Решение по дело №4141/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260439
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191720104141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260439 / 11.11.2020г.

гр. Перник, 11.11.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 4141 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. П.И., срещу Р.И.В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 968.17 лева, представляваща стойността на доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за имот с адрес – гр. Перник, община Перник, ул. Бенковска № 1 – обект с клиентски номер 200111030089, от които главница в размер на 784.72 лева за периода от 19.02.2016 г. до 16.12.2018 г. вкл. и 183.45 лева – лихва за периода от 12.04.2017 г. до 16.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на чл. 98а от Закона за енергетиката и приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към електроснабдителната мрежа и откриването на партида с клиентски номер. В тази връзка не се налагало сключване на нарочен договор с потребителя.

В качеството си на потребители на електроенергия клиентите били задължени да заплащат стойността на същата в предвидения в закона и ОУ срок.

В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството, че дължи погасяване на формираното към „ЧЕЗ Електро България“ АД парично задължение за изразходвано количество електроенергия. За ползването на услугите на посочения адрес била създадена отделна партида – клиентски № 200111030089 в счетоводните регистри на доставчика с титуляр –ответникът. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта уреди съответно са начислявани сумите от потребеното електроенергия. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от него суми

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства – общи условия, лицензия, счетоводна справка, фактури и справка извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания.

Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен представител – адв. К. И.. Последната е депозирала отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват изцяло по основание. На първо място се оспорва качеството потребител на електрическа енергия на ответника. В тази връзка се твърди, че същият не е бил в облигационни отношения с ищцовото дружество през процесния период, доколкото не бил собственик на елекроснабдения имот нито титуляр на вещни права относно същия. Оспорват се и представените по делото счетоводни документи, доколкото се твърди, че същите били частни документи и не можели да доказват права. В тази връзка се поддържа, че претендираните суми за главница и лихви не били правилно изчислени. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на делото от съда по молба на ищеца са изискани от Община Перник документи – декларация по чл. 14 от ЗМДТ и документ за собственост към нея – относно имот с адрес: гр. Перник, община Перник, ул. Бенковска № 1. В тази връзка от общината е постъпило писмо от 02.10.2020 г., с което последната е представила един брой справка за декларации по чл.14 от ЗМДТ и 11 броя данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ относно имоти с административен адрес: гр. Перник, община Перник, ул. Бенковска № 1.

Изготвени са и съдебно икономическа и съдебно техническа експертизи.     

В съдебно заседание, проведено на 12.10.2020 г., процесуалният представител на ответника обръща внимание, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е потребител на топлинна енергия, доколкото първо не се установява точният адрес на електроснабдения имот и второ и в представените документи никъде не фигурирала ответницата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява и не изпраща представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 370/23.01.2019 г. по ч.гр.д. № 461/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.  

По делото е представено копие от общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД като няма спор, че същите са действащи към процесния период.

От представена по делото с писмо от Община Перник справка за декларации по чл. 14 от ЗМДТ и 11 броя данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ относно имоти с административен адрес: гр. Перник, община Перник, ул. Бенковска № 1 се установява, че на посочения адрес се намира жилищна сграда с множество самостоятелни обекти. В тази връзка и общо 19 лица се декларирали вещни права върху имоти с посочения административен адрес: Д.К.Б., О.Ф. Б., З. Б. Г. – А., С. Г. И., А. А. П., Д.Г. Д., Л. К. Л., М. Г. П., К. Г. П., Г. П. Х., П. Д. Г, П. Т. С., В. Т. С., А. В. П., А. К. Д., Ц. Й. К., К.Й.К., Ц. А. П. и Т.М. П..     

От изискана по делото справка от Национална база данни „Население” се установява, че ответница Р.И.В. /Р./, с ЕГН: ********** е с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***. 

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена електрическа енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 370/23.01.2019 г. по ч.гр.д. № 461/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /преди измененията от ДВ бр. 100, от 20.12.2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на електрическа енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса. В тази връзка и на ищеца изрично е указано, че не сочи доказателства ответницата да е собственик респ. ползвател на електро енергия в процесния имот през процесния период.

Съгласно чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на електрическа енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството. В това отношение, облигационната връзка между крайния снабдител и клиента на електроенергия възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител на електроенергия. Последното е определено в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ищеца, като съгласно тази разпоредба потребител на електроенергия е всеки собственик респективно ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енегрия за домакинството си. Съгласно ал. 3, чл. 4 от ОУ правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъдат упражнявани и от друго лице, при условие, че собственикът или титулярът на вещно правно на ползване върху имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус, с нотариална заверка на подписите, това лице да бъде потребител на електрическа енергия. ОУ на ищеца в тази хипотеза предвиждат солидарна отговорност между собственика/титуляра на вещното право на ползване и третото лице. Следователно отношенията между потребителя и електроснабдителното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на електрическа енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ОУ на ищеца е видно, че потребител на електрическа енергия е лицето, което получава такава и я използва за собствени нужди в домакинството си като ползва електроснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота. Съгласно общите условия на ищеца дори собственикът/титулярът на вещно право на ползване върху имота да е прехвърлил качеството си потребител на друго лице, то двамата носят солидарна отговорност за задълженията пред крайния снабдител. 

В конкретния случай от представените по делото документи – данъчни декларации и справка за декларирани имоти с административен адрес: гр. Перник, община Перник, ул. Бенковска № 1, не се установява ответникът по настоящото производство Р.И.В. /Р./, с ЕГН: ********** да има каквото и да било отношение към собствеността или ползването /по силата на вещно право на ползване/ на процесния имот.

В представените декларации са посочени лицата: Д.К.Б., О. Ф.Б., З.Б. Г.– А., С. Г. И., А. А. П., Д. Г. Д.а, Л. К. Л., М.Г.П., К.Г.П., Г.Ц.Х., П.Д.Г., П.Т.С., В.Т.С., А.В.П., А.К.Д., Ц.Й.К.., К.Й.К., Ц.А.П.и Т. М. П.

Не са наведени твърдения, нито са представени доказателства ответницата да е в родство или каквато и да било връзка с някое от тези лица. Не е конкретизиран и имотът, за който е открита партидата, доколкото от представените декларации е видно, че на адрес: ул. Бенковска № 1 има сграда с множество самостоятелни обекти /а не къща, магазин и т.н./. 

На са наведени твърдения, нито са представени доказателства ответникът по делото да има качеството ползвател на процесния имот на вещноправно основание. На са наведени твърдения, нито са представени доказателства ответникът по делото да имат качеството ползвател на процесния имот на облигационно основание. Липсват данни за правоотношение между някое от посочените в декларациите лица и ответника по делото досежно процесния имот. Не са представени доказателства и липсват твърдения, между ответницата и електроснабдителното дружество да е сключен нарочен договор за доставка на електроенергия. Не са представени и други документи /заявление за откриване на партида и др/, от които съдът да може да достигне до извод, че е наличен такъв договор, макар да не е представен.

На последно място следва да се отбележи и че ответницата дори не е адресно регистрирана на адреса, посочен като такъв на електроснабдения имот.

В този смисъл и единствената връзка на ответника с процесния имот, установена по делото, е обстоятелството, че партида с клиентски номер 200111030089 в счетоводството на ищеца се води с титуляр Р.И.В., което обаче не е достатъчно доказателство, за да обоснове извод, че ответникът следва да отговаря за вземанията на дружеството за потребена електроенергия в същия.

По тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответника досежно доставка на електрическа енергия за процесния имот, то и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.

Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на ответната страна.  В тази връзка не се налага и обсъждане на изготвените и приети по делото експертизи.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода на делото такива не й се дължат нито в производството по ч.гр.д. № 461/2019 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/, нито в настоящото исково производство.

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, срещу Р.И.В. /Райчева/, с ЕГН: ********** и с адрес *** установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 968.17 лева, представляваща стойността на доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за имот с адрес – гр. Перник, община Перник, ул. Бенковска № 1 – обект с клиентски номер 200111030089, от които главница в размер на 784.72 лева за периода от 19.02.2016 г. до 16.12.2018 г. вкл. и 183.45 лева – обезщетение за забава за периода от 12.04.2017 г. до 16.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 461/2019 г. по описа на Пернишкия РС. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 461 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА