Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
29.03.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02.
2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
като разгледа
докладваното от съдия БОНЧЕВА
т.д. № 370 по описа за 2019 година
за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ във
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
В.Ц.В. твърди, че на 14.06.2019 г., около 07:35 ч. в гр. К. по ул. „К.“
на кръстовището с ул. „К.“, л.а. марка и модел „БМВ 525“, с per. № СТ 9068 ВТ,
управляван от водача Е.А.Г., нарушил правилата за движение по пътищата, като на
кръстовището не спрял на пътен знак „Б2“, не пропуснал движещия се по пътя с
предимство участник 2 - мотоциклет „Симеон 50“ с per. № СТ 2410 Р, управляван
от ищеца В.В., вследствие на което настъпил удар и ищецът получил телесни
увреждания.
Твърди, че по случая е образувано
следствено дело № 58/2019 г. на „О.“ към гр. С.З., пр.пр. № 2184/2019 г. РП К.,
производството, по което към момента на предявяване на иска не е приключило с
окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП
и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата
за движение по пътищата от страна на водача Е.Г., който не възприел движещия се
по път с предимство участник 2, т.е. ищеца по делото. Счита, че е налице пряка
причинна връзка между деянието на водача Е.А.Г. и настъпилите обществено-опасни
последици - причинените телесни увреждания на ищеца.
Посочва, че за увреждащият л.а. с peг.
№ СТ 9068 ВТ, управляван от водача Е.А.Г. има сключена застраховка “Гражданска
отговорност” с ответника, з.п. BG/30/119001171622 от дата 23.04.2019 г., със
срок на валидност една година, считано от 24.04.2019 г. до 23.04.2020 г.,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие-14.06.2019 г. По
силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
пострадалият предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “Д.“
АД и представил всички документи, с които разполага, с писмо, получено с о.р.
на 03.09.2019 г. По случая била заведена щета с № 0801-003595/2019-01, по която
застрахователят не е предложил заплащане на обезщетение в законоустановения
срок. С оглед на изложеното, ищецът счита, че в случая са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ЗАД “Д.“ АД за причинените му неимуществени и
имуществени вреди.
В резултат на процесното
ПТП пострадалият В.В. получил следните травматични увреждания: Фрактура на таза и долния
крайник; охлузна рана на главата; множество натъртвания и охлузвания по глава и
тяло; психически стрес.
След инцидента на 14.06.2019г.
пострадалият бил приет по спешност за лечение в ортопедично отделение на МБАЛ „Д.“
- гр. К. с оплаквания от силни болки и функционална немощ на дясната
подбедрица, за момент - причерняване. Към момента на ПТП е имал поставена
протеза на сърдечна клапа. Извършени му били клинични прегледи, консултации със
специалисти, лабораторни изследвания и рентгенография. След направената
рентгенография се установила фрактура на дясна фибула и било взето решение за оперативно лечение на таза и долния крайник.
Извършена е оперативна
процедура със среден обем и сложност, видно от Оперативен
протокол № 80 - имобилизация с лонгета на д.подбедрица и ходило. Изписан е на
17.06.2019 г. с препоръки да носи имобилизацията 4 седмици, да не натоварва
крайника; контролни прегледи. Поради продължаващите болки и необходимостта от
постоянни прегледи на 18.07.2019 г. и на 19.08.2019 г. били извършени прегледи
- Амбулаторни листи № 001368 и № 001284. При прегледите било установено
следното обективно състояние: фрактура на пищял, ходи с помощно средство, носи
имобилизация на десен долен крайник, оплаква се от болки при ходене, оток,
ограничени активни движения. Предписано физио- рехабилитационно лечение.
Посочва се, че в резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът В.В. търпи силни болки и много
страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължавали и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и
емоционално. Счупването на крайника,
нанесените телесни увреждания, заедно с придружаващото заболяване - протеза на
сърдечна клапа, водели до нарушения на съня, като не бил в състояние да
се натоварва психически. За времето на възстановяването си пострадалият
разчитал на помощ от близките си. Преди процесното ПТП ищецът бил в отлично
здравословно състояние, бил активен мъж, но след инцидента животът му напълно
се променил. Изпитвал цялостен дискомфорт, вследствие на получените травми,
както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент. Сочи се, че
периодът на обездвижване, както и на силно затруднено движение е дълъг, като и
към момента той не бил възстановен. За дълго време бил напрегнат, с нарушения
на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен
болките, ищецът изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял
да остане за цял живот в неговото съзнание.
Ищецът счита, че причинените
неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани.
Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението
за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Посочва се, че ищецът претърпял вреди в
резултат виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил Е.А.Г., а за
причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗАД “Д.“ АД. Съгласно
чл. 432 от КЗ, увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната
компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”,
поради което предявява настоящия осъдителен иск срещу ЗАД “Д.“ АД, за заплащане
на обезщетение в размер на 25 500 лева. частичен иск от 80 000 лева, за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.
В съдебно заседание от 09.02.2021г. ищецът е направил и съдът е допуснал
увеличение на предявения иск, като същият следва да се счита предявен за сумата
35 000лв., предявен като частичен от 80 000лв.
Претендира се и законна лихва върху
сумата, считано от 21.06.2019 г. датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.З
от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ за сумите за неимуществени вреди до
окончателното изплащане.
Претендира всички направени по делото
съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът
прави възражение за разглеждане на делото по общия исков ред, а не по реда на
Глава 32 ГПК„производство по търговски спорове“.
Посочва, че
исковата молба е нередовна, тъй като в нея не се сочи банкова сметка, ***. 127,
ал. 4 ГПК, а предявеният иск по същността си е осъдителен.
Оспорва предявения иск по основание и размер и моли същият да бъде
отхвърлен изцяло.
Евентуално,
моли съда да намали размера на претендираното обезщетение, тъй като заявеното с
исковата молба счита за прекомерно завишено и не съответстващо, от една
страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с
оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост”
по смисъла на чл.52 ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни уевреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца.
Моли съда да
намали размера на претендираното обезщетение и по съображения за съпричиняване
на ПТП и вредоносните последици от страна на пострадалия ищец, който с
поведението си също е станал причина за настъпване на произшествието.
На основание
чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК претендира разноските в настоящото производство, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че
водачът на л. а. „БМВ 525” с per. № СТ 9068 ВТ няма вина за настъпване на процесното
ПТП. По случая се водeло разследване, в хода на което ще се установят причините
и обстоятелствата за настъпване на ПТП, както и неговия
механизъм и отговорността на виновния водач. Твърди, че водачът на
лекия автомобил е спазил знака за предимство, но пострадалият като водач на
двуколесното МПС се е движел с висока скорост, изскочил е внезапно и се е ударил
в спрелия на знак „Стоп“ лек автомобил. Твърди също така, че видимостта на
водача на лекия автомобил от посоката, от която е идвал ищецът, била
ограничена, което наложило изнасянето на лекия автомобил малко по-напред в
кръстовището, за осигуряване на по-добра видимост, в който момент именно и
мотоциклетистът се е блъснал в него. От тази гледна точка твърди виновно и
противоправно поведение от страна на ищеца и липса на такова от страна на
водача на лекия автомобил, поради което и исковата му претенция се явявала
неоснователна.
Счита
претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП от 14.06.2019 г. за прекомерно завишено и счита, че
не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в
резултат на причинените му телесни наранявания. В този смисъл и при условие, че
предявеният иск бъде приет от съда за основателен, прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищеца болки и страдания, от една страна, а от друга страна, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.
Посочва, че
претендираното обезщетение не е съобразено и с приноса на пострадалия за
настъпване на ПТП, поради което прави и възражение за съпричиняване на ПТП,
изразяващо се в редица нарушения на изискванията на Закона за движение по
пътищата.
Твърди, че
ищецът се е движил с превишена или несъобразена с конкретните пътни условия
скорост, което е станало причина за настъпване на ПТП, респ. за по-тежките по
вид и степен телесни увреждания.
Твърди, че
ишецът не е ползвал предпазна каска и специално облекло (протектори, кори и
т.н.) с което да предотврати или минимизира телесните си увреждания.
Твърди, че ищецът е бил
неправоспособен да управлява мотоциклет Симсон, модел 50 (не е имал СУМПС,
валидно за съответната категория МПС, което е управлявал), респ., че не е имал
нужните практически умения и квалификация да управлява такова двуколесно
превозно средство.
Посочва, че
управляваното от ищеца МПС не е било технически изправно, респ. че не е
преминало ГТП, който да удостовери техническата му годност и изправност.
Посочва, че
ищецът не е провел предписаното му лечение, рехабилитация и физиотерапия,
поради което е допринесъл за по-продължителния оздравителен и възстановителен
период.
Твърди, че
посочените по-горе нарушения от страна на ищеца се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него,
поради което и при евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното
от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено наполовина, заради
наличието на принос в изложените по-горе аспекти.
Твърди, че
ищецът се е възстановил бързо и без усложнения от получените от ПТП травми, че
не са налице и описаните в исковата молба счупване на таза и психо-емоционални
усещания като резултат от инцидента - силен стрес.
Признава за
безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП - 14.06.2019 г., по отношение собствеността и ползването на
л. а. БМВ 525, с per. № СТ 9068 ВТ по силата на Застрахователна полица №
BG/30/119001171622, сключена със „ЗАД Д.” АД.
Оспорва следните обстоятелства:
Вината на
водача на лек автомобил БМВ 525, с per. № СТ 9068 ВТ - Е.А.Г., с оглед изложеното по-горе
твърдения.
Изключителната
вина на водача на лек автомобил БМВ 525, с per. №СТ 9068 ВТ -
Е.А.Г., с оглед наведеното по-горе възражение за съпричиняване на ПТП и
вредоносните последици от него от страна пострадалия В.Ц.В., който с
поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП.
Твърдението,
че ищецът и понастоящем не се е възстановил от травмите от ПТП, продължава да
има болки, което му пречи да живее пълноценно и нарушава обичайния му ритъм на
живот. Твърдението, че травмите от ПТП и понастоящем
затрудняват ищеца да се обслужва сам, което налага чужда помощ за извършване на
елементарни битови дейности. Твърдението, че
травматичните увреждания са довели не само до двигателен дефицит, но и до
негативни емоционални преживявания - силен стрес, безсъние.
Оспорва
твърдението, че ищецът в резултат на процесното ПТП е получил фрактура на таза,
тъй като в нито един от представените медицински документи не се твърди да е
налице такова травматично увреждане. В условията на евентуалност и ако се
установи счупване на таза, оспорва същото да се дължи на процесното ПТП.
Твърди, че
ищецът е имал съпътстващи дегенеративни заболявалия, които са били причина за
настъпване на уврежданията от ПТП, както и че същият не е провел предписаната
му рехабилитация и/или физиолечение, с което е удължил възстановителния процес.
Оспорва
размера на претенцията като прекомерно завишена по съображенията, подробно
изложени в отговора.
Възразява и
срещу искането да бъде присъдена законна лихва от 21.06.2019 г. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 429 ал.З КЗ (нов) лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.
1 т.2 КЗ или от датата на уведомяване, или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящия
случай застрахователят бил уведомен за ПТП и за причинените на ищеца телесни
увреждания за пръв път с получаването на застрахователната претенция на
04.09.2019 г. (копие от която с поставен входящ № и дата представя като
доказателство с настоящия отговор). Заявява, че до получаване на извънсъдебната
застрахователна претенция от страна на ищеца ответникът не е бил уведомяван
нито от ищеца, нито от застрахования водач, нито от трето лице.
Същевременно
посочва, че съгласно чл. 497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички изискани доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок за окончателно произнасяне на
застрахователя по чл. 496, ал.1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал.2 КЗ.
Посочва, че
към исковата молба по настоящото дело е представено писмо, изх. №
3675/27.09.2019 г., с което ответникът в законоустановения срок от 15 работни
дни от предявяване на писмената застрахователна претенция е изискал от ищеца
представяне на редица документи, подробно и изчерпателно изброени в цитираното
писмо, посредством които искал да установи претенцията по основание и размер.
До изтичане на 3 - месечния срок за окончателно произнасяне ищецът не
представил нито един от изисканите документи, поради което и с негово писмо, изх.
№4665/04.12.2019 г., копие от което представя като доказателство към отговора,
отказал изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца, поради недоказаност
на неговата претенция.
Предвид на
изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.2 КЗ и поради
непредставянето на изискани документи за доказване на претенцията по основание
и размер, застрахователят счита, че не следва да бъде осъждан за лихва за
забава, тъй като не е изпадал в забава. Напротив – поставен бил във фактическа
невъзможност да се произнесе по основателността на претенцията поради липса на
доказателства за това.
Посочва, че
чл. 380, ал.1 КЗ изисква от ползвателите на застрахователни услуги да посочват
пълни и точни данни за банковата сметка, по която желаят да им бъде изплатено
застрахователното обезщетение в писмената си претенция до застрахователя.
Непредставянето на банкова сметка ***. 380, ал.З КЗ освобождавало
застрахователя от последиците на забавата. В настоящия случай, видно от
представената писмена застрахователна претенция и двата отговора на ответното
застрахователно дружество до ищеца по повод на нея, същият не е посочил банкова
сметка ***, нито в отговор на направеното изрично искане и указване от страна
на дружеството. В нарушение на чл. 127, ал.4 ГПК в исковата молба също не била
посочена банкова сметка.
***, че
ответникът не следва да бъде осъждан на лихва за забава при доказаност на
главната искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът взема становище по възраженията и доказателствените искания на
ответника.
Оспорва
всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни
и недоказани.
Неоснователно
ответникът оспорвал вината на водача на л.а. “БМВ 525“ Е.Г..
Независимо,
че към настоящия момент наказателното производство не е приключило с влязъл в
сила акт, ищецът счита, че следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД, вината на деликвента се предполага до доказване на
противното. Понятието за вина не било тъждествено в наказателното и в
гражданското право и за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД
не се изисквало вината да е установена с влязла в сила присъда по наказателно
дело. Тази презумпция за вина била въведена в гражданското право за ефективната
и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи
с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство можело да
не се обори установената презумпция за вина. Присъдата имала действие само
относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те можело да
са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския
съд. В тази връзка се позовава на Решение № 25/17.03.2010г. по т.д. №
211/2009г., II - ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът
неоснователно оспорвал и констативния протокол за ПТП с пострадали лица в
частта му, в която са описани обстоятелствата и причините за ПТП. Посочва, че
същият представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е
нарушение на правилата за движение, има
ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Цитира съдебна практика. Посочва, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма
на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на
противното, с оглед установената презумпция за вина, счита, че не е в тежест на
ищцата да доказва обстоятелства от механизма.
Счита, че
размерът на иска е съобразен, от една
страна, с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на
ищеца, а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Твърди се, че
възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия ищец, са неоснователни. От представените писмени
доказателства нямало данни, от които да се направи извода, че пострадалият, е
извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат. Предвид изложеното, не били налице
условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението, което ще бъде
определено от съда.
Счита за
неоснователно оспорването на причинените на ищеца следствие ПТП травматични
увреждания, тяхната продължителност и изживения стрес.
По отношение
възражението на ответника за претенцията за лихви за забава, посочва, че при
деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане, а
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Посочва, че следва да се приложи нормата на чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е
изпълнено, посочва, че за него възниква задължение за плащане на лихви към
пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 21.06.2019
г.
Посочва, че
най-късният момент, от който възниква задължение за лихви е 03.09.19
г., за която дата са представени доказателства /обратна разписка за получена от
застрахователя писмена претенция от ищеца/, че от ищеца е постъпило уведомление
до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
По другите
възражения посочва, че непредставената банкова сметка ***ика в обективна
невъзможност да определи и изплати обезщетение на пострадалия. Твърди, че до
настоящия момент ответното дружество не е предложило никакво плащане, а при
представяне пред него по извънсъдебната претенция на Констативен протокол на
ПТП, същият не можел да откаже плащане. Освен това, съгласно разпоредбата на
чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се давало право да получи
необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите органи,
другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от
лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата за
установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да
получава заверени преписи от документи.
По делото е постъпил и отговор на допълнителната искова молба,
с който ответникът поддържа всички направени в отговора на исковата молба
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно е установено
по делото, че на
14.06.2019 г., около 07:35 ч. в гр. К. по ул. „К.“ на кръстовището с ул. „К.“ е
настъпило ПТП между л.а. марка и модел „БМВ 525“, с peг. №СТ 9068 ВТ, управляван от
водача Е.А.Г. и мотоциклет „Симеон 50“ с peг. № СТ 2410 Р,
управляван от В.В.. Вследствие на удара ищецът получил телесни увреждания.
По случая е образувано следствено
дело № 58/2019 г. на О. към ОП - гр. С.З., пр.пр. № 2184/2019 г. РП К.. С Определение № 59 от 25.02.2020г. на РС - К. по
а. н. д. №1383/2019 г наказателното производство е прекратено с оглед постъпила нотариално
заверена декларация и направено лично изявление на пострадалия в открито
съдебно заседание при наличие на основанията по чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК.
Страните не спорят, че за л.а. марка и модел „БМВ 525“ с
peг. №СТ 9068 ВТ, управляван от водача Е.А.Г. има сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с ответника, з.п. BG/30/119001171622 от 23.04.2019 г.,
със срок на валидност една година, считано от 24.04.2019 г. до 23.04.2020 г.,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие -14.06.2019 г., с
минимален размер на обезщетение за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г. 10000 000
лв.
Установено е, че ищецът е
предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “Д.“ АД с писмо,
получено с о.р. на 03.09.2019 г. и по случая е заведена щета с
№0801-003595/2019-01.
От представената по
делото Епикриза с ИЗ: 4938, издадена от
Ортопедично отделение при МБАЛ „Д.” гр. К. на името на В.Ц.В. *** е видно, че пострадалият е претърпял ПТП, при което получил травма на главата
си и на дясната подбедрица. За момент му причерняло, не е повръщал, няма
гадене. Не може да движи и стъпва на десен крак. Обективно състояние при
приемането: Мъж в добро общо състояние - адекватен. Оток на дясно коляно и
подбедрица, повърхностни рани на същата,
изразена болезненост при опипване от външната страна на дясна подбедрица.
Направени са всички необходими клинично лабораторни и инструментални
изследвания. От рентгенография на десен долен крайник е установено счупване на малкопищялната кост на десния крак.
Направени са консултации с кардиолог и анестезиолог. В спешен порядък с
оперативен протокол №80/14.06.19 г. е извършено наместване на счупените
фрагменти и е поставена имобилизация с гипсова лонгета за период от 4 седмици.
Проведено е и медикаментозно лечение. Изписан е на 17.06.2019 г. със следната окончателна клинична диагноза: Множествена травма.
Контузия на главата. Счупване на дясната малкопищялна кост. Разкъсно-контузна
рана на дясната подбедрица.
Към делото е приложено
заверено копие на Амб. лист №1368/18.07.2019 г., издаден от д-р П. Л. -
специалист ортопед-травматолог, който при прегледа е установил, че ищецът ходи
с помощни средства. „Носи имобилизация на десен долен крайник.“ Като терапия е
предписано “Сваляне на имобилизацията, Рехабилитация“. Назначено е изследване -
рентгенография на подбедрица - състояние след фрактура на дясна фибула.
Към делото е приложено и
заверено копие на Амб. лист №1284/19.08.2019 г., издаден от д-р А.Т. -
специалист физикална и рехабилитационна медицина, който при прегледа е
установил: „Ливидна кожа на дясна подбедрица. Оток и ограничени активни
движения в дясна глезенна става. Походка куцаща.“ Като терапия е отразено:
Физиотерапевтични процедури от III гр. общ брой 20.
По делото, с оглед
установяване на фактическите обстоятебства, е назначена комплексна съдебномедицинска и
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвена на базата на събраните доказателства. От заключението й
се установява, че ищецът В.Ц.В. при настъпилото ПТП е получил: Множествена
травма. Контузия на главата. Счупване на дясната малкопищялна кост.
Разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица. Счупването на малкопищялната кост
на десния долен крайник е осъществило медико-биологичния характеризиращ признак
трайно затруднение в движението на долния десен крайник за срок по-дълъг от 30
дни. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и са от медико-биологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето. Било е
проведено медикаментозно и оперативно лечение в условията на болничния престой,
както и физиотерапевтично лечение. Според експертизата, при правилно протичане
на оздравителния процес до възстановяване на движенията на десния долен крайник
е необходим период от около 1,5 - 2 месеца. Останалите травматични увреждания
са отшумели за период от около три седмици. Пострадалият се е възстановил от
получените травми, като не са необходими допълнителни хирургични интервенции,
но е налице минимално ограничение при свиване в дясна глезенна ставна област и
дискомфорт при промяна на климатичните условия и е възможно да усеща болка в
тази област. Посочено е, че проведеното лечение при ищеца е било напълно
адекватно и навременно.
Видно от заключението, механизмът на
процесното ПТП е следният: Процесното ПТП е настъпило на 14.06.2019г. около
8:45 часа в гр. К., на кръстовището на улиците „К.“ и „К.“/ „Т.“ между лек
автомобил „БМВ 525“ с рег.№ СТ 9068 ВТ, управляван от Е.А.Г. и мотопед „Симеон 51 S“ с рег.№ СТ Р 2410,
управляван от В.Ц.В.. Лекият автомобил
„БМВ 525“, движейки се по ул. “К.“ от изток на запад и достигайки процесното
кръстовище е спрял, спазвайки знак Б2 „Стоп“ пред стоп линията и предприел
маневра завой на ляво. Навлизайки в процесното кръстовище, отнел предимството
на мотопеда, движещ се в посока от юг на север по улица „К.“, която е с
предимство спрямо процесния лек автомобил „БМВ 525“. Водачът на лекия автомобил
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като спре
преди мястото на удара, давайки предимство на мотопеда. Причината, за да не
даде предимство на мотопедиста, е от субективен характер и би могло да бъде
отвличане на вниманието на водача на лекия автомобил при навлизането в
кръстовището. Мотопедистът, при така стеклите се обстоятелства, няма техническа
възможност да спре преди мястото на удара и същият за него е неизбежен.
