Разпоредбата не включва в себе си притежаването въобще на недвижими имоти, а
само такива, които могат да бъдат използвани за задоволяване на жилищните нужди
на лицата – жилища или вили. В този смисъл, макар да не е изрично посочено в
разпоредбата, следва да се приеме, че се касае за годни за обитаване жилища
именно с оглед на това, че целта на закона е да не се предоставят общински
жилища по предвидения в ЗОС преференциален ред на лица, които разполагат със
собствени такива.
В случая по делото безспорно
се установява, че жалбоподателката Д. А.е придобила по дарение недвижим имот,
но също така безспорно е установено, че така придобитият имот от 64 кв.м. е със
запазено пожизнено право на ползване от дарителите, като такова не й е
преотстъпено, като не са наведени твърдения, че това жилище се ползва и от Д. А..Напротив
представените от жалбоподателя по преписката писмени доказателства сочат, че А.продължава
да обитава предоставеното на баща й общинско жилище, в което живее с двамата си
родители, а получаваното от нея трудово възнаграждение е една минимална работна
заплата. Придобитото по дарение жилище без право на ползване не би могло да
изпълни функциите на жилище по смисъла и за целите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 6. Неизползваемостта на имота от друга страна, при пожизненото право
на ползване от праводателите лишава неговия
притежател и от възможност да реализира определени доходи от него, които да му
послужат за задоволяване на жилищните му нужди.
В
този смисъл съдът намира, че притежавания от Дж.А.имот
не попада в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 на ОбС – Русе за притежаване на жилище или вила, поради което
не е налице твърдяната от административния орган отрицателна предпоставка,
която да е пречка за настаняване на жалбоподателя А.в общинско жилище. Но дори
да се приеме, че макар и без право на ползване като притежател на голата
собственост за А.е налична само собственост, то с оглед напредналата възраст на праводателите,
с тяхно пожизнено право на ползване, при наличието на епидимилогична
ситуация/обстановка/ и работното място на А.-продавач консултат
в посещаем супермаркет, предполагащо множество
контакти, необходимостта да живее в
жилището с баба си и дядо си, ще ги постави в уязвимо за здравето им
положение.
В случая, в нарушение на
изискването по чл.
35 АПК, административният орган не е установил всички относими
към визираната от него хипотеза фактически обстоятелства. Административният
орган се е задоволил да приеме и обсъди единствено факта на придобиване на
недвижим имот от страна на жалбоподателя А., като е приложил правната норма на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6, тълкувайки я буквално и не в съответствие с
целта на закона – ЗОбС и Наредба № 6. Допуснатото
нарушение на цитираното задължение на административния орган при произнасянето
му засяга съществено волеизявлението му и сочи наличие на отменително
основание по чл.
146, т. 3 АПК, което е довело и до нарушение на материалния закон – чл.
146, т.4 АПК.
На следващо място оспорената
в настоящото производство заповед е обоснована с разпоредбата на чл.
46, ал. 1, т. 6 и ал.4 ЗОбС и на чл. 31, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 6. Тези разпоредби предвиждат като основание за прекратяване
на наемното правоотношение изтичането на срока за настаняване. В случая не е
спорно, че срока за настаняване на жалбоподателя в процесния
общински имот е изтекъл на 16.05.2020г. Безспорно изтичането на срока за
настаняване представлява обективно обстоятелсто,
настъпването на което не зависи от волята на страните. В същото време обаче
разпоредбата на чл.
46, ал. 4 от ЗОбС предвижда, че при изтичане на
срока на настаняване, наемното правоотношение може да бъде продължено, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Жалбоподателят А. е изразил желание за продължаване на наемното му
правоотношение с общината, за което е подал надлежно заявление, декларирайки
добросъвестно относимите обстоятелства, включително
придобития от дъщеря му имот и неговото фактическо състояние. Комисията по чл.
6 от Наредба № 6 е отказала да уважи заявлението му именно и само с аргумента,
че член на неговото семейство- дъщеря му притежава свой недвижим имот и поради
това не отговаря на условията за настаняване. С оглед на това, макар и да
съставлява отделно самостоятелно основание за прекратяване на наемното
правоотношение, изтичането на срока за настаняване в случая е обвързано отново
със същия факт на придобиване от Д. А.на собствен недвижим имот и
квалифицирането му като жилище по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6.
