Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 07.03.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5397 по описа на
СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът З.к. „Л.И.“ АД
твърди, че на 28.03.2006 г. между страните е сключен Рамков застрахователен
договор № 000-9-286/0011076, който има за предмет да определи основните
договорни условия по следните типове застраховки: Застраховки „Разни финансови
загуби“ клауза 1 „Загуба на доходи по договори за лизинг“, обезпечаващи
вземания по договори за Л.на ответника на основание чл. 199а, ал. 1 КЗ /отм./ и
Застраховки „Каско“ за автомобили, собственост на
ответника. Посочва, че въз основа на Рамковия договор е издадена полица по
застраховка „Разни финансови загуби“ № 170-8-144/U1/06-01881, валидна от 31.10.2007 г. до 15.09.2012 г., обезпечаваща
вземане по лизингов договор № 01934 между ответника „П.Л.Б.“ ЕООД и „Кас К.“ ЕООД за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СА7754КК. Твърди, че на 06.04.2010 г. ответникът го
уведомил, че дружеството „Кас К.“ ЕООД е изпаднало в просрочие, тъй като не е издължило четири поредни вноски за
периода от месец ноември 2009 г. до месец март 2010 г. Посочва, че по
постъпилото уведомление в ЗК „Л.И.“ АД била образувана ликвидационна преписка
по щета № 0000-1661-10-800051. Твърди, че по повод уреждане на отношенията
между застрахователя и ответника по образуваната щета, както и за останалите
щети, образувани в периода 2008-2010 г. е подписано допълнително споразумение
към Рамков договор – Анекс № 6 от 22.07.2011 г. и конкретната преписка е
посочена в т. 1.8. По силата на Анекс № 6 страните са се съгласили, че пълният
и окончателен размер на дължимите застрахователни обезщетения, представляващи
покрит риск по сключените застрахователни полици, в съответствие с Рамковия
договор и анексите към него, възлиза на 1 387 877,05 лева. Посочената
сума се формира на база на определените застрахователни обезщетения по
образувани при ЗК „Л.И.“ АД преписки по щети с номера, описани в преамбюла на
споразумението, сред които е и щета № 0000-1661-10-800051. Твърди, че е
изплатил сумата по Анекс № 6, като първото плащане е на 05.08.2011 г. Счита, че
поради изпълнение на собственото си задължение за плащане, за ответника е
възникнало задължение да прехвърли собствеността върху леките автомобили, обект
на застрахователно вземане по договор за лизинг, включително и на горепосочения
автомобил, за което го поканил с писмо изх. № 0043/11.04.2012 г. Твърди, че
ответникът отказал да прехвърли собствеността върху автомобила, позовавайки се
на чл. 2 от Анекс № 6, с което нарушил поетите задължения по чл. 16, ал. 2 от
Рамковия договор във връзка с Анекс № 5 към същия. Счита, че задължението на
ответника за прехвърляне на собствеността върху автомобила произтича от
клаузата на чл. 16, ал. 3 от Рамковия застрахователен договор, която не е преуреждана с последващи анекси.
Посочва, че установил от получено официално становище от ПП КАТ към ОД на МВР Русе
от 24.02.2013 г., че лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с
рег. № ***** е бил регистриран като собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД в масива на
КАТ за периода до 19.12.2011 г., когато регистрацията му е била прекратена.
След посочената дата лекият автомобил е регистриран в ПП КАТ към ОД на МВР Плевен
с рег. № ***** и е собственост на „А. – ПМ“ ЕООД. Посочва, че тъй като е
изплатил застрахователно обезщетение на ответника, включващо пълен размер на
вземането му по лизингов договор № 01943 за горепосочения лек автомобил, то „П.Л.Б.“ ЕООД следва да изпълни поетото насрещно
задължение да прехвърли собствеността върху същия лизингов обект. След като
ответникът се е разпоредил с автомобила, сам се е поставил в невъзможност да
предостави изпълнение на така поетото задължение по Рамковия застрахователен
договор, поради което има право да иска обезщетение за неизпълнение. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати сумата в размер на 75 324,52 лева, представляваща пълния размер на
неплатените лизингови вноски до края на лизинговия договор, платени от ЗК „Л.И.“
АД, вместо лизингополучателя „Кас
К.“ ЕООД и сумата 25 910,12 лева мораторна лихва
върху главницата за периода от датата на изпратената покана до ответника за
изпълнение на задължението му на 30.03.2012 г. до предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „П.Л.Б.“ ЕООД
оспорва исковете. Твърди, че с влязло в сила решение по т.д. № 5889/2012 г. на
СГС, ТО, VІ-14 състав е прието, че Анекс 6 към Рамковия договор представлява
спогодба по отношение на цитираните 64 застрахователни договора, които включват
и договорът, който е предмет на настоящия иск. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по предявения иск, която е започнала да тече от настъпване
на застрахователно събитие – 06.04.2010 г. Посочва, че към датата на продажбата
на автомобила не е имал задължение да го прехвърли на ищеца, тъй като
последният не е бил заплатил застрахователно обезщетение. От друга страна
твърди, че с получената от продажбата на автомобила цена е намалил счетоводно
размера на непогасеното задължение на застрахователя за плащане по тази полица.
Посочва, че не дължи плащане на посочените от ищеца основания и че всички
отношения между страните са уредени окончателно и непререшимо
със спогодбата във форма на Анекс 6. Ето защо иска да се отхвърли иска.
Претендира разноски.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй
като счита, че правата му са възникнали след изплащане на паричните суми.
Твърди, че ответникът не го е уведомил нито, че е прекратил договора за лизинг,
нито, че се е разпоредил с лекия автомобил, поради което застрахователното
обезщетение по конкретната преписка относно вземане по договор за Л.между „П.Л.Б.“
ЕООД и „Кас К.“ ЕООД за лекия автомобил Ауди, с рег.
№ ***** е определено в Анекс № 6 и изплатено на 28.08.2014 г. и то е съобразно
подадени от ответника данни за валиден договор за Л.и до края на лизинговия
период. Уточнява, че ако ответникът го бе уведомил, че лизинговото имущество му
е върнато, то застрахователно обезщетение би било определено на неплатените
лизингови вноски до датата на връщане на автомобила и в този случай не би
възникнало задължение за ответника да прехвърли собствеността върху лизинговия
автомобил.
С отговор на допълнителната
искова молба ответникът оспорва изцяло възраженията на ищеца относно момента,
от който тече погасителната давност и предпоставките за пораждане задължението
на застрахователя да плати.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са от ЗК „Л.И.“ АД срещу „П.Л.Б.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
оглед наведените твърдения в исковата молба, молбите уточнения и заявеното в
съдебно заседание, проведено на 11.07.2016 г., претенцията на ищеца се основа
на следните обстоятелства: че е налице неизпълнение от страна на ответника на договорното
му задължение по чл. 16, ал. 3 от сключения между страните Рамков
застрахователен договор да прехвърли собствеността върху лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № *****; че е претърпял имуществена
вреда под формата на претърпяна загуба в резултат на посоченото договорно
неизпълнение и че вредата е в размер на изплатеното от него на ответника
застрахователно обезщетение, като сбор от вноските по застрахованото лизингово
вземане с настъпил падеж към момента на подаване на заявление от ответника,
ведно с лизинговите вноски с ненастъпил падеж до края на договора за Л.за
периода от 31.10.2007 г. до 15.09.2012 г.
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между
ЗК „Л.И.“ АД и „П.Л.Б.“ ЕООД е сключен Рамков застрахователен
договор № 000-9-286/0011076, който има за предмет да определи основните
договорни условия по следните типове застраховки: Застраховки „Разни финансови
загуби“ клауза 1 „Загуба на доходи по договори за лизинг“ и Застраховки „Каско“ за автомобили, собственост на ответника. Към
Рамковия договор страните са подписали анекси, включително Анекс № 6 от
25.07.2011 г.
Не се спори, а същото е
видно и от приложената З.полица, че в изпълнение на Рамковия договор е сключена
З.полица № 170-8-144/U1/06-01881,
валидна от 31.10.2007 г. до 15.09.2012 г., обезпечаваща вземане по лизингов
договор № 01934, сключен между ответника и дружеството „Кас
К.“ ЕООД относно лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *****.
По делото е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че по конкретно
посочената застрахователна полица е настъпило застрахователно събитие, за което
на 06.04.2010 г. ответникът е уведомил ЗК „Л.И.“ АД и застрахователят е
образувал преписка по щета № 0000-1661-10-800051.
Представено
е писмо с изх. № 370 от 13.09.2010 г. на „П.Л.Б.“ ЕООД до ЗК „Л.И.“ АД, което
съдържа предложение до застрахователя процесният лек
автомобил да бъде продаден при цена 35 205 лева, която да бъде приспадната след
това от задължението, като в настоящото производство не се събраха
доказателства, че същото е достигнало до ищеца.
Установява
се от представеното писмо от Министерство на вътрешните работи, Сектор „Пътна
полиция“, че лекият автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***** до 19.12.2011
г. е с посочената регистрация, а след тази дата автомобилът е с нов собственик
– дружеството „А. – ПМ“ ЕООД и с рег. № *****.
Спорен
по делото е въпросът дали е налице неизпълнение на задължението на ответника по
чл. 16, ал. 3 от Рамковия договор, съгласно която разпоредба застрахованият,
след като получи застрахователно обезщетение, с което вноските по лизинговия
договор се изплащат изцяло, е длъжен да прехвърли собствеността върху вещта на
застрахователя.
Не
се спори, а същото се доказа и от представения документ, че с Анекс № 6
от 25.07.2011 г. към Рамковия застрахователен договор страните са постигнали
съгласие относно конкретните застрахователни договори по застраховка „Разни
финансови загуби“, между които е и процесният, след
настъпване на предвидени в тях застрахователни събития. Постигнали са съгласие
относно това за кои застрахователни събития ще приемат, че обезщетения са
платени; за кои се приема, че обезщетения не се дължат; за кои се приема, че се
дължат и какъв е общият размер на застрахователното обезщетение, което ще се
заплати.
В т. 1.8. от анекса е
посочено, че по преписка по щета с № 000-1661-10-800051 застрахователят е
определил, но не е изплатил застрахователно обезщетение.
С подписване на анекса
страните са се съгласили какъв е пълният и окончателен размер на дължимите
застрахователни обезщетения за настъпили застрахователни полици в съответствие
с клаузите на Рамковия застрахователен договор и анексите към него и че с
подписването на споразумението, считат отношенията си за окончателно уредени,
включително по повод на всички образувани преписки до датата на подписване на
споразумението.
С т. 2 от Анекса е вменено в
задължение на застрахования да прехвърли на застрахователя собствеността върху
всички автомобили, предмет на договори за лизинг по описаните в преамбюла щети,
които към момента на подписване на настоящия анекс са изчезнали, до 10 работни
дни след като застрахованият придобие владението върху тях.
От приложените по делото
съдебни актове е видно, че с влязло в сила решение от 24.07.2014 г. по гр.д. №
385/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав е
потвърдено решение № 1668 от 10.10.2013 г. по т.д. №
5889/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав, с
което ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на „П.Л.Б.“ ЕООД, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 365 ЗЗД, сумата
938 469,37 лева, представляваща дължима главница по Анекс № 6/25.07.2011
г. към Рамков застрахователен договор № 000-9-286/0011076; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 41 683,03 лева и сумата 49 004,30 лева разноски.
Съдът е длъжен да зачете в
настоящото производство, че със сила на пресъдено
нещо е прието, че Анекс № 6 има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД
и с нея страните са постигнали съгласие относно пълния и окончателен размер на
дължимите застрахователни обезщетения за настъпили застрахователни събития,
представляващи покрит риск по сключените застрахователни полици в съответствие
с клаузите на Рамковия застрахователен договор и анексите към същия, които са
конкретно посочени и сред които е и преписката по процесната
щета № 0000-1661-10-800051.
Не се спори, че дължимата
сума по Анекс № 6 от 25.07.2011 г. към датата на подаване на настоящата искова
молба е изцяло изплатена.
Съдът намира обаче, че
независимо от извършеното плащане, за ответника не е възникнало задължение за
прехвърляне на собствеността на автомобила по чл. 16, ал. 3 от Рамковия
договор.
На първо място в подписания
Анекс № 6 не е посочено какво включва обезщетението по процесната
щета и дали то включва изцяло вноските по лизинговия договор, за да е
възникнало задължението на ответника по чл. 16, ал. 3 от Рамковия договор. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена след проверка в
счетоводството на ответника, се установи, че договорът за лизинг № 01934 е
прекратен на 31.10.2010 г., като остатъчната му стойност е в размер на
41 362,78 лева. Размерът на неизплатените от лизингополучателя
лизингови вноски по лизинговия договор преди сключването на Анекс №
6/25.07.2011 г. е в размер на 46 969,94 лева и от изготвената от вещото
лице таблица е видно, че същото е формирано за периода от 18.12.2009 г. до 22.02.2011
г., като последната фактура е от 29.11.2010 г. за сумата 14 430,40 лева. С
приходите от продадения лек автомобил в размер на 29 337,45 лева без ДДС е
покрита нефактурираната главница в размер на 41 362,78 лева без ДДС по
договор за финансов лизинг № 01934. За остатъчната стойност в размер на 12 025,33
лева без ДДС е издадена фактура № **********/29.11.2010 г. на „Кас К.“ ЕООД в размер на 14 430,40 лева с ДДС.
Следователно при счетоводно отразения при ответника размер на обезщетението по процесния договор за лизинг, не са включени лизингови
вноски след продажбата на автомобила. Освен това приходът от продажбата на
автомобила е съобразен от ответника и тази сума е приспадната от дължимото
обезщетение от ищеца. Ето защо само на това основание следва да се приеме, че
не е възникнало за ответника задължението по чл. 16, ал. 3 от Рамковия договор
за прехвърляне собствеността върху процесния
автомобил, тъй като не се доказа полученото застрахователно обезщетение да
включва вноските по лизинговия договор изцяло.
На второ място с подписване
на спогодбата, оформена с Анекс № 6 от 25.07.2011 г., страните са се съгласили,
че отношенията между тях по повод образуваните преписки, сред които и процесната, са окончателно уредени. Задължение за прехвърляне
собствеността върху автомобилите е предвидено само за тези вещи, които към
подписване на анекса са изчезнали. Въпреки, че липсва в споразумението какво се
има предвид под понятието „изчезнал автомобил“, безспорно процесният
не е такъв, доколкото е ясно както къде се намира, така и че разпореждането с
него от страна на ответника е станало сравнително дълго време преди подписване
на анекса. Установи се също така, че въпреки липсата на данни, че намерението
на ответника за продажба на автомобила, което по същество включва изявление, че
вещта се намира в негово държане, е достигнало до ищеца, продажната стойност на
лекия автомобил е приспадната от ответника при определяне размера на дължимото
от застрахователя обезщетение. С оглед изложеното твърдението на ищеца, че за
ответника е възникнало задължение по чл. 16, ал. 3 от Рамковия договор не
съответства на изрично постигнатото съгласие между страните, обективирано с подписване на Анекс № 6 от 25.07.2011 г.
На последно място следва да
се посочи, че твърдените от ищеца имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, а именно: изплатеното от него на ответника застрахователно обезщетение,
като сбор от вноските по застрахованото лизингово вземане с настъпил падеж към
момента на подаване на заявление от ответника, ведно с лизинговите вноски с
ненастъпил падеж до края на договора за лизинг за периода от 31.10.2007 г. до
15.09.2012 г., не представляват пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на задължението за прехвърляне собствеността върху вещта на
застрахователя, нито са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Прехвърляне собствеността върху автомобила е уговорено в чл. 16,
ал. 3 от Рамковия договор само при изплащане изцяло на застрахователното
обезщетение и с цел да не се стигне до неоснователно обогатяване на
застрахования. Загубата на застрахователя при неизпълнение на това задължение
няма как да се съизмери с изплатените от него лизингови вноски. Тезата, която
застъпва ищецът, че тъй като не е уведомен за прехвърляне на автомобила, е
заплатил повече от дължимото обезщетение, освен, че остана изцяло недоказана по
делото, не представлява вреда от неизпълнение на задълженото по чл. 16, ал. 3
от Рамковия договор, а по същество искане за пререшаване на влязлото в сила
решение между страните за дължимите суми като обезщетения по Анекс № 6 от
25.07.2011 г., което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. Доколкото не се устави, че за
ответника е възникнало задължение по конкретната преписка по щета да прехвърли
собствеността върху автомобила, както и че ищецът не търпи претендираните
с исковата молба вреди от твръдяното неизпълнение,
съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника за погасяване
претенцията по давност.
С оглед акцесорния
характер на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и изхода по иска за главница, искът подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на ответника.
От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 8 756 лева, от
които 200 лева за депозит за вещо лице и 8 556 лева за адвокатско
възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователна
к. „Л.И.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу
„П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк „С.“, сграда **, вх. **, ет. *,
кумулативно съединени осъдителни искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 75 324,52
лева /седемдесет и пет хиляди триста двадесет и четири лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение
на задължение по чл. 16, ал. 3 от Рамков застрахователен договор №
000-9-286/0011076, въз основа на който е сключена застрахователна полица № 170-4-144/U1/06-01881 за прехвърляне на собствеността върху
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с
рег. № ***** и с иск правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 910,12
лева /двадесет и пет хиляди деветстен и десет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.03.2012 г. до
21.08.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Застрахователна к. „Л.И.“ АД да
заплати на „П.Л.Б.“ ЕООД сума в размер на 8 756 лева /осем хиляди
седемстотин петдесет и шест лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: