РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222000500009 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК,
образувано по жалбата на „Юробанк България“ АД с ЕИК *, против
Решение №209/26.07.2021г. по гр.д.№1008/2020г. по описа на Окръжен съд-
Бургас в частта, с която е отхвърлена заявената претенция за сумата
616,80лв., явяваща се разлика между поисканите 1156,24лв. представляващи
сторени от банката разноски по събирането на процесния кредит за периода
10.05.2017г.-20.04.2020г. и присъдените и от първата инстанция такива в
размер на 539,44лв.
В тази част съдебното решение се сочи за неправилно и се иска
отмяната му, както и постановяването на ново, с което бъде уважена от
въззивния съд претенцията за пълната заявена с исковата молба сума за
сторени нотариални разноски по кредита.
Страната поддържа, че за да осъществи процедурата по обявяването на
предсрочната изискуемост на вземането си по кредита и за да осъществи
връчването на дължимите в тази връзка нотариални покани до противната
страна, е извършила съответните и необходими нотариални разноски.
1
Позовава се и на приложението на чл.309а от ТЗ, а също поддържа, че след
като е установено основанието за претендирането на горните суми, с оглед
чл.162 от ГПК, съдът следва да определи размера им, който в случая явства
от извлечението от счетоводните книги, потвърден и от съдебно-
счетоводната експертиза по делото. Процесните разходи, освен че са
осчетоводени от Банката, са включени също в справката и по чл.366 от ГПК.
Страната счита така събраните доказателства за достатъчни да докажат
претенцията и в пълен размер.Не ангажира нови доказателства.
В отговора, подаден от въззиваем С. П. М., ЕГН **********,
въззивната жалба се сочи за неоснователна. Решението се приема за правилно
и се иска неговото потвърждаване в обжалваната част. Сочи, че в договора за
кредит не е предвидено задължение на длъжника за заплащането на
направените от кредитора разноски във връзка с упражняването на правата
му, произтичащи от същото правоотношение. Счита в случая за неприложима
общата норма на чл.309а от ТЗ, а се позовава на специалната разпоредба на
чл.27, ал.2 от Закона за кредити за недвижими имоти на потребители,
относима към спорното правоотношение, съгласно която кредиторът не може
да иска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Сочи, че аналогична норма се съдържа и в Закона за
потребителския кредит. От тези разпоредби и факта, че длъжникът следва да е
защитен и предварително информиран за размера и основанието на дълга си,
а Банката- да е обезпечена в рисковата си дейност по парично кредитиране
извлича, че компенсацията за настъпването на неблагоприятни последици от
неизпълнение на кредитните договори следва да залегне в размера на
уговорените от страните възнаградителна и наказателна лихви. Счита, че
заплащането на допълнителни разходи би утежнило положението на
потребителя, което действащото право не допуска. Поддържа и мотивите на
първоинстанционния съд, че записването в счетоводните книги, не е
достатъчно за доказване на претенцията. Вземането трябвало да е установено
при условията на пълно и главно доказване, което в случая не е сторено.
Дири се адвокатско възнаграждение за особен представител и не се ангажират
доказателства.
Въззиваемият е подал и насрещна въззивна жалба, с която атакува
горепосоченото съдебно решение в осъдителните му части. В тези части то
се сочи за неправилно, по следните съображения:
Съдът неправилно е уважил исковете на Банката спрямо М., при
2
положение, че е приел за нищожни сключените към основния кредитен
договор четири споразумения, преуреждащи съществени условия по кредита
и съставените към тях нови погасителни планове и след като е обявил за
нищожни като неиндивидуално уговорени разпоредбите на чл.3, ал.5, чл.12,
чл.21 и чл. 23 от кредитния договор. Твърди неправилност на изводите за
размера на дълга, почиващи на погасителен план, съставен от вещото лице по
делото. Страните са определили погасителните вноски по кредита чрез
подписването на погасителен план, който обаче липсва. Представеният по
делото погасителен план не е бил приложен към исковата молба, освен това
не е подписан от ответника и затова е оспорен.
