Определение по дело №56056/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1209
Дата: 10 януари 2025 г. (в сила от 10 януари 2025 г.)
Съдия: Ивелина Стоянова Колева
Дело: 20241110156056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1209
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110156056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и шеста от ГПК
Подадена е искова молба от И. И. С. срещу Д. Д. С.. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата,
подадена е и насрещна искова молба, предявен е иск с правна квалификация
чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове.
В дадения едномесечен преклузивен срок е постъпил отговор на
насрещната искова молба.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.03.2025 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните с препис от
настоящото определение, на ищеца по първоначалната искова молба да се
връчи и препис от отговора с вх. № 414279/19.12.2024г. и приложенията към
същия.
Да се призове компетентната Д „СП” по местоживеене на страните, като
й се укаже, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят
представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност – писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. В
становището си ДСП следва да посочи какъв е родителския капацитет на
родителите, отношенията и привързаността на децата към тях, отношения на
1
децата с други близки и роднини на родителите им, подпомагаща среда,
условия за отглеждането на децата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на Д. Д. С., обективирани в
отговор с вх. № 414279/19.12.2024г. относно направените от И. И. С.
претенции по чл. 56 СК и чл. 57, ал. 2 СК, като неоснователни, поради
следното: видно от твърденията на страните по делото и представените
преписи на удостоверения за раждане, от брака са родени две деца, които към
настоящия момент са непълнолетни. Предвид това, съдът дължи служебно
произнасяне по въпроса за ползването на семейното жилище съгласно 56 СК,
независимо дали в хода на процеса са предявени претенции по чл. 56 СК.
Искането по чл. 57, ал. 2 СК в брачния процес не е иск, а претенция, тъй като
наемното правоотношение възниква от момента на произнасянето на съда с
крайния съдебен акт по въпроса за ползването на семейното жилище и именно
от този момент възниква наемно правоотношение между страните, респ.
право на съпруга, на когото не е предоставено ползването на семейното
жилище, да иска заплащане на наемна цена. Тъй като не е иск, претенцията по
чл. 57, ал. 2 СК може да бъде заявена до приключване на устните състезания
пред първоинстанционния съд.

Изготвя следния проекто-доклад по делото:
Подадена е искова молба от И. И. С. срещу Д. Д. С.. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове.
Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен;
родителските права спрямо родените от брака деца да бъдат предоставени за
упражняване на майката; на бащата да бъде определен режим на лични
отношения с децата, като предлага такъв; заявява, че е съгласен да заплаща
месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на по 240.00 лева, считано
от датата на влизане на решението в сила.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата,
подадена е и насрещна искова молба, предявен е иск с правна квалификация
чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове. Моли бракът
да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
мъжа; да й бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо
родените от брака деца, като местоживеенето им бъде определено при
2
майката; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата,
като предлага такъв; бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на по 450 лева за всяко дете, считано от 24.05.2024г.; да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище; да продължи да носи
брачното си фамилно име – С..
В дадения едномесечен преклузивен срок е постъпил отговор на
насрещната искова молба. Оспорва обстоятелствата, изложени в насрещната
искова молба. Заявява претенция по чл. 56 СК за ползване на семейното
жилище, както и такава по чл. 57, ал. 2 СК, като в случай, че ползването на
семейното жилище бъде предоставено на ответницата, да бъде определен
месечен наем в размер на 300.00 лева, който тя да заплаща на ищеца.
В предоставения срок е постъпил отговор от ответницата по
първоначалната искова молба, като оспорва изложените в отговора на
насрещната искова молба обстоятелства и претенции.

По доказателствата:

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като писмени
доказателства по делото.
НЕ ПРИЕМА представения от ответницата по първоначалната искова
молба с отговор с вх. № 414279/19.12.2024г. снимков материал, тъй като
същият не представлява годно писмено доказателство по смисъла на ГПК.
ДОПУСКА на ищеца по първоначалната искова молба – ответник по
насрещната молба, двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на изложените в исковата молба и отговора на насрещната искова молба
обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по първоначалната
искова молба – ответник по насрещната молба, за задължаване на ответницата
да представи копие на голям талон на лек автомобил марка „Тойота Корола –
Версо“, рег. № СА8711ХТ, като неотносимо към предмета на доказване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по първоначалната
искова молба – ответник по насрещната молба, за задължаване на ответницата
да представи доказателства за регистрация на трудови й договор в НАП и
3
месечното й брутно трудово възнаграждение, считано една година назад от
датата на исковата молба, като неотносимо към предмета на доказване, от
една страна, и от друга страна, се касае за ненамиращи се у страната
документи по чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебнотехническа експертиза, като вещото
лице след преглед на материалите по делото и оглед на семейното жилище,
находящо се в гр. София, , СО – район Подуяне, ж.к. Левски – В, бл. 16, вх. А,
ет. 3, следва да даде заключение на следния въпрос: Каква е средната пазарна
наемна цена за посоченото жилище?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева,
вносими от ищеца по първоначалната искова молба, в едноседмичен срок от
уведомяването.
НАЗНАЧАВА вещото лице Петрана Велинова Стойчева - Янева за
изготвяне на СТЕ.
Вещото лице да бъде уведомено след представяне на писмени
доказателства за внесен от ищеца депозит в посочените срок и размер.
ДОПУСКА на ответницата по първоначалната искова молба – ищца по
насрещната молба, двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на изложените в отговора на исковата молба и насрещната искова молба
обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят в първото по делото открито съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
Указва на ищеца по първоначалната искова молба и ищеца по
насрещната, че следва да се явят лично в първото по делото съдебно
заседание, като при неявяване без уважителна причина и не представяне на
доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде
прекратено /чл. 321, ал. 1 от ГПК/.
Съдът приканва съпрузите към сключване на споразумение, медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно
заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на
брака им, производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49,
ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в
едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни
такси са по-ниски /развод, издръжка/. Разяснява на страните, че при
4
останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но
същите могат да получат помощ за постигане на помирение помежду им и
запазване на брака или за постигане на споразумение, което да представят в
съда. Разяснява на съпрузите, че при сключване на споразумение, медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия
тон помежду си, което е и от съществено значение за опазване интересите
на родените от брака деца.

Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5