Р Е Ш Е Н И Е
№791
от 22.11.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 858/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на П.Г.Д. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
17-1253-000681/30.08.2017 г. на ВПД Началник сектор към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково, сектор „Пътна полиция“
- Хасково.
Излага
съображения за незаконосъобразност на акта. С обжалваната заповед на основание
чл. 171, т. 4 ЗДвП била наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на водач на моторно превозно средство /СУМПС/, на който са отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
Изброени били 6 броя наказателни постановления /НП/ с наложени административни
наказания и отнемане на контролни точки, без да било уточнено кой орган ги е
издал, за какви нарушения са наложени наказанията, кога са влезли в сила НП.
Твърди се, че водачът на МПС не бил получил съобщение за отнемане на повече от
2/3 контролни точки или 28 контролни точки с влизане в сила на НП №
1652/23.04.2007 г. на основание Наредба № I-139/16.09.2002
г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на
водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат. Приложение намирала и
разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП. След 29.11.2009 г. контролните точки
на жалбоподателя се възстановяват служебно, а на същия на 27.12.2012 г. било
издадено свидетелство за управление на МПС. Заповедта за налагане на ПАМ била
издадена на 30.08.2017 г., към който момент според административния орган на П.Г.Д. били отнети всички контролни
точки, въпреки че към 29.11.2009 т. той не бил неправоспособен и му е издадено
свидетелство за управление, поради което за него не е съществувало задължение
да върне СУМПС. Предвид периода от издаване на последното НП – 01.10.2007 г.,
до датата на издаване на акта, е отпаднала и целта, която се преследва с
процесната ПАМ. Моли актът да бъде отменен.
В съдебно
заседание жалбоподателят П.Г.Д.,
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Акцентира, че от изброените в обстоятелствената част НП
само три са влезли в сила, както и че след 23.04.2007 г. е възстановил 12
точки. Посочва, че срокът на валидност на СУМПС, издадено през 2009 г., е
изтекъл сега, когато му е и връчена оспорената заповед. Претендира разноски.
Ответникът
Началник сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ - Хасково,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Административен съд – Хасково, след като се
запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени
доказателства, формира следните правни изводи:
На 30.08.2017
г. Началник сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ - Хасково е издал
Заповед № 17-1253-000681/30.08.2017 г., с която на П.Г.Д. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП /изземване на СУМПС
на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
Заповедта
е връчена на 24.08.2022 г.
Видно от
справката за нарушител/водач/ НП, цитирани в заповедта, са издадени и влезли в
сила, както следва:
1. НП №
4982/16.10.2003 г. - от ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ - Хасково
/8 к. т./, влязло в сила на 29.12.2004 г., копие от което не е представено по
делото /л. 2, л. 40/;
2. НП №
5299/10.08.2005 г. - от ОД на МВР – Сливен, Районно управление /РУ/ Сливен /6
к. т./, влязло в сила на 03.11.2005 г. /копие от същото не било представено
поради унищожаване на архива, видно от писмо от 07.09.2022 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Сливен, л. 34, неприето като доказателство/
;
3. НП №
670/28.02.2006 г. - от ОД на МВР – Хасково, РУ Хасково /12 к. т./, влязло в
сила на 13.06.2006 г. /л. 15/;
4. НП №
1652/23.04.2007 г. - от ОД на МВР – Хасково, РУ Хасково /10 к. т./, влязло в
сила на 23.05.2007 г. /л. 16/;
5. НП №
2307/24.08.2007 г. – от ОД на МВР – Хасково, група „Контрол на пътното движение
по главни пътища и автомагистрали“ – Хасково, /6 к. т./, влязло в сила на
29.11.2007 г. /л. 18/;
6. НП №
1657/01.10.2007 г. – от ОД на МВР – РУ Харманли /10 к. т./, влязло в сила на
29.11.2007 г. /копие от същото не представено поради унищожаването му с
протокол от 24.02.2014 г. по описа на РУ – Харманли, видно от писмо от
12.09.2022 г. на ВПД Началник РУ – Харманли – л. 33/.
Приложен
е протокол за резултатите от допълнително обучение на водачи на МПС, проведено
на 26.05.2007 г. съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП /л. 17/.
Административен
съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира
следните правни изводи:
Жалбата е
ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
В
допълнение, следва да се посочи, че няма данни по делото заповедта, която е
издадена през 2017 г., да е връчена по реда и условията на чл. 61, ал. 3 АПК /в
редакцията до отмяната в сила от 10.10.2019 г./, въпреки че на посочения в
докладна записка от 17.05.2019 г. адрес П.Г.Д.
не е открит, нито за същия е налице друг известен адрес.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта
е издадена от компетентен административен орган на основание чл. 172, ал. 1 във
връзка с чл. 171, т. 4 ЗДвП /Заповед № 272з-355/16.02.2017 г. на Директора на
ОД на МВР – Хасково, л. 19, и Заповед № 8121К-6008/30.04.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи – л. 42/, поради което не е налице основание за прогласяване
на нищожността й съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
Съгласно
чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки по чл. 22 ЗАНН, сред които посочените в т. 4 ЗДвП - изземване
на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си
по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП „водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на МПС“. Цитираната
норма придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки,
определяйки го като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи
правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки става
автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване
на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност,
съгласно изричния текст in fine на чл. 157, ал. 1 ЗДвП /така вж. Решение № 7110
от 13.07.2022 г. по адм. д. № 5707/2022 г., VІІ отд. на ВАС/.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16 септември 2002 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията, за които се отнемат „първоначалният максимален
размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за
движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39“ /отм. в
сила от 15.02.2008 г./. Видно от оспорената по делото заповед, са отнети 39
броя контролни точки, въз основа на цитирани 6 броя НП. Броят на отнетите
контролни точки не се променя, тъй като всъщност е извършено приспадането на 13
контролни точки, възстановени на 26.05.2007 г.
Съгласно
чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16 септември 2002 г. „при отнемане на повече
от 2/3 от контролните точки службата за отчет на водачите на моторни превозни
средства при областните дирекции „Полиция“ изпраща на водача писмено
съобщение“. По делото не са представени доказателства, че при отнемане на 2/3
от контролните точки жалбоподателят е уведомен за това обстоятелство. Нещо
повече, видно от справката за нарушител на П.Г.Д.
е издадено СУМПС № ********* с действие от 21.03.2011 г. до 12.01.2021 г., т.е.
към датата на издаване на това СУМПС административният орган е следвало да бъде
наясно, че с влизане в сила на НП № 1657/01.10.2007 г. са отнети всички 39
контролни точки. Видно от справката за нарушител на П.Г.Д. на 27.08.2012 г. е издадено СУМПС № ********* с валидност до
27.08.2022 г., като процесната заповед е връчена в края на периода на валидност
на посоченото СУМПС. В същата тази заповед, издадена след издаването на две
различни СУМПС на едно и също лице, не е конкретизирано всъщност за кое СУМПС с
номер и дата на издаване не е изпълнено задължението за връщането му от лицето.
Съгласно
чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП /в приложимата редакция/ „броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до
максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е
влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети
контролни точки“. Към настоящия момент са изминали две години от влизане в сила
на всяко едно от цитираните по-горе НП, но броят на точките не е възстановен
служебно, до максимално предвидения. Така вж. решение № 10561 от 30.07.2020 г.
по адм. д. № 7287/2019 г., VІІ отд. на ВАС.
Съдът
следва да подчертае, че ответникът, с оглед разпределената доказателствена
тежест, не е представил доказателства за удостоверяване на фактите, изложени в
оспорената заповед. Същият не представи 3 от цитираните в заповедта НП въпреки
предоставената му възможност и дадени от съда указания да установи в съдебния процес фактическите
основания, които е посочил в обжалвания административен акт и изпълнението на
законовите изисквания - материално и процесуалноправни, които са го мотивирали
при неговото постановяване. По този начин се възпрепятства възможността да се
установят съдържанието на всяко едно от НП и влизането им в сила, след
настъпването на който факт и в условията на обвързана компетентност
административният орган издава заповед, от вида на процесната. Липсата на НП,
въз основа на които е извършено отнемането на контролните точки, представлява
липса на основание за тяхното отнемане, защото законодателят изрично е
определил акта, чрез който контролните точки се отнемат. Вписвания в
информационната система на органа, за удостоверяването на които е приложена
справка за нарушител/водач, не могат да заместят липсващите наказателни
постановления. Така вж. Решение № 10588 от 16.08.2018 г. по адм. д. № 8381/2017
г., VІІ отд. на ВАС.
Формира се
извод, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, не са
съобразени от административния орган осъществилите се факти и обстоятелства
след влизане в сила на всяко едно от цитираните НП, нито приложимата правна
уредба относно възстановяването на контролни точки. Допуснати са в този смисъл
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето –
адресат на заповедта. Оспореният акт е издаден в противоречие с материалния
закон и неговата цел.
Нарушен е
принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 ЗДвП, доколкото с изпълнението на
заповедта, издадена през 2017 г. за отнети контролни точки с влизане в сила на
НП № 1657/01.10.2007 г. на 29.11.2007 г., се засягат правата и законните
интереси на П.Г.Д. в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В конкретния
случай не е ясно по какъв начин, чрез налагането на ПАМ почти десет години след
наличие на предпоставките за постановяването й, ще се предотврати извършването
на друго нарушение по ЗДвП и/или ще се предотвратят и преустановят вредните
последици от извършеното.
С оглед
изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер от 510 /петстотин
и десет/ лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, платено в брой. Въпреки че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и проведено едно открито съдебно заседание, на
основание чл. 144 АПК във връзка чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията от ДВ, бр. 68
от 31 Юли 2020 г., действаща към датата на приключване на устните състезания/ възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар не следва да бъде уважено, тъй като уговореното
и платено адвокатско възнаграждение е в размер на установения минимален размер
по административни дела без определен материален интерес, каквото е настоящото.
Въз
основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1253-000681/30.08.2017 г. на ВПД Началник сектор към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Хасково, сектор „Пътна
полиция“ - Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Хасково, с адрес – гр. Хасково, да заплати на П.Г.Д., ЕГН **********,
сумата в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия: