Р Е Ш Е Н И Е
№ 22/22.01.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 587 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/.
Делото е образувано по жалба от С.И.А. ***.С*** № 5, против заповед № ЗСП/Д- М/4833 от 09.10.2019 г. на директора на ДСП Монтана, потвърдена с решение № 12-РД06-0064/07.11.2019 г. на директора на РДСП Монтана, с правно основание чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2019/2020 г.
В жалбата се развиват съображения, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като отказът не отговаря на разпоредбите на закона, неправилно е определен базовият доход за отопление. Посочва се от жалбоподателката, че не е получавала доходи от притежаваната от нея земеделска земя 11.509 дка в последните шест месеца. Няма друг източник на доходи, поради което счита че за нея не са налице пречките визирани в чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Иска от съда да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед, като бъде върната преписката за произнасяне по същество и отпускане на исканата помощ.
Ответникът по делото, директор на ДСП Монтана, в писмено становище оспорва жалбата, като твърди, че жалбата е неоснователна и моли да не се уважава.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление - декларация вх. № ЗСП/ Д-М/ 4833/24.09.2019 г. С.И.А. е поискала отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/ 2020 година. Декларирала е относимите обстоятелства, между които и че не е извършила прехвърляне на недвижим имот срещу заплащане през последните 5 години, както и че притежава земеделска земя 11.500 дка/ л.13-17 от делото/.
В производството по оспорване на тази заповед и потвърдителното решение на директора на РДСП Монтана, не се оспорва този факт, че лицето притежава 11.509 дка земеделска земя, която е арендована от ЗП Е*** Г*** Е*** – изплатена рента за 2018/2019 г./касов ордер на л.27 от делото/, а за периода 01.03.2019 г. – 01.09.2019 г. не е получила такава/ л.17 от делото/.
По повод подаденото заявление - декларация е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад по чл. 27 от ППЗСП от социален работник, с мотивирано предложение да се откаже отпускането на помощта, тъй като не е констатирана необходимост от ползването на социални услуги и молителката не отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП/л.19-20 от делото/. В преписката е отразено, че жалбоподателката е отдала 11.500 дка земя под аренда и макар в отчетния период да не е получила доход от същата, тя притежава недвижима собственост, която е потенциален източник на доходи. Със заповед № ЗСП/Д-М/ 4833/09.10.2019 г., директорът на ДСП Монтана е отказал отпускането на исканата целева помощ, по посочените по-горе съображения, а именно, че притежаваната земеделска земя може да бъде източник на допълнителни доходи. В заповедта за отказ като правни основания са посочени: Не отговаря на условията по чл.2 от Наредба РД07-5/2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП.
Заповедта е получена на 22.10.2019 г., видно от отбелязването върху същата, на 01.11.2019 г. С.А. е подала жалба до директора на РДСП Монтана, да я отмени/л.11-12от делото/ и да отпусне исканата целева помощ. Жалбата е регистрирана с вх. № 12 – 94С- 00 - 0981/01.11.2019 г. С решение № 12 – РД06 – 0064/07.11.2019 г., директорът на РДСП Монтана е потвърдил заповедта на директора на ДСП Монтана, като е посочил, че за лицето не са налице условията за отпускане на целевата помощ за отопление, тъй като жалбоподателката притежава земеделска земя, която може да бъде източник на допълнителни доходи.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. Същата е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
Помощите за отопление са една от целевите социални помощи съгласно чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП, които се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословно състояние, възраст и други констатирани обстоятелства /чл.12, ал.2, т.1-7 от ЗСП/. Министерският съвет на основание чл.12, ал.3 от ЗСП определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определянето им. Условията и редът за отпускане на тази помощ са уредени с Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Тези помощи, както и останалите по чл.12, ал.1 от закона се отпускат въз основа на заявление - декларация, подадена от нуждаещия се или упълномощено от него лице съгласно чл.13, ал.1 от ЗСП, като с ал.1 на чл.4 от Наредбата е въведено изискването тя да се подаде в дирекцията „Социално подпомагане“ по постоянен адрес на лицето. Директорът на тази дирекция или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ да се отпусне исканата помощ след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета /арг. чл.13, ал.2 от ЗСП/, която съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата се извършва в 20 - дневен срок от подаването на молбата от социален работник, който изготвя социален доклад по чл.27 от ППЗСП; с него се прави мотивирано предложение за отпускане или отказ на целевата помощ. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за отпускане или отказ на помощта; изричното и задължително изискване на разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗСП е отказът да се мотивира. Заповедта се връчва на адресата й, като може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на РДСП по реда на АПК /арг. чл.13, ал.5 от ЗСП, респ. чл.4, ал 5 от Наредбата/. Този по-горестоящ административен орган в случая, потвърждавайки заповедта, фактически е отхвърлил жалбата срещу нея, при което положение и на основание чл.98, ал.2, изр.2 от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт, т. е. заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана.
Отказът да бъде отпусната исканата целева помощ за отопление на С.И.А. засяга по неблагоприятен начин правото й да поиска и да получи такава помощ, което определя правния й интерес след изчерпване на административния ред да я оспорва пред съда и да защити претендираното от нея право.
Издаването и от компетентен орган и в съответствие с предвидените му от закона правомощия, определя заповедта като действителна и издадена при спазване на предвидената писмена форма и със съдържание, което отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, респ. чл.13, ал.3 от ЗСП за мотивиране. Поради това по отношение на нея не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
Директорът или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед, с която отпуска или отказва отпускането на исканата целева помощ. Нему принадлежи не само материалната, но и териториална компетентност. Жалбоподателката А. има постоянен адрес в населено място, което е в териториалния обхват на дейност на тази дирекция, подала е молбата - декларация пред тази дирекция, поради което директорът й е бил компетентен да се произнесе по нея. Спазването на това изискване определя действителността да издадената заповед и нейната правна годност да породи предвидените в закона правни последици.
Административното производство по издаването й, както се посочи вече, е започнало по повод подаденото заявление - декларация от С.И.А., която е изпълнила изискването за представяне на писмени декларации за относимите към прилагането на закона обстоятелства, а административният орган е направил служебни справки за тяхната проверка и за установяване на други обстоятелства; извършена е и предвидената в чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. социална анкета, като социалният работник е изготвил социален доклад. Заповедта е издадена въз основа на социалния доклад, като издателят й е възприел предложението за отказ, ведно със съображенията на длъжностното лице, изготвило този доклад. Същият е мотивиран с оглед на обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на земеделска земя, която може да бъде източник на допълнителни доходи.
Право на такава помощ съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението - декларация е по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП; основа на определянето на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, определен с акт на министерския съвет /чл.2, ал.3 от Наредбата/, а индивидуалният диференциран минимален доход за отопление се определя по начина, посочен в ал.4. Съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, предвид притежаваните от жалбоподателката недвижими имоти – земеделски земи, за които е сключила договори за аренда и които може да са източник на средства, съдът намира, че административният орган законосъобразно е приложил материалния закон.
За да възникне правото на социално подпомагане, едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото лице да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Това изискване е императивно и неговото наличие представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление.
И настоящият състав намира, че жалбоподателката не отговаря на условието на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В чл.2, ал.1 от цитираната наредба е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл.11 от ППЗСП. В т.4 от ал.1 на чл.10 от ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта, да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1 /те касаят обитаваното от тях собствено жилище/, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил като правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи от недвижимата собственост. Не е предвидил минимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, както това е уредено в чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП, и не е разпрострял приложното поле на изключението по ал.12 от същия чл.10 върху т.4 от неговата ал.1, поради което може да се направи извод, че не е имал воля да определя какъв доход трябва да бъде получен от движимото или недвижимото имущество, което притежава кандидатът за социална помощ, а наличието на това имущество само по себе си обуславя обективната възможност за получаването на доходи от него, независимо в какъв размер е или по какъв начин се получават тези доходи.
По делото безспорно се установява и не се сппори, че жалбоподателката притежава земеделски имоти с обща площ от 11.509 дка, които е отдала под аренда, т. е. същите могат да бъдат източник на допълнителни /извън получаваната от нея пенсия/ доходи, което е видно и от получената през 2018/2019 г. аренда. Тези земеделски имоти, за които е сключен аренден договор, не представляват „вещи за обичайно потребление“ по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ППЗСП. Такива биха били, ако доходите, реализирани от тях, се използваха за задоволяване на ежедневните потребности на търсещото помощ лице. В случая от съществено значение е, че тези имоти обективно могат да носят доходи на жалбоподателката.
Извън посоченото, след като не е нормативно предвиден размер на дохода, който може се получава от имуществото по чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, то е напълно ирелевантен размера на насрещната престация на евентуалния й контрагент. Изискванията на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. В ал.3 на чл.2 от Закона за социално подпомагане е уредено правото на социални помощи за тези от българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателната предпоставка по чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Наличието на дори само едно от изброените в чл. 10 от ППЗСП правоизключващи основания, каквото се установява в конкретния случай, е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална помощ.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че административният орган е постановил един законосъобразен административен акт, в съответствие с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
В производството не са заявени претенции за разноски.
При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.И.А. ***.С*** № 5, против заповед № ЗСП/Д- М/4833 от 09.10.2019 г. на директора на ДСП Монтана, потвърдена с решение № 12-РД06-0064/07.11.2019 г. на директора на РДСП Монтана, с която на А. е отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/ 2020 г.
Решението е окончателно.
Административен съдия: