МОТИВИ към Присъда № 284/28.04.2011г. постановена по НОХД № 1137/2010г. по описа на РРС.
Обвинението против подсъдимия Д.З.С. *** е за
това, че на 16.07.2010г. в гр.Р., в условията на
повторност, като случаят не е маловажен, е отнел чужди движими вещи- 1
бр.мобилен телефон марка Самсунг SGH-C-170 на стойност 35 лв.,
1 бр.мобилен телефон марка Самсунг-D900i на
стойност 90лв., 1 бр.мъжка чантичка на стойност 10лв, 1бр. портмоне на стойност
5лв, 1 бр.лична карта на стойност 18лв, 1 бр.златна халка на стойност 135лв., 1
бр.сребърно синджирче с кръст на стойност 20лв., 1 бр.ключодържател на стойност
3 лв. и 3 бр.ключове за врата на стойност 6 лв., всичко на обща стойност
322лв., от владението на К.Г.С. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си -
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При
предварителното изслушване същият е признал изцяло фактите, посочени в
обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371,
т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.Г. моли съда при
определяне на наказанието да приложи чл.55 от НК.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с
оглед на направеното самопризнание от подсъдимия и другите събрани на
досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия
за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при
условията на чл.58а от НК /нов/ в размер на 18м. лишаване от свобода, което
намалено с 1/3 да бъде в размер на 1 г.лишаване от свобода.
Пострадалият К.Г.С. ***. заявява, че е съгласен делото да
приключи по реда на глава 27 от НПК, като няма претенции към подсъдимия, тъй
като са върнати двата му мобилни телефона, а за другото няма претенции и не
желае да предявява граждански иск.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното: Подсъдимият Д.З.С. *** бил настанен във *** “Н.Й.В.” гр.З. с
настанителна заповед на МОН № ****-***/**.**.****г., тъй като същият имал
извършени множество противообществени прояви и престъпления. На 13.05.2010г.
същият постъпил в учебното заведение.
На 16.07.2010г. подс.С. напуснал *** “Н.Й.В.” гр.З. и
отишъл с автобус от гр.З. в гр.Р.. Стигайки в гр.Р., същият започнал да се разхожда по улиците на града. Целта
му била да извърши кражба на вещи и пари, собстевност на граждани от гр.Р.. В изпълнение на намисленото същия ден, на 16.07.2010г.
подс.С. отишъл до апартамент, находящ се на бул.Б. *, вх.*, ап.* в гр.Р., който бил собственост на пострадалия К.Г.С.. Забелязал,
че входната врата на жилището не била заключена, след което влязъл вътре и от
коридора на апартамента извършил кражба на една мъжка кожена чантичка, както и
на намиращите се в нея вещи- 1 бр.мобилен телефон марка Самсунг SGH-C-170, 1
бр.мобилен телефон марка Самсунг-D900i, 1бр. портмоне, 1
бр.лична карта, 1 бр.златна халка, 1 бр.сребърно синджирче с кръст, 1
бр.ключодържател и 3 бр.ключове за врата, собственост на св.С..
След това напуснал жилището, без да бъде забелязан от собственика св.С. или
неговите близки. По-късно същия ден подсъдимият отишъл до строителен обект,
намиращ се в близост до автогарата в гр.Р.,
където продал мобилния телефон Самсунг SGH-C-170 на св.Л.М.С. за
сумата от 7лв., без да му заяви, че вещта е предмет на престъпление. След това
се прибрал в гр.З. с автобус. След като стигнал в гр.З., на същия ден-
16.07.2010г., подс.С. продал мобилния телефон Самсунг-D900i на св.Е.И., без да му заяви, че телефона е предмет на
престъпление. Парите, получени от продажбата на мобилните телефони, подсъдимият
изхарчил за задоволяване на свои нужди, а с останалите вещи се разпоредил като
със свои- накитите продал на лица, с неустановена в хода на делото самоличност,
а личната карта, ключовете, ключодържателя, чантичката и портфейла, изхвърлил
на неустановено място, като до настоящия момент същите не са издирени.
От заключението на назначената оценъчна експертиза е
видно, че общата стойност на вещите, предмет на престъплението е в размер на
322 лв., от които са възстановени 125 лв. С протокол за доброволно предаване от
03.09.2010г. св.И. предал на водещия разследването полицай 1 бр. мобилен
телефон Самсунг-D900i,
сив на цвят с плъзгащ се дисплей, а с протокол за доброволно предаване от
08.09.2010г. св.С. предал мобилния телефон Самсунг SGH-C-170,
черен на цвят. С постановление от 14.10.2010г. мобилните телефони били върнати
на собственика- св.С..
Видно
от приложеното свидетелство за съдимост подс.С. е осъждан, като с присъда по
НОХД № ****/****г.
на РС-Г. О., влязла в сила на 24.02.2010г. е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и му е наложено наказание пробация за
срок от 2 години и 6 месеца на първите две задължителни мерки.
При така установената фактическа обстановка, която се
подкрепя не само от направеното от подсъдимия самопризнание, но и от всички
други събрани на досъдебното производство доказателства- разпити на свидетели,
експертизи, справка за съдимост, разписки и протоколи, безспорно се установява,
че с деянието си подсъдимия С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.194, ал.3 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, а
именно маловажна кражба.
Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се
определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без
съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена
от дееца. Настъпилият обективно за пострадалия резултат- липсата на вещите,
сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно
посегателство. В тази връзка от обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението “отнемане”, като е прекратил
фактическата власт на собствениците върху вещите и е установил своя такава.
Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от
страна на собствениците подсъдимия да установи своя фактическа власт върху
вещите. В случая спорният момент е дали деянието следва да бъде квалифицирано
по ал.1 на чл.194 от НК и по ал.3 на същия член. От анализа на събраните на
досъдебното производство доказателства и преди всичко разпита на пострадалия С.
става ясно, че на същия са върнати стойностните вещи- двата мобилни телефона,
като за златната халка същият е категоричен, че тя е била “около 3 грама,
счупена, срязана” и е оценена от вещото лице на стойност 135 лв., като същото е
приело, че халката е 3 гр. при цена на 1 гр.злато 45 лв., като липсва обосновка
защо приема тази цена, при положение, че същата е била реално повредена, а към
момента на извършване на деянието изкупната цена на 1 гр.злато /като материал/
е била средно около 30-35лв. на грам. С оглед характеристиките на самото
деяние- подсъдимият случайно е установил, че входната врата на жилището на
пострадалия е отключена, влязъл е вътре, возползвайки се от този факт и е взел
намиращата се в коридора мъжка чантичка, невисоката стойност на отнетото
имущество, възстановяване на двата мобилни телефона на пострадалия С., за които
самия той заявява, че са най-ценни, съдът намира, че същото е следвало да бъде
квалифицирано по ал.3 на чл.194 от НК. В тази връзка е константната съдебна
практика на ВС и ВКС- при квалификация на деянието същото най-напред следва да
бъде квалифицирано съобразно обективните си признаци, т.е. дали се касае за
кважба по чл.194, ал.1 или чл.194, ал.3 от НК и едва след това да бъде
преценявана личността на подсъдимия, за да се даде квалификацията повторност по
смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК, тъй като за последната случаят не следва да
е маловажен. В случая липсват каквито и да било други квалифициращи деянието
признака, освен предишните осъжадия на подс.С.. Ето защо съдът намира, че
извършеното от последния очертава обективните признаци на маловажна кражба, а
не на кражба, извършена в условията на повторност. От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава от фактическата
власт владелеца на една чужда вещ. Същият макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Поради това подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна съства на
престъплението по чл.194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия за това престъпление /маловажна кражба/, съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК поради което определи наложеното му
наказание при условията на чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, а именно
ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седнично за срок от 6 месеца; -
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, тъй
като счита, че това наказание е достатъчно за да окаже необходимото въздействие
върху подсъдимия и обществото. В случая съдът прецени младата възраст на подс.С.,
съжалението, ниската степен на общестевна опасност на деянието,
възстановяването на по-голяма част от щетите, поради което счита, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: