Решение по дело №2644/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 71
Дата: 22 януари 2019 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20183100502644
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/………….01.2019 година,

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на  четиринадесети януари  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

         МАЯ НЕДКОВА

                                                                                            

 

при участието на секретаря Петя Петрова   

разгледа докладваното от съдия   Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 2644   по описа  на ВОС  за 2018г.

за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 71233/ 31.10.2018г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.”, № …, В.Т. – Г, срещу Решение № 3418 от 19.07.2018г., постановено по гр.дело № 17849/2017г. на Варненския районен съд, 33 състав, с което въззивникът е осъден  да заплати на С.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от  1402,26лв., представляваща платена от ищеца и получена от ответника без правно основание сума начислена  въз основа корекция на сметка на основание чл.50 от ПИКЕЕ, по КП № 1701073 от 20.03.2017г., за периода от 21.03.2016г. до 20.03.2017г., за обект с кл.№**********, аб.№ **********, находящ се в гр.Русе, ул.“Борисова“96, вх.1, ет.1, ап.2,  по фактура №********** от 06.11.2017г., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

 В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се, че начислената сума е  за реално доставено и потребено от абоната количество ел. енергия. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и  да му се присъдят направените по   делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който жалбата се оспорва с твърдения, че първоинстнационнто решение е правилно и законосъобразно.Отправено е искане същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С.Д.М.   срещу „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление гр. В., В.Т. – Г иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД /след преминаването от установителен в осъдителен иск/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1402,26лв., представляваща платена от ищеца и получена от ответника без правно основание сума начислена  въз основа корекция на сметка на основание чл.50 от ПИКЕЕ, по КП № 1701073 от 20.03.2017г., за периода от 21.03.2016г. до 20.03.2017г., за обект с кл.№**********, аб.№ **********, находящ се в гр.Русе, ул.“Борисова“96, вх.1, ет.1, ап.2, по фактура № ********** от 06.11.2017г.

Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес , като титуляр на партидата е баща му Д.М.Д., починал на 30.10.2007г. Твърди, че  служители на „Енерго Про Мрежи“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в имот собствен на ищеца, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа на констатациите, ответното дружество е издало фактура за начислена електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на електроразпределителното дружество, но я е заплатил.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, в който оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ, като при извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в ОУДПЕЕМ. В резултат на извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализирания регистър има показания за отчетена ел. енергия, която не е визуализирана на дисплея. В БИМ е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Съставено е Становище за начисляване на ел. енергия, което отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Сочи се, че процесната сума се дължи на основание чл.50 ПИКЕЕ и тъй като са остойностени засечени показания по реален отчет. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.

В съдебно заседание по същество страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното  от фактическа страна:

По делото няма спор, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект находящ се в гр.Русе, ул.“Борисова“ 96, вх.1, ет.1, ап.2, с кл.№********** и  аб.№ **********.Няма спор и , че титуляр на партидата е починалия баща на ищеца – Д.М.Д..

Видно от Констативен протокол №  1701073 от 20.03.2017г. , на същата дата е  извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта на ищеца, от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД /актуално наименование „Електроразпределение Север“ АД/ като са констатирани показанията на дисплея на електромера /общо пет тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0/. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба.

Съгласно КП 960/25.10.2017г., БИМ, РО-Русе при  извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 0009591 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е,че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, като същият не съответства на техническите характеристики.

Съставено е Становище за начисление на електрическа енергия от 02.11.2017 г. в размер на 9591 кWh за периода 21.03.2016 г. – 20.03.2017 г. /една година/, в което е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ , при което е установено  точното количество неотчетена ел. енергия.

Въз основа на цитираното становище е издадена фактура ********** от 06.11.2017г. за сумата 1402.26 лв., представляваща ел. енергия за процесния период.

От заключението на проведената по делото СТЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото, се установява, че СТИ е от одобрен тип и в   метрологична годност. Според констатациите в приобщените протоколи, СТИ е регистрирал в тарифа 1.8.3 преминаване на ел. енергия, за което е необходимо да има включени мощности. Относно констатираната външна намеса при софтуерното четене в БИМ, вещото лице сочи, че става дума за претарифиране по софтуерен път на СТИ. Изчисленията на стойността на начислената ел. енергия според вещото лице са математически точни.Съдът не кредитира заключението на вещото лице дадено в съдебно заседание ,че след като електромера е монтиран с нулеви показания по две тарифи ,такива са и показанията на тарифа 1.8.3,доколкото по делото липсват надлежни доказателства за това.

Приет по дело е Протокол за монтаж на електромер от 19.05.2011г. /л.62/ за СТИ, монтирано за адрес на потребление, в който  е отразено, че показанията на монтирания електромер ISKRA ME 162 с фабричен номер 1114021147574236 за дневна и нощна тарифа са нулеви.

По делото няма спор, а и видно от представените писмени доказателства процесната сума  е заплатена от  ищеца на ответника.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства,  по вътрешно убеждение и въз основа на закона,  достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да установи главно и пълно, че е заплатил процесната сума, като корекция на потребена и неотчетена ел. енергия. В тежест на въззивното дружество е да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била отчетена от средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят изхода на спорното правоотношение.

Доказано е по дело, че ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 1402.23  лева, по процесното дебитното известие.   

Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.

Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза  несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 20.03.2017г.,  с констатациите от която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване  на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не могат  да намерят приложение.  За пълнота следва да се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г.,  обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.

 

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

От представените по делото писмени доказателства - констативни  протоколи и  заключението на вещото лице се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3./скрит/ в размер на 9591 кВтч, които не са визуализирани на дисплея и не са били отчетени при редовния отчет. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след неправомерно софтуерно въздействие върху  СТИ.

Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай установяването на показанията на т.н. скрит регистър 1.8.3 , на което се позовава ответника, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система /средството  за търговско измерване/, по силата на чл.  44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез  съставянето на констативния протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя.

По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника.

Дори и да бъде приет аргумента, че констативния протокол  от 20.03.2017г. следва да бъде ценен като частен документ, относно направените в него констатации, предвид оспорването им от  ищеца,без да се изследват реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на производството, ответника не е представил доказателства, които при условията на пълно  и главно доказване да  обосноват  извода,че ответното дружество е доставило на  ищеца и той е  потребил ел.енергия в размер на  9591 кВтч., съдържащата се в регистър 1.8.3., установена след софтуерното му  прочитане. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. В настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3 /скрит регистър/ на  електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Отчитането на консумираната от ел. енергия за битови абонати се извършва само по две тарифи.Няма определена цена от КЕВР за върхова енергия за битови абонати. Потребителят е  битов абонат поради което, електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1. за нощна ел.енергия  и 1.8.2 за дневна, каквито са и данните при ответника по които са начислявани месечните такси на ищцата. Ответното дружество не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините поради които, при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му е отчитал показания за върхова енергия по третата тарифа, приложима само за стопански потребители.

Доколкото по делото не е безспорно установено,че ищеца действително е потребил процесното количество енергия от 9591 кВтч  и то за периода от една година – 21.03.2016 г. – 20.03.2017 г.,т.е. че изобщо е получил тази вещ, не може да бъде споделено възражението на въззивника, че сумата му се  дължи на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Поради изложеното,въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 396.00  лева – заплатено възнаграждение  за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3418 от 19.07.2018г., постановено по гр.дело № 17849/2017г. на Варненския районен съд, 33 състав.

 

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № …, „В.Т. Г“ ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 396.00 /триста деветдесет и шест /лева – разноски за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско  възнаграждение.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                     2.