В този смисъл и с оглед изложеното по-горе относно тълкуването на нормата на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 не може да се приеме, че е налице обоснован
отказ за продължаване на наемното правоотношение, който да има за последица
именно изтичане на срока за настаняване по предходната настанителна заповед.
Изложените съображения, че Д.А.
е в работоспособна възраст, без хронични заболявания и има възможност да
реализира доходи, са в противоречие с обсъденото от помощната комисия и
доказателствата по преписката и делото, че отговаря формално на условията на
чл.3 ал.1 от Наредба 6 – безработен е, членовете на семейството му не
реализират доходи над 1,5 МРЗ, семейството му няма незаплатени разноски и
консумативи за общинското жилище,ползва се с добро име, т.е не нарушава добрите
нрави, и до настоящия момент е спазвал
клаузите на наемния договор. Изложените по-горе съображения за неприемане на
довода в заповедта, че А. е допуснал в жилището и майката на децата си, която е
лице извън кръга на настаняване, посочено като друго основание за прекратяване
на наемните отношения, респ.непродължаването им ,отново води до необоснован
отказ за продължаване на наемното правоотношение.
Действително в чл.
46, ал.4 от ЗОбС /аналогичен на чл. 31, ал.5 от
Наредба № 6 на ОбС-Русе/ е предвидена възможността
при изтичане на срока за настаняване наемното отношение да бъде продължено, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Тези норми са диспозитивни по своя характер.
Продължаването му, дори ако наемателят отговаря на условията за това, е само
възможност, а не задължение за органа по настаняването. Употребеният в
разпоредбата на чл.
46, ал. 4 от ЗОС глагол "може" не означава, че от волята на
органа по настаняването зависи продължаването или не на наемното
правоотношение. Във всички случаи при изтичане на срока на наемния договор,
органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на условия за
продължаване на наемното правоотношение .В заповедта не се съдържат никакви
мотиви във връзка с възможността за продължаване на наемното правоотношение, а
по скоро са изложени мотиви за прекратяване на наемното отношение,които съдът
вече обсъди като необосновани и непочиващи на точното прилагане на духа на
закона.
В хипотезата на настаняване в жилища по чл.
42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС кметът на общината не
упражнява дискреционна власт, а действа при обвързана
компетентност - както по отношение на жилищата, така и по отношение на
действията по настаняване и по отношение на правоимащите
граждани. Определянето на жилищната нужда и настаняването в тези жилища е
подчинено на нормативно регламентирана административна процедура, установена от
общинския съвет в наредба, по силата на законовата делегация от чл. 45а
от ЗОбС.
По делото няма спор, че заявителя Д.А.
отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище и че е подал искане
за удължаване на наемното правоотношение преди изтичане на срока му.
Следователно, административният орган, преди да пристъпи към прекратяване на
наемното правоотношение, е следвало да извърши преценка по същество относно
условията за удължаването му. Това следва от принципа, установен в чл. 6,
ал. 1 от АПК, задължаващ административния орган да упражни правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В конкретния случай, органът по
настаняването не е изследвал, дали жалбоподателят А. и всички членове на
семейството му отговаря на условията за настаняване в общинско жилище.
Дори и да се приеме, че в
конкретния случай административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, съдът намира, че като не е изложил мотиви, относно наличието
или липсата на обстоятелствата, предвидени в чл. 3 от Наредбата, респективно
защо не приема за целесъобразно продължаване срока на договора по чл. чл.46
ал.4 ЗОС , ответника е издал една незаконосъобразна заповед. Ответникът не
доказва целта поради,която не продължава срока на наемното правоотношение, като
твърдението му, че може да задоволи нужди на друго семейство от включените в
списъка за 2020г/ родители с малки деца/ не е доказано.
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 8 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи.
Съгласно чл. 8 от ЕКЗПЧОС,
всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Личния живот на
едно лице е съвкупност от множество фактори и отношения. Един от тези фактори е
домът на лицето, който му осигурява подслон и възможност за задоволяване на
ежедневните човешки потребности и общуване между членовете на семейството .
Отнемането на дома на едно лице неизбежно засяга сериозно личния му живот, а
също така рефлектира и на семейния му живот в случаите, когато лицето има
семейство- съпруга и деца. Правото на зачитане на личния и семейния живот на
лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните власти, но само
при наличието на предпоставките, посочени в ал.2 на чл. 8 от Конвенцията.
Според
установената практика на ЕСПЧ много на дела, свързани с изваждането на
наематели от общински жилища (вж. McCann,
цитирано по-горе; Ćosić, ; Paulić v. Croatia,
№ 3572/06, 22 октомври 2009; Kay and Others v. the United
Kingdom, № 37341/06, 21 септември 2010 г.; Kryvitska and Kryvitskyy v. Ukraine,
№ 30856/03, 2 декември 2010 г.; Igor Vasilchenko v. Russia,
№ 6571/04, 3 февруари 2011 г.; и Bjedov
v. Croatia, № 42150/09, 29 май 2012 г.), и с дела
относно изваждане на обитатели от земя – публична собственост (вж. Chapman v. the United Kingdom -ГО, №
27238/95, Connors v. the
United Kingdom, №
66746/01, 27 май 2004 г.; Йорданова и други, цитирано по-горе; Buckland v. the United Kingdom, № 40060/08,
18 септември 2012 г.; и Winterstein and Others v. France,
№ 27013/07, 17 октомври 2013 г.), оценката на необходимостта от намесата в
случаи, касаещи отнемането на нечие жилище в полза на обществения интерес,
включва не само въпроси по същество, но и процедурен въпрос: дали процесът на
вземане на решения осигурява дължимото зачитане на интересите, защитени по
силата на чл. 8 от Конвенцията (вж. Connors,
§ 83; McCann, § 49; Kay and Others, § 67; Kryvitska and Kryvitskyy, § 44; и Й. и други, § 118 (iii). Тъй
като отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в правото на неприкосновеност
на жилището, всяко лице, изправено пред този риск – независимо дали принадлежи
към уязвима група или не – по принцип трябва да има възможност за преценка и
обосноваване на пропорционалността на мярката като се претеглят конкуриращите
се интереси ; намесата обикновено не може да се счита за обоснована, само
защото случаят попада в обхвата на правило, формулирано по общ и абсолютен
начин. С други думи, за да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена в
закона, да е обусловена
от някоя от целите, посочени в ал.2 на чл. 8 от Конвенцията и да е
пропорционална.
В конкретния случай,
обжалваната заповед засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя и
семейството му и като се прецени социалният им статус, изпълнението й ще ги
лиши от дом, който както се каза по-горе е фактор от значение за личния и
семейния живот на лицата. Издаването на тази заповед е предвидено в закона – чл. 46
от ЗОбС. Може да се твърди , че издаването й
преследва една от целите, предвидени в ал.2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно в
защита на правата на други граждани, отговарящи на условията да бъдат
настанени, но все още ненастанени в общински жилища. Тоест, в конкретния случай
намесата в личния живот на жалбоподателите е предвидена в закона и преследва
легитимна цел, но тази цел не е доказана, поради което и е непропорционална.
Ползата от изпълнението на
тази заповед за общината ще се състои в освобождаване на жилищен общински имот,
в който евентуално могат да бъдат настанени други нуждаещи се от общинско
жилище граждани. От друга страна, в мотивите на заповедта не се сочи лице или
лица, които ще бъдат настанени в освободената част от жилищния имот, както и
тяхната нужда, така че тя да бъде съпоставена и преценена спрямо степента на
неблагоприятно засягане за жалбоподателите и семейството им .
По тези съображения,
настоящият съдебен състав преценява, че липсват мотиви в обжалваната заповед,
които да обуславят извода, че издаването на обжалваната заповед е необходимо в
едно демократично общество. Следователно издаването на обжалваната заповед не е
съобразено с чл. 8, ал.1 от Конвенцията, която е материалноправна
разпоредба ползваща се по силата на чл. 5 от Конституцията на Република България с приоритет над националните норми,
които и противоречат.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като противоречаща на
материалния закон и на целта на закона, поради което жалбата следва да се
уважи, а атакуваната заповед да бъде отменена.
С оглед изхода на спора,
направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение е несвоевременно, направено е след приключване на
устните състезания/ ТР 6/2012г на ОСГК/ и не следва да бъде уважавано.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
РД-01-1488/16.06.2020 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното
правоотношение между Община Русе и Д.Н.А. и Д.Д. А.за
общински жилищен имот на адрес гр.Русе,***, актуван с акт за частна общинска
собственост № 3950/06.11.2002 г
Решението е окончателно
съгласно чл.46 ал.5 ЗОС
СЪДИЯ: