РЕШЕНИЕ
№ , гр. Разград, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при секретаря С. Лазарова, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 240 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 167/07.06.2019 г., постановено по гр.д. № 734/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, е прието за установено по отношение на ответника С.Х.М., съществуването на вземане в полза на ищцовото дружество “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** от 08.09.2017г., в размер на 730,40 /седемстотин и четиридесет лева и 40 ст./ лева, представляващи сбора на всички погасителни вноски с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, включващи главница 600.00 лева и дължима договорна лихва от 130.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. В останалата част искът, за установяване на вземане за разликата над 730,40 лева до първоначално претендираното за установяване вземане от 1 390,95 лева, а именно за 660.55 лева, представляващ неизплатено възнаграждение за закупуване на пакет от допълнителни услуги е отхвърлен поради нищожност на споразумението, като неоснователен. В тежест на ответника С.Х.М. са сторените в производството разноски в размер на сумата от 417,80 /четиристотин и седемнадесет лева и 80 ст./ лева – направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 444/2018г. на РС-гр.Исперих и настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 ГПК е постъпила въззивна жалба от „Профи Кредит България“, чрез пълномощник – юрисконсулт Радина Иванова Илиева, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на ищеца срещу ответника, относно неизплатено парично задължение по договора за потребителски кредит, представляващо възнаграждение по сключено между страните Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. Излага подробни аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция като основателна и доказана в цялост.
В съдебно заседание при редовност на призоваването въззивното дружество не изпраща представител или пълномощник. Преди даване ход на делото е постъпила молба, в която въззивникът дава съгласието да се даде ход на делото в негово отсъствие, като поддържа въззивната жалба.
Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат С.Д.,***, с който моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Не се въвеждат нови доказателствени искания.
В съдебното заседание въззиваемата страна редовно призована чрез особения си представител адвокат Д.,***, моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Решението не се обжалва в частта, с която е прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 730,40 /седемстотин и четиридесет лева и 40 ст./ лева, представляващи сбора на всички погасителни вноски с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, включващи главница 600.00 лева и дължима договорна лихва от 130.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането по договор за потребителски кредит № ********** от 08.09.2017г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение в обжалваната част е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна.
Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, като се има предвид и следното.
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че страните по делото са сключили на 11.09.2017 г. Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № **********, според който въззивникът предоставил на въззиваемия С.Х.М. кредит в размер на 600 лева, със срок на погасяване 11 месеца, като дата на погасяването на всяка вноска е определено 15 число на всеки месец. Не е спорно, че заемната сума е получена от ответника. ГПР по кредита е 49,88 %, ГЛП 41,17 %. При тези условия дължимата сума по кредита е станала 730,40 лева, с размер на вноската 66,40 лева. В договора се съдържа клауза за дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лева, с размер на вноска по този пакет 60,05 лева, като тази сума е прибавена към месечната вноска на въззиваемия, която е станала в общ размер от 126,45 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 1390,95 лева. Приложено е Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, според което допълнителните услуги се изразяват в следното: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По делото са приложени и искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и погасителен план.
В приложения по делото екземпляр от Общите условия на всяка страница има подпис на ответника. В т.12.3 от същите е посочено, че ако клиентът просрочи плащането на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяването на неговата предсрочна изискуемост.
Безспорно е установено по делото, че ответникът не е погасявал никакви част от задължението си по отпуснатия и усвоен потребителски кредит.
По делото е приложено уведомително писмо изходящо от въззивното дружество до ответника с дата 09.01.2018 г., в което е посочено, че договорът за потребителски кредит е едностранно прекратен и е настъпила неговата предсрочна изискуемост съгласно общите условия на договора. По делото не са приложени доказателства, че самото уведомително писмо е получено от ответника С.М., но в конкретния случай, както е посочено от районния съд, видно от погасителния план към договора, към настоящия момент срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл за всички вноски (последната с падеж 15.08.2018г.), поради което съдът не следва да обсъжда доводите за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит.
От назначената и приета по делото без оспорване на страните съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи се установява, че ответникът С.М. е получил сумата в размер на 600 лева, преведена му по негова сметка в банка ДСК, съгласно банково извлечение № 173/11.09.2017 г.. Посочил е, че няма плащания по потребителския креди, както и какви са задълженията към 08.06.2018г. (датата на сезиране на заповедното производство) на присъдените със Заповедта за изпълнение вземания в общия размер от 1 433,86 лева, включващи: 600 лева /шестстотин/ – главница; 130,40 лева /сто и тридесет лева и четиридесет стотинки/ – договорна лихва; 660,55 лева /шестстотин и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки/ – задължение по предоставяане на пакет от допълнителни услуги; 30 лева /тридесет/ – такса, съгласно Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена за периода от 16.10.2017 г. (дата на изпадане в забава) до 03.01.2018 г. (дата на прекратяване на договора) и 12,91 лева /дванадесет лева и деветдесет и една стотинки/ - законна лихва за забава от 16.10.2017 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.01.2018 г. (дата на прекратяване на договора).
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу С.Х.М. по ч.гр. д. № 444/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата в размер на 1390,95 лева главница по договора за потребителски кредит, сумата от 30 лева такси, 12,91 лева законна лихва за забава от 16.10.2017 г. до 03.01.2018 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски – ДТ в размер на 28,68 лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 140 лева.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като в указания от съда едномесечен срок, е предявената исковата претенция, поради което същата е допустима.
Основният спорен въпрос в настоящото производство касае сключеното между страните Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги – дали ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 660,55 лева.
По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 660,55 лева за закупен пакет от допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Посочените в споразумението към договора допълнителни услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл.10а, ал.2 ЗПК.
Освен това договорената клауза е неравноправна, което също води до нейната нищожност. Доводът на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради наличието на свобода на договаряне по чл.9 ЗЗД е неоснователен. Обстоятелството, че няма законова забрана страните по облигационната сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне не обосновават извод, че конкретната договорна клауза е действителна. Въззивникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от въззиваемия, следва според разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК да проведе пълно доказване, че е доставял услугите. В случая такова доказване не е проведено. По делото няма данни въззиваемият да се е възползвал от т. нар. допълнителна услуга. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като изброяването не е лимитативно. Районният съд е дал отговор на въпроса за наличието на неравноправност на клаузата в сключеният между страните договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, за което въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд в обжалваната част, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има въззиваемият, но такива не се претендират.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167/07.06.2019 г., постановено по гр.д. №734/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в сила
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.