Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
09.08.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1207 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.Д.Г., депозирана против наказателно постановление
№ 19-1085-000739 от 26.03.2019г., издадено от Началник Група сектор „ПП“ към
ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 178Е ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на
чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
постановено в нарушение на ЗАНН и се моли за неговата отмяна. Оспорва се,
приетата за осъществена в обжалваното наказателно постановление, фактическа
обстановка. Твърди се недоказаност на нарушението. Ангажират се твърдения,
касаещи нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН от страна на административнонаказващия
орган. На последно място се развиват доводи, че не е доказано, че мястото
където е установен автомобила, представлява парк или градина.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез упълномощения от нея процесуален
представител поддържа депозираната жалба, по изложените в същата фактически и
правни доводи.
Административнонаказващият
орган редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-000739
от 05.03.2019г. (бланков № 238184), за това че, на 16.02.2019г., около 15,30
часа, в град Русе, ул. „Доростол“ № 83, управлявайки МПС Фиат Пунто, с рег. № Р
39 34 ВВ, собственост на К. Я., е паркирала автомобила на тревна площ в
междублоково пространство, които факти са субсумирани от актосъставителя като
нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
АУАН е
бил подписан от санкционираното лице с възражение, че не е управлявала и
паркирала лекия автомобил.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление
№ 19-1085-000739 от 26.03.2019г., с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателката, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178Е ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната й. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Налице
е обаче допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 52, ал. 4 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган, изразяващо се в неизпълнение
на задълженията му, да се произнесе във връзка с възраженията на наказаното
лице, което при съставянето на АУАН е оспорило авторството на деянието и да
събере допълнителни доказателства във връзка с така направените възражения.
Отделно от това, от събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на
същите, по отделно и тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде
изведен единственият възможен извод, че жалбоподателката е осъществила състава
на нарушението, за което е ангажирана нейната отговорност.
По делото не са налице преки
доказателства, които да установяват и доказват факта, че именно тя е паркирала
моторното превозно средство на посоченото в АУАН и НП място.
Разпитано в процесуалното
качество на свидетел, лицето подало сигнала, в депозираните пред съда
показания, изрично изнася, че е възприел само и единствено паркирания
автомобил, но не е възприел кой е бил водач на същия.
Единственото косвено доказателство,
в подкрепа на извода на административнонаказващия орган, че именно жалбоподателката
е управлявала автомобила се съдържа в показанията на актосъставителя, пред
когото същата по телефона не е оспорила, че тя управлява автомобила. Съгласно
разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН обаче,
обвинението не може да се основава само на самопризнанието на лицето привлечено
към наказателна отговорност, още повече, че при упражняване на правата си в
хода на административнонаказателното производство това лице е оспорило факта,
че именно то е паркирало автомобила.
На последно място, но не и по
значение, лицето е санкционирано за нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП, която
норма забранява преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън
обозначените за това места, а видно от представената от Община Русе
скица със съществуващото благоустрояване, на мястото, където е бил установен
автомобила не е налице имот, с начин на трайно ползване „парк или градина“.
За да бъде ангажирана
отговорността на едно лице, за извършено от него административно нарушение,
трябва безспорно да бъдат установени и доказани авторството на деянието и всички
факти, включени в състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя, а в настоящия случай, това не е сторено от
административнонаказващия орган, който именно носи тежестта да докаже
административното обвинение.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-1085-000739 от 26.03.2019г., издадено от Началник Група към
ОДМВР - Русе, Сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Д.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 178Е ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: