Мотиви към Присъда №8 от
21 май 2020 г. по НОХД №149/2019г. на Районен съд Луковит
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен
акт от Районна прокуратура Луковит, с който е повдигнато обвинение срещу А.Ю.М.
*** за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28 НК.
В съдебно заседание за Районна прокуратура
Луковит се представлява от прокурор В. Д., която поддържа и двете обвинения.
Счита, че показанията на служителите на жандармерията, на полицейското
управление и на пътувалите в автомобила заедно с подсъдимия свидетели
установяват, че именно А. М. е управлявал процесния автомобил, а не баща му,
каквато е защитната му теза. В подкрепа на свидетелите изтъква и писмените
доказателства, съставени по реда на ЗАНН. Изтъква противоречията в показанията
на св. Ю.М. (бащата на подсъдимия) и св. Р.К., които поддържат тезата, че Ю.М.
е управлявал автомобила. Настоява съдът да кредитира показанията от досъдебното
производство на св. В.М. и св. И.Л. (пътували в автомобила), а не депозираните
в съдебното следствие.
Според прокурора, наличието на наркотични вещества в
кръвта и урината е установено от приетата съдебна токсико-химическа
експертиза и с това се доказва, че подсъдимият е управлявал МПС след употребата
на наркотични вещества – канабис и метамфетамин, като
деянието е в условията на повторност, според
свидетелството за съдимост.
Прокурорът намира за доказано и другото обвинение за
държане на наркотични вещества в управляваното МПС. Позовава се на показанията
на св. Л. - единият от спътниците на подсъдимия, пред когото той извадил метамфетамина от джоба си, заедно употребили от него, след
което го оставил в пепелника на автомобила. Наркотичните вещества били
възприети от свидетелите – полицейски служители, и надлежно иззети като
веществени доказателства по образуваното впоследствие досъдебно производство.
Точният вид и количество на наркотичните вещества били установени от
назначената физико-химична експертиза. Излага аргументи за това, че случаят не
е маловажен, основавайки се на краткия срок от последното осъждане до датата на
процесното деяние, както и на другите обстоятелства, свързани с управление на
МПС след употреба на наркотични вещества.
Затова пледира
подсъдимият А.М. да бъде признат за виновен в извършването и на двете
престъпления, като му бъдат наложени наказания, както следва: за престъплението
по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба
от 2 000 лева, за престъплението по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 НК – 1
година и 8 месеца и 1 000 лева. След приложение на чл. 23 НК да се
определи едно общо най-тежко наказание при първоначален общ режим. Иска на
основание чл. 68 НК да се постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното
наказание от 4 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №262/2018 г. При изпълнение на наказанието лишаване от
свобода иска да бъде приспаднато задържането по ЗМВР – общо 2 дни. Веществените
доказателства – наркотичното вещество, да бъде унищожено.
Защитникът
адв. В.М. възразява, че обвиненията не са доказани и се базират на
предположения, а не на доказателства, което е недопустимо и в подкрепа на
тезата си цитира Решение №116/28-03-1990 г. по н.д. №87/1990 г. на второ
наказателно отделение на ВКС. Счита, че неправилно прокуратурата кредитира само
част от свидетелските показания и то тези, които са противоречиви и
разколебават обвинението до степен, налагаща на основание чл. 303, ал. 2 НПК
подсъдимият да бъде оправдан. Относно обвинението по чл. 354а НК обръща
внимание, че автомобилът е собственост на трето, неучастващо в делото лице,
което дори не е разпитано. Счита, че показанията на св. И.Л. в досъдебното
производство са били дадени под заплаха. Счита, че служителите на жандармерията
са едновременно свидетели, както и лица, извършвали действия по разследването.
За полицейските служители твърди, че са опитвали да вменят на подзащитния му извършване на престъпление по чл. 354 НК,
като чрез манипулации, шантажи и заплахи органите на досъдебното производство скалъпили
обвинение срещу едно младо и работно момче.
Изтъква
противоречия в показанията на полицейските служители и на служителите на
жандармерията относно това бил ли в движение автомобила, като се пропуска, че
той е бил с вдигнат капак. Тези противоречия намира, че поставят непреодолимо
съмнение в показанията на служителите, от което следва, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, което е изяснено в Решение №299/16.05.1975 г. по
н.д.№269/1975 г. на ВС. От това следва, че престъплението не е осъществено, защото не е доказано
държане на наркотични вещества, което се осъществява чрез трайна владеене върху
тях, каквото в случая липсва. Колата е прехвърляна многократно, собственост е
на друго лице и следователно всеки би могъл да ги е оставил в нея. Позовава се
на Решение №92/19.06.2015 г. по н.д.№204/2015 на ВКС, III н.о. относно
необходимостта да е налице фактическа отношение между подсъдимия и наркотичните
вещества.
Относно
обвинението по чл. 343б, ал. 4 НК отрича подсъдимият да е управлявал МПС,
поради което от самото начало той отказвал да даде кръвна проба. В тази връзка
поддържа възраженията си за нарушения при принудителното вземане на образци от
кръв и урина – при съдебното разрешение за това, както и в хода на самата
процедура по изземване. Твърди, че полицаите са казвали на обвиняемия, че ако
не даде проби, ще го вържат и така ще даде. Защитникът интерпретира показанията
на лекаря, взел пробите, като мотивирани от полицаите. Отделно от тези
оплаквания, счита, че управлението като елемент от престъплението, изисква
ключът на автомобила да е бил на място, двигателят да е запален, водачът да
стои на шофьорското място. В конкретния случай защитата, позовавайки се на
показанията на пътните полицаи, счита за доказано, че автомобилът не се е
движел, тъй като е бил без гориво. Както свидетелствали пътниците – св. И.Л. и
св. В.М., бащата на подсъдимия управлявал автомобила, докато не закъсал за
гориво, което наложило да го избутат от пътя. Счита, че служителите на
жандармерията и пътните полицаи действали в оперативна комбинация, за да
задържат този автомобил. Настоява, че бащата е управлявал автомобила, в
подкрепа на което са показанията и на свидетелите К.С. и С., посочени от бащата
на подсъдимия – св. Ю.М..
Пледира за
оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият А.М.
оспорва обвиненията и обяснява, че баща му е управлявал автомобила на път от с.
Торос към гр. Луковит, а той стоял на задната седалка. С тях били И. и В.. На
пътя горивото на автомобила свършило и баща му заминал за нафта с негов познат
„Джани“, когото повикал по телефона. Няколко минути след това дошли служителите
от жандармерията, на които той обяснил, че няма книжка и не е карал той. В този момент бил вдигнал
капака на автомобила. За малко бил зад волана на автомобила, за да го избутат
настрани от пътното платно, както му поръчал баща му. За намерените наркотични
вещества обяснява, че били на баща му, който също употребял понякога. За себе
си признава, че употребява марихуана, а „другите глупости“ ги спрял след
случая. Тогава бил пушил марихуана, амфетамини и метамфетамини употребявал рядко, както правели 80% от
населението, за да се веселят.
Обяснява, че
автомобилът е на баща му, на когото са и намерените в нея наркотични
вещества. В последната си дума моли да
бъде оправдан.
По фактите
Подсъдимият е роден *** г. в гр. Тетевен, живее в с.
Торос, общ. Луковит, неженен и без деца. Завършил е основно образование.
Безработен. Придобил правоспособност да управлява МПС, за което на 26.03.2014
г. му било издадено СУМПС. В следващите 5 години срещу него били съставени 16
акта за установени нарушения на Закона за движение по пътищата. Осъждан е по
силата на споразумение, в законна сила от 05.09.2018 г., по НОХД №262/2018 г.
по повод извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което му е наложена
наказание 4 месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за изпитателен
срок от 3 години и е постановено лишаването от право да управлява МПС за срок
от 5 месеца, считано от 14.08.2018 г.
На 30.01.2019 г. около 11.00 ч. подсъдимият отишъл в
заведение в с. Торос, където се срещнал със св. В.А.М., с когото сключил сделка
за покупка на мобилен телефон, чиято цена се уговорил да бъде платена, след
като подсъдимият получи изпратените от майка му пари. Затова двамата тръгнали
заедно с управлявания от подсъдимия лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег.№ ЕН 2281 АР. С потеглянето от заведението първо се отправили към дома на
св. И.П.Л., който също продължил с тях към гр. Луковит, тъй като на негово име
била изпратена паричната сума за подсъдимия.
Тримата напуснали с. Торос към 11.30 часа с лекия
автомобил, който бил управляван от подсъдимия, до него на предната седалка
стоял св. И.Л., а отзад – св. В.М.. По време на пътуването подсъдимият извадил
малък пакет от джоба си с бяло прахообразно вещество, обяснявайки, че това е „амфети“ и заедно със св. И.Л. употребили малка част, която
вдишали през носа си.
Наближавайки гр. Луковит, на излизане от село Тодоричене
автомобилът, управляван от подсъдимия, започнал да „придърпва“ при изкачването
по наклона на пътя. Затова св. И.Л. слязъл от автомобила и го избутал, за да
набере скорост и да тръгне по инерция в предстоящото спускане на пътя, след
което се върнал в автомобила.
В същото време от срещуположна посока, идвайки от гр.
Луковит към с. Тодоричене, на пътя се появил служебен автомобил „Лада“, модел
„Нива“ на Зоналното жандармерийско управление – Плевен (ЗЖУ – Плевен), в който
пътували св. Л.К.Т., В.К.П. и С.Ц.И., които участвали в планирана
специализирана полицейска операция.
Подсъдимият А.М., възприемайки полицейския автомобил, се
притеснил и внезапно спрял управлявания от него „Фолксваген“ на средата на
пътното платно. С това привлякъл вниманието на служителите и св. В.П., водач на
служебния автомобил, спрял точно до него, за да му бъде извършена проверка. Св.
Т. и св. И. слезли от автомобила и поискали от подсъдимия документи за проверка.
Подсъдимият заявил, че няма лични такива и след справка по телефон в оперативната
дежурна част на РУ Луковит се установило, че СУМПС на А.М. е отнето.
Служителите на ЗЖУ – Плевен поискали съдействие от
полицейските органи на РУ Луковит, които разполагат с правомощия по контрол на
автомобилния транспорт и изчакали пристигането им.
На място след известно време дошли св. Г.Й. – младши автоконтрольор, и св. П.Ц. – младши инспектор, които установили,
че СУМПС на подсъдимия е отнето, а единия от спътниците също не представил
личен документ. Затова св. Й. свалил регистрационните табели на автомобила и
разпоредил на водача и спътниците му да тръгнат към сградата на РУ за
установяване на самоличност и за изпробване на подсъдимия за употреба на
алкохол и наркотични вещества. Преди напускане на местопроизшествието
подсъдимият заключил автомобила, а на място останал втори екип от служители на
ЗЖУ – Плевен, повикан от първия екип, за да могат очевидците да станат
свидетели в АНП.
В сградата на
РУ Луковит подсъдимият отказал поканата на мл. Автоконтрольор
Й. да бъде тестван за употреба на наркотици с полеви тест. Св. Г.Й. му издал
Талон за медицинско изследване и го придружил до ФСМП, но и там подсъдимият
отказал да даде кръв за изследване.
Във връзка с
установеното, св. Й. съставил 2 броя АУАН срещу подсъдимия – за това, че на
30.01.2019 г. управлява МПС с отнето свидетелство в нарушение на чл. 150 ЗДВП и
за това, че отказва да бъде изпробван с полеви нарко-тест
Drug Check 3000 за употреба на наркотични
вещества и за това, че отказва да даде кръвна проба, с което нарушава чл. 174,
ал. 3 ЗДвП. Двата акта са връчени на подсъдимия срещу подпис без да изложи
възражения.
В хода на административно-наказателното производство
подсъдимият заявил пред св. Г.Й., че в автомобила държи наркотични вещества. За
получената информация свидетелят веднага уведомил оперативната дежурна част и
дежурен разследващ полицай в РУ Луковит.
Въз основа на сигнала и данните, съдържащи се в
докладната записка на мл.автоконтрольор Г.Й., при
условията на неотложност разследващ полицай Н. К. образувала процесното досъдебното производство за разследване на
престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, което започнало с първото действие по
разследването – претърсване и изземване от лекия автомобил, управляван от
подсъдимия.
В хода на
претърсването, продължило от 14:20 до 14:58 часа били намерени и иззети две
черни полиетиленови пликчета, съдържащи тревиста
маса, която при полевия тест Narco sprey реагира на канабис и розово оцветяване. В пепелника
на арматурното табло е намерено прозрачен плик, съдържащ зелена тревиста маса,
реагираща по същия начин на канабис, както и бяло крисалообразно
вещество, сгънато в бяла хартия, реагиращо на метамфетамин.
Протоколът впоследствие бил представен в Районен съд Луковит на основание чл.
161, ал. 2 НПК, който с определение по ЧНД №25/2019 г. го одобрил.
Иззетите вещи впоследствие въз основа на експертно
изследване от Н.К. – експерт от БНТЛ при ОДМВР Плевен, е установено, че
зелената тревиста маса представлява марихуана 0.257 грама с активен компонент
19.8 %, а кристалообразното вещество е с телго 0.017 грама и представлява метамфетамин.
Експертът посочва, че и двете вещества са включени в списъка на забранените
вещества по Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
В 17:30 часа на същия ден – 30.01.2019 г., наблюдаващият
прокурор по досъдебното производство направил искане до Районен съд Луковит да
получи разрешение за принудително изземване за изследване на образци от кръвта
и урината на подсъдимия, който вече бил привлечен като обвиняем за
престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК.
С определение по ЧНД №24/2019 г. от 30.01.2019 г. Луковитският районен съд е разрешил на основание чл. 146,
ал. 3 НПК принудително вземане на кръв и урина от подсъдимия А.М., които да
послужат за експертно изследване по допуснатата съдебно-химическа експертиза.
В 20.10 часа на 30.01.2019 г. във ФСМП – Луковит медицински
специалист въз основа на горното съдебно разрешение и под наблюдението на доктор
Р.К. взел от подсъдимия, против волята му, 4 броя вакуум епруветки с венозна
кръв. В 20.20 часа от подсъдимия е взета и урина, като същият е уринирал в
присъствието на полицейските служители в контейнер. Действията са извършени в
присъствието на защитник адв. П.Р.. В графата за
възражения, А.М. е вписал, че въпреки отказа му да изпълни разпореждането на
съда, принудително му е иззета кръв под физическо насилие и в присъствието на
10 полицейски служители от РУП Луковит, а впоследствие и урина.
Съдебно-химическата експертиза, изготвена от маг. Химик Г.К.
съдебния токсиколог д-р С.С., двете експерти към
специализираната химикотоксикологична лаборатория към
ВМА – София, чийто обект на изследване са били иззетите образци от кръвта и
урината на А.М., установява отсъствие на алкохол и комбинирана употреба на
наркотични вещества: присъствие на специфичен метаболит,
доказващ употребата на тетрахидроканабинол
(марихуана, канабис), както и стимуланти – амфетамин
и метамфетамин. Последните две вещества са изследвани
и количествено – амфетамин 23 ng/mL, метамфетамин
130 ng/mL. Предполага се, че амфетаминът
може да е бил един от компонентите на метамфетамина.
Количествата сочат на вероятна употреба в рамките на до 24 часа преди вземане
на пробите, както и че същите попадат според научната литература „нормалната“
употреба
Експертизата
разяснява въздействието на установените наркотични вещества върху човешката
психика: амфетамина и метамфетамина
са с изразено стимулиращото действие и
бързо развиващата се зависимост. При самостоятелна употреба водят до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота,
еуфория, прилив на енергия, чувство за съвършенство и компетентност, сила. Метамфетаминът може да предизвика и халюцинации.
Марихуаната
(ТНС) предизвиква различни ефекти в зависимост от количеството, като в общия
случай има повлияване на настроението, предизвиква лека еуфория, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. Слаби
халюцинации. Повлиява концентрацията и фината координация.
Обстоятелството,
че при А.М. е доказана комбинирана употреба на наркотични вещества от различни
групи, вещите лица коментират като водещи до видоизменение на ефектите,
проявлението им при по-ниски дози и по-дълга продължителност.
Допуснатата от
съда Псхолого-психиатрична експертиза, изпълнена от
д-р Х.В. – психиатър, и М.Д. – клиничен психолог, установява, че при подсъдимия
А.М. е налице вредна употреба на алкохол, марихуана и метамфетамини
с епизодичен характер, върху който той все още има волеви контрол. Налице е
психично-поведенческо разстройство дължащо не са комбинирана употреба на
алкохол и ПАВ, без обаче да се установяват качествени или количествени изменения
на личността. На този етап вредната комбинирана употреба на алкохол и ПАВ не
изисква специализирано лечение, като предразполагащ фактор за употребата е
отчетен липсващия контрол от страна на близките.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена, като се довери частично на показанията на служителите на ЗЖУ –
Плевен – свидетелите Л.К.Т., В.К.П. и С.Ц.И., на служителите на РУ Луковит – Г.В.Й.,
П.Г.Ц., К.Т.Д. и М.П.В., на показанията, депозирани в хода на досъдебното
производство от свидетелите И.П.Л. и В.А.М., частично на обясненията на
подсъдимия А.Ю.М., на писмените доказателства и доказателствени
средства, както и на заключенията от съдебните експертизи – химическа, психиологопсихиатрична и физикохимична.
Главния спор от фактическа страна е концентриран около
това, дали подсъдимият А.М. е управлявал процесния
лек автомобил и дали той е неговият ползвател.
Съдът прие, че именно А.М. е бил водач на МПС към момента
на установяването му за нуждите на полицейската проверка и основните
доказателства за този извод са следните.
На първо място съдът изцяло кредитира показанията на
тримата свидетели Т., П. и И. ***, които са станали очевидци на това, че
подсъдимият управлява автомобила по пътя между с. Тодоричене и гр. Луковит.
Показанията на тримата свидетели са непротиворечиви, последователни, логични и
съответстващи на други доказателствени източници,
включително на показанията на спътниците на подсъдимия – св. И.Л. и В.М.,
депозирани първоначално в хода на досъдебното производство.
Твърденията на защитника адв. В.М.
за тенденциозност и злонамереност в поведението на полицейските служители,
съдът прие, че представлява защитна теза без наличието на каквито и да било
обективни данни, поставящи под съмнение безпристрастността на очевидците –
служители на ЗЖУ Плевен, при изпълнение на служебните им функции. Тримата
служители живеят и работят в гр. Плевен и нямат никакви лични отношения с
подсъдимия, които да насочват на някаква враждебност и преднамереност към него.
Поводът да пристъпят към проверката му, е била необичайното му поведение, като
в същото време това е било част от изрично възложеното им служебно задължение
по силата на заповед на началника на ЗЖУ Плевен (л. 21) и съгласно приложения План за провеждане на
специализирана полицейска операция за противодействие на престъпността в
малките населени места (л. 22) на 30.01.2019 г. на територията на Община
Луковит. Сред целите и задачите на плана в т. 1.4 и т. 2.11 са именно
проверките на водачи на МПС за установяване на такива, управляващи без СУМПС
и/или след употреба на алкохол и наркотични вещества.
Свидетелите-очевидци
са станали и свидетели в АНП, започнало със съставянето на АУАН срещу
подсъдимия за управление на МПС с отнето свидетелства.
Защитната
версия на подсъдимия, че не той е управлявал МПС, е направен опит да бъде
прокарана още в момента на проверката от служителите на ЗЖУ – Плевен, за което
свидетелстват С.И. (л. 53): „..Опита се
да каже, че друг е управлявал автомобила, но другите двама пътници казаха – Не,
не, той си е водача!“…Аз лично го считам за
невъзможно, тъй като съм имал визуален контакт с автомобила“, както и Л.Т. (л. 51): „…опитваше да казва, че друг е карал. Аз съм категорична, че той е карал…“.
Двамата свидетели, както и водача на автомобила на екипа – св. В.П. пряко са
наблюдавали движението на л.а. „Фолксваген“, както и разположението на лицата в
него, нито са губили зрителен контакт.
Съдът се
довери на показанията на св. И.Л. и В.М., депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1, вр.
ал. 5 НПК. Двамата свидетели – очевидци са били разпитани в деня на деянието –
30.01.2019 г., като подробно са описали причините да се намират заедно с
подсъдимия в управлявания от него автомобил – единият свидетел, за да получи
пари от майката на подсъдимия, другият – за да получи след това уговорената
продажна цена за телефон. Св. В.М. е описал местонахождението на наркотични
вещества в автомобила и употребата на такива от него самия по покана на
подсъдимия, което съответства и на токсикологичното изследване, установяващо
наличието на наркотик в организма на подсъдимия.
Отричането на
св. В.М. от тези показания е голословно. Протоколът, в който е обективиран разпита му от досъдебното производство (л. 85)
е подписан от свидетеля на всяка страница. Свидетелят е със средно образование,
което отхвърля възможността да не знае под какви изявления полага подпис.
Показанията на свидетеля, депозирани пред съда, разкриват признаци на
услужливост към защитната версия на подсъдимия, че не той, а баща му е
управлявал автомобила.
Св. И.Л. също
пред съда поддържа тезата на подсъдимия, че баща му е управлявал автомобила,
като признава, че подсъдимият искал от него да поеме отговорността за
управлението на лекия автомобил (л. 135), като му заявил –„ Кажи, че ти си карал!“ и обяснява това с желанието на А.М. да не
създаде проблеми на баща си. Това обяснение обаче е нелогично, след като няма
причина да бъде укриван бащата на подсъдимия, за когото твърдят, че е отишъл да
осигури гориво за авариралия автомобил. Св. И.Л., опитвайки се да убеди съда,
че сега казва истината, а е излъгал пред разледващия,
се самоизобличава като готов да лъже пред държавен орган (л. 134): „ние с тази цел, така гледахме да се отървем,
но не знаехме, че можем да направим по-голям проблем, защото като цяло
прецених, защото баща му ако има проблем с властите, след което мога да навредя
по някакъв начин на себе си…“Нелепи са и твърденията в съдебното следствие,
поддържани от този свидетел, че с А. намерили случайно в автомобила
наркотичното вещество и докато чакали баща му да се върне с горивото, решили да
го опитат.
Двамата
спътници на подсъдимия, поддържащи лъжливата версия за това, че баща му е
управлявал МПС, влизат в противоречие със свидетеля, доведен от защитата –
Павлин Стефанов, който уж превозил бащата, за да донесе гориво. Според този
свидетел той е взел бащата Ю. Стефанов от пътя, по който вървял сам пеша. Св. И.Л.
пък твърди, че дошъл да го вземе непознат човек с черна кола.
Обясненията на
подсъдимия А.М. също влизат в противоречие с останалите доказателства,
включително с показанията на баща му Ю.М., разпитан по негово искане.
Подсъдимият преследвайки основната цел да избегне отговорност, отрича не само
управлението на МПС, но така също и прехвърля отговорността за държаните
наркотични вещества на баща си, заявявайки: „Наркотичните вещества, които са намерили, са на тате били, той също
употребява“, докато бащата Ю.М. отрича да употребява наркотици и да държи
такива. По отношение собствеността и ползването на автомобила подсъдимият също
иска да се разграничи по всякакъв начин, заявявайки „Не знам на кой е автомобила“
(л. 55), докато версията на баща му е: „Автомобилът
е мой.“ (л. 55), с което очевидно
бащата се опитва да прекъсне връзката между намереното наркотично вещество в
автомобила и сина си.
Обясненията на подсъдимия противоречат не само на
показанията на очевидците, но така също и на писмените доказателства, съставени
в хода на АНП. В двата акта, съставени срещу подсъдимия във връзка със същия
случай и при посочване, че е установено нарушение във връзка с качеството му на
водач на МПС, той не е възразил.
В подкрепа на показанията на очевидците са и показанията
на свидетелите Г.Й. и П.Ц. ***, които са посетили местопрестъплението след
сигнал за съдействие от жандармеристите. Свидетелите, макар и да не са възприели
пряко управлението на МПС, са имали наблюдения върху поведението на лицата,
вкл. подсъдимия. Св. Г.Й., пристъпвайки към съставяне на актове срещу
подсъдимия, също е извършил преценка на събраните данни за нуждите на АНП и е
направил самостоятелен и обоснован извод, че А.М. е бил водач на МПС. Затова е
пристъпил и към тестването му за наркотици.
Обстоятелството, че СУМПС на подсъдимия е отнето и в
проведеното впоследствие експертно изследване на кръвта и урината от подсъдимия
се установява наличието на наркотични вещества, при каквато употреба е
абсолютно забранено управлението на МПС, обясняват мотивацията му да опитва от
самото начало на разкриване на престъплението да опитва да прикрие деянието си
– управление, както и да отказва тестване за наркотици, каквото е искал да
извърши мл. Автоконтрольорът Г.Й..
Защитата не оспорва, че в процесния
автомобил са намерени наркотични вещества, а и за това е представено годно доказателствено средство – протокол за претърсване и
изземване, впоследствие одобрен от съда. Настоящият решаващ съд също споделя
извода, направен от одобрилия действието съдия, че е била налице хипотеза на
неотложност и законосъобразно разследващият е пристъпил към обезпечаване на
веществените доказателства без предварително съдебно разрешение.
Това, че намерените и иззети вещи представляват
наркотици, е установено полево, а впоследствие прецизно анализирано и
потвърдено от физикохимичната експертиза, която съдът и страните възприеха.
Съдът не възприе тезата, поддържана от защитника адв. В.М., че между подсъдимия и намерените в автомобила
наркотични вещества няма фактическа връзка.
Съдът не възприе тезата на защитата, че при вземането на
образци от кръвта и урината на подсъдимия, спрямо него е използвана физическа
сила и заплаха, каквито общи твърдения бяха поддържани. Разпитани бяха
присъствалите във ФСМП полицейски служители – К.Д. (л. 54), актосъставителя
Г.Й. и П.Ц.. Показанията за липса на физическо насилие спрямо подсъдимия се
потвърдиха от служебно призования лекар, под чийто надзор за взети пробите, д-р
Р.К., който също отрича употребата на физическа сила спрямо подсъдимия.
Свидетелите – полицейски служители и лекарят еднопосочно установяват, че
подсъдимия е бил убеждаван да даде съдействие, за да не се налага физическа
принуда. В подкрепа на това е отразеното в Протокола за вземане на сравнителни
образци (л. 15, ДП) – първоначално, че урината ще се взема принудително с
катетър, за което е уведомена и д-р Моева – директор
на ЦСМП Ловеч, след което е направена бележка, че лицето е уринирало в
контейнер.
Относно останалите релевантни за решаване на делото факти
няма спор и противоречия в доказателствата, затова съдът не ги подлага на
задълбочен анализ – миналата съдимост и лишаването от право да управлява МПС се
установява от справката за съдимост, миналите нарушения на ЗДвП – от справката
за водач, движението на иззетите проби – от нарочните писма, както и приемането
и предаването на обектите, предмет на другите експертизи; регистрирания
собственик на автомобила от служебната справка за това; липсата на издавани в
полза на подсъдимия разрешителни от справка за това в МЗ.
Правни изводи:
Съгласно чл. 354а, ал. 3, т.1 НК за този, който без надлежно разрешително придобие
или държи високорискови наркотични вещества или техни аналози, се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000 до
10 000 лева.
Подсъдимият А.М. е осъществил това
престъпление от обективна страна, във формата на държане с предмет високо рискови
наркотични вещества– канабис и метамфетамин, без да
има разрешително за това.
В посоченото от защитника Решение
№92/19.06.2015 г. по н.д.№204/2015 на ВКС, III н.о. е обобщена трайната съдебна
практика, според която „държането се
изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от
страна на лицето, като за съставомерността не е
необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е
деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може
да упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях,
съзнавайки, че те са във фактическата му власт.“
Установените факти в настоящия случай са
убедителни, че именно А.М. е осъществявал фактическа власт върху наркотичните
вещества с цел лична употреба – той е управлявал автомобила, в който са
намерени забранените вещества, и той се е разпореждал с част от тях – по време
на движение той е употребил от кристалообразното
вещество – метамфетамин, за което свидетелства И.Л.,
което намира опора и в резултатите от токсикологичното изследване, което потвърждава
употребата на наркотични вещества именно от вида на намерените – метамфетамин и марихуана.
От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на държането на наркотичини вещества, както
и факта, че не притежава разрешително за това. Индиция
за този факт от вътрешния му мир е поведението му в хода на полицейската
проверка и притеснението му от това.
Съдът
допусна психолого-психиатрична експертиза,
включително, за да провери психичните годности на
подсъдимия да разбира и ръководи действията си. Вещите лица са категорични, че
макар и да са налице сигурни данни за вредна употреба на наркотици, същата не е
довела до количествено или качествено разстройство на психиката на подсъдимия.
Това означава, че поведението му не е било мотивирано от болестни подбуди, които
да налагат обсъждане на невменяемост и следователно, макар и под въздействието
на наркотичните вещества, подсъдимият сам е избрал да държи наркотици въпреки
забраната за това.
Горното
мотивира извода, че от обективна и субективна страна е осъществено
престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и за това подсъдимият следва да бъде
наказан.
При
определяне на наказанието съдът се ръководи от нормата на чл. 54 НК, като
справедливото наказание следва да бъде определено в минималните размери на
кумулативните наказания, а именно 1 година лишаване от свобода и 2 000
лева. При подсъдимия са налице следните смекчаващи отговорността му
обстоятелства – млада възраст, държане с цел лична употреба, малко количество
от забранените вещества. Едновременно с това отговорността му се отегчава от
факта на миналото му осъждане, осъществяване на още едно престъпление в
условията на реална съвкупност отново свързано с наркотични вещества, както и
недобрите личностни характеристики, които съгласно професионалната оценка на пробационния служител, изготвил предсъдебния
доклад по делото, значително завишават риска от рецидив – лабилност,
непостоянство, без трудова история и навици, липса на критичност към
собственото поведение. Липсата на собствени доходи мотивира съда да наложи
глоба в минималния законов размер – 2000 лева.
Престъплението
по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 НК предвижда за този, който управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, когато е
извършено повторно, наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от
500 до 1500 лева.
Това престъпление е от категорията на
формалните и от обективна страна то е осъществено след като дееца е управлявал
МПС след употреба на забранените вещества.
А.М. е управлявал МПС, което съдът
установи въз основа на коментираните доказателства.
Употребата на наркотични вещества е
установена от съдебно-химическата експертиза на иззетите принудително
биологични материали от подсъдимия. Макар и законът да се води от принципа на „нулев
толеранс“, в настоящия случай метамфетамина и амфетамина подлежат и на количествен анализ, който сочи
наличие на веществото, достатъчно да се приеме, че подсъдимият е бил под
влиянието на наркотика и че същият е употребен в рамките на 24 часа по-рано.
Тук е мястото да се обсъди правната
страна на процедурата по вземане на образци за сравнително изследване от
подсъдимия.
Съгласно чл. 146, ал. 3, вр. ал. 1 НПК обвиняемите са длъжни да дадат образци за
сравнително изследване за нуждите на назначени експертизи. В конкретния случай
разследващият орган е назначил съдебно-химическа експертиза, но А.М. е отказал
да предостави кръв и урина за изследване. При отказ процесуалният закон допуска
принудително изземване с разрешение на съответния първоинстанционен
съд.
Ал. 4 на същия текст предвижда
допълнителни условия към случаите, когато образците за сравнително изследване
са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с
проникване в човешкото тяло. Необходимо е вземането да бъде извършено от лице с
медицинска правоспособност под наблюдението на правилата на медицинската
практика и без да се застрашава здравето на лицето.
Цитираната норма на чл. 146, ал. 3 НПК
представлява законово изключение от конституционния принцип за неприкосновеност
на личността, допускащ принудителни посегателства при условията и по реда,
определени със закон.
Очевидно законът – НПК, допуска
принудително вземане на кръв и други биологични материали от обвиняеми,
включително и от свидетели. Законът не разписва подробно и това не следва да
бъде предмет на такава уредба какви точно са пределите, т.е. каква е
допустимата мяра на тази принуда, така че да се запази балансът между
обществения интерес от разкриване на престъпленията и интересите на отделната
личност.
Разрешението на националното ни право е
в съответствие с Конвенцията за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и
нейното автентично тълкуване от ЕСПЧ, в чиято практика е застъпено принципната
допустимост на принудителни медицински интервенции, когато целта е да се
осигурят доказателства за участието на лицето в извършването на престъпление (
напр. делото Х. срещу Нидерландия, №8239/78 и Schmidt срещу
Германия, №32352/02). ЕСПЧ е очертал
спецификите на всяка конкретна ситуация, въз основа на които да бъде извършена
преценка за допустимост на медицинската интервенция и дали използваната принуда
не е довела до нарушаване на чл. 3 ЕКПЧ забраняващ изтезания, нечовешко и
унизително отношение. Относимите фактори са следните:
1.)
Степента на необходиост на медицинската интервенция за осигуряване на
доказателствата по делото.
В настоящия случай е имало достатъчно
данни за това, че А.М., обвинен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, е вероятен извършител и на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което обаче
не може да бъде доказано без той да бъде тестван – с полеви нарко-тест
или медицински. Това означава, че първият критерий е удовлетворен.
2.) Рисковете за здравето на подложеното на медицинска
интервенция лице.
В конкретния случай рискът е бил
минимален, колкото при всяка манипулация, свързана с екстрахиране на кръв от
вените на човек, която процедура неминуемо води до известен риск при убождането
с игла на кожата и пробиване на кръвоносните съдове. Известен по-висок риск от
евентуално инфектиране би имало при поставяне на катетър, чрез който да се
вземе принудително урина, но в случая не се е стигнало до тази манипулация,
защото подсъдимият сам директно е уринирал в предоставения му за това съд.
3.)
Начинът, по
който се осъществява интервенцията, и физическата болка и страдания, които
причинява.
Както се изложи при обсъждане на
предходния критерий, причинената болка е била минимална от самото убождане и тя
е обичайната, която човек изпитва при честите медицински манипулации за нуждите
на клиничната лаборатория. Продължителността е много кратка и причинява
незначително телесно увреждане, което не води до интензивно физическо или
психическо страдание.
4.)
Степента на
осигуреното медицинско наблюдение – този критерий е удовлетворен, защото през
цялото време действията са извършвани от медицинско лице под наблюдението на
лекар – д-р К.;
5.)
Ефектът върху
здравето на подсъдимия, подложен на принудителна медицинска интервенция.
Изхождайки от тези критерии, съдът прие,
че спрямо А.М. е използвана принуда в рамките на допустимото ограничение на
телесната неприкосновеност без да е нарушен чл. 3 ЕКПЧ. Случаите, в които ЕСПЧ
е приемал, че този минимален праг е надхвърлен, представляват много
по-интензивни и инвазивни медицински интервенции или случаи на използвана
масирана физическа сила.
Например по делото Jolloh срещу Германия
е разгледан случай на използвани еметици, предизвикващи повръщане, за да се достигне до
веществено доказателство – погълнат наркотик от обвиняемия, който бил поставен
в балон. Съдът е посочил, че по принцип тежестта на трафика на дрога е
безспорна. Обвиняемият обаче е бил уличен дилър и не е имало данни да
разпространява големи количества. Освен това използването на еметика не е бил единственият възможен начин за достигане
до балона с наркотика, тъй като властите са могли да изчакат естественото му
изхвърляне от отделителната система. Самият метод на въвеждане на еметиците – чрез тръба през носа и инежкционно,
с използване на сила, разкрива рискове за живота и здравето. Непрекъснатото
наблюдение докато лицето повръща и едновременно с това е принудително
обездвижен, са били унизителни условия. Поради това комплексно е прието, че
принудителното действие е било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧ.
Настоящият случай очевидно не може да се
доближи като интензивност на интервенцията и на принудата до описания,
прекрачващ границата на чл. 3 ЕКПЧ.
Относно твърденията за физическо насилие
също може да бъде посочено за пример, когато ЕСПЧ приема, че силата е
прекомерна, делото
Салихов срещу Русия. По това дело руските власти, за да изземат биологични следи под ноктите
на обвиняемия, са употребили сила – използвали са гумени палки, белезници,
влачене в коридора, както и унизително
третиране – събличането на обвиняемия гол и превеждането му по този начин през
коридорите на полицейското управление. Процедурата изрязване на нокти не
изисква коментар за здравните рискове, но в случая е била изпълнена не от
медицинско лице, а от следователя, който изрязал ноктите толкова близо до
кожата, че е предизвикано кървене.
Този случай също е достатъчен, за да
покаже конкретни измерения на използваната сила, които са недопустими. Нищо
подобно обаче не се е случило с подсъдимия. Дори спрямо него да е използван
език от полицаите, възприет от подсъдимия като заплашителен, всъщност това е
било разясняване какво ще последва, ако той не даде съдействие. Следва да се
посочи, че би било правомерно на база на издаденото съдебно разрешение, да се
пристъпи и към фиксирането му за кратко, докато бъде взета кръвта и евентуално
поставен катетъра. Разясняването на последиците при съпротива от страна на
подсъдимия не могат да се възприемат като психическо насилие.
Ако посоченият минимален праг на чл. 3 ЕКПЧ бе
нарушен, съдът би могъл да изключи полученото доказателство или да компенсира
подсъдимия при определяне на наказанието. В настоящия случай обаче не се налага
нито една от възможните форми за ефективно прилагане на ЕКПЧ, защото
стандартите са спазени.
При това следва, че А.М. е извършил
престъплението – управлявал е МПС след употреба на наркотични вещества, и то в
условията на повторност – следна като вече е бил
наказан за същото деяние.
От тук следва и категоричният извод, че
от субективна страна той е действал при пряк умисъл.
При определяне на справедливото наказание
за това престъпление съдът отчете коментираните вече смекчаващи и отегчаващи
отговорността доказателства и прие, че справедливото наказание е 1 година
лишаване от свобода и глоба от 500 лева.
На основание чл. 23 НК съдът определи на
подсъдимия едно общо най-тежко наказание – една година лишаване от свобода, към
което присъедини и глобата от 2000 лева. На основание чл. 59, ал. 2 НК от
определеното общо наказание следва да се приспадне 1 ден задържане по ЗМВР.
Съдът намира, че така определения общ
размер на лишаването от свобода за срок от 1 година ще се повлияе положително
на уменията за мислене и планиране на подсъдимия, ангажирането му с трудова
дейност и повишаване на личната отговорност и правна култура, както и справяне
с вредната употреба на забранени вещества, за което съдът съобрази и
препоръките от оценката на пробационния служител,
както и личностовите особености, изследвани от
съдебно-психиатричната експертиза.
На основание чл. 68, ал. 1 НК следва да
бъде приведено в изпълнение отложеното по НОХД №26218 на РС Луковит наказание 4
месеца лишаване от свобода, тъй като процесните
деяния са извършени на 30.01.2019 г., в рамките на 3-годишния изпитателен срок,
започнал да тече от датата на влизане в сила на споразумението – 05.09.2018 г.
При изпълнение на това наказание също следва да се приспадне един ден задържане
по ЗМВР.
Първоначалният режим и на двете
наказания, които следва да бъдат изтърпени, е общ, тъй като сборът им не
надвишава 2 години по аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.
Разноските по делото следва да бъдат
понесени от подсъдимия, след като е призната вината му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
........................