№ 1010
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на
11.05.2022 г. по НОХД № 4829/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 15 състав, е оставено без уважение искането на защитата за изменение на взетата по
отношение нап одсъдимия Л.Л.Я. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е
подадена частна жалба от служебния защитник на подсъдимия Я. – адв. Г.Ч. от САК, с която
се иска отмяната на атакуваното протоколно определение, в частта, с която е оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимия и
изменението й в по-лека, а именно „Подписка“. В жалбата се развиват подробни
съображения за необоснованост на първоинстанционното определение и несъответствие на
продължителността на предварителното задържане с изведените съдебни критерии за
„разумна продължителност“. Защитата счита, че с оглед приключилото досъдебно
производство и събраните всички необходими доказателства относими към предмета на
делото, не се установява съставомерност на обвинението, поради което е налице основание
за отмяна на взетата мярка за неотклонение. В жалбата се коментира и липсата на реална
опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като Я. е с
установен адрес, на които е бил намерен от разследващите органи. Наличието на предходни
осъждания, защитата счита, че не позволява да бъде направен извод, че е завишена
опасността от укриване на подсъдимото лице.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в частната жалба съображения и
изложените в атакуваното определение мотиви, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна и
против подлежащ на атакуване по реда на глава 22 от НПК съдебен акт, което обуславя
процесуалната ѝ допустимост.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови определението си, първостепенният съд е приел, че към момента на
провеждане на разпоредителното заседание не са налице основания да се формира извод, от
приложените по делото доказателства, за наличието на разколебано обосновано
предположение досежно авторството на инкриминираната проява. С оглед данните за
съдебното му минало, СРС е преценил и че продължава да е налице реална опасност
1
подсъдимия да извърши престъпление. В тази връзка е отчел фазата, на която се намира
наказателното производство, като е посочил, че изминалият срок на фактическо
ограничение не се явява неразумен при темповете на развитие на производството и
предвидените в НПК срокове.
Въззивният съд се съгласява с констатациите на районния съд, изложени в
атакуваното определение.
Настоящият състав намира за верен извода на първостепенния за наличие на
обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия с престъплението, за което е
обвинен. Данни за това се съдържат в събраните по делото доказателства в хода ан
досъдебното производство / в показанията на свидетелите и приложените справка от „Нет
инфо“ЕАД, СППЕ/. Противно на твърденията в жалбата, по делото не са събрани нови
доказателства, които да разколебават направеното и потвърдено, след самостоятелна
преценка на съда в разпоредително заседание на законността на мярката за неотклонение
обосновано подозрение относно авторството, поради което то съществува и към настоящия
момент.
Отчитайки данните за личността на Я., правилно СРС е приел, че не е отпаднала и
реалната опасност подсъдимият да извърши престъпление – основният мотив, с който е
взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Подсъдимият е с обременено
съдебно минало. В подкрепа на този извод е и информацията, съдържаща се в приложената
по делото справка за съдимост, видно от която е, че подсъдимият в период от около четири
години е осъден пет пъти за извършени престъпление от общ характер, като последните
осъдителни присъди са за извършени престъпления по чл.144,ал.3 от НК. Заключението на
изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Я.
установява, че при същия е налице формиран синдром на зависимост към алкохол, която
води до промяна в толеранса и понижаване на социалните задръжки, с оглед на което се
налага извод, че той трудно извлича поука от негативен минал опит. Освен това
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е наказуемо с „Лишаване от свобода“
за срок до пет години, като в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени
факти за продължавана престъпна дейност, насочена срещу две различни лица, безспорно
определящи значителната степен на обществената опасност на деянието и дееца.
По отношение на изложените в жалбата доводи, касаещи опасността от укриване на
подсъдимия, настоящият състав съобрази, така както и първата инстанция, че същият е с
установена самоличност, адресно регистриран т.е. не може да се формира извод за опасност
от укриването му. Тези обстоятелства, в конкретния случай, не могат да послужат за
изменение на взетата мярка за неотклонение, тъй като е налице реалната опасност
подсъдимият да извърши престъпление,поради което възраженията на защитата в тази
насока са неоснователни.
Този съдебен състав намира, че в настоящия случай мярката за неотклонение не е
незаконосъобразна, доколкото делото е в съдебна фаза, в която срокът на задържане не е
лимитиран. Подсъдимият търпи наложените ограничения от малко повече от шест месеца и
не са настъпили никакви нови обстоятелства, от които да се приеме, че реалната опасност от
извършване на престъпление е отпаднала, или интензитет е намален в такава значителна
степен. С оглед на това степента на оказаната принуда е пропорционална на преследваните
цели и срокът на задържане изцяло в обхвата на разумния такъв, а изложеното от защитата
за несъответствието му с утвърдените съдебни стандарти не може да бъде споделено.
По изложените съображения, районният съд е стигнал до правилното решение, че
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в най-пълна степен би постигнала целите
по чл. 57 от НПК, в частност да се попречи на подсъдимия да върши нови престъпления,
като предпоставките за изменение ѝ в по-лека такава, а именно в „подписка“ не са налице.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, с
което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия Л.Л.Я. за изменение на
мярката му за неотклонение „задържане под стража“, е правилно и законосъобразно, поради
2
което следва да бъде потвърдено, а жалбата -оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед на така изложеното делото следва да бъде върнато на първоинстанционния
съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното и на основание чл. 249, ал. 3 НПК Софийски градски съд, НО, 12-ти
въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.05.2022г., постановено по нохд № 4829/2022г
по описа на СРС, НО, 15 състав, в частта, с която е потвърдена взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия Л.Л.Я..
Връща делото на СРС за продължаване на съдебното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3