РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2160/12.11.2021г.
гр. Пловдив, 12.11.2021 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Дичева КНАД № 2286 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Б.В.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.С., против решение на ПРС по АНД № 1138/21 г.,
потвърждаващо ЕФ за налагане на глоба.
Иска
се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него ЕФ с доводи, че когато
се касае за установяване на нарушение по чл.21 от ЗДвП с помощта на мобилна
автоматична система, процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП за налагане на административно
наказание е неприложима.
Претендират
се разноски и за двете инстанции.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител. Депозирано са две становища, с които
се оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно, тъй като същото е мотивирано, изложена е цялата фактическа
обстановка и са анализирани всички доказателства.
Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай, че касационната жалба бъде уважена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд -
Пловдив е правилно и законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в същата касационни основания, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.211 ал.1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, е
неоснователна.
За да потвърди ел. фиш, Районен съд - Пловдив е приел
в мотивите си следната фактическа обстановка:
Касаторът е санкциониран за това, че на 11.12.2020
г., в 14.04 ч. в гр. Пловдив,
кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Шипка“, посока Ягодовско
шосе, с МПС – л. а. марка „Дачия лоджи“
с рег. № ****се е движил с превишена скорост – със скорост от 72 км/ч при въведено ограничение на
скоростта 30 км/Ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта (АТСС) – TFR1-M № 546, като при въведено с пътен
знак „В26“ ограничение на скоростта от 30 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3 км/ч, била установено скорост от 72 км/ч. Така се формирало превишението на скоростта от 42 км/ч. Въз основа на така
констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
При така установеното, първоинстанционният
съд правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.21 ал.2 във
връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, като нарушението е доказано от АНО, върху когото
лежи доказателствената тежест. В тази връзка
настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е
потвърден ел. фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният
съд правилно е приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил
задълбочено, се установява, че на процесната дата и
място е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство.
Неоснователни се явяват възраженията в касационната
жалба. В конкретния случай административното наказание на касатора
е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато
възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш, съгласно чл.189 ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на
чл.189 ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което, в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а
само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013
г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш,
тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от
формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е
значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно
условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези
условия са лимитативно изброени в чл.189 ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на
административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител.
Съгласно §6 т.65 ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна
радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен
надлежен протокол и снимков материал. Системата представлява одобрен тип
техническо средство, отговаря на метрологичните изисквания и към момента на
установяване на нарушението е била технически изправна.
При издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ
е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с
данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение
на скоростта,
В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми
от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП. По делото не се спори, че лекият
автомобил, заснет с мобилната радарна система, е управляван от касатора. Той е индивидуализиран с три
имена, ЕГН и адрес. В този смисъл авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано от събраните доказателства по
делото. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице –
ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен
и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на
движение в населено място, при въведено ограничение на скоростта на движение с
надлежен знак.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора, чрез налагане на предвидената
глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността на превишението.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият
съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пловдив не страда от сочените
в жалбата пороци.
При граматическото тълкуване на чл.189, ал.4 от ЗДвП
може да се направи единствен извод, че ЕФ се издава в отсъствие на контролен
орган и нарушител, а не, че заснемането следва да се извършва в отсъствието им.
Съответно направените в този смисъл оплаквания по касационната жалба са
неоснователни.
По изложените съображения и с оглед извършената
служебна проверка по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.218 ал.2 от АПК, съдът
не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото
следва да бъде оставено в сила.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл.63 ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които
представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално
възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно
заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния
представител и изготвянето само на писмен отговор.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1156
от 20.07.2021 г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД № 20215330201138
по описа на съда за 2021 г.
ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: