Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен
съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на четиринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Христина Х., като изслуша
докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№ 311
по описа за
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение № 120 от
20.03.2020 г. постановено по гр.д.№ 721 по описа за
Въззивна жалба
против така постановеното решение е постъпила от „***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез
процесуален представител адв.М.Х., като счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния
закон.
Сочи, че
направеният от първоинстанционният съд извод, че от момента в който цялото
вземане е станало изискуемо до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е изтекъл предвидения в чл.110
от ЗЗД петгодишен давностен срок и вземането е погасено по давност, е
неправилен. Ищецът не се е позовавал на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, а е основавал исковата си претенция на окончателната падежна дата по
договора за кредит – 28.07.2018 година.
От страна на
ответника не са ангажирани доказателства, че до неговото знание е достигнало
изявлението на кредитора да обяви задълженията по процесния договор за кредит
за изцяло изискуеми и незабавно дължими. След като ответникът прави възражение
за изтекла погасителна давност, то в негова тежест е да представи съответните
допустими и относими доказателства, което доказване в хода на процеса не е проведено.
Възразява и по
отношение на поставения въпрос на съдебно-икономическата експертиза „кога е
настъпила предсрочната изискуемост, съобразно чл.15 от Договора за
потребителски кредит”, който въпрос е
изцяло правен и въз основа на дадения от вещото лице отговор, съдът е направил
извод, който е в пълно противоречие на събраните по делото доказателства, с
материално правните разпоредби и еднозначната съдебна практика. В тази насока
цитира разрешението дадено в т.18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК.
Въззивникът сочи,
че извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 от ГПК
установява вземането, но не представлява документ удостоверяващ, че до длъжника
е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Първоинстанционният
съд е извел извода, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем въз основа на
констатирания от вещото лице факт, че задълженията по процесния кредит са
записани задбалансово в счетоводството на банката, като съдът не е съобразил
изявлението на вещото лице, че „няма как да е категорично дали в конкретния
случай е така”. Единствено от значение е дали решението на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е достигнало до знанието на длъжника. В тази
връзка твърди, че е бил налице обективния фактор - спрялото и неосъществено
плащане на погасителните вноски, но не и субективния фактор – наличие на воля у
кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо и така формираната воля
да е достигнала до знанието на длъжника.
В случая
окончателната падежна дата е 28.07.2018 г., при което на основание чл.114 от ЗЗД от тази дата започва да тече погасителната давност, която на основание
чл.110 от ЗЗД е петгодишна за главницата и
на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД – тригодишна за лихвата.
С въззивната жалба
се прави възражение и в частта за
присъдените по делото разноски и по-конкретно за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева направени в заповедното производство, което е прекомерно.
Счита, че за подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК не е предвидено
изрично възнаграждение в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., при което по аналогия
следва да се приложи чл.6, т.5 от Наредба №1 – за изготвяне на други молби. Или
дължимото възнаграждение би следвало да бъде 50.00 лева. В тази насока сочи
съдебна практика.
Моли да бъде
отменено обжалваното решение и да им бъдат присъдени разноските по делото. В
случай, че въззивната жалба бъде оставена без уважение, то съдът да се
произнесе по оспорваните разноски в
полза на Ц.Б. и да ги редуцира до
минималните размери. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемият Ц.М.Б., ЕГН **********, чрез
адв.Ц.А.,*** на първо място възразява, че по отношение на доверителя му не е
изпълнено условието на чл.99 от ЗЗД, надлежно да е уведомен за настъпилата
цесия и в този смисъл прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на
длъжника.
Освен това сочи, че вземането е
погасено по давност, което правилно е установено от първоинстанционния съд.
Твърди, че последната погасителна вноска е била на 04.11.2009 г., като
ответника многократно е търсен по телефона, така също са изпращани и писма до
него за плащане на цялото задължение. Вземането е било обявено за предсрочно
изискуемо и е отчетено като несъбираемо, поради което „Юробанк И Еф Джи” на
26.10.2010 г. е отписала главницата и лихвите срещу провизии, като уточнява
последиците от това записване.
Въззиваемият възразява срещу
твърдението, че изискуемостта на цялото задължение е настъпила с изтичането датата
на последната погасителна вноска на 28.07.2008 г., а би следвало да се съобрази, че изискуемостта на
задължението по всяка вноска настъпва поотделно, респективно давностният срок
за всяка от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж. В случая се
претендира частично плащане на сума, но без да е посочено за кой период или не
е ясно за коя погасителна вноска се търси плащане от длъжника.
Счита направеното от въззивника
искане да се намали възнаграждението по ч.гр.д.№ 546/2019 г. в производството
пред първата инстанция, като недопустимо. Сочи, че искането е следвало да бъде
направено по реда на чл.248 от ГПК, а именно да се иска изменението на
решението в частта за разноските, след което определението на
първоинстанционния съд да се обжалва пред въззивната инстанция. Твърди, че
правната помощ в заповедното производство в случая се е изразявала в направен
пълен анализ на доказателствата по делото,
въз основа на който анализ длъжника в заповедното производство е
посъветван да подаде възражение. Посоченото възнаграждение в размер на 300.00
лева е определено в минимален размер, като с оглед сложността на казуса дори
счита за занижено, при което направеното възражение е неоснователно.
Моли въззивната жалба като
неоснователна и недоказана да бъде оставена без уважение, а се потвърди
решението на Районен съд – Троян.
Моли и за всички разноски
направени от въззивника.
Страните не са направили искания
за допускане на нови доказателства.
В съдебно заседание въззивникът
не се явява, с молба поддържа въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено,
евентуално моли да бъде изменено в частта за разноските. Прави и възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият редовно призован не
се явява, за него адв.Ц.А. *** моли да се потвърди решението на първоинстанционния
съд, като се съобразят развитите с отговора на исковата молба възражения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от лице което има право да обжалва и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция като взе
предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд –
Троян е образувано по искова молба
подадена от „***”ЕООД, ЕИК *** против Ц.М.Б. ЕГН **********. Ищецът твърди, че е частен правоприемник – по
Договор за възлагане на вземания от
Ищецът
сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите на 21.09.2018г. на посочения в Договора адрес на длъжника: гр. Троян, ж.к. Черногор, бл.5, вх. А, ет. 3, ап. 5 е изпратено
писмено съобщение за извършената цесия.
Писмото
е върнато обратно на подателя с отбелязване „Заминал/Отсъства”. Видно от
приложеното копие на пощенската пратка, поради невъзможност за фактическо
предаване на пратката, на адреса на получателя е залепен стикер на 26.04.2019 година.
След като пратката не е била потърсена в срок от 20 дни пратката е върната на
подателя като непотърсена, което обстоятелство се удостоверява с приложеното
към настоящата молба известие за доставяне на куриерска фирма „***” ООД с №
8100015821333. Със същата пратка на ответника е изпратено и писмено известие, с
което му е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното
задължение по горепосочения договор за кредит. Ищецът сочи, че е изпратил
писмени уведомления до ответника и на друг известен адрес - гр.Ловеч,
ул.Осъмска № 44, като пратката отново не е доставена с отбелязване - „сменен
адрес”, което удостоверява с приложеното към настоящата молба известие за
доставяне на пощенски оператор ***ООД с № 8100015821332.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19 от договора ответникът
следва да се счита редовно уведомен.
Заявява, че задълженията по процесния договор за
кредит са окончателно падежирали на 28.07.2018г., при което в качеството на
цесионер е придобил от цедента едно ликвидно и изискуемо парично вземане.
Поради липса на доброволно изпълнение нито към
стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент
задължението на ответника е изцяло падежирало, както и липсата на
обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължениеq го е мотивирало в качеството му
на кредитор да пристъпи към принудително
събиране на вземането си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд
гр. Троян за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на
което бе образувано ч.гр.д. № 546/2019г. по описа на Районен съд гр. Троян. Срещу
издадената Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение, поради което е
инициирано и настоящото производство.
Моли съда да постанови решение,
с което да бъде признато за установено, че Ц.М.Б., ЕГН **********, дължи на „***”
ЕООД - гр. София следните суми: сумата от 993,69 лева - главница, частично от общо задължение за
главница в размер на 9 537.11 лева
и 1 993.45 лева - договорна лихва, начислена за периода 28.07.2008г. -
28.07.2018г., посочени в заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 546/2019г. по
описа на Районен съд - Троян, дължими по Договор за потребителски кредит №
FL435299/28.08.2008r. от 28.07.2008г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност, като твърди, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила м.септември
По основателността на предявения иск и въззивната жалба
съдът приема следното:
Страните не оспорват, че между „***” АД /с предишно наименование
„***” АД/, в качеството на кредитор и Ц.М.Б., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател на 28.07.2008 г. е подписан Договор за потребителски кредит №
FL435299/28.08.2008г., по силата на който на ответника е предоставен потребителски
кредит в размер на 10 000 лева. От страна на кредитополучателя е поето
задължението да погаси кредита чрез равни месечни вноски от по 162.56 лева всяка,
посочени като брой и размер в Погасителен план, с краен срок за погасяване -
28.07.2018г., както и да заплаща годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент на Банката за потребителски кредити за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта.
Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите в размер на 17,73%.
Кредитът е усвоен изцяло на 28.07.2008г. по банкова сметка ***81062241301.
От приложения по делото нотариално сверен препис от
Договор за възлагане на вземания, сключен между „***” АД, в качеството на
цедент и „***” ЕООД, в качеството на цесионер, първият прехвърля всички свои
вземания срещу ответника произтичащи от процесния договор за кредит. Съгласно
т.5 от договора прехвърлителя е упълномощил приобретателя да уведомява
длъжниците, с препоръчана поща с обратна разписка.
С писмо от 24.04.2019г. ответникът от името на цедента е
уведомен, че задължението му към „***“ е изкупено от „***”ЕООД, в качеството му
на цесионер. С писмо от същата дата ответникът от името на цесионера е уведомен,
че му предоставят 15-дневен срок за доброволно изпълнение, в противен случай
задължението му ще бъде обявено за „изцяло и незабавно дължимо“. Писмата са
върнати в цялост, с отбелязване „заминал/отсъства”.
От приложеното ч.гр.д.№ 908 по описа за
По повод на изложените от ищеца твърдения, че ответникът е останал задължен със сумата от 11 543.42
лева, от които: 9 357.11 лева - главница, 1 993.45 лева - лихви и 12.86
лева договорни такси съдът е допуснал назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът е приел по делото като доказателство, като компетентно
и обосновано дадена. Експертът след като се запознал с предоставената му от
страна на ищеца, чрез процесуалния му представител документация и тази
съдържаща се по делото, е установил, че размерът на одобрения кредит по
Договора за текущо потребление е 10 000.00 лева и сумата е изцяло усвоена
от ответника по разплащателната му сметка в Банката. Така също вещото лице е
установило, че са направени 13 броя
вноски на обща стойност 2 269.00 лева, с които са
погасени: главница – 462.89 лева; договорна лихва – 1 792.18 лева и 13.93
лева такси. Последна вноска на каса в
размер на 180.00 лева е направена на 04.11.2009 г., с която са погасени такси,
лихви и главница за вноска с падеж 28.08.2009 година.
Въз основа на изложените факти
въззивният съд намира следното:
С оглед установяване
съществуването на претендираните вземания на разглеждане на първо място подлежи
възражението на ответника за погасяване им по давност. За да обяви настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита длъжникът следва да е уведомен, което уведомяване по своята същност
представлява изменение на договора чрез волеизявлението на едната страна при
настъпването на определени предпоставки. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от страна на длъжника на волеизявлението на кредитора,
с което се отнема преимуществото на уговорения срок за погасяване на
задължението на отделни погасителни вноски.
Със сключения между ответника и
„***” АД договор за потребителски кредит в чл.15 страните са постигнали съгласие,
че при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да било вноска от
главницата или лихвата от кредита, както и при неизпълнение на което и да е
друго задължение, вземането на Банката става предсрочно изискуемо, без да се
прекратява договора. В разпоредбата не е предвидено волеизявление от която и да
било страна до другата.
Въз основа на предоставената документация вещото
лице е установило, че при хронологичното записване в „Справка трансакции” на
26.10.2010 г. Банката е отписала главница в размер на 8 020.73 лева и
разноски в размер на 12.86 лева по кредита, срещу провизии и е записала зад
балансово отписаното вземане по Договора за текущо потребление то 28.07.2008
година. Така също експерта е установил, че на 15.01.2016 г. срещу провизии е
отписана и главница в размер на 1 516.38 лева и е записана задбалансово
като вземане по Договор за текущо потребление № № FL435299/28.07.2008 година.
На същата дата е отписано и вземане за лихви в размер на 1 993.45 лева и е
записано като задбалансово вземане. От двете задбалансови записвания общо
просрочената главница е в размер на 9 537.11 лева, лихва в размер на 1 993.45
лева и такса в размер на 12.86 лева или в размерите посочени от ищеца, от които
се претендира сумата 993.69 лева, представляващи част от неизплатената
главница.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание относно
посоченото записване същото пояснява, че обикновено това се прави, когато се
очаква вземането да е изцяло несъбираемо при вече настъпила предсрочна
изискуемост, но няма как да е категорично дали в конкретния случая е така.
Наредба 9 на БНБ за оценка и квалификация на рисковите
експозиции на банките и формиране на провизии за загуби от обезценка отчита
специфичните за банките условни задължения отразени като задбалансови позиции, за
които има вероятност да бъдат изплатени от банките. В случая, след като банката–кредитодател
е записала задбалансово вземанията си към кредитополучателя на 26.10.2010 г. и на 15.01.2016 г., е въз основа на оценка, че се касае за несъбираемо вземане и е израз на
волята на Банката да обяви всички задължения на кредитополучателя за предсрочно
изискуеми.
С оглед твърденията на ответната
страна съдът е задължил ищецът да представи кредитното досие отнасящо до
процесния заем в цялост, което не е сторено.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че претендираната главницата в размер на 993.69 лева, с уточнение, че
представлява част от общо задължение за общо просрочената главница в размер на
9 537.11 лева, лихва в размер на 1 993.45 лева и такса в размер на
12.86 води, са именно сумите, които
вещото лице е посочило, че са записани задбалансово.
При тези данни единствения възможен извод е, че
задължението е станало предсрочно изискуемо, считано
от 28.10.2009г., от когато започва да тече петгодишният давностен срок,
съгласно чл. 110 от ЗЗД, през който „***“ АД не е предприело действия по ГПК за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение.Следва да бъде прието, че след
като има плащане на последна месечна
погасителна вноска с падежна дата 28.08.2009 г., платена на 04.11.2009 г., към датата на предявяване на исковата молба е
изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД общия петгодишен давностен срок. Направеното
от ответника в писмения отговор възражение за погасяване по давност вземанията
на ищеца се явява основателно.
Относно направеното искане за
изменение на постановеното решение в частта за разноските и по-конкретно тези
присъдени в заповедното производство въззивната жалба в тази й част също е
неоснователна, тъй като в случая не се касае за разноски, които следва да бъдат
присъдени по съразмерност. При отхвърляне на предявения иск, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски.
При този изход на делото за настоящата инстанция
въззивникът следва да заплати на въззмаемия на основание чл.78, ал.5 от ГПК
разноски в размер на 300.00 лева съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120 от
20.03.2020 г. постановено по гр.д.№ 721 по описа за
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.5 от ГПК „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж. к. ***, ул. „***“ № 4-6, с ЕИК *** да заплати на Ц.М.Б., ЕГН **********
*** , със съдебен адрес:***, чрез адв. Ц.В.А. сумата от
300.00 /триста/ лева представляваща разноски за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.