Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260010
гр. Дряново, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в публично заседание на 28.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 390/ 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. § 4к, ал. 8 от ЗСПЗЗ.
В първоначалната искова молба ищцата В.Г.Н. от гр.
Севлиево твърди, че е собственик на дворно място, съставляващо парцел № 1136 в
землището на гр. Севлиево, част V, местност “Крушовски баир” с обща
квадратура 700 кв. м., заедно с построената масивна постройка за сезонно
ползване със застроена площ от 42 кв. м. Посочва се, че праводателят
на ищцата – нейния баща Г.Н. е закупил с договор от 20.11.1986г. масивна
постройка за сезонно ползване от ОбНС Севлиево, находяща се в местността “Крушевски баир”. Заявява, че до
настоящият момент владеела чрез праводателите си и
лично сградата и дворното място вече 33 години. Моли съда да признае за
установено по отношение на наследниците на И.С.Ц., че била собственик на
поземлен имот № 65927.553.161 с площ от 750,3 кв. м., кадастрален район 553 по
плана на новообразуваните имоти на гр. Севлиево, местност Крушевски баир,
заедно с построената в него постройка за сезонно ползване, да признае за
установено по отношение на тях, че към момента на изготвяне на помощния
кадастрално-регулационен план на местността “Крушевски баир” поземленият имот с
описаните постройки е бил собственост на ищцата и да допусне изменение на плана
на новообразуваните имоти на основание §4к, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ, като имотът
бъде записан на името на ищцата.
С допълнителна искова молба от 11.02.2020г. уточнява,
че искът бил предявен против община Севлиево, тъй като при наличието на всички
документи, находящи се в сградата, са извършени
действия от техни служители и били издавани незаконно и без основание
противоречиви документи и да се изясни защо изисквали от нея документи за
законност на сградата. Посочва, че нито тя, нито праводателите
ѝ знаели чие е било мястото или на кого е било предоставено чрез някой
способ. Мястото били придобили по давност, която – откогато и да тече – от
1986г., от 1997г., от 1999г. или от 2006г. до 2019г. отдавна била изтекла.
Посочва, че спорът бил за материално право, като моли съдът да установи по
отношение на наследниците на И.С.Ц. и община Севлиево, че е собственик по
давност на поземлен имот с идентификатор 65927.553.161, заедно с построената в
него масивна постройка за сезонно ползване и да допусне изменение в плана на
новообразуваните имоти, като имотът с постройката бъде записан на нейно име.
С допълнителна искова молба от 06.03.2020г. посочва,
че в петитума на исковата молба имало само една
претенция – че била собственик по давност на поземлен имот с идентификатор
65927.553.161, заедно с построената в него масивна постройка за сезонно
ползване, като нямало главни и съединени искове. И пети месец уточнявала, че
владее постройката в квадратурата, в която била закупена и мястото в посочените
граници, прибавяйки към владението на праводателите
си и своето владение от 1986г. до настоящия момент – необезпокоявано. Към
момента на дарението – 1997г. имотът бил описан в нотариалния ѝ акт –
като тяхна, после – нейна собственост – въз основа на приложените документи,
сред които скица и удостоверение от община Севлиево. Затова била посочила в
исковата молба и нотариалния акт. Моли съда да уважи предявения иск.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от
ответника Л.З.М., който твърди, че делото било за узаконяване на земя, която
ищцата нямала правно основание да притежава, тъй като тя била собственост на
наследниците на И.С.Ц.. Заявява, че предприел мерки за отделяне на свободния
парцел от застроения с прилежащата му площ, като давал възможност на ищцата да
му заплати, за да запази собствеността си на постройката. Уведомява съда, че
истинността на всички приложени документи вече били предмет на журналистическо
разследване. Представя писмени доказателства.
Във връзка с молба за правна помощ съдът е назначил
адвокат Х.Б. *** за особен представител на ответника М.. Същият е депозирал
отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, в който посочва, че не
оспорват твърдението, че ищцата е собственик на имота, описан в нотариален акт
от 1997г. и договор за продажба на държавен имот по НДИ от 20.11.1986г. Оспорва
предявените искове. Заявява, че няма връзка с представлявания ответник и поради
това поддържа искането на ищеца да се приложи административната преписка по
изменение на плана и тази на общинска служба “Земеделие”.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор
от ответниците М.Т.Б., Р.Д.М. и Т.И.М., в който не
оспорват предявените искове. Заявяват, че описаният имот бил собственост на
бащата на ищцата и нямат претенции към него.
По делото е постъпил отговор от ответницата Д.И.М., в
който се твърди, че Дряновския районен съд не е компетентен да разгледа
предявения иск, тъй като недвижимият имот се намирал в гр. Севлиево. Моли съда
да отхвърли иска, тъй като в удостоверенията за наследници липсвал сина на И.С.Ц.
– С. И. Ц. и неговата съпруга С., които били изселници
в ***. От представените документи ставало ясно, че ищцата е собственик само на
постройката, но не и на земята. Счита, че делото изобщо следвало да бъде
прекратено, тъй като дарителят Г.Н. не е могъл да дари земя, на която не е бил
собственик. Една година преди даР.ето земята вече е
била върната на собственика И.С.Ц.. Преди това е била държавна (общинска
собственост). Счита, че делото следвало да бъде прекратено, а предявените
искове да бъдат отхвърлени.
С определение от 17.03.2020г. съдът е прекратил
производството по отношение на Община Севлиево, поради недопустимост на
предявения иск. Определението на съда не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното :
Видно от представения по делото Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 20.11.1986г.
Г.Н. Г. придобил масивна постройка за сезонно ползване, собственост на Общински
народен съвет Севлиево, находяща се в гр. Севлиево,
местност „Крушевски баир“ със застроена площ от 42 кв. м. с принадлежащите
избено помещение от 12 кв. м., склад от 6 кв. м и таванско помещение от 30 кв.
м.
С нотариален акт за даР.е на
недвижим имот № 90, том V, дело № 2297/ 1997г. на Севлиевски районен съд Г.Н. Г. и
съпругата му Р.К. Н. дарили на дъщеря си ищцата В.Г.Н. дворно място,
съставляващо парцел № 1136 в землището на гр. Севлиево, част пета, местност
„Крушевски баир“ с обща квадратура 700 кв. м., при граници : север – М. Ц., юг
– път, изток – път, запад – М.М., заедно с
построената масивна постройка за сезонно ползване със застроена площ от 42 кв.
м., състояща се от две стаи, кухня и коридор, избено помещение от 12 кв. м.,
склад от 6 кв. м. и таванско помещение от 30 кв. м., като дарителите си
запазили правото на ползване и обитаване на имота, докато са живи.
От удостовеР.е за наследници
с изх. № ДД-1-А-07.2615 от 25.08.2017г. на община Севлиево се установява, че Г.Н.
Г. починал на 13.08.2017г., е оставил за наследници съпруга Р.К. Н. и ищцата В.Г.Н.
– негова дъщеря.
Видно от преписка № 3012/ 05.02.1992г. по описа на
Общинска служба по земеделие Севлиево З.Л. М. в качеството си на наследник на И.С.Ц.
подал заявление за възстановяване на собствеността върху нива с площ от 3 дка,
овощна градина с площ от 0,5 дка, лозе с площ от 2 дка и мараш
с площ от 3 дка. С решение № 338С от 11.03.1999г. на Поземлена комисия Севлиево
е възстановено правото на собственост на наследниците на И.С.Ц. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху имот - лозе от 2 дка, трета категория, находящо се в терен по §4 на гр. Севлиево, находящо се в местността „Крушевски баир“, заявено с
пореден № 3 в заявлението и установен с Емлячен
регистър. В решението е посочено, че възстановяването на правото на собственост
върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши
при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9
ППЗСПЗЗ.
Към преписката е приложен Протокол № 410/ 17.09.1999г.
за въвод във владение на имоти на Поземлена комисия
Севлиево, видно от който З.Л. М. е въведен във владение на имотите, описани в
решение № 338С от 11.03.1999г. по чл. 18ж, ал. 1, № 394 от 16.07.1999г. по чл.
27, постановени от поземлената комисия и заверените скици № № 3107.
По делото е изискана и
приложена преписка по заявление вх. № ДД-4-А-05.606 от 04.04.2019г.
на община Севлиево. Видно от Заповед № 0685 от 11.07.2019г. на зам. кмета на община
Севлиево, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр.
чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и Наредба № 7/ 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, за определяне на прилежаща площ в план на новообразуваните имоти на гр.
Севлиево, местност Крушевски баир, одобрен със Заповед № 309/ 20.06.2006г. и
заявление от заинтересувания собственик № ДД-4-А-05.606/ 04.04.2019г.
е одобрено решението на техническа служба при община Севлиево за възстановяване
правото на собственост върху част от бивш земеделски имот, попадащ в селищно
образувание Хоталич, гр. Севлиево. Решението е
отразено в скица-проект, издадена на основание чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ.
Видно от удостоверение
изх. № ДД-4-А-05.544/ 29.03.2019г. на община Севлиево по одобрения със заповед
№ 309/ 20.07.2006г. план на новообразуваните имоти на селищно образувание Хоталич, местност „Крушевски баир“, землището на гр.
Севлиево поземлен имот № 65927.553.161 с площ 750,3 кв. м. е част от имота,
описан в Решение № 338С/ 11.03.1999г. на ОС „Земеделие“ Севлиево.
Представено е извлечение от Регистъра на плана на
новообразуваните имоти (л. 263 от делото), одобрен със Заповед № 309/
20.07.2006г. на областния управител на област Габрово. Видно от регистъра към
датата на изготвянето му през 2006г. собственик на имота е З. И. Д. – ползвател
на земята.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че за територията по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ в местност „Крушевски баир“ има изработени два плана : кадастрален
план от 1985г. и план на новообразуваните имоти от 2006г. Площта на имот 1136
по плана от 1985г. е 1103 кв. м. Площта на имот 65927.553.161 по плана на
новообразуваните имоти е 750 кв.м. Площта на имота по данни от геодезическите изследвания е 814 кв. м., като в имота има
три постройки, които са отразени в Приложение 2.
От разпита на св. Т. се
установи, че родителите на ищцата имали вила в местността „Крушевски баир“.
Преди 1990г. бащата на ищцата купил вилата, която преди това била на М.. Дворът
граничел с два пътя от южната и източната страна, като е ограден с мрежа. В
него били построени вила, гараж, асмалък, щерня и пилчарник. Твърди, че от преди 1990г. само
родителите на ищцата са владели имота.
Св. С. посочи, че свекърът ѝ има вила, която е
съседна на вилата на ищцата. Преди много време вилата, която сега е собственост
на ищцата била на М., но след това я купили Р. и Г.. Вилата имала ограда, която
била там още от времето на М.. В двора имало и селскостопанска постройка и
гараж. Не била чувала други хора да имат претенции за вилата. З. И. била
съпругата на М..
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от
предявения установителен иск, тъй като ищцата претендира самостоятелни права върху имота, които права
й се оспорват от ответниците. Спорният имот съгласно издадената
скица № 424/ 04.10.2019г. за актуален регулационен статут представлява ПИ No 553.161 по ПНИ от 2006 г. на селищно образование "Хоталич", землище на гр. Севлиево, код по ЕКАТТЕ 65927
с площ от 750,3 кв. м., вид територия: в строителни граници, определени с
околовръстен полигон. Имотът е записан по разписен лист на наследниците на И.С.Ц.
на основание Решение No 156/ 10.01.1006г. на ОС
„Земеделие“ гр. Севлиево. В имота е построена сграда със застроена площ от 28,6
кв. м., бр. етажи – 1, записана на името на Г. Н. Г. и З. Ив. Д..
В хода на производството ищцата направи възражения за
незаконосъобразност на издадената заповед по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ от зам.
кмета на община Севлиево. Съгласно чл. 11, ал. 4
от ППЗСПЗЗ застроената част се определя служебно от техническата
служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, като нейното решение се одобрява
със заповед на кмета на общината. Производството по реда на чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди произнасянето на
общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на
собственост върху съответните бивши земеделски земи. То представлява сложен
фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината,
което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно
техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от
застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси,
свързани със законността на строителството и статута на сградите.
Съобразно разрешението, дадено с решение № 191 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 157/2011 г., I г. о., когато с акта по чл. 11,
ал. 4 от ЗСПЗЗ се засягат претендирани от трети лица
права, те могат да бъдат защитени по общия исков ред в гражданското
съдопроизводство. В това производство по реда на косвения съдебен контрол съдът
следва да провери законосъобразността на заповедта по чл. 11, ал. 4
от ППЗСПЗЗ и на решението на поземлената комисия, които не могат
пряко да бъдат противопоставени на лицата, неучаствали в административното
производство. В този смисъл е постановеното Тълкувателно решение № 6/ 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г.,
ОСГК, ВКС.
По реда на косвения съдебен контрол по наведените от
ищцата възражения съдът установи, че при издаване на процесната
заповед на зам. кмета на община Севлиево е допуснато нарушение на материалния
закон. В случая от техническата служба при общината, както и в оспорваната
заповед не са изложени мотиви как е определена свободната и разполагаема площ
на постройката. В нарушение на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Наредба № 7 от
2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, във вр. чл.
19, ал. 1, т. 3 от ЗУТ относно изискванията за размери на поземлените имоти са
образувани два имота, като за постройката се отрежда прилежаща площ от 152,85
кв. м., а свободната площ е в размер на 597,45 кв. м. По линията на косвения
съдебен контрол следва да се приеме, че заповедта на зам. кмета на община
Севлиево не произвежда правно действие поради наличието на законова пречка и не
може да се противопостави на ищцата.
На самостоятелно място следва да се посочи, че въпреки
дадените с доклада по делото указания за разпределяне на доказателствената
тежест в процеса ответниците не доказаха, че имотът,
реституиран на наследниците на И. Семов, е идентичен с имота, претендиран от ищцата. Не е установено на какво основание
община Севлиево е установила, че имота на ищцата е част от бившето лозе на
наследодателя на ответниците. Единствено в
представеното удостоверение на община Севлиево се посочва, че поземленият имот
№ 65927.553.161 с площ 750,3 кв. м. е част от имота на наследници на И.С.Ц. с
обща площ 2000 кв. м. в местност „Крушевски баир“, землище гр. Севлиево. Имотът
е нанесен в плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 309/
20.07.2006г. Имотът е застроен, не е отчуждаван за държавни и общински нужди.
По отношение на построената
сграда (масивна постройка за сезонно ползване) ищцата се легитимира като
собственик по силата на договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от
20.11.1986г. и договор за дарение. По отношение на поземления имот, в който
тази сграда е построена обаче, ищцата не е доказала праводателите
ѝ по нотариалния акт за дарение № 90, том V по нот. дело № 2297 от 05.12.1997 г. да са
го придобили например поради изкупуването му по реда на § 4а или § 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Не е представено удостоверение за предоставяне на имота за
ползване по реда на някои от посочените в § 63 от ПЗР
на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 122/ 1997 г.) актове, нито оценителен протокол
и доказателства за изкупуване на имота в предвидените в ЗСПЗЗ срокове. Тъй като
не е доказано праводателите на ищцата да са били
собственици на процесния поземлен имот и тъй като дарението
е деривативен способ за придобиване на право на
собственост, следователно и ищцата не е станала собственик на процесния имот на основание договора за даР.е.
Във връзка с горното ищцата претендира право на собственост
върху имота и построената в него сграда въз основа на изтекла придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗС давностното владение в посочения срок
от десет години е основание за придобиване право на собственост върху
недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това.
Безспорно в настоящото
производство от
свидетелските показания се установява, че ищцата, а преди това нейните родители, са
упражнявали явно и
необезпокоявано фактическа власт не само върху сградата, а и върху целия процесен имот в продължение на повече от 10 години
след 1990г.
От друга страна обаче ответниците
М. и М. твърдят, че имотът, за който ищцата претендира да го е придобила по
давност е част от имот, продлежащ на реституция,
съгласно цитираното от ответника М. решение на Поземлена комисия Севлиево. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на
тази разпоредба в сила. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997г., е
винаги 10-годишен, дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно
владение върху него преди тази дата, тъй като в тези случаи владението
придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е установено при
условията на чл. 70, ал. 1 от ЗС, даващ характеристиката на добросъвестното
владение. В този смисъл давността за придобиване е десетгодишна и започва да
тече от момента на възстановяване на имота, но не по-рано от 22.11.1997г.
В настоящия случай е
установено, че решението на Поземлената комисия за възстановяване на имота на
наследниците на И. Ц. е от дата 11.03.1999г. Същевременно придобиването на имот, който е
бил земеделска земя и правото на собственост върху който подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност, е изключено до
приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността
върху земеделската земя. Както нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, така и
приетото разрешение, почиват на принципното положение, че срещу онзи, който не
може да води иск, давност не тече. Следва да се има предвид обаче, че
решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи,
намиращи се в теР.по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени
преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/99 г. в сила от 30.07.1999г.), какъвто е настоящият случай,
имат конститутивно действие.
Съобразно практиката на
ВКС, създадена с редица решения, поставени в производство по чл. 290 ГПК
- решение № 595
от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1333/09 г. на ВКС, I г. о., решение № 225 от
06.07.2011 г. по гр. д. № 559/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 511 от
19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение № 262 от
10.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I г. о., се приема, че
когато признатият за реституиране имот се намира в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и решението за признаване на правото на възстановяване е
постановено до изменението на чл. 14, ал.
1, т. 3 ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г., то легитимира правоимащите
лица като собственици на имота, който е индивидуализиран с местонахождение и
граници по плана. Едва след изменението на цитираната норма и с оглед
действието на § 4к от ПЗР
на ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на имоти в терен по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ става двуфазна и завършва с издаване на заповед на кмета на
общината за възстановяване на правото на собственост върху новообразуваните
имоти и скица към нея.
Постановеното решение на Поземлена
комисия Севлиево, описано по-горе, легитимира ответниците,
които са наследници на И.С.Ц., като собственици на възстановения имот. От
влизането му в сила те се са могли да защитят правото си на собственост от
действията на трети лица, които са го смущавали. С оглед земеделския характер
на имота, той е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ,
за което е издадено цитираното по-горе решение на поземлената комисия. Възстановяването
на лозе от 2 дка в землището на гр. Севлиево, местност „Крушевски баир“ е в
стари реални граници, а те следва да се определят от регулационния план. Последващото приемане на плана на новообразуваните имоти
няма отношение към признатото им право на собственост. С него се отразяват
върху картен материал признатите и възстановени права на правоимащите
и признатите права на ползвателите на основание актове по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В този смисъл решение № 225 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр.
дело № 559/2010 г., I гр. отд. и решение № 387 от
22.11.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1180/2011 г., I гр. отд.,
ВКС.
За периода от 11.03.1999г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда (13.09.2019г.) е изтекъл период
от повече от 20 години, през който ищцата и преди това нейните родители видно
от свидетелските показания са упражнявали фактическа власт върху имота без
данни да е прекъсвана и при явното намеР.е за своене. Поради което следва да се приеме, че в полза на ищцата е изтекъл период от време, по-продължителен от
10-годишният давностен срок, който обуславя придобИ.ето
на собствеността. Следователно и при установения факт на упражнявана от ищцата
и праводателите й фактическа власт върху имота с намеР.е за своенето му,
продължила повече от 10 години, е осъществен фактическия състав на оригинерното придобивно основание
и същата е придобила собствеността с обект процесния
недвижим имот. Поради което предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК следва да бъде уважен.
В отговора на исковата молба ответникът Маринчев е
направил възражение че на основание 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ приобретателят
на земеделска земя не може да се позовава на придобивна
давност. Действително с
нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ се отнема вещнопрехвърлителният
ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица,
извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства
или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации или от
други държавни или общински органи с изключение на случаите по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се
запазват, ако е построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания
или законно разрешеният строеж на отстъпено право на строеж е започнал към
01.03.1991 год. В тази насока са и разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които
в понятието "предоставяне на трети лица" по смисъла на цитираната
правна норма се включват всички гражданскоправни
сделки и административни актове с вещноправни
последици, като актове на разпореждане, извършени от посочените селскостопански
организации или от други държавни и общински органи, с незастроени земеделски
земи в строителните граници на населените места. Разпоредбата на чл. 10, ал. 13
ЗСПЗЗ има предвид само земите, включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, като по делото няма данни, а не са
налице и твърдения, че процесният недвижим имот да е
бил включен в някоя от тези организации. Поради което възражението е
неоснователно.
На следващо място съдът,
като съобрази фактическите твърдения и искания на ищцата, изложени в първоначалната молба
и допълнителните ѝ
молби по делото,
както и разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 8 от
23.02.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК на ВКС,
намира, че в случая е предявен единствено иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
доколкото предметът на исковете по чл. 124, ал. 1 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР в установителната им част е идентичен - установяване правото
на собственост на ищцата. И двата иска по същността си представляват положителен установителен
иск, като в случая искът по чл. 124, ал. 1 ГПК поглъща този по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като в производството по установителния иск за собственост съдът изследва наличието
на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В подобна хипотеза, както е прието в т. 4 и
т. 5 на ТР № 8/2014 от 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г.
на ОСГК на ВКС, спорното
право следва да се установява към момента на предявяване на иска, респективно –
към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при
условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. При непълнота или грешка в кадастралната карта
при
произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид
всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост.
Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на
собственост няма за последица промени в правото на собственост. Затова, ако в
производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в
кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда. При
уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива
на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният
интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта
непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното
решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в
кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.
С оглед изложеното и заключението на вещото лице е
налице грешка в одобрената кадастрална карта, тъй като процесният
имот неправилно е бил заснет с площ от 700 кв. ., вместо 814 кв. м. и при
различни граници. Съгласно действащият кадастрален план в имота е заснета една
сграда, а на място при измерването вещото лице е установило, че в имота има три
постройки. В северозападния ъгъл са разположени гараж с метална конструкция и
площ от 14 кв. м. и полумасивна постройка за
отглеждане на животни с площ 5 кв. м. Масивната вилна сграда е с площ по
данните от геодезичните измервания от 30 кв. м., в която е включена площадката
пред входа, оградена с метални пана и остъклена. На северната фасада на вилната
сграда е изградена пристройка с площ от 10 кв. м., в която има баня и тоалетна,
и склад. От изток до пристройката е изграден масивен навес с бетонова покривна
плоча. Навесът е с площ 8 кв. м. без ограждаща стена на юг. Под вилната сграда
е изграден резервоар за събиране на дъждовна вода, а в източната част на имота
има геран. Приложение 2 – комбинирана скица от резултатите от геодезическите измервания и извадка в цифров вид от плана
на новообразуваните имоти на стр. 274 от делото, приподписана
от съда, следва да бъде неразделна част от решението.
Страните не са направили искания за присъждане на
разноски, поради което съдът не следва да се произнася по чл. 78 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от В.Г.Н.,
ЕГН **********,*** срещу наследници на И.С.Ц., роден на ***г., починал на ***г.,
а именно : Г.Д.М., ЕГН **********,***, Л.З.М., ЕГН **********,***, М.З.М., ЕГН **********,***
***, Е.И.К., ЕГН **********,***, Р. Д.М., ЕГН **********,***, М.Т.Б., ЕГН *********,***,
Т.И.М., ЕГН **********,*** и Д.И.М., ЕГН **********,***, иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата е собственик на основание давностно
владение, осъществявано лично и от праводателите й Р.К.
Н. и Г.Н. Г. на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № 65927.553.161 по
кадастралната карта на
гр. Севлиево, с площ от 814 (осемстотин и четиринадесет) кв. м. при граници, заключени между цифрите 1,2, 3, 4,
5, 6, 7, 8 и 9, отразени с червен цвят на Приложение 2 – комбинирана скица на вещото
лице С.Б., намираща
се на лист 274 по гр. дело № 390/2019 г. на Дряновския районен съд, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение, като
при изработването на кадастралната карта имотът погрешно е заснет с различни граници, при площ от
750,30 кв. м. вместо с
площ 814 кв. м., както и при изработване на кадастралната карта погрешно е
заснето съществуването на една сграда с площ от 28,6 кв. м., бр. етажи – 1,
вместо съществуващите три сгради, посочени в приложение 2 на вещото лице със
зелени линии – гараж с метална конструкция и площ от 14 кв. м. и полумасивна постройка за отглеждане на животни с площ 5 кв.
м. Масивната вилна сграда е с площ по данните от геодезичните измервания от 30
кв. м., в която е включена площадката пред входа, оградена с метални пана и
остъклена. В подпокривното пространство, до което се
стига по външно бетоново стълбище е обособена една стая. На северната фасада на
вилната сграда е изградена пристройка с площ от 10 кв. м., в която има баня и
тоалетна, и склад. От изток до пристройката е изграден масивен навес с бетонова
покривна плоча. Навесът е с площ 8 кв. м. без ограждаща стена на юг. Под
вилната сграда е изграден резервоар за събиране на дъждовна вода, а в източната
част на имота има геран.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Габровския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: