Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
Велико Търново , 16.07.2019 г.
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,
в публично заседание на 11.07.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Д. Бабекова , като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 1063 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство за прекратяване на брака с
развод по реда на чл. 49 от СК.
Ищцата З.С.Н. заявява, че е сключила брак с ответника на 11.06.1994 г., от
който има родени пет деца- четири пълнолетни и едно непълнолетно. Сочи, че от
осем години живеят при условията на фактическа раздяла. Навежда различия в
характерите, довели до раздялата и настъпило пълно отчуждение между съпрузите. Счита,
че бракът съществува само формално , поради което моли съда да го прекрати с
развод, без да се произнася по въпроса за вината. Желае възстановяване на предбрачното си
фамилно име. Не претендира лична издръжка след развода. Претендира предоставяне
на родителските права върху непълнолетното дете, на което ответникът да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на по 140 лева, включително издръжка за минал
период- една година преди завеждане на иска, със законните последици при
забава. В съдебно заседание се явява
лично и с пълномощника си адв. С. от
ВТАК. Поддържа иска.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК
ответникът Е.М.Н. не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е взел
становище по иска. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по
делото Удостоверение, страните са сключили граждански брак на 11.06.1994 г. в
гр.Велико Търново , за което е съставен
акт за граждански брак № 161 /11.06.1994 г.
Не се спори, че по време на
брака са родени пет деца, четири от които са пълнолетни. Последното дете- Т.Е. Н. , роден на *** г., е непълнолетен,
видно от приетото удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за
раждане № 88/30.12.2001 г. на Община
Мадан. Същият учи в Професионална
гимназия по моден дизайн -Велико Търново , което се установява от удостоверение изх.№ 127/26.11.2018 г. По
делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният свидетел А. заяви, че
познава семейството от дълги години, още от времето, когато са живели при него
в с.Дряновец и са имали две деца, съответно двугодишно и едногодишно.
Впоследствие заминали да работят в Мадан, където са се родили и останалите три
деца. Преди девет години случайно видял З. *** и тя му съобщила, че мъжът ѝ
я е изоставил и заживял с друга жена. Свидетелят и помогнал да се установи
заедно с децата. През тези години бащата
нито един път не се е поинтересувал от децата, не е давал пари за издръжката
им, не присъствал дори на баловете им.
Жената сама отгледала децата си. Споделила с него, че когато преди години се
засекли на погребение, съпругът ѝ въобще не разговарял с нея и с децата.
По негово мнение, бракът между страните е лишен от смисъл и няма как да бъде
заздравен.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По
същество е основателен.
От събраните по делото доказателства
се установи, че страните са съпрузи. Не
се спори, че четири от общо петте родени по време на брака деца са пълнолетни,
а петото дете- Т., е все още
непълнолетен. Показанията на св.А. подкрепят категорично изложените
твърдения от ищцата в исковата молба
относно фактическата раздяла на страните, продължила повече от осем години.
Ответникът живее в друго населено място, според свидетеля, с друга жена. Ищцата
сама е отгледала децата, а през времето на раздялата на съпрузите бащата не се
е интересувал от семейството си. Не е поддържал контакти дори с децата, не е
давал средства за тяхната издръжка. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
като логични, непротиворечиви и безпристрастни. От друга страна, показателно е
отношението на ответника към семейството,
изразено в липса на комуникация между тях години наред. Ответникът демонстрира
незаинтересоваността си към съществуването на брака и чрез липсата на
отговор на исковата молба и неявяването си без уважителни причини в съдебното
заседание по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод ,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Според ППВС №10/1971 г. на ВС
дълбоко е разстройството, при което между съпрузите липсва взаимност, доверие и
уважение, другарски отношения, бракът съществува само формално. Непоправимо е
разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните
съпружески отношения. Продължителната фактическа раздяла може да е причина, или
проявление на дълбокото разстройство на брака. В конкретния случай фактическата
раздяла на съпрузите продължава повече от осем години, без да има данни някой от тях да е
търсил каквито и да е контакти с другия съпруг, с цел запазване на брака и
възстановяване на нормалните съпружески отношения. Безспорно се установи, че бракът между
страните е само формален, изпразнен от естественото си съдържание и неотговарящ
на социалните си функции. Изложеното
мотивира съда да приеме, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите, без
съдът да се произнася по въпроса за
вината, както е заявила ищцата в исковата си молба. По отношение обективно
съединените с иска за развод небрачни искове: ищцата претендира да ѝ
бъдат предоставени родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете
Т., при определен режим на лични
отношения с другия родител. Доколкото
детето ще навърши пълнолетие на 29.12.2019 година, искането е основателно и
следва да бъде уважено с оглед безспорните доказателства относно родителския
капацитет на майката , отгледала децата сама, в противовес с този на бащата,
изцяло дезинтересиран от тях. След като родителските права се възлагат на
майката, като законен представител, местоживеенето
на детето до навършването му на пълнолетие се определя по нейното
местоживеене. По отношение родителския контакт на бащата с непълнолетния
му син, същият следва да бъде ограничен,
не само поради факта, че момчето ще навърши пълнолетие след няколко месеца,
когато ще може сам да преценява кога и дали да се вижда с баща си, а и също
така с оглед реалната възможност за осъществяването му, при доказан емоционален
дефицит в отношенията между баща и син.
На бащата следва да се определи режим на лични отношения - всяка първа
събота от месеца, от 10 часа до 18
часа. Според разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК ответникът е задължен да
заплаща издръжка за непълнолетния си син. Ищцата претендира издръжка в размер
на по 140 лева месечно, която е в минимално установеният размер, предвиден в чл. 142,ал.2
от СК - 1/4 от МРЗ установена за страната. Иска
се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като се осъди ответника
да заплаща издръжка на непълнолетния си син, със съгласието на неговата майка и
законен представител в размер на по 140 лева, считано от завеждане на иска -
5.04.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, от просрочието до окончателното изплащане. Иска с правно основание чл.149 от СК досежно
присъждане на издръжка за детето Т.за минал период-една година преди завеждане
на иска, в същия размер-по 140 лева месечно, е основателен и следва да се уважи. От показанията на св.А. съдът счита за доказано, че единствено
майката е полагала грижи и е обезпечавала финансово непълнолетното дете. От
друга страна ответникът не опроверга по никакъв начин направените твърдения в
тази насока, нито представи доказателства за противното, тоест, че е плащал
дължимата издръжка за сина си за период една година преди завеждане на иска. С оглед
горното иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като се осъди
ответникът да заплати издръжка в размер на 1680 лева / по 140 лева на месец/ за
период една година преди завеждане на иска , считано от 5.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, от завеждане на иска до окончателното
изплащане. На основание чл.242,ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
След прекратяване на брака жената
следва да възстанови предбрачното си фамилно име- А. Заявява
се, че няма семейно жилище, поради което съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ върху присъдената месечна
издръжка в размер на 201,60 лева и ДТ върху издръжката за минал период- 67,20
лева, или общо 268,80 лева, в полза на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно
с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Допълнителната ДТ по допускане на развода,
която съдът определя на 25 лева , която би следвало да заплати ответникът, е
платена от ищцата, която е внесла 50 лева , вместо първоначално дължимата сума
от 25 лева. Тъй като ищцата не е правила искане за присъждане на разноски,
съдът не се произнася по дължимостта им
от ответника.
Водим от
горното и на основание чл. 49 ,ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт
за граждански брак № 161/11.06.1994 г. на ОбНС
Велико Търново между Е.М.Н. с ЕГН ********** с адрес *** и З.С.Н. с ЕГН ********** ***
, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса
за вината.
ПРЕДОСТАВЯ за упражняване
родителските права върху непълнолетното
дете Т.Е. Н. с ЕГН ********** на З.С.Н.
с ЕГН ********** в качеството ѝ на майка и законен представител на детето и
определя местоживеенето му по нейното местоживеене.
Е.М.Н. с ЕГН ********** с адрес *** , като баща, ще
осъществява родителския си контакт с непълнолетното
дете Т.Е. Н. с ЕГН **********
всяка първа събота от месеца, от 10 часа до 18 часа.
ОСЪЖДА Е.М.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, като баща, да заплаща
ежемесечна издръжка на Т.Е. Н. с ЕГН **********, лично като непълнолетен и със
съгласието на З.С.Н. с ЕГН **********, в качеството ѝ на майка и законен представител в размер на по
140/ сто и четиридесет/ лева, считано от завеждане на иска- 5.04.2019 г., до
настъпване на законоустановени причини за изменяванетто или прекратяването ѝ,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, от просрочието до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е.М.Н. с
ЕГН ********** с адрес ***, като баща,
да заплати издръжка на Т.Е. Н. с ЕГН **********,
лично като непълнолетен и със съгласието на
З.С.Н. с ЕГН **********, в качеството ѝ на майка и законен представител за период една
година преди завеждане на иска , считано от 5.04.2019 г. , в размер на 1680 /
хиляда шестстотин и осемдесет/ лева - по 140 / сто и четиридесет/ лева месечно ,
ведно със законната лихва върху главницата, от завеждане на иска
до окончателното изплащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
ЖЕНАТА след прекратяване на брака ще носи предбрачното
си фамилно име- А. ОСЪЖДА
Е.М.Н. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС ДТ върху присъдената
издръжка в размер на 268,80 /двеста
шестдесет и осем лева и 80 ст./ , ведно
с 5 /пет/ лева такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд
Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………