Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 8481 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжниците Д.Н.П. и П.Н.П. срещу действията на ЧСИ
Р.А.по насочване на изпълнението по изп.д. №
220208480400295 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 в КЧСИ с район на действие
СГС към вземането на длъжника Д.Н.П. към „ХХ Д.БГ“ ЕООД за получаване на
трудово възнаграждение, както и към вземането на длъжника П.Н.П. към „Х.А.“
ЕООД за получаване на трудово възнаграждение. С жалбата се обжалва и отказа на съдебния изпълнител
да спре принудителното
изпълнение, който е постановен по изп.д. № 220208480400295 по описа на ЧСИ Р.А.,
с рег. № 848 в КЧСИ с район на действие СГС. Прави се
искане за намаляване на размера на възложените за
заплащане от длъжниците разноски по изпълнението.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата
е неоснователна и недопустима.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
По подадената жалба в частта, с която се обжалват действитя на съдебния изпълнител по насочване на
изпълнението към несеквестируемо имущество:
От представените от съдебния
изпълнител материали по изп.д. № 220208480400295 по
описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 в КЧСИ с район на действие СГС, се установява,
че жалбоподателите имат качеството на длъжници в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя парични вземания.
В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК
изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване
от длъжника.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК
длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо. При тълкуване на посочената
разпоредба и при съобразяване на задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д.
№ 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че отделното обжалване на
действието на съдебния изпълнител по налагане на запор върху вземания на
длъжника по изпълнението, не е сред тези, посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което то е недопустимо. В настоящата хипотеза обаче с оглед на посоченото в
подадената жалба, следва да се приеме, че не се обжалва самото действие на
съдебния изпълнител по налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците, а се обжалва насочването на принудителното
изпълнение по изп.д. № 220208480400295 по описа на
ЧСИ Р.А., с рег. № 848 в КЧСИ с район на действие СГС срещу
имуществени права на длъжниците, а именно вземанията
за трудови възнаграждения, които длъжниците Д.Н.П. и П.Н.П.
имат към третите задължени лица съответно към „ХХ Д.БГ“ ЕООД и към „Х.А.“ ЕООД,
което насочване се осъществява с налагането на запор върху вземанията. Както
беше посочено насочването на изпълнението върху определено имущество може да
бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи за неговата несеквестируемост, каквито са изложени в подадената от Д.Н.П.
и П.Н.П. жалба, поради което съдът следва да я приеме за допустима в тази й
част и да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса секвестируемо ли
е имуществото на длъжниците, към което е насочено изпълнението,
представляващо вземания за трудово възнаграждение.
С разпоредбите на чл. 444 и чл.
446 ГПК са въведени изключения от възможността принудителното изпълнение да
бъде насочено срещу определени имуществени права на длъжника, които са обявени
за несеквестируеми. При тълкуване на разпоредбата на
чл. 446, ал. 1 ГПК и при съобразяване на задължителните указания, дадени с т. 3
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът
намира, че в закона е регламентиран несеквестируем минимум
от трудовото възнаграждение на едно лице, към което вземане не може да се
насочи принудителното изпълнение. Той е определен в абсолютна стойност и е
равен на размера на минималната работна заплата за страната, която за 2020 г.,
през която са наложени запорите върху вземанията на длъжниците
по настоящото изпълнително производство и съответно е насочено изпълнението към
вземанията им за трудово възнаграждение, е в размер на 610 лв. съгласно ПМС № 350/
19.12.2019 г.
Несеквестируемостта на трудовото възнаграждение на
длъжника, която е уредена с цитираната законова разпоредба, има за цел да бъде
гарантирано, че принудителното изпълнение срещу това лице ще бъде така
проведено, че да не се застрашава възможността то и неговото семейство да
преживяват нормално, като бъдат лишени от месечни доходи в размер, който се
счита за такъв, с който могат да се осигурят минимално необходимите за живот
неща. При анализ на това дали месечното трудово възнаграждение е по-ниско или
по-високо от посочения праг, до който към него не би могло да се насочи
принудителното изпълнение, съдът следва да вземе предвид размерът на това
възнаграждение на длъжника, който е изчислен след като от нетното
възнаграждение се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски, в каквато насока е изричната норма на чл. 446, ал. 2 ГПК,
т.е. базата, от която се извършва сравнеие между
получавания доход и минималната работна заплата, е брутният размер на трудовото
възнаграждение.
В случая от направената в хода на
изпълнителното производство справки е видно, че размерът на брутното трудовото
възнаграждение, което длъжникът П.Н.П. получава от „Х.А.“ ЕООД възлиза на 773,
22 лв. Това е и изрично посочено от самия работодател в уведомление, което той
е изпратил до съдебния изпълнител от 30.07.2020 г. / л. 236 от изпълнителното
дело/. Размерът на месечното брутното трудово възнаграждение, което длъжникът Д.Н.П.
получава въз основа на трудов договор, сключен с „ХХ Д.БГ“ ЕООД е в размер на
900 лв. Тези размери на месечното брутно възнаграждение на двамата длъжници са по-високи от размера на минималната работна
заплата за страната за 2020г., която както беше посочено възлиза на 610 лв.,
поради което и тези вземания на длъжниците към
техните работодатели са частични секвестируеми.
Съгласно правилото на чл. 446,
ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както
и пенсията са частично секвестируеми, поради което и
наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата
част от тези вземания. Ето защо и налагането на запори върху вземанията на длъжниците Д.Н.П. и П.Н.П. за възнаграждение за труд не са
несъвместими с несеквестируемостта, уредена в чл.
446, ал. 1 ГПК. В тази насока са задължителните за съда указания, дадени в т. 1
и т. 3 от Тълкувателно решение № 2 ОТ 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Ето защо и наложените
запори на тези вземания не трябва да се отменят, като те ще обхващат само секвестируемата част от трудовите възнаграждения,
определена по правилото на чл. 446, ал. 1 ГПК. Това прави подадената от длъжниците Д.Н.П. и П.Н.П. жалба в тази си част
неоснователна.
По жалбата в частта, с която се обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение:
При съобразяване на направеното
от жалбоподателите искане и на заявените от тях уточнения с молба от 12.10.2020
г. на това какви конкретни действия обжалват, трябва да се приеме, че предмет
на подадената жалба е и отказа на частния съдебен изпълнител да спре
принудителното изпълнение.
В чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е
предвидено, че длъжникът по изпълнението може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре принудителното изпълнение.
От материалите по изп.д. № 220208480400295 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848
в КЧСИ с район на действие СГС обаче е видно, че такъв отказ изобщо не е
постановен в хода на изпълнителното дело. По него от длъжниците
в нито един момент не е направено искане за спиране на принудителното
изпълнение, по което съдебният изпълнител да се е произнесъл с изричен акт, с
който да откаже да направи това. От длъжниците не е
представен и акт на съда, с който да е постановено спиране на изпълнението и
който съдебният изпълнител да е отказал да изпълни. Това означава, че в случая
липсва постановен акт, който длъжниците твърдят, че обжалват
в настоящото производство, което прави подадената жалба в тази й част
недопустима и тя следва да бъде оставена без разглеждане.
По жалбата в частта, с която се обжалват разноските по
изпълнението като прекомерни:
При съобразяване на направеното
от жалбоподателите уточнение с молба от 12.10.2020 г. на това какви конкретни
действия обжалват с подадената жалба, трябва да се приеме, че с нея се оспорват
разноските, които са възложени в тяхна тежест в хода на принудителното
изпълнение като се твърди, че са прекомерни. Съдът счита, че това искане е такова
за намаляване на размера на възложените за заплащане от длъжниците
разноски по изпълнението, по което компетентен да се произнесе е съдебният
изпълнител, чийто акт по това искане вече ще подлежи на обжалване пред съда.
Ето защо и жалбата в тази си част трябва да се върне на съдебния изпълнител,
който следва да се произнесе по направеното с нея искане за изменение на
определените за заплащане от длъжниците разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжниците Д.Н.П. и П.Н.П., в частта, с
която се обжалват действията на ЧСИ Р.А.по насочване на изпълнението по изп.д. № 220208480400295 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848
в КЧСИ с район на действие СГС към вземането на длъжника Д.Н.П. към „ХХ Д.БГ“
ЕООД за получаване на трудово възнаграждение, както и към вземането на длъжника
П.Н.П. към „Х.А.“ ЕООД за получаване на трудово възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба, подадена от длъжниците Д.Н.П. и П.Н.П., в частта, с която се обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, който е постановен по
изп.д. № 220208480400295 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.
№ 848 в КЧСИ с район на действие СГС.
ИЗПРАЩА
жалбата,
подадена от длъжниците
Д.Н.П. и П.Н.П. на ЧСИ Р.А.за
произнасяне по направеното в нея искане за изменение на възложените за
заплащане от длъжниците разноски по изпълнението, обективирано в т. 2 от молба-уточнение от 12.10.2020 г. към
подадената жалба.
Решението в частта, с която подадената жалба е оставена без разглеждане като недопустима, подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.