Според експертизата, мястото на удара е
определено съобразно находките, установени по време на огледа - задирните следи,
оставени от мотопеда в паднало положение при неговото плъзгане по пътното
платно в резултат на удара от процесния автомобил „ БМВ“. Двете улици, които се
пресичат на процесното кръстовище „К.“ и ул. „К.“, са двупосочни с две ленти за
движение /по една в двете посоки/. Ул. “К.“ е с непрекъсната разделителна линия,
източно от кръстовището, с наличие на стоп линия непосредствено преди пътен
знак Б2 „Стоп“ по отношение на движещите се на запад МПС л.а. БМВ. Същата след
кръстовището на запад се преименува в ул.“Т.“, където липсва хоризонтална
маркировка. Мотоциклетистът, движейки се на север по ул. “К.“, се е движил по
път с предимство, а процесният лек автомобил „БМВ“ се е движил по път без
предимство в района на ПТП. Предвид характеристиките на пътя, релефът на
местността, където е настъпило ПТП, атмосферните условия и видимостта,
мотоциклетистът е бил забележим, видим в достатьчна степен за останалите
участници в движението. Видно от експертизата, предвид материалите по ДП и тези
по настоящото дело, няма данни да е имало растителност или други спрели
/паркирали/ или движещи се МПС, които да ограничават видимостта на водача на
лекия автомобил към посоката, от която е идвал мотоциклетистът.
Автоекспертът сочи, че скоростта на движение на мотоциклетиста, преди настъпване на ПТП и в момента на удара е била една и съща - няма
данни и спирачни следи, които да са в подкрепа на тезата, че същият е намалил скоростта си
на движение по време на възникване и протичане на ПТП, като посочва, че скоростта на движение на
мотоциклета преди и по време на ПТП е била около 36,47 км/ч. Имайки предвид
конкретната фактическа обстановка, автоекспертът заключава, че ищецът не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП - при малкото му време за реакция, той
не е имал никаква възможност да спре, да намали скоростта си на движение с цел
да пропусне автомобила, както и да го заобиколи. Времето му за реакция е 0,76 с
- при норматив 1 с. Средната скорост на „БМВ“ преди удара е между 0 и 16,31
км/ч или средно = 8,155 км/ч, като вещото лице посочва още, че в момента на
удара лек автомобил „БМВ“ е бил в движение. Първоначалният удар на „БМВ“ с
мотоциклета/мотопеда е осъществен с предните състави на автомобила, като той е
контактувал с десните състави на мотоциклета/мотопеда. Посочва се, че времето
0,76 с. е по-малко от времето за реакция на мотопедиста tp = 1,0 с. и лекият
автомобил попада в опасната за спиране зона на мотопеда, от което следва, че
мотопедистът няма техническа възможност да спре преди мястото на удара и той е
бил неизбежен. Освен това няма обективни данни за употреба на спирачка от
страна на мотоциклетиста. Мотоциклетистът е успял да кривне леко наляво с
волана си с оглед избягване на ПТП.
Ударът между двете МПС би бил предотвратим, при
скорост на движение на мотоциклетиста около 14,13 км/ч и всяка друга по-ниска
от нея. В района на ПТП максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч,
тъй като е в населено място. Няма ограничение на скоростта под
законоустановената скорост за движение от 50 км/ч, в населено място. Няма данни
в ДП за техническа неизправност на мотоциклета към датата на ПТП. Експертът е
посочил, че мотоциклетът е в много добро техническо състояние на поддържано от
стопанина му МПС.
Вещото лице посочва, че мотоциклетистът е използвал
предпазна каска и затова уврежданията в областта на главата не са били тежки.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В. В., син на ищеца В.В.,
посочва, че след като е станал за работа, получил обаждане от баща си, който му
съобщил, че са го блъснали с кола и е паднал от мотопеда си. Когато пристигнал
в болницата, за да го види, той вече бил превързан и в инвалидна количка. Бил ударен
в лявата част на главата. Баща му останал една седмица в болницата, като през
това време свидетелят му помагал, а след изписване от болницата се е движил
затруднено, бил е с шина и с патерици. Твърди, че баща му не е можел сам да се
обслужва. Това състояние продължило между две и три седмици до месец. Според
свидетеля, ПТП не се е отразило на психическото и физическото състояние на
ищеца, като към днешна дата вече се движи нормално и не изпитва болки. Сочи, че
ищецът вече не се качва на мотопеда, тъй като се е уплашил, вследствие на
инцидента. Не се е консултирал с психолог и не е провеждал терапии във връзка с
произшествието.
От свидетелските показания на С.Ж., съсед на ищеца, се установява, че в продължение на
около два месеца ищецът е ходил с патерици и св.Желев му помагал, виждали се по
два-три пъти в седмицата. В първите дни след болницата му е било трудно, а
впоследствие е започнал да излиза. Посочва, че в продължение на дълъг период от
време не можел да се възстанови, дори след като махнал шините, кракът му дълго
време не е бил в добър вид. Сочи, че към днешна дата не е напълно възстановен.
Ищецът му казвал, че е ходил на рехабилитация в болницата в К.. Към настоящия
момент не се качва на мотопеда си, поради преживения стрес, като споделял, че
повече няма да го кара. Не смята, че се е променил, по-скоро е стресиран. Няма
информация дали ищецът е посещавал психолог или психиатър.
По делото е разпитан и свидетелят Е.Г., водач на лекия автомобил БМВ, участвал в ПТП. Св. Г.
твърди, че е шофирал колата на свой приятел и още не бил свикнал с нея, тъй
като е с десен волан. Спрял на знака „Стоп“, огледал се и след като видял, че
няма движение, навлязъл в кръстовището и тогава видял на 30-40м мотор, след
което спрял. Твърди, че в момента на удара автомобилът е бил в покой, подала се
е само муцуната около метър и половина-два, но поради липсата на видимост вляво
- от дърветата и гаражите, а вдясно – от заведението, не успял да види от
по-голямо разстояние идващия мотопед. Сочи, че ищецът В. се е движил правилно,
в своята лента в средата, той също нямал видимост, движил се е в рамките на
разрешената скорост с 40-50 км/ч, с каска и оборудван.
В обясненията, които дава в откритото съдебно
заседание, ищецът В.В., твърди, че е извил
наляво, за да избегне удара и закачил номера на колата, която била спряна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите.
Същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
С оглед на изложените от ищеца обстоятелства,
съдът счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432 от КЗ във връзка
с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
По силата на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят – в случая „З.” АД покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди
на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на
моторни превозни средства, и за които отговарят, съобразно българското
законодателство.
Съдът приема за безспорно установено, че процесното
ПТП е настъпило на 14.06.2019г. около 8:45 часа в гр. К., на кръстовището на
улиците „К.“ и „К.“/ „Т.“ между лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № СТ 9068 ВТ,
управляван от Е.А.Г. и мотопед „Симеон 50“ с рег.№ СТ 2410 Р, управляван от В.Ц.В..
Автомобилът, движейки се по ул. “К.“ от изток на запад и достигайки процесното
кръстовище е спрял спазвайки знак Б2 „Стоп“ пред стоп линията и впоследствие е предприел
маневра завой на ляво. Навлизайки в процесното кръстовище отнема предимството
на мотопед „Симеон 50“ с рег.№ СТ 2410 Р, управляван от В.Ц.В., движещ се в
посока от юг на север по улица „К.“, която е с предимство спрямо процесния лек
автомобил „БМВ 525“, с което предизвиква удар между двете превозни средства.
Видно от данните по делото-приложеното АН дело №1383/19г. по описа на РС К., в
случая образуваното против извършителя Г. АН дело №1383/19г. е прекратено на
осн.чл.343, ал.2, т.2 от НК , тъй като това е било поискано от пострадалия
ищец. Поради това и в случая няма постановена присъда, която да е задължителна
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като тези обстоятелства
следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на
чл. 47 от ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост,
че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство. От представените по делото доказателства и заключението
на комплексната съдебномедицинска и
съдебно-автотехническа експертиза може да се направи извод, че при нарушението на Е.А.Г.
при навлизане в кръстовището след спиране пред стоп линията на пътен знак Б2 –
„Стоп“, водачът не е направил всичко необходимо, за да се убеди, че превозните
средства, движещи се по пътя с предимство, ще преминат безопасно.
Поради горното,
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил след проведено пълно и
главно доказване на фактите осъществява признаците /обективни и субективен/ на деликта
по чл.45 от ЗЗД, а именно налице
са всички кумулативни предпоставки: деяние, противоправност, вина, причинна
връзка и вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск
за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размера на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди
от следните травматични увреждания, а именно: Множествена травма. Контузия на
главата. Счупване на дясната малкопищялна кост. Разкъсно-контузна рана на
дясната подбедрица.
В случая следва да бъде отчетен преживения от ищеца стрес, който е довел до негативни изживявания за ищеца. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП
представлява значителен стресогенен фактор.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, възстановяването му, както
и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 15 000 лв., в
който размер искът следва да се уважи, а
за разликата до пълния претендиран размер от 35 000 лева, частичен от 80 000
лева, следва да се отхвърли като недоказан.
От ответната страна е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, по което съдът дължи произнасяне. На
база на събраните в хода на производството доказателства, съдът приема, че
пострадалият не е допринесъл за вредоносния резултат, предвид факта, че се е
возил с предпазна каска, в рамките на разрешената скорост за движение за този
участък и по път с предимство. Установи се, че проведеното лечение е адекватно, направен е препоръчания
от медицинските специалисти курс от 20 процедури за рехабилитация. В хода на
производството не се установи наличие на техническа изправност на мотопеда,
което да е в причинна връзка с вредоносния резултат-настъпилото ПТП, при което
ищецът е пострадал.
Съдът, в тази връзка, приема, че не се
ангажираха доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.
При сега действащия КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице.
Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вреди, причинени от застрахования, е
производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429,
ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Или отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на
самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова, при така
представените доказателства – известие за доставяне /л.89 и л.90/ от
делинквента - застрахован, в случая отговорността на застрахователя е
възникнала, считано от претендираната от ищеца дата на уведомяването му
процесното застрахователно събитие - 21.06.2019г.
Съдът приема, обаче, че
лихва за забава не се дължи от ответника от посочената по-горе дата, тъй като
съгласно чл.380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение
на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Нещо повече, в
депозираното уведомление изх.№4665/04.12.2019г. /л.27 от делото/ застрахователят
е изискал от ищеца допълнителни доказателства, свързани с обстоятелствата,
касаещи ПТП и относими към определяне на обезщетението. Въпреки че е надлежно
получено от ищеца, същият не е посочил допълнителни съображения към искането
си, нито е представил документите, които са били поискани от застрахователното
дружество.
Съдът счита, че въведеното
от законодателя изискване, преди да се предяви претенцията за застрахователно
обезщетение по съдебен ред, да се
предяви пред застрахователя, не представлява формално депозиране на писмено
искане пред застрахователя, а следва да бъде обоснована претенция за
застрахователно обезщетение, в която подробно и мотивирано се излагат
обстоятелствата от значение за определяне на размера на застрахователното обезщетение. Заедно с
претенцията следва да се представят всички намиращи се у лицето документи,
относими към реализираното застрахователно събитие, за да може застрахователят
да определи справедливо обезщетение за претърпените вреди. Смисълът на
посочените разпоредби от КЗ е споровете, свързани с определяне и изплащане на
застрахователни обезщетения да се разрешават още в производството пред
застрахователя, без да се налага съдебното предявяване на тези претенции, което
е свързано, от една страна, със заплащане на допълнителни такси и разноски от
пострадалите лица, ищци в тези производства и със сравнително по-бавно
получаване на съответното обезщетение /предвид възможността за инстанционен
контрол на постановените решения от първоинстанционния съд/, от друга страна.
Поради изложеното, съдът
счита, че законната лихва се дължи от датата на предявяване на настоящия иск
06.12.2019г. и следва да се присъди, считано от тази дата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от В.Ц.В. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, се явява основателен и доказан за сумата от 15 000 лева ведно със законната лихва от датата на
предявяване на настоящия иск - 06.12.2019г.
и следва да се присъди, считано от тази дата до окончателното изплащане, като за сумата над 15000 лева до претендираните 35 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора,
на страните следва да се присъдят направени разноските по делото, съобразно
уважената част на иска /за ищеца/ и съобразно отхвърлената част на иска /за
ответника/. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., като съдът намира за справедливо да се
присъди сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно данните по
делото за направените разноски от страните, а именно от страна на ищеца сумата
от 1785 лв., а от ответника 1110лв., съдът счита, че следва да присъди на ищеца
разноски в размер на 765лв., съобразно уважената част на иска, а на ответника 632лв.,
съобразно отхвърлената част на иска.
Също така следва да се
присъди и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
предвид цената на уважения иск, съгл.чл.7, ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1176лв,
като в сумата е включен и ДДС.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. ***, представлявано от изпълнителните директори
Ж.К. и Б. И., да заплати на В.Ц.В., ЕГН **********,*** сумата 15 000
лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 14.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди в размер над присъдения размер от 15 000лв. до претендирания от 35 000 /тридесет и пет хиляди/
лева, предявен
като частичен иск от 80 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ,,З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** да заплати на В.Ц.В., ЕГН **********,***
сумата 765лв. /седемстотин шестдесет и пет лв./, представляваща разноски по делото,
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА ,,З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. *** да заплати на адв.П.К., САК, процесуален представител на В.Ц.В.,
сумата 1176лв. /хиляда сто седемдесет и шест лв./, представляваща адвокатско
възнаграждение, предвид цената на уважения иск, като в сумата е включен и ДДС.
ОСЪЖДА В.Ц.В., ЕГН **********,*** да заплати на ,,З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. *** сумата 632 лв./шестотин тридесет и два лв./, представляваща разноски
за производството, съобразно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: