ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
гр. Благоевград, 31.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20241200900024 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
1537/05.02.2024 г., подадена от адв. П. К., пълномощник на Ю. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „М. Г.“ №, адрес за призоваване: гр. К, ул. „С“ №,
офис срещу „З“ АД, ЕИК седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. Д, бул. „Г.М.
Д №, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М и Т Д Т и ЗД „Б“ АД, ЕИК , седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. “Д Б“ №, представлявано от С.П. и К.К., с която е
предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
180000,00 лв., частичен иск от 220000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ****, вследствие на смъртта
на нейната майка Ц. Г. С. на *** г., настъпила в резултат на получени телесни
увреждания при ПТП, реализирано на *** г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 12.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от
заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство.
След като се запозна с постъпилата молба, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има
социален характер и поради това, явяваща се своеобразна гаранция за реален
достъп до правосъдие и е приложима само по отношение на физическите лица при
наличието на визираните в т. 1 до т. 7 изисквания на чл. 83, ал. 2 ГПК. При анализ
на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК следва, че за да бъде освободено едно лице
от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и
несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.
Ищцата Ю. С. К. е декларирала под страх от наказателна отговорност
следното: че е омъжена; с добро здравословно състояние; не притежава
недвижимо имущество; притежава движимо имущество- лек автомобил марка и
1
модел Ш С г.; не получава доходи от заплата, наеми, рента и аренда на земеделски
земи и други имоти, дивиденти от акционерни дружество и от дялово участие в
други търговски дружества и др.; съпругът й получава заплата 2000 долара
годишно. В молба от 17.05.2024 г. ищцата чрез пълномощник е посочила, че
получаваният от съпруга й доход е ***, ищцата не получава лични доходи в САЩ,
а разчита на получаваните от съпруга й. Посочено е, че плащат високи месечни
наеми, както и съпруга й издържа двете им дъщери, които са студентки.
Извършени са служебно справки от съда. От справка от Търговския
регистър се установява, че ищцата Ю.С. К. не е регистриран като ЕТ, няма данни
за участие в търговски дружества. От справка в Агенция по вписванията се
установява, че за ищеца са налични вписвания, отбелязвания или заличавания.
Видно от постъпила справка от ОД МВР- Благоевград ищцата притежава МПС-
лек автомобил марка и модел Ш С, придобит през 2022 г.
В т. 12 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само
с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни
разноски, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари
с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. За да бъде
освободена от заплащането на такса и разноски, страната следва да е поставена в
невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена; че разпоредбата на чл. 83,
ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст,
тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни
обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било
начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се
оказали лишени от правосъдие.
Преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се
прави към момента на искането за освобождаване (определение № 573 от
12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на второ т. о., определение № 274 от
12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на трето г. о., определение № 44 от
18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г.). Съдът не може да основава своите
изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на
молителя (определение № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I
г. о., определение № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС,
II г. о., определение № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС,
III г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г.
о. на ВКС). Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на
членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние,
трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от
значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати
таксите и разноските по делото (определение № 859 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. №
797 от 2012 г. на ВКС).
Правото на освобождаване от заплащане на държавни такси не е самоцелно,
а следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието
установяват, че се касае до настъпили изключително влошени, трайни и
необратими обстоятелства, сред визираните в чл. 83, ал. 2 ГПК, в противен случай
би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес.
В настоящия казус, предявеният иск е оценяем и за него се дължи държавна
2
такса, определена в размер на 4 % от стойността на спорната сума, съобразно
спорния интерес - арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Събраните по делото писмени доказателства установяват, че ищцата живее
в САЩ, в трудоспособна възраст е, в добро здравословно състояние, не е трудово
ангажирана към момента, семейна е, съпругът й е трудово ангажиран и получава
месечно възнаграждение 2000 долара, няма непълнолетни деца, които да издържа.
Не са представени доказателства относно постоянни месечни разходи, които
семейството на ищцата да заплаща, притежава движимо имущество- лек
автомобил, придобит през 2022 г.
Съдът като съпостави размера на дължимата се държавна такса – 7200,00
лв., с материалното състояние на ищцата, описано по-горе, намира че ищцата не
разполага с достатъчно средства, за да осигури внасянето на пълния размер на
дължимата държавна такса от 7200,00 лв. без затруднения. С оглед получаваните
доходи от семейството на ищцата, и при съобразяване на обстоятелствата по чл.
83, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че е възможно ищцата да внесе държавна такса
в размер на 500,00 лв., доколкото ищцата е декларирала под страх от наказателна
отговорност, че не получава доходи, а доходът на семейството й е 2000 долара
месечно. Липсват обаче доказателства това състояние да е трайно, удостоверено
чрез документ, издаден от съответната служба в САЩ. Поради това ищцата следва
да бъде освободена от внасянето на държавна такса над 500,00 лв. до пълния
дължим размер от 7200,00 лв., в останалата част молбата следва да се остави без
уважение.
Същевременно, съдът намира, че доходите на семейството на ищцата биха
позволили заплащане на разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Ю С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П, ул. „М Г“ №, адрес за призоваване: гр. К, ул. „С“ №,
офис от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск
за разликата над 500,00 лева до 7200,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част за освобождаване от
задължение за внасяне на държавна такса от 500,00 лева и разноски по делото.
Определението в частта, в която частично е оставено без уважение искането
на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – София, в
останалата част не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез адв. П. К..
След влизане в сила на определението, делото да се докладва на докладчика.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3