РЕШЕНИЕ
№ 16596
гр. София, 07.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110157438 по описа за 2023 година
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 25.09.2020 г. е сключил потребителски договор за
кредит № ******** с „Би Енд Джи Кредит“ ООД за сумата от ****** лева. Твърди, че
в договора е посочено, че клиентът ще се възползва от услугата – „динамично плащане
по кредита“, за която се дължи възнаграждение в размер на ******* лева или 50% от
главницата.
Твърди се, че заплащането на допълнителната такса „Динамично плащане“ е
включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № *********.
Изтъква, че клаузата по чл. 9, ал. 2, с която е договорено допълнително плащане
към кредитора от Договора е неравноправна, следователно същата е и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума,
в размер на 50% за услуга, която не е извършена.
Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй
като същата фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит.
Излага, че клаузата, касаеща, т.н. „Динамично плащане“ по т. 7.4 от Общите
условия е изцяло против икономическия интерес на кредитоискателя, тъй като
допълнително увеличава дълга му към кредитора със ******* лева или 50% от
главницата. Сочи се, че ищецът не е бил посетен от служител на дружеството, комуто
да заплати дължимите на падежа вноски, тъй като за внасянето на месечните си
задължения към ответното дружество, ищецът е използвал услугите на „Изипей“ или е
извършвал плащанията на каса в офисите на Дружеството.
1
Твърди се нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договора, където е именно
задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ размер на******* лева.
Посочва, че тази клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че
договореното заплащане на суми и такси, води до оскъпяване на кредита, за което не
се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.
Поддържа, че уговорената в чл. 9, ал. 2 такса е в пряко противоречие на
императивните разпоредби на ЗПК. Твърди, че целта на таксите и комисионните е да
се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Твърди, че горепосоченото
възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което годишният процент на
разходите не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет. Сочи, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди, че заедно с договорената лихва и
допълнителните възнаграждения в размер на 50 % обуславя извода, че горепосоченото
ограничение е превишено.
Сочи, че клаузата на чл. 9, ал. 2 начисляваща допълнително възнаграждение за
кредитора, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Счита, че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като
накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради
неравноправност.
Моли съда да прогласи нищожност на клаузата по чл. 9, ал. 2, предвиждаща
заплащането на такса „динамично плащане“ в размер на 600,05 лева, от Договор за
паричен заем № *********, сключен между И. К. Д. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10 ЗПК, чл. 19
ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Претендира и присъждане на съдебни и деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че твърденията изложени от ищеца не отговарят на обективната истина
и са неоснователни. Твърди, че с клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор №
**************** не се накърняват добрите нрави. Поддържа, че не са в
противоречие с общоприетите норми на справедливост и добросъвестност.
Оспорва твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия
представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона, като
2
неоснователно.
Посочва, че неправилно се приема, че заявените от жалбоподателя, в ролята му
на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия са част от ГПР.
Твърди, че общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Поддържа, че ищеца като страна по договор за потребителски кредит сам е
пожелал допълнителните действия. Сочи, че всяко предоставено действие е било по
желание на потребителя. Твърди, че допълнителното действие не е било задължителна
предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът
за кредит може да се сключи и без него.
Твърди, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр
(СЕФ) като цена и не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за него. Моли за
отхвърляне на предявените претенции. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира следното – в настоящото производство доказателствената тежест е
на ответната страна – кредитор по потребителския кредит. В своята практика
настоящият състав приема, че всяка уговорка за непредвидена в закона „допълнителна
услуга“, чиято цена е съществена част от главницата на договора се приема за
неравноправна до доказване на противното. Процесната услуга не е предвидена в
закона и цената й е половината от размера на главницата.
В случая ответникът следваше да докаже, че действително е предоставил на
ищеца въпросната услуга, или, че причината за нейното непредоставяне е следствие
от поведението на самия ищец.Ответникът не ангажира никакви доказателства в тази
насока и следва да понесе материалните последици от процесуалното си бездействие.
Иска следва да бъде уважен, а ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на
1250 лева. Ответната страна не е заявила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата. Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 9, ал. 2, от Договор за
паричен заем № *********, сключен между И. К. Д. ЕГН ********** и „Би Енд Джи
Кредит“ ООД ЕИК *************.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца *********** лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4