Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 01.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание, на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година, в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина
Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и
прокурор П.Вълчев при ОП-Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД
№ 82 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от ОД на МВР-Шумен, срещу Решение № 128 от 14.03.2022г.,
постановено по ВАНД № 1468/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е отменен
Електронен фиш серия „К” № 4939995 издаден от
ОД на МВР-Шумен, с който основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.1 т.2 от ЗДвП на С.Д.Ц. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи,
че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди
се, че първоинстанционният съд не бил спазил изискванията на процесуалния
закон- чл.13 ал.1 от НПК, приложим на осн.чл.84 от ЗАНН и след като е
установил, че по делото е приложена снимка без интерфейс е следвало да констатира
този факти и да укаже на органа да представи надлежно доказателство от паметта
на техническото средство. По този начин не е взел всички мерки за изясняване на
обективната истина служебно. Намира, че не са налице основания за анулиране на
ЕФ, понеже били спазени изискванията за условията и реда за използване на АТСС
за контрол на правилата за движение по пътищата и същият е правилно издаден.
Във връзка с установената липса на доказателства за извършено нарушение, приета
от съда, прилага доказателства- снимки. Въз основа на посочените нови
доказателства, се твърди, че съдът е постановил неправилно решение, поради
нарушаване на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, което се моли
да бъде отменено, като бъде потвърден отменения ЕФ. В открито съдебно заседание
се явява представител на жалбоподателя- юриск.С., която поддържа жалбата и
претендира разноски.
Ответникът по касация-
С.Ц. изразява писмено становище по касационната жалба в указания срок,
твърдейки, че е неоснователна и представените снимки отново не установяват
скоростта на движение на процесното превозно средство. Претендира разноски. Не
изпраща представител в открито съдебно заседание.
Представителят на Шуменска Окръжна
Прокуратура намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна. Излага аргументи, че решението на районния съд е неправилно
и моли същото да бъде отменено, като бъде потвърден издадения ЕФ.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия „К” № 4939995, издаден
от ОД на МВР-Шумен, с който основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП на С.Д.Ц. е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в
електронния фиш е констатирано административно нарушение извършено на 25.05.2021г.
в 12.05 часа в, гр.Шумен, ул.Софийско шосе до входа на Хиподрума с мобилна
радарна система АТТС „ARH CAM S1“, когато при максимално допустима скорост– 50км/ч.,
в населеното място, вероятно била засечена превишена скорост на движение
на МПС- лек автомобил “М.******“ с рег. № *******. При направена справка
било установено, че собственик на автомобила е С.Ц.. За заснетото
нарушение, от ОДМВР– гр.Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” № 4939995, в който на собственика била наложена глоба в
размер на 50.00лв., като след подаване на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП без
доказателства към нея- СУ на водача, така издаденият фиш не бил анулиран. На
жалбоподателят на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП с оспорения по настоящото съдебно
производство ЕФ.
Съдът е приел, че
фактът на ограничението на скоростта в рамките на населеното място по силата на
чл.21 ал.1 от ЗДвП и мястото на вероятното нарушение са безспорно установени от
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, съставен от
служител на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен, както и от приложените две снимки- на
позиционираното на пътя техническо средство и на процесния автомобил. Но по
делото липсват всякакви доказателства каква е била скоростта на движение на
превозното средство, понеже в снимката няма въведени такива данни в графата за
измерена скорост, която е реквизит. Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш е допуснато
нарушение на закона, понеже с него е установено нарушение, което не доказано.
Съдът е отменил електронния фиш, като незаконосъобразен.
Настоящият състав намира, че въззивният
съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да
бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Правилно въззивният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
Административно-наказващия орган е приложил действащата законова разпоредба,
която обаче не е установено, че е била нарушена и необосновано е наложил
санкция в размера, предвиден от законодателя. От събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението не е установено и заснето с годно
техническо средство преносима система за контрол на нарушенията на правилата за
движение, заснемаща поредица от снимки с висока разрешителна способност, като
всяка снимка следва да съдържа информация
за дата, час, местоположение, измерена скорост и др. Съгласно т.65 от ДР на
ЗДвП "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г.
и Протокол за използване на АТСС от 25.05.2021г., по Приложение към чл.10 ал.1,
придружен с дигитална снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и
мястото на което е поставено мобилното АТСС. Но тези доказателства не
установяват скоростта на движение на МПС, поради което, съдът намира, че
нарушението, свързано с неспазване на ограничение на скоростта от нарушителя,
не е безспорно установено.
С касационната жалба са представени нови
доказателства- пет снимки, които не са били приложени към
административно-наказателната преписка пред първа инстанция и съответно не са
били обсъдени от РС Шумен. Видно от същите, на четири от тях, реквизитът за
отчетена скорост на движение отново не е попълнен. Единствено на една от
снимките е посочена отчетена скорост на движение +69 км./ч. и разстояние 94м. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП, изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съгласно чл.219 ал.1 от АПК, приложим в
настоящото касационно производство по силата на 63в от ЗАНН, за установяване на
касационните основания се допускат само писмени доказателства, каквито процесните
снимки по своята правна същност не са, поради което същите не следва да се
кредитират като допустими доказателства пред касационна инстанция.
Съдът намира за неоснователни доводите на
касатора за липса на порок на електронния фиш, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т. д. №
1/2013 г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Определението за ЕФ е изведено въз основа на понятието
писмен документ, разглеждан като материализирано с писмени знаци изявление. В
настоящия казус е издаден електронен фиш с всички изискуеми реквизити, но без
постъпили данни за нарушението от автоматизирано техническо средство, поради
което следва да се приеме че фишът е незаконосъобразен. Административното
нарушение не може да бъде безспорно установено, поради технически пропуск при
заснемането му с АТТС.
При извършената касационна проверка
по реда на чл.218 ал.1 от АПК– въз основа на доводите наведени в жалбата, и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, за правилно приложение на материалния закон, не се
установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт на основание чл.13
ал.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Настоящата инстанция не констатира
допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, изразено в
нарушаване служебното задължение за изясняване на обективната истина по делото
и засягащо правото на защита на санкционираното лице. Съгласно чл.107 ал.2 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой
почин- когато това се налага за разкриване на обективната истина. Видно от
приложената във въззивна инстанция снимка на стр.8, същата съдържа ясно
изображение на процесния автомобил, включително контролния му номер, реквизити
с данни за точна локация с населено място, пътен участък, GPS координати, както и лимитът на максимално допустимата
скорост- 50км.ч. Липсват единствено попълнени реквизити за разстояние и скорост
на движение на превозното средство. На
снимката е посочено, че същата представлява „снимка към ЕФ серия „К” № 4939995 от
15.06.2021г.“. С оглед на което, не е доказано твърдението в касационната
жалба, че снимката е без интерфейс и съдът е следвало да изиска още снимки от
административно-наказващия орган. В случай, че действително се касае за пропуск
при окомплектоване на преписката, каквито доказателства е нямало, е следвало
административно-наказващия орган да го отстрани своевременно преди приключване
на съдебното следствие пред първа инстанция, още повече, че в касационна инстанция
е налице забрана за нови фактически установявания, съгласно чл.220 от АПК.
В случая районният съд е приел
за изяснена фактическата обстановка по делото, необходима за преценката на
съставомерността на деянието, като изводът за фактите се основава на приети по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, съдържащи
се в преписката, като не се е налагало събирането на допълнителни.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно
решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
спора, следва да бъде уважено искането за присъждане на деловодни разноски,
сторени от ответника по касация пред настоящата инстанция по представен договор
за правна помощ и процесуално представителство, съгласно които същите възлизат
общо на 300.00лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от
АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 128
от 14.03.2022г., постановено по АНХД № 1468/2021г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Шумен с адрес гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“ №
2 да заплати на С.Д.Ц. с ЕГН: ********** разноски
по делото в размер на 300,00лв. (триста)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2.
....................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.06.2022 г.