Намира, че по делото липсват доказателства, които да установят
размера на задължението му, поради което счита предявените искове за
неоснователни.
Поддържа, че т.к. няма данни към момента на спирането на плащанията
да е имало действащ погасителен план, не е бил наясно с размера на
задължението си, поради което липсвали предпоставките кредитът да бъде
обявен за предсрочно изискуем. Оспорва и да е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на този кредит, т.к. нот.покана на нотариус М.Б. не
му била надлежно връчена- адресът не е бил посетен от нотариус, а от
призовкар и затова посочените в удостоверяването пречки за връчване
остават недоказани. Цитира в подкрепа на възраженията си съдебна практика.
Намира, че след като Банката не е поискала присъждане само на
вземанията си за вноските с вече настъпил падеж и поради липсата на
действащ погасителен план, искът и по делото следва да бъде изцяло
отхвърлен. Моли за отмяна на решението в осъдителните му части.
Особеният представител на страната дири адвокатско възнаграждение. Не
ангажира нови доказателства.
С писмения отговор на въззивника, насрещната жалба се оспорва
като изцяло неоснователна. Поддържа се, че събраните по делото
доказателства са достатъчни, за да установят по основание и размер заявените
по делото претенции срещу длъжника по кредитния договор. Оспорва се като
неотносима към казуса цитираната в насрещната жалба съдебна практика.
Уговорките на страните по договора за основните условия по кредита се сочат
за достатъчни, за да обосноват претенциите по делото. Поддържа се, че
укриването на длъжника от кредитора, не му създава допълнителни права.
Позовава се и на приложението на чл.162 от ГПК, което е изтъкнал и в
обстоятелствената част на въззивната си жалба. Намира за неоснователно
възражението за ненадлежно връчване на нотариалната покана, обявяваща
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, т.к. в случая не са
налице твърдените от длъжника процесуални недостатъци. Намира нормата
на чл.47 от ГПК за спазена. Моли за потвърждаване на съдебното решение в
обжалваната част.Не ангажира нови доказателства.
Извършената от Апелативен съд-Бургас служебна проверка на двете
жалби с Определение №45/27.01.2022г., ги сочи за редовни и допустими, а
3
служебната проверка на съда по чл.269 от ГПК определя обжалваното
решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от страните възражения и
доводи за неправилност на съдебното решение, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба сочи на претенции с правно основание чл.430 от
Търговския закон (ТЗ), вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
„Юробанк България“ АД- С. претендира за осъждане на ответника С.М.
да му заплати сумата 45706.79 швейцарски франка, представляваща част от
общата главница, цялата в размер на 72685.45 швейцарски франка, дължима
за периода от 11.05.2015 година до 20.04.2020 година, по сключен между тях
договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 29068 от 07.11.2007
година, както и сумата 1156.24 лева, представляваща сторените нотариални
разноски по кредита за периода от 10.05.2017 година до 20.04.2020 година,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на
депозирането на исковата молба, до окончателното плащане на частично
заявеното вземане. Ищецът дири съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Вземането се обосновава на това, че ответникът е спрял обслужването
на дълга си по кредитен договор за покупка на недвижим имот, по който на
кредитополучателя-ответник е предоставен кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността на 80000 лева по курса на банката
„купува“ към лева, в деня на усвояване на кредита, за срок от 324 месеца,
считано от датата на усвояване на сумата - 22.11.2007 година. От този кредит
44315 лева били за покупка на недвижим имот и 35685 лева за други
разплащания, при изрично уговорени условия, включващи също наказателна
лихва при просрочие, възможност при неизпълнение от кредитополучателя на
което и да е задължение по договора, банката да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем, а при неизпълнение на задължението за
плащане на три последователни месечни погасителни вноски(изцяло или
частично), целият остатък по кредита да се превърне в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Твърди се, че страните сключили четири допълнителни споразумения,
променящи условията на договарянето в полза на кредитополучателя,
подробно описани. Междувременно вземанията по договора за кредит № HL
29068/07.11.2007 година и споразуменията към него, били прехвърлени за
събиране от ищеца на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД с договор за цесия от
06.12.2007 година, а на 23.12.2016 година „Бългериън ритейл сървисиз“ АД
прехвърлило обратно цедираните му преди това от Банката вземания по
процесния договор и допълнителните споразумения към него.
Цесията и обратната цесия били съобщени на кредитополучателя с
4
нотариална покана, връчена му на 04.05.2018 година по реда на чл.47 от ГПК,
чрез нотариус М. Б., с peг. № 110 на Нотариалната камара, а с друга
нотариална покана на нотариус Б., връчена на ответника на същата дата по
реда на чл.47 от ГПК, М. бил уведомен, че поради формираните просрочия и
неизпълнение на условията по договора за кредит, банката обявила вземането
си за изцяло и предсрочно изискуемо. С втората покана банката поканила
кредитополучателя в седемдневен срок от получаването и да погаси изцяло
задълженията си и го уведомила, че в противен случай ще предприеме
действия съобразно правата си по договора. Ответникът не осъществил
плащания. Налице били 96 непогасени вноски за главница, считано от
10.05.2012 година и 102 непогасени вноски за лихва, считано от 10.11.2011
година. Към настоящия момент общото задължение по кредита възлизало
на 138468.67 швейцарски франка и 1156.24 лева.
Поради изтичането на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна
давност, била погасена дължима главница по договора за периода от
10.05.2012 година до 11.05.2015 година, в размер на 3846.30 швейцарски
франка, която сума не се включвала в претенцията по делото. На основание
чл.111, б.„в" от ЗЗД, погасени по давност били и дължимите по договора
лихви, такси и имуществени застраховки, както следва: 32804,49 швейцарски
франка възнаградителна лихва в периода от 10.11.2011 година до 10.05.2017
година; 2948.36 швейцарски франка наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 10.06.2012
година до 10.05.2017 година; 2324,17 швейцарски франка просрочени такси
за периода от 12.11.2011 година до 22.11.2017 година и 362.32 швейцарски
франка имуществени застраховки за периода от 31.01.2012 година до
20.11.2017 година. Тези суми също не се претендирали в настоящото
производство.
Отговорът на ответника, представен своевременно от особен
представител, оспорва изцяло предявените искове.
Твърди се сключване на договора за кредит и допълнителните
споразумения към него при явно неизгодни условия и на база неравноправни,
т.е. нищожни клаузи. Тези от кредитния договор: чл.3, ал.1 и ал.5, чл.12, чл.21
и чл.23, са неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, чл.146, чл.143
от ЗЗП във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което и нищожни- те не били и
индивидуално уговорени. Била неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и
т.12 от ЗЗП и нищожна, съгласно чл.146 от ЗЗП и уговорката, определяща
цената по възмездния договор за банков кредит, давайки право на банката -
кредитор да променя едностранно размера на лихвата при промяна на БЛП,
при липса на ясна методика и условия за това. Оспорват се като нищожни
клаузите за увеличаването на размера на дълга с просрочени лихви, при което
полученият размер на главницата се олихвявал, съдържащи се в сключените
допълнителни споразумения. Те налагали по-тежки условия на
кредитополучателя. Намира нищожни и уговорките за анатоцизъм в
сключените допълнителни споразумения, съгласно които се предвижда
5
капитализиране на лихва, като се позовава на чл.10, ал.3 от ЗЗД, касателно
длъжник- физическо лице. Счита, че при преценката за размера на дължимата
и непогасена главница, не следвало да се вземат предвид капитализираните
лихви, т.е. дългът е бил погасяван неправилно и преведените за това суми
следвало да се съобразят с първоначалните уговорки между страните.
Обосновава подробно твърдението си, че уреденият в допълнителните
споразумения „облекчен ред“ за погасяване на задълженията всъщност
неколкократно увеличавал размера на задължението и представлявал
неравноправност по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП. Споразуменията
били нищожни и поради сключването им въз основа на неравноправни клаузи
в потребителския договор.
Позовава се също на липсата на погасителни планове към договора за
кредит и допълнителните споразумения, макар в документите те да са сочени
за неразделна част от тях. От това извежда предположението за неправилно
установен размер на главницата и на дължимите анюитетни вноски. Поради
нищожността на клаузите за определяне на размера на главницата, нищожни
били и клаузите от анексите, обусловени от тях.
Счита, че уведомленията за извършената цесия и обявената предсрочна
изискуемост не били надлежно връчени на длъжника. На уведомлението за
предсрочна изискуемост на кредита липсвала дата на изпращане, съответно
получаване. Предвид осъдителния характер на предявените искове, следвало
да се приеме, че нарочното волеизявление за отнемането на преимуществото
на срока, отправено от кредитора, било достигнало да знанието на длъжника
едва чрез връчване на препис от исковата молба на ответника чрез особения
му представител.
Въвежда възражение, че към датата на депозиране на исковата молба
били погасени по давност всички неплатени вноски за главница по договора
за кредит от датата на сключването му до 24.04.2015 година, а не както се
твърдяло в исковата молба - 11.05.2015 година.
Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на сумата
1156.24 лева, представляваща разноски за нотариални такси. Част от тях били
заплатени от ищеца с оглед евентуално уведомяване за извършена цесия.
Длъжникът не е страна по договора за цесия, а уведомяването му е
задължение на цедента, поради което М. намира, че не следва да плаща
чуждия дълг. За неоснователни се считат и претенциите за такси за
подновяване на договорната ипотека, тъй като длъжникът не бил поемал
задължение за плащането им, нито бил уведомен за извършването им.
Молил е за отхвърляне на ищцовите претенции като неоснователни и
недоказани, а при условие на евентуалност да бъдат уважени в намален
размер.
С решението си по делото първата инстанция е възприела за установен
дълг за главница по договора за кредит в размер на 59 194,85 швейцарски
франка по курс „купува“ на франка към лева 1,706, определен в договора за
кредит към момента на усвояването на заема, при съобразен начален момент
6
на погасителна давност- от 24.04.2015г., с оглед което е намерил частично
заявената претенция за главница за доказана, ведно със законна лихва за
забава от датата на завеждането на исковата молба, до окончателното
изплащане. Претенцията за разноски, сторени като нотариални такси е
уважена частично, за 539,44лв., поради непредставяне на доказателства за
реално извършване на такива разходи в по-висок от този размер. Присъдени
са и съдебно-деловодни разноски.
Тези крайни правни изводи се споделят изцяло от настоящата
инстанция, по следните съображения:
Фактическата обстановка по делото е безспорно установена от
първата инстанция за следното: Сключен е кредитен договор между
страните на дата 07.11.2007 година, с който Банката предоставя на
кредитополучателя-ответник кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 80000 лева по курса на
банката „купува“ за швейцарския франк към лева, в деня на усвояване на
кредита. Срокът на договора е 324 месеца, считано от датата на усвояване на
сумата, от които 44315 лева за покупка на недвижим имот и 35685 лева за
други разплащания, при изрично уговорени условия. Плащането е уговорено
на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, както и погасяването да се извършва във валутата, в която кредитът
е разрешен и усвоен, като в случай на неосигуряване на дължимата сума в
швейцарски франкове на съответния падеж и при наличие на средства по
сметки в лева или евро, Банката може да извърши служебно превалутране на
тези средства в швейцарски франкове по курса си „продава“.
Дължима е годишна лихва (възнаградителна) в размер на сбора на
базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове (тогава в размер на 4,5%), плюс договорна надбавка от 1.65 пункта
(общо 6,15%). Уговорена е наказателна лихва за просрочие на дължимите
погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, равна на сбора
от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В
договора е предвидена и такса за управление в размер на 0.5 % върху размера
на непогасената главница, а при предсрочното му погасяване- такса в размер
на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, освен това е налице
договорка при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение по договора, банката да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем, а при неизпълнение на задължението за плащане на три
последователни месечни погасителни вноски (изцяло или частично), целият
остатък по кредита до се превърне в предсрочно и изцяло изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да
е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В този случай
банката имала право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред.
Уговорени са също условия за „кеш бонус“ и застраховка.
Кредитът е отпуснат за закупуването на недвижим имот, представляващ
7
апартамент №6, разположен на първи етаж от сграда, във вход „Б“, със
застроена площ 56.22 кв. м.и складово помещение № 6, ведно с ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място -
УПИ VI-523, в квартал 34А, по плана на с.Р., община Н. с площ от 1583 кв. м.
Имотът е ипотекиран в полза на кредитодателя- банка.
По силата на чл.4 и чл.11 от договора, кредитополучателят се е
задължил да отговаря за заплащане на разноски и такси, свързани с
обслужване на кредита. Съгласно чл. 13 от същия, банката си е запазила
правото по време на действие на същия да променя тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, като тези
изменения са задължителни за страните от деня на приемането им.
В договора са разписани и „Специални условия“, съгласно които
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева
или евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна,
съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на банката. С
клаузата на чл.23, ал.1 от договора, кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от
кредитната институция курс купува и/или продава на швейцарски франк към
български лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може
да има за последица, включително в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същата разпоредба
кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и
чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Процесният кредит е усвоен на 22.11.2007 година. Към датата на
усвояването приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката
към лева е 1.1706, поради което съобразно този курс, размерът на
предоставения и усвоен кредит е 68342 швейцарски франка.
На 26.05.2009г. е сключено допълнително споразумение, установяващо
общ размер на задълженията на кредитополучателя от 69349.08 швейцарски
франка, включващо просрочена и редовна главница, както и просрочени и
редовни лихви. Страните се уговарят за тяхното приобщаване към редовната
главница, както и за плащане на кредита в продължение на 12 месеца по
различен от първоначално уговорения начин, наречен „облекчен ред“,
стартиращ се след еднократното заплащане на сума в размер на 510
швейцарски франка. От 26.05.2009 година, била променена и обслужващата
сметка по дълга.
Следващо допълнително споразумение от 29.06.2010 година
предоговаря съществуващите задължения на кредитополучателя към
8
кредитора, като оторизира последния да прибави служебно чрез натрупване
изтеклите непогасени плащания към редовната усвоена и непогасена част от
главницата. Отново бил договорен дванадесетмесечен период на „облекчено
погасяване“ на дълга, през който върху него се начислявала фиксирана
годишна лихва в размер на 2.60 % при месечна вноска в размер на 161
швейцарски франка. Съгласно чл.5 от това споразумение, след изтичането на
12м. период върху дълга се натрупвала начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва, за което кредитополучателят давал
своето изрично и неотменимо съгласие. След изтичането на периода на
облекчено погасяване и след натрупването на лихвата по чл.5 от
допълнителното споразумение, се начислявала годишна лихва в размер, равен
на сбора от действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски
франкове плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.07 пункта. В
случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят
не заплатял изцяло или частично две последователни дължими месечни
вноски, губел правото да ползва уговореното облекчение.
С третото допълнително споразумение от 10.02.2011 година, страните
се договарят от така посочената дата да прекратят действието на горното
облекчение, върху дълга да се натрупва начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписването на същото,
кредитополучателят давал своето изрично и неотменимо съгласие. Върху
общия размер на дълга се начислявала годишна лихва, равна на договорената
между страните за периода след изтичането на този за облекчено погасяване
на дълга.
Следващото допълнително споразумение- от 18.02.2011 година-
констатира общ размер на дълга и приема всички формирани просрочия да
бъдат служебно натрупани от кредитора към редовната усвоена и непогасена
част от главницата. Договорен е шестмесечен период на облекчено
погасяване на дълга, през който се начислявала фиксирана годишна лихва в
размер на 0.43 %, при плащане на равни месечни вноски в размер на 27
швейцарски франка. Съгласно чл.5 от допълнителното споразумение, след
изтичането на този период върху дълга се натрупвала начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с
подписването на допълнителното споразумение кредитополучателят давал
своето изрично и неотменимо съгласие. Дължимата годишна лихва след
изтичане на гратисния период била уговорена в размер на сбора от
действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.26 пункта Плащането на
падеж на всяка от вноските било задължително условие за начисляването на
намалената фиксирана лихва върху дълга. Като условие за влизане в сила на
споразумението било договорено внасянето на застраховка в размер на 124
швейцарски франка за ипотекирания имот, обезпечаващ изпълнението на
договора за кредит.
С договор за цесия от 06.12.2007г., банката прехвърлила за събиране на
9
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземанията си по процесния договор, ведно
със споразуменията към него. На 23.12.2016 година „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД прехвърлило на ищеца обратно цедираните му преди това
вземания по процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
29068/07.11.2007 година и допълнителните споразумения към него.
С нотариална покана с per. №1099, том 1, акт 82, връчена на М. на
04.05.2018 година по реда на чл.47 от ГПК, чрез нотариус М. Б., с per. № 110
на Нотариалната камара, той бил уведомен за двете цесии на дълга по
договора за кредит.
С нотариална покана (per. № 1098 том 1, акт 81) на горепосочения
нотариус, връчена на М. по същия ред на 04.05.2018 година, адресатът бил
уведомен, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение
на условията по договора за кредит, банката обявява същия за изцяло и
предсрочно изискуем. С поканата банката поканила длъжника към
доброволно плащане на цялото и вземане в седемдневен срок от получаването
и го уведомила, че в противен случай ще упражни правата си по договора.
Спор по фактите има само за това дали данните по делото сочат
банката да е направила нотариални разноски по процесния кредитен
договор в по-висок от дотук присъдения и размер.
Въззивният съд приема за неоснователно възражението, че по делото са
представени достатъчно доказателства за извършване на нотариални разноски
от банката по събирането на дължимата и от кредитополучателя сума в по-
голям от присъдения в първа инстанция размер.
Сумата от общо 616,80лв., претенцията за която е отхвърлена от
окръжния съд, представлява част от общо заявената такава за нотариални
такси в размер на 1156,24лв., направени в периода от 10.05.2017г. до
20.04.2020г., в подкрепа на което искане е представено от ищеца по делото
извлечение от счетоводните му книги (л.20-21 и л.40- дело БОС). Там са
описани като извършени от банката три нотариални разхода, като уваженият
от тях такъв- за 539,44 лв., освен че е осчетоводен на 23.10.2017г., е с вписано
основание „нот. такса за подновяване на ипотека и ДТ за вписване на това
подновяване“. В подкрепа на твърдението за извършването на разхода са
представени на л.18б и 19 от делото на БОС две преводни нареждания от дата
24.10.2017г., в едното от които основанията за разходите са за нотариална
такса за подновяване на ипотека за имота на С.М. в размер на 481,81лв., а
другото- за сумата 57,63лв. е за ДТ за вписване подновяването на ипотеката
за имота на М., което сумарно дава като резултат вземането за 539,44лв. Т.е.
освен вписването в счетоводните книги, тези разноски са установени и с
първичните счетоводни документи, представляващи основание за
осчетоводяването им им. Други доказателства за извършени нотариални
разноски по делото не са ангажирани, като за плащанията на 10.05.2017г. в
размер 326,40 лв. за префактуриране на нотариални разходи по посочена
фактура-неприложена и за 290,40лв., платени на 23.05.2019г. за изготвено
префактуриране по фактура, която също не е приложена- или за общо
10
616,80лв., не са ангажирани. Не са отразени в извлечението на банката също
така конкретните нотариални действия, т.е. основанията за които са били
направени описаните разходи. Като се има предвид, че в чл.14 от процесния
договор за кредит на кредитополучателя е вменено задължението да поема
всички нотариални такси, но само касателно учредяване/вписване,
подновяване и заличаване на ипотеката, учредена като обезпечение на
вземането на Банката, следва да се заключи, че отразяването на
горепосочените суми в счетоводните книги на кредитодателя като нотариални
разходи, не е достатъчно, за да обоснове твърдението му, че действително
имат пряко отношение към процесния договор, а още повече, че по естеството
си са от категорията на онези, които кредитополучателят е длъжен да
възстанови на банката. С оглед това съдът приема за недоказано твърдението
на последната за извършени нотариални разходи в общ размер от 616,800лв.
(сбор от сумите 326,40лв. и 290,40 лв.), които да намират основанието си в
процесния кредитен договор.
При така установената фактическа обстановка, спорът между
страните е изцяло правен.
Поради липсата на доказателства за извършени допълнителни
нотариални разходи от банката, които да имат отношение към кредитния
договор, сключен с ответника и да са от онези, за които му е вменено
задължение да ги възстанови на кредитора си според чл.14 от Кредитния
договор, претенцията за осъждането на С.М. да заплати на ищеца още 616,80
лв., е неоснователна. Като такава, тя следва да бъде отхвърлена, в какъвто
смисъл е и произнасянето на първата инстанция.
По доводите за недължимостта на присъденото като главница
вземане, т.к. липсва валиден погасителен план, определящ размера на
задължението за връщане на кредита и заради ненадлежно връчено
уведомление за обявяването на предсрочната му изискуемост, както и
поради липсата на изрично заявен иск за присъждане само на главници с
вече настъпил падеж, правните изводи на съда са следните:
Неоснователно е възражението на Банката за ненадлежно връчване на
нотариалната покана на М., обявяваща вземането и по кредитния договор за
предсрочно изискуемо.
Нотариусът има правото да делегира съгласно чл.50 от ЗННД
правомощията си на свой служител да връчва съобщения и книжа по реда на
ГПК, като в закона не е уточнена длъжността, която трябва да заема така
оторизираното лице. Следователно посочването на връчителя в конкретното
нотариално удостоверяване като призовкар, е напълно достатъчно да изпълни
изискванията на закона за връчване от надлежно лице, още повече, че в
първата инстанция никой не е оспорвал качеството му на служител в
кантората, осъществила връчването. Този въпрос е повдигнат едва с жалбата,
а в предходното производство възражението по настъпването на
предсрочната изискуемост е било концентрирано само върху липсата на дата
на изпращане и получаване на поканата.
11
На следващо място според съда е изпълнено и изискването на чл.47, ал.1
от ГПК за залепване на уведомлението, като крайна мярка, след като
връчителят е събрал данни от съседите и обективно от отразените на входната
врата имена на живущите, че адресатът действително не живее на този адрес.
Независимо от установеното и въпреки, че законът го освобождава в тази
хипотеза от задължението да посещава трикратно адреса в рамките на един
месец, връчителят е направил тази допълнителна проверка и едва след
третото неуспешно посещение на 19.04.18г., в рамките на месец, е извършил
залепването на уведомлението на входната врата. Четиринадесетдневният
срок за получаването на указаните там документи е изтекъл на 03.05.18г.,
следователно от 04.05.18г. кредитополучателят следва да се счете за
надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Най-сетне са налице и материално-правните предпоставки за
настъпването на тази предсрочна изискуемост, чието наличие съдебната
практика и законът изискват кумулативно с надлежното известяване. Според
експертното заключение по делото, изслушано в първа инстанция, най-
старата непогасена вноска за главница е от 10.05.2012г., а тази за лихви- от
10.11.2011г. Чл.19, ал.1 от процесния кредитен договор сочи, че Банката има
правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита при непогасяване на
която и да е вноска по него, както и при неизпълнение от
кредитополучателите на което и да е уговорено задължение, а ал.2 от същия
член– че при неплащане на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем. В случая, към дата 04.05.2018г. са налице просрочия,
задоволяващи изискването и на двете уговорени от страните материални
предпоставки за възникване на правото на кредитора да обяви вземането си за
предсрочно изискуемо.
Съображението за липсата на валиден, подписан от двете страни по
делото погасителен план, от който за кредитополучателя да явства какви
точно по размер задължения има, е също изцяло неоснователно в контекста на
възражението му за ненастъпила предсрочна изискуемост, най- малко защото
М. е изпълнявал от начало задълженията си по кредита и без да е подписал
първия погасителен план (т.е. е знаел съдържанието му), до сключването на
първото допълнително споразумение, а представените от този момент нататък
погасителни планове са двустранно подписани.
Възражението, че вземането на Банката спрямо ответника не трябва да
се съобразява с изготвения от вещото лице по делото погасителен план към
експертизата, стъпващ на параметрите, видни от първоначално уговорените с
договора условия, е също неоснователно. Изготвянето на такъв погасителен
план, който да съобрази и извършеното дотук погашение на кредита е било
нужно за установяване на обективната истина и действителното задължение
на ответника, а освен това съдът има право да съобрази констатациите си по
размера на заявената претенция, стъпвайки на правилото на чл.162 от ГПК,
като при установена основателност на претенцията и при липсата на
12
достатъчно данни за размера и, се възползва от специалните знания на
нарочно назначено вещо лице, както е в конкретния случай.
Експертизата на вещото лице сочи, че към 04.05.2018г., неплатената от
ответника, но падежирала главница по договора е 67378,91 швейцарски
франка, а при приложение на погасителната давност за нея, считано от
24.04.2015г. (пет години преди завеждането на настоящото исково
производство), тя възлиза на 59 184,85 швейцарски франка, т.е. надвишава
частично заявената по делото претенция от 45706.79 швейцарски франка. Тук
е мястото да се акцентира, че това е размерът само на падежиралите до
04.05.2018г. и неплатени вноски по кредита, който е напълно достатъчен за
уважаване на претенцията за заявената главница дори без да се обяви
предсрочна изискуемост на вземането на Банката по конкретния договор.
Настъпилата предсрочна изискуемост изисква към така определеното вече
възникнало задължение на кредитополучателя да се прибави и
непадежиралата главница от още 53 921,95 швейцарски франка (вж.л.183-
дело БОС).
Предвид горното и само за пълнота на изложението, съдебният състав
отбелязва несъгласие и с възражението, че ако настъпилата предсрочна
изискуемост не бе доказана, следваше да бъде отхвърлен целият иск за
главница. Този довод не намира подкрепа нито в процесуалния закон, нито в
съдебната практика, константно възприемащи, че ако заявената претенция е
частично основателна, тя следва да бъде уважена в доказания размер и
отхвърлена за неоснователно претендираната разлика, а не изцяло.
В обобщение на изложеното дотук и поради съвпадение на крайните
правни изводи на първоинстанционния и въззивния съдилища и по тази
претенция, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение
и в тази част.
Т.к. въззивникът ответник С.М. е представляван от особен представител
адв.М.Б., назначен на разноски на ищеца на основание чл.47, ал.6 от ГПК,
съдът определя на този процесуален представител възнаграждение за
настоящото производство в размер на 934,40лв., платимо от прехвърления от
БОС по сметка на БАС депозит (целият от 1868,82лв.).
Въззивникът по насрещната жалба Ст.М. следва да бъде осъден и да
заплати по сметка на Бургаски апелативен съд дължимата за разглеждането и
държавна такса, изчислена върху размера на обжалваемия интерес, а именно
1081,96лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №209/26.07.21г. по гр.д.№1008/2020г.по
описа на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА СТ. П. М., ЕГН ********** от гр.Н., ж.к.“М.“ №* ет.*, ап.*
да заплати по сметка на Апелативен съд-Бургас държавна такса за
13
разглеждането на насрещната му въззивна жалба в размер на 1081,96лв.
ПРИСЪЖДА на адв.М. Ж. Б. от АК-Бургас, с адрес на кантората град
Б., ул.„С.“ № *, ет.* офисен, възнаграждение в размер на 934.41 (деветстотин
тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) лв. за
представителството на С.М. в производството по в.гр.д.№9/2022г. по описа на
БАС, което да бъде изплатено от внесения в Апелативен съд-Бургас депозит
по посочена от адвоката банкова сметка.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14