Решение по дело №454/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Х. Е. Х., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ***, чрез процесуалния му представител адвокат Н. А., срещу Решение № 15 от 06.01.2025 г. на Районен съд - Пловдив, Х н.с. постановено по АНД № 3689 по описа на същия съд за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 182/01.02.2024 г., издадено от Заместник-кмет “Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Х., на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърденията, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление, алтернативно след отмяна съдебния акт делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът по касационната жалба – Заместник-кмет “Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив, не взема конкретно становище по касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Х. Е. Х. срещу НП № 182/01.02.2024 г., издадено от Заместник-кмет “Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на касатора, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 004989/18.12.2023 г., съставен от Ч. В. Д., на длъжност старши полицай към Сектор “Общинска полиция“ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 15.11.2023 г. в 15:30 часа, в [населено място], [улица], е установено, че Х., като водач на л.а. марка “Тойота Авенсис“, рег. № [рег. номер], не съобразява поведението си с пътните знаци, като паркира в зона, указана с допълнителна табела с надпис “Не важи за МПС-та с пропуск“, регламентираща реда за паркиране в [жк] и с изобразен на нея пътен знак В-28, въвеждащ забрана за паркиране без необходимия за целта пропуск.

В АУАН е посочено още, че същият е съставен въз основа на Фиш № **********, срещу който е подадено Възражение № 23 СГ – 397/24.11.2023 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителят на АУАН Ч. Д.. В дадените показания свидетелят поддържа констатациите, изложени в акта.

8. За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на вмененото му административно нарушение. АУАН и НП са издадени от административни органи, притежаващи необходимата материална компетентност, за което по делото са представени съответните упълномощителни заповед и при спазване на процесуалните правила.

За правилна е приета както правната квалификация на извършеното деяние, така и приложената спрямо констатираното нарушение административно-наказателна норма.

IV. За правото:

9. Съобразно нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Според чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

10. В рамките на тази материална и административнонаказателна правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, допълнена със становище вх. № 103519 от 10.10.2024 г. по описа на Пловдивския районен съд (ПРС), които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

11. По отношение на поддържаните касационни доводи, e необходимо да се добави още следното:

От представената по делото Заповед № 23ОА – 3278/18.12.2023 г. по несъмнен начин се установява, че Кметът на Община Пловдив е делегирал правомощията си по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП за издаване на наказателни постановление на Заместник-кмет “Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив (каквато възможност цитираната разпоредба допуска), който именно е и издателят на спорното НП.

По делото е налична и Заповед № 22ОА – 2001/30.08.2022 г. на Кмета на Община Пловдив, с която изрично се упълномощават държавните служители в изчерпателно изброените в т. II от заповедта структурните звена на ОД на МВР Пловдив, да съставят АУАН за констатирани от тях административни нарушения по ЗДвП. В случая, процесният АУАН е съставен от Ч. В. Д., на длъжност старши полицай към Сектор “Общинска полиция“ – Пловдив, именно съобразно т. II, подточка 2 от последно цитираната заповед (№ 22ОА – 2001/30.08.2022 г.) на Кмета на общината.

Следователно както материалната, така и териториалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, се установяват по несъмнен начин.

Доколкото в случая процесното административно наказание е наложено за извършено административно нарушение по ЗДвП, то възраженията свързани с Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив, са неотносими към предмета на настоящия административноправен спор и правилно не са обсъждани от районния съд. Цитираното Решение № 468 от 18.02.2020 г., постановено по КАНД № 3586 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив, чийто мотиви са възпроизведени в касационната жалба, няма как да бъде съобразено при постановяване на настоящия съдебен акт, тъй като макар предмет на съдебен контрол да е било наказателно постановление, с което нарушителят е санкциониран с глоба в размер на 20 лв. за неправилно паркиране на територията на Община Пловдив, то изпълнителното дейния е квалифицирано като нарушение на чл. 4а от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на [населено място] (НРСППППСТГП), (сега Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив - Загл. изм. - Р. № 350, пр. № 19 от 22.12.2020 г.), съответно административното наказание (глоба в размер на 20 лв.) е наложено на основание чл. 43, ал. 4 от наредбата, която освен това към настоящия момент е прогласена за нищожна с Решение № 2273 от 6.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2022 г., VII о.

По сходни съображения, неотносими са и останалите две съдебни решение, на които се позовава касатора.

12. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушениeто е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против жалбоподателя, което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа ясно и недвусмислено описание на нарушението (възпроизведено в т. 6 от настоящото решение), датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, т.е. налице са както фактическите, така и правните основания, послужили като основание за неговото издаване.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, – Административен съд - Пловдив XXII касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 06.01.2025 г. на Районен съд - Пловдив, Х н. с., постановено по а. н. дело № 3689 по описа на същия съд за 2024 година.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.