Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
8567 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът М.Н.Д.
твърди, че е собственик по
наследство на овощна градина в землището на с.Семерджиево, обл.Русенска, в
местността „Банга”, представляваща имот № 059127 с площ от 1.285 дка, трета
категория, при граници и съседи: имот № 059128 – овощна градина на В. К.,
полски път на общината, имот № 059001 – овощна градина на Б. Г., имот № 059016
– овощна градина на наследниците на Д. К. и имот № 000026 – полски път на
общината. С годините дърветата спрели да плодоотдават, но не са изсъхнали,
продължавали да растат и да се развиват. По тази причина ищецът предприел
частична сеч на съществуващите дървета за битови нужди. Ежегодно переодично
посещавал имота си и се грижел за него. На 16.09.2016г. при поредното си
посещение на имота преди обед, след оглед на градината установил липсата на 7
броя кайсиеви дървета. Попитал съседа си – М.А., знаел ли кой без негово
съгласие е отсякъл дърветата, като той му казал, че преди 2-3 дни видял в имота
му Е.Х. по прякор „Героя” от с.Семерджиево да реже кайсиевите дървета. Ищецът
намерил Е.Х. и от него разбрал, че е бил нает от ответницата да изреже
дърветата. Същата му казала, че е закупила парцела, завела го до масива и му
показала от кой до кой парцел е нейният. Потърсил М.П., но тя бил в чужбина.
При проведен с нея телефонен разговор, тя не отрекла да е наела Е.Х. да
разчисти /отсече/ дърветата и храстите, тъй като предприела действия по
трасирането на терена. На 24.09.2016г. се срещнал с ответницата. Посетили
закупения от нея имот, който се оказал, че е през един имот от този на ищеца,
като между двата парцела е имота на В. К.. Предложил на ответницата да върне
дърветата или да ги заплати по пазарната им стойност, но получил от нея
уклончив отговор с подигравателен тон. За случилото се подал жалба до РРП,
където била образувана преписка № 4134/2016г. Отказано му било образуване на
НОХД, тъй като деянието се преследвало по частна тъжба. Ищецът не подал такава,
защото в хода на разследването ответницата заявила желание да го обезвъзмезди,
което обаче не сторила. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
осъди М.П. да му заплати сумата от 315.00 лева, представляваща пазарната
стойност на отсечените кайсиеви дървета, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на деликта до окончателното й изплащане. Претендира
и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
субективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД.
Ответницата М.Г.П. оспорва
изцяло предявените искове. Твърди, че никога не е наемала лицето Е.Х. да реже
дървета в градината й. Нейната кайсиева градина се нуждаела от почистване и по
молба на Х. тя му разрешила да си нареже кайсиеви дървета, но от нейната
кайсиева градина, тъй като тези дървета не й били нужни, а той бил беден и
нямал дърва за отопление през зимата. Показала му къде е нейната градина и
заминала за Италия. Х. рязал дървета няколко дни, но на ответницата не й е
известно кога и по каква причина е изрязал дърветата на ищеца. Твърди, че не
носи отговорност за действията на Х., тъй като той не е бил работник при нея и
тя никога не му е възлагала никаква работа във връзка с градината й.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Представен е договор за доброволна делба на земеделски земи, съгласно
който Й. Х. Н. станала собственик на овощна градина в землището на
с.Семерджиево, обл.Русенска, в местността „Банга”, представляваща имот № 059127
с площ от 1.285 дка, трета категория, при граници и съседи: имот № 059128 –
овощна градина на В. К., полски път на общината, имот № 059001 – овощна градина
на Б. Г., имот № 059016 – овощна градина на наследниците на Д. К. и имот №
000026 – полски път на общината имот. Съгласно удостоверение за наследници №
103/23.10.2018г., издадено от Кметство – с.Семерджиево, обл.Русенска, Й. Х. Н.
е починала на 27.01.2008г., като е оставила за свои законни наследници М.Н.Д. –
син и Д. Н.Д. – син. Д. Н.Д. е починал на 25.06.2018г. като е оставил за свои
законни наследници М. С. Д. – съпруга, С. Д.Н. – син и Д. Д.Н. – син. От тези
доказателства е видно, че ищецът М.Н.Д. е съсобственик на процесния недвижим
имот - овощна градина в землището на с.Семерджиево, обл.Русенска, в местността
„Банга”, представляваща имот № 059127 с площ от 1.285 дка, трета категория,
заедно с наследниците М. С. Д., С. Д.Н. и Д. Д.Н., като правото му на
съсобственост е ½ идеална част от овощната градина, а останалите
съсобственици притежават по 1/6 идеална част, съгласно разпоредбите на чл.5 и
чл.9 от ЗН.
По делото не се спори, а и от материалите по приложената преписка
№ 4134/2016г. по описа на РРП се доказва, че ответницата е собственик на овощна
градина, която закупила през м.август 2016г. – представляваща имот № 059112,
която е през един имот от този на М.Д., като между двата парцела е имота на
лицето В. К., представляващ имот № 059128.
От заключението на изготвената по делото съдебно-ботаническа
експертиза се установява, че пазарната стойност на отсечените 7 броя кайсиеви
дървета от овощната градина на ищеца, намираща се в с.Семерджиево възлиза на
315.00 лева.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.А.Х. и О.Е.А.,
както и от материалите по приложената преписка № 4134/2016г. по описа на РРП, е
видно, че след като закупила имота през м.август 2016г. ответницата решила да
предприеме действия по трасирането на същата, но за последното следвало имота й
да бъде почистен от ненужните овощни насъждения. За целта през м.септември
2016г. М.Г.П. се уговорила със свидетеля Е.Х. да почисти овощната й градина, а
отрязаните от нея дървета и друга дървесина да вземе за себе си като ги ползва
за битови нужди. П. показала на Х. в какви граници е нейния имот, така както те
й били показани на нея от предишния собственик. Свидетелят Х. заедно със своя
син – свид.А. почистили градината в границите показани им от ответницата, като
отрязаната дървесина отнесли в дома си. След като имотът бил изчистен, той бил
трасиран от „Строител“ ООД и били означени граничните му точки със съседните
имоти. След трасирането се установила, че граничните точки били поставено на
около 40 метра, вдясно от мястото, където посочила ответницата като граница в
имота и почистването на дървесината и рязането на същата било извършено и в
съседния десен имот. На 13.09.2016г. ищецът посетил имота си и установил, че от
него били отрязани 7 броя кайсиеви дървета. В показанията си в съдебно
заседание свидетелят М.Р.А. твърди, че имал овощна градина, която е съседна на
тази, в която съсобственик е М.Д., а съседни на последната били градините на В.
К. и М.П.. През м.септември 2016г. той видял свидетеля Е.А.Х. да минава с
празна каруца покрай имотите им. Когато М.Д. се оплакал на А., че от имота му
има отсечени 7 броя кайсии, последният му споделил, че видял Х. с каруцата и
предположил, че той му отразял дърветата. Лично свидетелят А. не е виждал Х. в
имота на Д., да реже дървета от там и да превозва същите.
В материалите по приложената преписка № 4134/2016г. по описа на
РРП – на л.2 е приложен констативен протокол от 24.11.2016г., съставен от
разследващ полицай в присъствието на ищеца и свидетел, съгласно който при оглед
на място било установено, че имотът на М.Д.
от дясната си страна граничи с друга овощна градина, която е собственост на
лицето В. К. със същите размери като тази на ищеца. От дясната си страна имотът
на В. К. граничи с новосформиран имот № 059112, който е собственост на М.П..
Нейният имот е на разстояние от около 43 метра от началото на овощната градина
на М. Д.. В имота на ищеца се констатирало при огледа, че са изрязани и липсват
6 броя дървета, като на местата, където са били посадени, на нивото на земята
се виждали останали само дънерите от дърветата. Същите били с приблизителен
диаметър около 35 см., а около тях имало остатъци от дребни клони.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
В случая съдът намира за доказано по
делото, че ответницата е възложила на свидетеля Е.А.Х. работа, изразяваща се в това той да почисти закупената от
нея овощната градина, представляваща имот № 059112в землището на с.Семерджиево,
обл.Русенска, в местността „Банга”. Уговорката и с този свидетел била, че
отрязаните от градината й дървета и друга дървесина да вземе за себе си като ги
ползва за битови нужди. Това съдът намира за безспорно установено от
саморъчните обяснения както на ответницата, така и на свидетеля Х., приложени
към материалите по преписка № 4134/2016г. по описа на РРП. Тези техни обяснения
по естеството си са частни свидетелстващи документи, доказващи изложените в тях
факти. По тази причина е неоснователно възражението на М.П., че не била
възлагала работа на Х., тъй като това противоречи на всички доказателства по
делото. Т.е. ако Х. при и по повод изпълнението на възложената му от
ответницата работа е причинил на някого вреди, то съобразно горецитираната
законова разпоредба на чл.49 от ЗЗД, П. следва да отговаря за евентуално
причинени вреди.
В случая ищецът твърди, че свидетелят Х. именно при и по повод на
изпълнение на възложената му от ответницата работа, му бил причинил имуществени
вреди, изразяващи се в отрязани от него 7 броя кайсиеви дървета, поради което
му се дължи и пазарната стойност на същите. По делото обаче съдът намира, че по
никакъв начин не е доказано, че именно Х. бил отрязал тези 7 броя кайсиеви
дървета. От материалите по
приложената преписка № 4134/2016г. по описа на РРП, е видно, че след като
закупила имота през м.август 2016г. ответницата решила да предприеме действия
по трасирането на същия, но за последното следвало имота й да бъде почистен от
ненужните овощни насъждения. За целта през м.септември 2016г. М.Г.П. се
уговорила със свидетеля Е.Х. да почисти овощната й градина, а отрязаните от нея
дървета и друга дървесина да вземе за себе си като ги ползва за битови нужди. П.
показала на Х. в какви граници е нейния имот, така както те й били показани на
нея от предишния собственик. Свидетелят Х. заедно със своя син – свид.А.
почистили градината в границите показани им от ответницата, като отрязаната
дървесина отнесли в дома си. След като имотът бил изчистен, той бил трасиран от
„Строител“ ООД и били означени граничните му точки със съседните имоти. След
трасирането се установило, че граничните точки били поставено на около 40
метра, вдясно от мястото, където посочила ответницата като граница в имота и
почистването на дървесината и рязането на същата било извършено и в съседния
десен имот. Едва на 13.09.2016г. ищецът посетил имота си и установил, че от
него били отрязани 7 броя кайсиеви дървета. Видно от констативен протокол от
24.11.2016г., съставен от разследващ полицай в присъствието на ищеца и
свидетел, при оглед на място било установено, че имотът на М.Д. от дясната си
страна граничи с друга овощна градина, която е собственост на лицето В. К. със
същите размери като тази на ищеца. От дясната си страна имотът на В. К. граничи
с новосформирания имот № 059112, който е собственост на М.П.. Нейният имот е на
разстояние от около 43 метра от началото на овощната градина на М. Д.. От
всички тези доказателства съдът намира, че ако свидетелят Х. е навлязъл в
съседен имот и рязал от там дървесина, както е и установено при разследването,
то това е било от съседния имот, който е собственост на В. К., а не от този на
ищеца. Имот № 059127 с площ от 1.285 дка се намира на 43 метра от овощната
градина на ответницата, а както е видно след трасирането от „Строител“ ООД и
при означаване на граничните му точки със съседните имоти, те били поставено на
около 40 метра, вдясно от мястото, където посочила ответницата като граница в
имота и от там е била рязана дървесина, т.е в имот № 059128 на В. К., а не от
имот № 059127. Действително от имота на ищеца имало отрязани кайсиеви дървета,
като по делото е спорно дали те са 6 или 7, но по никакъв начин не се доказва
кога те са били отрязани и че това е било направено именно от свид.Х.. В
исковата си молба ищецът твърди, че му било казано от свид.М.А., че последния
бил видял Х. да реже дърветата от градината му, което обаче изцяло се
опровергава от показанията на свид.А., който отрича твърдените факти и че е
видял Х. само в близост до овощната градина с празна каруца, не е виждал същия
да реже дърветата, а само предположил, че това е можело да бъде направено от
него. Т.е. по делото липсват каквито и да било доказателства, че кайсиевите
дървета са отрязани от Х., както и кога това е било направено, за да може да се
приеме, че това е било по времето, когато му е била възложена и работата от
ответницата. Следва да се отбележи и че е оборено и твърдението на ищеца, че е
единствен собственик на овощната градина№ 059127 с площ от 1.285 дка. Както бе
посочено по–горе във фактическата обстановка М.Н.Д. е съсобственик на този
недвижим имот, заедно с наследниците М. С. Д., С. Д.Н. и Д. Д.Н., като правото
му на съсобственост е ½ идеална част от овощната градина, а останалите
съсобственици притежават по 1/6 идеална част, съгласно разпоредбите на чл.5 и
чл.9 от ЗН. Ако ищецът претендира някакви вреди, които са му били причинени в
тази съсобствена овощна градина, то той може да претендира такива само
съразмерно с притежаваната от него съсобствена идеална част – половината от
стойността на имуществените вреди, но не и за същите в пълен размер, тъй като
това право принадлежи на останалите съсобственици и той не може да предявява
чужди права в настоящото гражданско производство. Няма доказателства и че тези
7 броя кайсиеви дървета са негова лична собственост, поради което следва да се
приеме, че те като част от съсобствения имот, са съсобствени между М.Н.Д., М. С.
Д., С. Д.Н. и Д. Д.Н..
Предвид гореизложеното съдът намира, че свидетелят Е.Х. не е причинил на
ищеца вреди, изразяващи се в пазарната стойност на отрязани 7 броя кайсиеви
дървета, при и по повод възложена му работа от ответницата М.П., поради което
предявеният иск срещу ответницата се явява изцяло неоснователен и като такъв
същият следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответницата, направените по делото разноски в размер на 300.00 лева –
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Д. ***, с
ЕГН: **********, против М.Г.П. ***, с ЕГН: **********, иск за сумата от 315.00 /триста и петнадесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в
пазарната стойност на отсечени 7 броя кайсиеви дървета, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Н.Д. ***, с ЕГН: **********, да заплати на М.Г.П.
***, с ЕГН: **********, сумата от
300.00 /триста/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: