О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……../03.06.2019 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 7669 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано е по предявен от М.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „П.б.м.ф.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** иск за отмяна на Заповед № 103/19.04.2019 г. на
Изпълнителния директор на дружеството, с което на ищеца е наложена ограничена
имуществена отговорност в размер на месечното му трудово възнаграждение като
незаконосъобразна.
Ищецът излага, че е в зает по трудово
правоотношение при ответника по трудов договор от 02.02.2017
г., изменен с допълнително споразумениеот 20.02.2019
г., по силата на които заема длъжността „Трети механик Кораб Ферибот“ на
моторен кораб „Героите на Севастопол“. Излага, че на 19.04.2019 г. му била
връчена Заповед № 103/19.04.2019 г. на Изпълнителния директор на „П.б.м.ф.“ АД,
с която му била наложена имуществена отговорност в размер на месечното му
трудово възнаграждение, която ищецът счита за неправилна, неоснователни и
издадена в нарушение на материалния закон. Оспорва да е извършил вменените му
нарушения, в частност, че не е изпълнил задълженията си по СН-003v.2/2013
г. като на 18.03.2019 г.
по време на международен рейс е допуснал контрабандни цигари, за които на
работодателя е наложена глоба от 21150,00 ш.долара. В тази връзка сочи, че
цигарите са открити във вентилационните съоражения,
докато съгласно СН-003v.2/2013 г.
ищецът като трети механик отговарял за други зони – складове, румпелно отделение, съблекални/бани, димоход
(вътре/върху димохода) и инсенератора,
които бил проверил и в тях не били намерени контрабандни цигари. Сочи, че тези
обяснения е дал на работодателя, който ги изискал със Заповед № 88/05.04.2019
г., но не се съобразил с тях и издал процесната
заповед. По изложените съображения счита, че има правен интерес от предявените
искове.
Съдът намира, че производството е недопустимо по следните
съображения:
От така изложените твърдения и
искания, както и от представената Заповед № 103/19.04.2019 г. на Изпълнителния
директор на „П.б.м.ф.“ АД, съдът счита, че със заповедта е ангажирана
ограничената имуществена отговорност на ищеца за обезвреда
по чл.203, ал.1 от КТ.
Съгласно посочената норма работникът
или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за
вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите си задължения. Кодексът на труда съдържа специална
регламентация относно реда на осъществяване на ограничена имуществена
отговорност от страна на работодателя спрямо неговите работници или служители -
чл.210 от КТ. Този ред се отклонява от общото исково производство и го дерогира.
В случаите на ограничена имуществена
отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и
размера на отговорността на работника или служителя. Защитата на работника или
служителя срещу незаконна заповед на работодателя, с която се ангажира
ограничената му имуществена отговорност, се осъществява чрез писмено възражение
в едномесечен срок от връчването на заповедта. В този случай работодателят може
да предяви иск срещу него пред съда отново в едномесечен срок - чл. 210, ал. 3 от КТ и чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ. Ако в срока работникът или служителят не
оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата
сума от трудовото възнаграждение по правилата на ГПК.
В разглеждания случай ищецът следва да
се съобрази със специалния ред, който е установен в интерес на работещите по
трудово правоотношение за облекчаване на защитата им при търсене на ограничена
имуществена отговорност. В тази връзка подадената искова молба се явява процесуално
недопустима поради липса на правен интерес, който винаги произтича от
естеството на търсената защита. Посочената заповед не е административен акт,
който се издава от орган на държавно управление в изпълнение на предоставената
му от закона компетентност. Със заповедта за осъществяване на ограничената
имуществена отговорност по чл. 210, ал. 1 от КТ се обективира
едностранното изявление на работодателя като страна по трудовото
правоотношение. За оспорване основанието за тази отговорност съществува друг
ред, чрез който може да се постигне целеният правен резултат, поради което не е
налице интерес от така предявения иск.
С оглед на изложеното подадената искова
молба е процесуално недопустима и производството по делото следва да се прекрати
поради наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждането му. В този
смисъл са и Решение № 619 от 19.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 913/2001 г., III
г.о. и Решение № 2053 от 9.01.2007 г. на ВКС, III г.о.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7669/2019 г. на Варненски районен съд, ХХ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис
от определението да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: