Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 31 октомври
2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети съдебен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при участието на секретаря Веселка
Младенова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1927 по описа
за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е
образувано по искова молба от „***” АД против Е.Б.Ш., с която са предявени
обективно съединени искове по чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД за това да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата
от 556,65 лева- главница по договор за потребителски кредит, сключен от
ответника с „БНП Пъриба пърсънъл
файненс”ЕАД, сумата от 379,35 лева- договорни лихви за периода 05.11.2012г.- 27.05.2013г.,
сумата от 258,68 лева- неустойка за забавено плащане за периода 21.12.2012г.-
1.08.2017г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 4.08.2017г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Твърди се, че така описаните вземания са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия от 14.10.2015г. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
От ответника/назначеният му особен представител-адв.г./ е подаден отговор на исковата молба в срок.
Със същия исковете се оспорват като неоснователни.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Установява се, че ответникът е сключил
договор за потребителски кредит №10043137./23,10,2012г. с *** ЕАД по силата на който е получил заем в размер на сумата
от 600 лева с последна падежна вноска 27.05.2013г., която последна вноска и
определя и крайния срок за погасяване на задължението.
Сумата от кредита е получена от
заемателя, като последният е удостоверил с подписа си положен върху договора.
Общата стойност на плащанията е в размер на 1080 лв, като задължението е
трябвало да бъде погасено на 30 седмични вноски, всяка от които в размер на 36
лв. С полагането на подписа си върху договора кредитополучателя удостоверава,
че е получил преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземплят от
процесния договор за кредит. По процесният договор ответника е извършил
частични плащания в общ размер на 144 лв. По този начин
ответника-кредитополучател не е спазил установените срокове на вноските, като
от 21.12.2012г. е настъпила автоматично предсрочната изискуемост.
От друга страна пък се установява , че
ответникът е сключил договор за потребителски кредит с *** ЕАД на 23.10.2012г.по
силата на който е получил заем в размер на сумата от 600 лева с последна
падежна вноска 27.05.2013г., която последна вноска и определя и крайния срок за
погасяване на задължението. оспорва от него. Следователно кредитът е сключен в
момента на заверяване на сметката на ответника. Безспорно и несъмнено се
установява, че съгласно клаузите на договора – чл.4 ,че при просрочване на 4
или повече вноски, кредита става автоматично предстрачна изускуем, т.е. макар и
падежът на задължението да е 27.05.2013г. до колкото особеният представител на ответника
не оспорва по същество това . Същевременно обаче ищецът посочва, че главницата
е била обявена за предсрочно изискуема на 21.12.2012г., което обстоятелство се
установява от уговорената автоматична изискуемост съгласно чл. 4, изр. второ от
„Условия по договор за кредит“ с който факт и всички акцесорни вземания за възнаградителната
лихва също стават изискуеми, а от този
момент започва да тече 3-годишната давност по чл. 111, буква „в ЗЗД.
Следователно, претенцията за възнаградителната
лихва е погасена по давност към 4.08.2017г., а подаването на заявлението по чл.
410 ГПК за събиране на вземането по
договора за кредит от ищеца, който към този момент вече е бил легитимиран
затова съгласно договор за цесия от 14.10.2015г. в частта му за
възнаградителната лихва не може да
прекъсне тази давност. Ето защо искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.
За периода от 21.12.2012г. – датата на
обявяването на предсрочната изискуемост кредиторът няма право повече на
възнаградителна лихва, а има право на обезщетение за забава съгласно
уговореното в чл. 4 от „Условия по договор за кредит“. Съгласно този текст
обезщетението за забава е в размер на
основния лихвен процент увеличен с 10% на осн. ПМС № 72/08.04.1994г. или
към датата на предсрочнота изискуемост 10% на годишна база. Следва да се посочи
обаче, че ищецът претендира неустойка за забава във фиксиран размер от 926.75
лева, без обаче нито да посочи основанието на тази неустойка/ до колкото въобще
страните не са уговаряли неустойка в договора, а респ. ако ищецът възприемаше
тази неустойка като вземане с основание по чл. 4 от „Условия по договор за кредит“, то е
следвало в исковата си молба да конкретизира тази своя претенция/, нито да
посочи как е формирана като процент от главницата на дневна,месечна, или
годишна ставка. Следователно за съда остава категорично неясно и недоказано,
първо основанието на претенцията за неустойка,
второ нейния размер и трето как е формиран този размер. Без тези
твърдения които са в тежест на ищеца с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът няма задължение да указва на страната какво да твърди
и какво не, нито пък има задължения да допуска експертизи за установяване на
размер на вземане, който не е посочен по какъв начин е формиран. Ето защо
претенцията за неустойката следва да се отхвърли като неоснователна.
Не се споделят възраженията на
ответника, че не е спазена процедурата на чл. 99, ал.4 ЗЗД при прехвърляне на
процесното вземане. Видно от приетото по делото уведомление от *** ЕАД
дружеството е уведомило длъжника на 02.11.2015г. за извършената цесия, а следва
и да се посочи, че след този период ответника не е и правил погашения по
кредита към стария кредитор, за да може да противопостави възраженията си на
ищеца.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
следва да се признае за установено вземането на ищеца за сумата от сумата от
556.65 лева, която представлява остатък от главница по договор за потребителски
кредит № CASH-10043137/23.10.2012г., ведно със законната лихва за
забава считано от датата на подаването на заявлението -4.8.2017г до окончателното й изплащане, за която сума е
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1907/2017г. на РС – Лом КАТО в
останалата част следва да се отхвърлят исковете: за сумата от 379.35 лева,
която представлява договорна лихва за периода от 5.11.2012г. до 27.05.2013г. и
за сумата от 258.68 лева, която представлява неустойка за периода от
21.12.2012г. до 1.08.2017г. като неостователни и недоказани
На основание чл. 78, ал.5 ГПК и с оглед
изхода на спора по делото разноските за юрисконсултско възнаграждение, за
особен предсатвител и ДТ следва да се присъдят в тежест на ответника .
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Е.Б.Ш. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА *** АД с ЕИК ****** сумата от 556.65 лева, която представлява
остатък от главница по договор за потребителски кредит № CASH-10043137/23.10.2012г., ведно
със законната лихва за забава считано от датата на подаването на заявлението – 04.08.2017г.
до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1907/2017г. на РС – Лом КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 379.35 лева, която представлява договорна
лихва за периода от 5.11.2012г. до 27.05.2013г. и за сумата от 258.68 лева,
която представлява неустойка за периода от 21.12.2012г. до 1.08.2017г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Е.Б.Ш. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ***
АД с ЕИК ****** сумата от 595.00 лева, която представляват разноски за
юрисконсултско възнаграждение, държавна
такса и за назначения особен представите за заповедното производство и
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: