Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /02.09.2022 год, гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
публичното заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 1137 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.120 от Закон за
управление на отпадъците /ЗУО/ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба
от кмета на Община Варна чрез процесуалния му представител гл.ю.к. М.Д., против
писмо изх.№24-00-3729/А1/; 24-00-3548/А1 от 22.04.2022г на директора на РИОСВ –
Варна, с което на осн.чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО и чл.14 ал.4 от ЗООС на
жалбоподателя са дадени задължителни предписания с определен срок за
изпълнение, както следва: 1. Наличните на площадка МПС и частите от тях да се
предадат на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО – до 30.05.2022г; 2.
Писмено да се уведоми РИОСВ – Варна за изпълнение на предписанието по т.1 – до
02.06.2022г.
С жалбата се
релевира незаконосъобразност на оспорения административен акт по см.чл.146 т.4
от АПК – неправилно приложение на материалния закон с аргумент, че липсва
правно основание тези предписания да бъдат дадени на избрания от ответника
адресат. Твърди се, че нито имотът, в който е извършена проверката, нито
разположените в него моторни превозни средства и части от тях са общинска
собственост, от друга страна кметът не е нито причинител, нито притежател на
отпадъци съгл. легалните дефиниции по ЗУО, а и преместването или премахването
на чужди вещи от чужд имот без съгласието на собственика не е в правомощието на
кмета. С тези съображения се отправя искане за отмяна на оспорения ИАА. Отправя
се искане актът да бъде отменен изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата на посочените в нея основания,
като допълва, че задължението за осъществяване на целеният с предписанието
ефект всъщност е на директора на РИОСВ, а не на кмета на Община Варна, с оглед
на което се настоява предписанието да бъде отменено като неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон; с
писмена защита са развити подробни съображения в подкрепа на тези искания.
Ответникът –
Директорът РИОСВ – Варна, чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Й.К.,
оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че проверката е
извършена в имот – собственост на „Индустриален технически парк“ ЕАД, чийто
едноличен собственик на капитала е Община Варна, а предписанията са дадени на
кмета на Община Варна предвид задълженията му, произтичащи от чл.19 ал.3 т.15
от ЗУО. Моли предписанията да бъдат потвърдени и да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка
на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 14.04.2022г. служители
на ОД на МВР – Варна и експерти при РИОСВ – Варна извършили съвместна проверка в
ПИ с идентификатор 10135.5501.248, находящ се в Южна промишлена зона – Островна
зона, Корабно режище, собственост на общинското дружество „Индустриално
технологичен парк“ ЕАД, ЕИК *********. При проверката е установено наличие на
моторни превозни средства, част от които са без регистрационни номера и с
липсващи компоненти и части като двигатели, скоростни кутии, фарове, гуми,
брони, радиатори и други, както и налични такива в насипно състояние,
разположени директно върху почвата. Констатирано е също, че на площадката не са
налични документи за моторните превозни средства, удостоверяващи техния
произход. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 015552
от 14.04.2022 година.
Въз основа на констатациите
в КП, с оспореното понастоящем писмо изх. №24-00-3729/А1 и №24-00-3548/А1 от
22.04.2022 г. на осн.чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО и чл.14 ал.4 от ЗООС директорът на
РИОСВ – Варна дал на кмета на Община Варна следните предписания: 1. Наличните
на площадката МПС и частите от тях да се предадат на лица, притежаващи документ
по чл. 35 от ЗУО, със срок за изпълнение 30.05.2022 г.; и 2. Писмено да се
уведоми РИОСВ – Варна за изпълнението на предписанието по т. 1, срок на
изпълнение 02.06.2022г. Писмото е връчено по електронен път на 27.04.2022 г.,
видно от представената разпечатка /л. 2 от адм. преписка/.
Горната фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена
въз основа на писмените доказателства по административната преписка, които са
последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви.
При тези фактически установености съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното писмо изх.№24-00-3729/А1/; 24-00-3548/А1 от
22.04.2022г на директора на РИОСВ – Варна, с което на осн.чл.19 ал.3 т.15 от
ЗУО и чл.14 ал.4 от ЗООС на жалбоподателя са дадени задължителни предписания с
определен срок за изпълнение, въвежда
задължително поведение за жалбоподателя. По своята същност
задължителното предписание е указване на фактическите действия, които
проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски
при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи
дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на
адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт,
създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, писмото несъмнено има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал. 1 АПК.
Разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗООС урежда правомощието на
директорите на РИОСВ да издават предписания. Оспореното в настоящото
производство предписание указва на кмета на Община Варна да изпълни своето
произтичащо от чл.19 ал.3 т.15 от Закона за управление на отпадъците
задължение, а именно – да предотвратява изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и да организиране почистването им. Съгласно чл.113 ал.2 вр. ал.1 от ЗУО контролът за изпълнението на тези
задължения се осъществява от директора на РИОСВ. Ал.3 на същия текст предвижда,
че при констатиране на неизпълнението им, директорът на РИОСВ издава
задължителни предписания, като определя срок за изпълнението им и/или съставя
акт за установяване на нарушението. От посочените разпоредби следва, че
органът, компетентен да издаде предписания за изпълнение на задължението по чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО е директорът на съответната РИОСВ. В
този смисъл – оспореното предписание е издадено от директора на РИОСВ – Варна,
който е материално и териториално компетентният административен орган, затова в
случая не е налице основанието по чл.146 т.1 от АПК за обявяване на нищожността му.
Предписанието е обективирано в изискуемата с чл.59 ал.3 вр. ал.2 от АПК писмена форма и съдържа посочените в
същата норма реквизити. Както в обстоятелствената част на оспорения акт, така и
в Констативен протокол № 015552/14.04.2022 г., към който е направено
препращане, са изложени фактите, послужили за издаването му. Към така описаните
факти е приложена относимата правна норма, като е прието, че същите сочат на
неизпълнение на задължението на кмета на
община Варна, вменено му с горецитирания чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО за предотвратяване на изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и организиране на почистването им.
В обобщение на изложеното съдът приема, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно по
същество произнасяне на административния орган. При така констатираната липса
на основания по чл.146 т.1, т.2 и т. 3 от АПК за отмяна на оспорените предписания,
следва да бъде проверено и съответствието им с материалния закон и неговата
цел.
Основното възражение на жалбоподателя е за неправилно
приложение на материалния закон при определяне адресата на оспорените от него
предписания, но съдът преценява същото като неоснователно. Безспорно кметът на
Община Варна в случая няма качество нито на причинител, нито на притежател на
отпадъци съгл.легалните дефиниции в §1 т.29 и т.30 от ДР на ЗУО, но оспореният
ИАА не е издаден спрямо него в такова качество. Фактът, че ПИ с идентификатор
10135.5501.248, в който е установено наличието на разкомплектовани МПС и части
от тях, вкл. такива в насипно състояние, разположени директно върху почвата, е
собственост на общинското дружество „Индустриално технологичен парк“ ЕАД, не е
определящ и не е решаващ при избора на адресат на дадените от директора на
РИОСВ – Варна задължителни предписания, тъй като същите не са му дадени в
качеството на представляващ собственика било на дружеството или на имота.
Основанието за това – както вече беше посочено, е конкретно задължението на кмета
на общината по чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО да предотвратява изхвърлянето на отпадъци
на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища, и да
организира почистването им. Приложимата към казуса правна норма е изрично посочена
в оспорения ИАА, а дадените предписания на кмета на Община Варна са именно по
повод установеното неизпълнение на задълженията му, произтичащи от същата. При
констатиране на неизпълнение на тези задължения, адресат на предписанието за
осъществяването им е лицето, на което са вменени – в случая кметът на община Варна. При положение, че
жалбоподателят е задължено лице по ЗУО, законосъобразно административният орган
е издал оспореното предписание по чл.120 от ЗУО именно на него. В този смисъл
съдът намира, че в конкретния казус компетентният административен орган –
директорът на РИОСВ – Варна, несъмнено правилно е определил и адресата на
оспорения му административния акт.
Констативният протокол е съставен от длъжностни лица при
РИОСВ – Варна, в кръга на правомощията им и при спазване на установената форма
и ред, т.е. представлява официален документ с материална доказателствена сила
за отразените в него факти. Те не са оборени в хода на съдебното производство
от жалбоподателя, поради което съдът приема, че спрямо него е доказано основанието
по чл.19
ал.3 т.15 вр. чл.113
ал.3
от ЗУО за издаване на предписанието, съответно възраженията направени в
тази връзка от кмета на Община Варна са неоснователни.
При определяне на срока за изпълнение на предписанията
административният орган е спазил принципа на чл.6 ал.1 от АПК за разумно, добросъвестно и
справедливо упражняване на правомощията. Разпоредените задължения обективно
могат да бъдат изпълнени в указания период от общо 38 календарни дни, като
органът е предоставил допълнителен срок за писмено уведомяване за изпълнението
на предписанието.
Не на последно място предписанията съответстват на целите на
закона по чл.1 ал.1 и ал.3 т.1 от ЗУО – чрез тях се осъществява контрола за защита на
околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване на вредното въздействие
от незаконосъобразното управление на отпадъците.
По изложените съображения, съдът преценява оспорените
предписания като дадени при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта му.
Изложеното квалифицира
жалбата на кмета на Община Варна като неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този изход на спора в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК
вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и съобразно правомощията
си по чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на кмета на Община Варна против писмо изх.№24-00-3729/А1/;
24-00-3548/А1 от 22.04.2022г на директора на РИОСВ – Варна, с което на
осн.чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО и чл.14 ал.4 от ЗООС са му дадени задължителни
предписания с определен срок за изпълнение, както следва: 1. Наличните на площадка
МПС и частите от тях да се предадат на лица, притежаващи документ по чл.35 от
ЗУО – до 30.05.2022г; и 2. Писмено да се уведоми РИОСВ – Варна за изпълнение на
предписанието по т.1 – до 02.06.2022г.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Регионална
инспекция по околна среда и води – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: