Решение по дело №850/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 78
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20197080700850
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

       РЕШЕНИЕ

№78

 

гр. Враца, 24.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.02.2020г. /единадесети февруари две хиляди и двадесета/ година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                              ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

                    

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия Раденкова КАН дело № 850 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на  чл. 208 и сл. от АПК.

                   Образувано е по касационна жалба на Н.Л., роден в Република Гърция, чрез процесуалният му представител адв. А.С. *** против Решение № 338 от 17.10.2019 г., постановено по АНД № 493 по описа за 2019 г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0967-000469/21.04.2019г., издадено от полицейски инспектор към ОД на МВР - Враца, група ОДЧ – Враца. С последното на Н.Л., роден в Република Гърция, за извършени нарушения по чл. 20, ал. 2 и  чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено съответно административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 20,00 лева.

                   Твърди се, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че при връчване на АУАН на лицето е нарушено правото му на защита, с оглед обстоятелството, че не владее български език, а решението не съдържа мотиви относно извършеното нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Иска се отмяната му.

                   Ответникът – Група ОДЧ – Враца при ОД на МВР - Враца, редовно и своевременно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата.

                   Представителят на ОП-Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

                   Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

                   Предмет на делото е Решение № 338 от 17.10.2019 г., постановено по АНД № 493 по описа за 2019 г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0967-000469/21.04.2019г., издадено от полицейски инспектор към ОД на МВР - Враца, група ОДЧ – Враца. С последното на Н.Л., роден в Република Гърция, за извършени нарушения по чл. 20, ал. 2 и  чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено съответно административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 20,00 лева.

                   За да потвърди НП Районен съд Враца е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП на такова основание. Изложил е мотиви във връзка с възраженията на жалбоподателя относно обстоятелството, че е чужд гражданин, невладеещ български език, като е приел същите за неоснователни. Счел е за правилна дадената  правна квалификация.

                   Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано описаното в НП нарушение и извършването му от санкционираното лице, като наказанието е определено в законово регламентирания фиксиран размер. В съдебния акт са изложени мотиви и за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на районният съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Настоящият касационен състав споделя извода на Районен съд Враца за формална и материална законосъобразност на наказателното постановление. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен акт. Противно на твърдяното в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил възраженията и доводите на наказаното лице, като е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и на основание  чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

При разглеждане на делото съдът е събрал допустими и относими писмени и гласни доказателства, които е анализирал в цялост и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи за процесуална законосъобразност на АУАН и НП. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка, която съответства и на описаната в АУАН и НП, както и изведените от районния съд правни изводи.

При разглеждане на делото съдът не е допуснал твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното решение, респективно до отмяна на наказателното постановление.

Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че процесното наказателно постановление и съставения АУАН, поставил началото на административнонаказателното производство, са издадени от компетентни органи. Напълно се подкрепят и изложените в оспореното съдебно решение подробни мотиви, че в административнонаказателното производство липсва задължение за осигуряване на превод на лице, чужд гражданин. Отделно от това, нито в АУАН, нито в НП касаторът е заявил на своя или на друг език, че не разбира написаното, че не владее български език или че желае да му бъде назначен преводач. Видно от съдържанието на АУАН, същия е подписан от касатора, като на мястото отредено за възражения в него, лицето не е направило такива. Както е посочил и Районен съд Враца, в настоящата хипотеза, от разпита на полицейските служители се установява, че са разговаряли с нарушителя на български език, като на последния му е станало ясно за какво се говори, обяснили са му правото на възражение и на обжалване.  Изложил е доводи защо в случая не може да се приеме нито че лицето не владее български език, нито че не е разбрал същността на извършеното от него нарушение.

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и  чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач.  В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление нарушение, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложеното наказание, развитието на процедурата в цялост следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че касаторът, макар и гръцки гражданин е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е  накърнил правото на защита на нарушителя. Вярно е, че накърняване правото на защита на нарушителя е принципен въпрос и води до опорочаване на НП, но както вече се установи, в конкретния случай това право не е накърнено. Нарушенията, които е извършил водача са съвсем ясни – несъобразената с пътния релеф скорост, с която е управлявал касатора, е причина последният да загуби контрол над МПС, да навлезе в лентата за насрещно движение и да реализира ПТП с материални щети, с ППС, което е регистрирано в Република България, без да е преминало на задължителния годишен технически преглед, съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

От събраните гласни доказателства, безспорно се установява, че обвиненото лице е владеело български език. Видно е, че нарушителят е организирал защитата си, като е оспорил НП по съдебен ред и е ангажирал адвокат.

Решението на първоинстанционния съд е мотивирано в достатъчна степен, съобразено със събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност или недопустимост, решението на РС-Враца, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание  чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд–Враца

 

РЕШИ:

 

                   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 338 от 17.10.2019 г., постановено по АНД № 493 по описа за 2019 г. на Районен съд Враца.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

                                   2.