Мотиви
към
решение № 294, постановено на 04.12.2019г. по АНД № 954/2019г. по описа на Районен съд - Търговище.
Производството е по чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК.
Образувано
е по постановление на Районна прокуратура –
гр.Търговище, с което се предлага обвиняемата по ДП № 33/2019г. по описа на ОДМВР
– Търговище М.Р.Ш. с ЕГН: ********** да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за
извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК – за това, че на 07.02.2019 г. в гр. Търговище в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Търговище, потвърдила неистина в писмена декларация-
Декларация от 07.02.2019 г. съгласно Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и
чл. 126, ал. 1, т.6 от Наредба I- 45/24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните
работи за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни
превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, която по силата на чл.140, ал.2 от ЗДвП
се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно -представила я пред Н.С.М.- системен оператор в сектор
„ПП“ при ОДМВР гр. Търговище при подаване на документи за регистрация на лек
автомобил, като потвърдила с подписа си, че на 25.01.2019г. в Р. Франция, гр.
Париж лично е закупила лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рама № ***************** от лицето С.К..
Районна прокуратура – Търговище, редовно
призована, не изпраща представител
в с.з.
Обв.Ш., редовно
призована, не се явява в с.з. На ДП се е признала за виновна по обвинението за
извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК, описала е фактическата обстановка
и е изразила съжаление за деянието си.
В с.з. защитникът на обвиняемата намира
фактическата обстановка за безспорно установена и обвинението за доказано.
Пледира за извършеното деяние на обвиняемата да бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Във връзка с първоначалната регистрация на
л.а. марка „Пежо“, модел „508“, с рама № ***************** на 07.02.2019 г. обвиняемата М. Ш. отишла в сградата на
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Търговище, като за регистрацията му в
Република България на нейно име представила пред длъжностните лица при сектора
редица документи. Един от тях била декларация по Приложение № 2 към чл. 12а,
ал.1, т.6 и чл.126, ал.1, т.6 от Наредба I - 45/ 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Тази наредба била издадена на
основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, като с декларацията по чл. 12а, ал. 1, т. 6
се декларирали обстоятелства относно придобиването на собствеността върху
моторното превозно средство с регистрация в друга държава - членка на ЕС. В
тази декларация обвиняемата Ш. посочила, че представеният за регистрация лек
автомобил бил придобит от нея чрез закупуването му от лицето С.К.на 25.01.2019
г. в гр. Париж, Франция, както и че превозното средство било влязло в Република
България на 30.01.2019 г. Така декларираните обстоятелства не отговаряли на
истината. Обвиняемата не била придобила автомобила на 25.01.2019 г. в гр.
Париж, Франция. Автомобилът бил докаран в Република България от лицето С.К.,
познат на съпруга й - св.X.С.. Самият X.С. бил упълномощен от С.К.да се
разпорежда с автомобила, вкл. и да го продава и по време на подаването на
документите за регистрацията му в с - р „ПП“ бил спрян от движение заради
управлението му от неправоспособно лице. Независимо, че в действителност
автомобилът не бил придобит от обвиняемата нито на мястото, нито на датата,
посочени в декларацията, последната била подписана от обв.Ш.
и представена на длъжностното лице при сектор „Пътна полиция”.
Съдът установи изложената
фактическа обстановка след анализ на събрания по досъдебното производство
доказателствен материал – обясненията на обв.М.Ш.,
показанията на свидетелите Н.М., И.И., Х. С., И.Б. и
писмените доказателства по делото. Съдът счете, че събраният доказателствен
материал установява по безспорен начин
описаната по- горе фактическа
обстановка, съответстваща изцяло на фактическите положения, съдържащи се в
постановлението на РП – Търговище.
Предвид изложеното, съдът прие,
че събраните доказателства несъмнено доказват, че на 07.02.2019 г. в гр. Търговище в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Търговище, обв. Ш. потвърдила
неистина в писмена декларация-Декларация от 07.02.2019 г. съгласно Приложение №
2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал. 1, т. 6 от Наредба 1-45/24.03.2000 г.
на Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, която по силата на чл.140,
ал.2 от ЗДвП се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно -представила
я пред Н.С.М.- системен оператор в сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Търговище при
подаване на документи за регистрация на лек автомобил, като потвърдила с
подписа си, че на 25.01.2019г. в Р. Франция, гр. Париж лично е закупила лек
автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рама № ***************** от лицето С.К..
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Следователно посредством описаното поведение обв.Ш.
е осъществила престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, за което съдът я призна за виновна.
За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Видно от справката за съдимост на
обвиняемата, същата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От деянието
не са причинени имуществени вреди.
Предвид това, на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът освободи обв.Ш. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.313, ал.1 от НК и й
наложи административно наказание глоба
в размер на 1000лв. При определяне размера на глобата, съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността й обстоятелства направеното самопризнание и оказаното
съдействие в хода на разследването. На тази база наложи на обвиняемата глоба в минималния размер, предвиден в закона, като прие, че същият е
достатъчен за постигане целите на наказанието.
Съгласно чл.189, ал.2 от НПК
разноските за преводач, направени в хода на досъдебното производство са за сметка
на органа, който ги е направил, поради което и такива не бяха присъдени.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: