Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Пазарджик, 07.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАНЯ
ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 314/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.М.И., с ЕГН- **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв. К.У. от ПАК, против Наказателно постановление
№ 18-1006-004531/28.01.2019 г. издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД
на МВР гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца и за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева, наложена на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага становище за нейната обоснованост, сочейки аргументирани доводи за
незаконосъобразност на НП, пледирайки за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Не изпраща и писмено становище по
същество.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
08.10.2018 г., около 23,00 часа, в общ. Пазарджик, на АМ „Тракия“ км 83-ти в
посока гр. Пловдив, е управлявал лек автомобил „М. 250“ с рег. № ***,
собственост на А. И. от гр. Ямбол, който е дерегистриран поради изтичане на
двуседмичния срок от придобиването му, като при извършената му проверка не е
носил и не е представил КТ към СУМПС.
Това било установено от автопатрул на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР- Пазарджик, в състава на който бил актосъставителя- св. А.Ч. и
колегата му А. П.. По този повод св. Ч. съставил против жалбоподателя АУАН с
бл.№ 910177/08.10.2018 г. за нарушения на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу
подпис.
По случая било образувана прокурорска преписка Вх. №
3803/2018 г. по описа на РПІ Пазарджик, по която била извършена полицейска
проверка. От събраните материали в хода на проверката, прокурорът преценил, че
извършеното от Е.И. не съставлява престъпление, поради което с постановление от
14.01.2019 г. отказал да образува ДП и прекратил прокурорската преписка, като
изпратил същата на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик с оглед
преценка за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на И..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като съставил
срещу Е.И. атакуваното НП. Последното е връчено лично на санкционираното лице
на 06.02.2019 г., а жалбата против него е депозирана на 07.02.2019 г. от пълномощника
на санкционирания на чрез АНО пред РС- Пазарджик, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя- св. А.Ч..
Настоящият
съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля, като същите се
явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на нарушението по Пункт І
от НП- по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Съдът
действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира на
първо място, че е налице съществен процесуален порок на същото, т.к. не са
спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП. Това е така, т.к. не е дадено
ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН буквално
е записано, че жалбоподателят управлява МПС, което е дерегистрирано поради
изтичане на двуседмичния срок от придобиването му. Не е посочено нито кога, нито
по какъв начин, нито с какъв акт е и извършена дерегистрацията на автомобила.
Не е посочено най-малкото кога е изтекъл въпросният двуседмичен срок. Т.е.
става ясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена, поради това, че
след придобиването на МПС, същото не е било регистрирано по надлежния ред. Не
посочването на обстоятелствата визирани по-горе лишава санкционираното лице от
възможността да разбере какво точно административно нарушение му се вменява и
от там адекватно да организира своята защита. Налице е нарушение на
разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е
съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП в тази му част.
Съдът
намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП по пункт І.
Няма
спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, собственост на А. И. от гр. Ямбол. По несъмнен начин се установи,
че въпросното МПС не е било регистрирано, тъй като на 15.08.2018 г. регистрацията
на автомобила е била прекратена служебно при условията на чл.143 ал.15 от ЗДвП
от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Ямбол. До последното се стигнало след като на
14.06.2018 г. А.А.от гр. Пазарджик (приятелка на жалбоподателя) закупила
процесния лек автомобил от А.И.от гр. Ямбол, за което бил сключен нотариално
заверен договор за покупко-продажба. А.обаче след сключване на договора не изпълнила
задължението си по чл.145 ал.2 от ЗДвП и не регистрирала МПС в Сектор „ПП“ при
ОД на МВР- Пазарджик в едномесечен срок от придобиването му. Установи се, че за
служебната дерегистрация А.А.не е била уведомена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Ямбол.
Установи се също от обясненията на последната, дадени при извършената проверка
по случая (л.13 от делото), че когато е предоставила на жалбоподателя
автомобила на 08.10.2018 г. не е знаела за служебното прекратяване на
регистрацията на същия и поради тази причина не го е уведомила за това
обстоятелство.
Установи се, че от Сектор „ПП“- ОДМВР- Я.са били предприети
действия за служебна дерегистрация на въпросното МПС по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, видно от приетата като писмено доказателство по делото Справка от АИС
относно регистрацията на МПС. То е било дерегистрирано считано от 15.08.2018 г.
След служебното прекратяване на регистрацията на МПС е извършено отбелязване в
АИС, съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП и чл.18б ал.1 т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
С оглед на всичко изложено до тук, е несъмнено,
че деянието, респ. вмененото административно нарушение на жалбоподателя не е
съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е
доказателство, че той към инкриминираната дата е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че не е имал никакво
знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е
умишлено, т.е. може да бъде осъществено само с пряк или евентуален умисъл по
смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко
АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл
в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това
положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му
не може да бъде санкционирано. АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушението, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна в тази му част- за
нарушение по пункт І.
Относно
нарушението по Пункт ІІ- по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В словесното описание на това нарушение изпълнителното му деяние е посочено
в достатъчно ясна степен- нарушителят не носи КТ към СУМПС.
Установено е безспорно, че на посочената
дата, час и място, жалбоподателят И. е управлявал лекия автомобил „М. 250“ с
рег. № ***, като при извършената му проверка от св. Ч. не е представил КТ. Св. Ч.
заяви в показанията си, че при извършената проверка на жалбоподателя същият не
е представил един от изискуемите документи, като не можа да посочи с
категоричност дали КТ или СУМПС. Като се има предвид обаче, че тези полицейски
служители ежедневно в работата си констатират десетки подобни нарушения и
предвид отдалечеността във времето от констатиране на нарушението до
депозирането на свидетелските показания, то е съвсем нормално същият да не
помни подробности. Отделно от това самият жалбоподател не оспорва така
констатираното нарушение- нито чрез възражение, нито чрез отричане, както в
момента на предявяване на АУАН, така и с депозираната жалба, но също и в
последствие пред съда. При това положение е безспорно установено, че на
посочената в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС без да
носи със себе си КТ към СУМПС. Вярно е, че посоченият като
нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни възражения и това,
че не е направил такива не означава автоматично, че признава вината си. Когато
обаче е имал възможността да направи такива и не го е сторил, то това винаги
косвено индицира, че е съгласен с фактическите констатации в АУАН в случая по
отношение на второто нарушение. Всичко това, преценено съвкупно с останалия
доказателствен материал, би могло да послужи за установяване на истинността или
неистинността на последващи възражения против НП в процеса на обжалване на НП.
Предвид обаче, че позицията на жалбоподателя остава непроменена и впоследствие
при развитието на АНП, в това число и в съдебната му фаза, то съдът намира че
фактическите констатации, отразени в АУАН и НП по отношение на това нарушение
са безспорно установени.
С разпоредбата на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на МПС да носят СУМПС и КТ.
Въззивникът не е изпълнил задължението си като не е носел КТ, поради което и
правилно му е било наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи КТ.
Правилно е било наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева, който размер е
императивно посочен в закона.
В
тази му част НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1006-004531/28.01.2019 г. издадено
от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, в ЧАСТТА, с която на Е.М.И., с ЕГН- **********,
с адрес ***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 10 месеца, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-1006-004531/28.01.2019 г. в останалата му част, с която на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на Е.М.И., с ЕГН- ********** е наложена глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: