РЕШЕНИЕ
№ 3333
гр. Варна, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110114834 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т. М. М.-Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, срещу Етажна собственост на
сграда с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на следните решения, приети
на проведените на 07.10.2023 г. и 02.11.2023 г. Общи събрания на етажната
собственост, а именно: взетото на 07.10.2023 г. решение – „Да бъде преместен
общият водомер в сградата от мазето, собственост на А.Д., в мазе, което Т. М.-
Г. твърди, че е нейно. Преместването на общия водомер да се осъществи след
необходимите съгласувания, одобрения и/или разрешения от Община Варна
и/или ВиК – Варна. Запитванията към Община Варна и/или ВиК – Варна,
изготвянето и съгласуването на проектите да бъде организирано от Т. М.-Г.“,
както и взетите на 02.11.2023 г. решения: по т. 1 от дневния ред – „Да бъде
ремонтирана входната врата. Управителят да събере оферти и да подпише
договор, съобразявайки най-изгодната такава. Бюджетът за ремонт да не
надвишава 200 лв. Разходът се разпределя между етажните собственици
съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата“ и по т.
2 от дневния ред – „Да бъде доизградено стълбището, водещо до покрива на
сградата и да се ремонтира вратата, водеща до покрива на сградата.
Управителят да събере оферти и да подпише договор, съобразявайки най-
изгодната такава. Общият бюджет за доизграждане на стълбището и ремонт на
вратата, водеща към покрива, да не надвишава 1000 лв. Разходът се
разпределя между етажните собственици съобразно притежаваните идеални
части от общите части на сградата“.
1
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищцата Т. М. М.-Г.
твърди, че е собственик на жилище-апартамент, находящо се в сграда с адрес:
гр. Варна, ******, като същото е придобито по наследство от родителите й
М.Р.М. и Ф.Н. М.. Излага, че на 07.10.2023 г. и 02.11.2023 г. са проведени
поредни общи събрания на собствениците в етажната собственост, като са
взети съответни решения – за преместване на общия водомер в нейното мазе,
за ремонт на входната врата и за доизграждане на стълбището, водещо до
покрива на сградата, съответно за ремонтиране на вратата, водеща до покрива
на сградата. Поддържа, че събранията са свикани незаконосъобразно. Посочва,
че не живее постоянно в тази сграда, поради което с телепоща, изпратена от
нея на 08.06.2022 г., уведомила избрания управител на етажната собственост,
че за провеждането на общите събрания следва да бъде уведомявана на
посочен от нея телефон, ел. поща или на друг адрес в гр. Варна, на който
живее. Съобщението й е получено от В.М., който бил избран за портиер на
04.07.2023 г. /в проведеното по делото открито съдебно заседание на
17.09.2025 г. уточнява, че първоначално е избран за такъв на проведеното на
28.05.2022 г. Общо събрание на ЕС/, но и за двете събрания не била уведомена
по надлежния ред. Излага, че за проведените събрания и взетите на тях
решения узнала от протоколите, които се оставят във входа на етажната
собственост. Посочва, че две лица притежават пет от общо шестте жилища в
сградата, което създава предпоставки тези лица, които са в пряка роднинска
връзка /майка и син/ да злоупотребяват с предоставените им от закона права,
формирайки мнозинство, позволяващо вземането на всякакъв вид решения,
които водят до финансов натиск и принуда върху нея. Счита, че с решението
по протокола от 07.10.2023 г. се нарушава правото й на собственост върху
собствения й обект. Преместването на главния водомер в нейното мазе не е
наложително, а е в отговор на нейно искане, отправено до управителя, за
предоставяне на информация за показанията на главния водомер. Поддържа,
че решенията по протокола от 02.11.2023 г. са незаконосъобразни, като
противоречащи на чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, тъй като с тях се цели не
подобряване поддръжката на етажната собственост, а финансов натиск, за да
бъде принудена да продаде жилището си. Твърди, че извършването на такива
ремонти не е наложително. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени.
Ответникът Етажна собственост на сграда в гр. Варна, ******, е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалният му представител – адв. Р. Г.. Поддържа становище за
недопустимост на исковата молба, доколкото със същата се атакуват взети
решения от проведени две Общи събрания на ЕС, както и предвид
обстоятелството, че е депозирана извън срока за обжалване. По същество
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва до
знанието на ЕС, включително до знанието на нейния управител, да е
достигала приложената към исковата молба телепоща. Последната е била
получена от лице, което не е собственик в сградата и не е упълномощавано да
получава пратки и документи от името на управителя на ЕС. Единственият
документ, получен от ищцата, е декларация от 07.11.2023 г. по повод
попълване на данните й в книгата на ЕС, което се е случило след процесните
Общи събрания. Поддържа, че в случая редът за свикване на Общо събрание е
този по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Освен това Т. М. непрекъснато ползва и посещава
имота, тъй като го отдава за нощувки като стаи за гости. Твърди, че
процесните общи събрания са редовно свикани и проведени. Поканите за
2
свикване на ОС съдържат всички изискуеми от закона реквизити и са били
поставени на видно място от вътрешната страна на входната врата на сградата
в указания от закона срок. Съставен е бил протокол, удостоверяващ
поставянето на поканите. Събранията са свикани от действащия управител –
З.С.И.. Налице е бил нужният кворум за провеждането им, като решенията са
взети с изискуемото от закона мнозинство. Протоколите не са били оспорени
от заинтересованите лица по предвидения от ЗУЕС ред и служат като
доказателство за отразените в тях обстоятелства и за взетите от ОСЕС
решения. Протоколите са били обявени в срока по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като за
целта са били съставени надлежни констативни протоколи. Посочва, че
приетите решения са от компетентността на ОСЕС. Счита, че въведените от
ищцата оплаквания относно решението за преместване на общия водомер са
такива по целесъобразността му, която няма как да бъде проверявана от съда.
Оспорва като неоснователно твърдението, че така взетите решения целят
единствено да нанесат на ищцата имуществена вреда, доколкото същите се
отнасят за всеки един собственик в сградата. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. К. С., която поддържа становище за основателност на
предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
В нарочна молба по хода на делото ответникът, чрез процесуалния му
представител – адв. Р. Г., оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Неоснователни са възраженията за недопустимост на исковата молба,
доколкото няма пречка с една такава да се атакуват взети решения от
проведени две последователни Общи събрания на Етажната собственост.
По делото не е спорно, а и от представените нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 15.08.1964 г. и удостоверения за наследници на М.Р.М. и
Ф.Н. М., чийто наследник е Т.-М. М. Г., се установява, че ищцата е собственик
на самостоятелен обект – жилище-апартамент /студен етаж/, разположено на
ет. 4 в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ******.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че са приети атакуваните решения на
проведените на 07.10.2023 г. и 02.11.2023 г. Общи събрания на етажната
собственост, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, което е видно и от
представените протоколи в тази връзка /л. 50 – л. 52 и л. 57 – л. 58 от делото/.
Видно от представения констативен протокол за поставяне на покана по
чл. 13, ал. 1 ЗУЕС от 27.09.2023 г. /л. 49 от делото/, е свикано Общо събрание
на Етажната собственост, което да се проведе на 07.10.2023 г. от 13:30 часа,
при посочения в поканата дневен ред.
От приложения с отговора на исковата молба констативен протокол за
поставяне на покана по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС от 27.09.2023 г. /л. 56 от делото/ се
установява, че е свикано Общо събрание на Етажната собственост, което да се
3
проведе на 02.11.2023 г. от 18:30 часа, при посочения в съответната покана
дневен ред.
В тази връзка е и основният спорен момент в производството, а именно
дали така свиканите общи събрания са редовни.
По смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не
ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец,
уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като
посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани
покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.
Ищцата представя телепоща от 08.06.2022 г. /л. 17 от делото/,
адресирана до управителя на Етажната собственост, в която уведомява, че
поради отсъствието й от собственото й жилище в сградата, находяща се в гр.
Варна, ******, моли да бъде уведомявана за предстоящи Общи събрания на
етажната собственост на телефон ******, ел. поща: ***********, както и на
адрес: гр. Варна, ******. Тази телепоща е редовно връчена на 10.06.2022 г.
Получена е от лицето В.М., който, видно от представения протокол от
проведеното на 28.05.2022 г. Общо събрание на Етажната собственост /л. 21 –
л. 23 от делото/, е избран за портиер в сградата, с месечно възнаграждение в
размер на 2000 лв. В тази връзка съдът приема за неоснователни възраженията
на ответника, че до знанието на управителя на ЕС не е достигнала
приложената към исковата молба телепоща. Погрешното посочване в
исковата молба на датата, на която В.М. е избран първоначално за портиер е
ирелевантно.
Тоест, в случая може да бъде направен обоснован извод, че
действително ищцата е пожелала да бъде уведомявана по телефон, електронна
поща и на посочен от нея адрес в страната, на който постоянно пребивава, но
въпреки това не е била надлежно известена за свиканите на 07.10.2023 г. и на
02.11.2023 г. Общи събрания. По този начин същата е била лишена от
възможността да вземе участие при обсъждането и гласуването на въпроси,
касаещи управлението на етажната собственост. Още повече, че взетите
решения касаят пряко правната й сфера.
Следва да се отбележи, че съдът предостави възможност на ответника да
установи твърденията си, че ищцата често посещава сградата, включително и
по времето, по което са разгласени процесните Общи събрания и обявените
покани за свикванията им, чрез разпита на един свидетел, но такъв не бе
ангажиран в производството.
Ето защо и само на посоченото основание съдът приема, че така
свиканите общи събрания са нередовни, което обуславя основателността на
така предявения иск и съответно отмяната на атакуваните решения, приети на
тези общи събрания.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че исковата молба е депозирана извън срока за обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, молбата се подава пред районния
съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от
получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Последният текст
предвижда, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по
ал. 6 /в седемдневен срок от провеждане на събранието/ поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя
4
на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен
с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в
случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за
уведомено с поставяне на съобщението.
Видно от представения констативен протокол /л. 54 от делото/,
протоколът от проведеното на 07.10.2023 г. Общо събрание на Етажната
собственост, е разгласен на 11.10.2023 г., а този от проведеното на 02.11.2023
г. ОСЕС – на 03.11.2023 г. Исковата молба е подадена по пощата с обратна
разписка на 13.11.2023 г.
В случая обаче, както вече се посочи, е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2
ЗУЕС, като липсват твърдения от ответника на посочената от ищцата
електронна поща или на посочения от нея адрес в страната да са й изпратени
копия от протоколите от проведените Общи събрания. В този смисъл съдът
приема, че исковата претенция е депозирана в срок, доколкото липсва
установяване ищцата да се е запознала още на 11.10.2023 г. с поставеното
съобщение за изготвяне на протокола от проведеното на 07.10.2023 г. ОСЕС, в
който случай единствено би бил пропуснат срока за оспорване /30-дневният
срок изтича на 10.11.2025 г./. Неспазването на задължението за уведомяване на
ищцата по посочените от нея начини всъщност означава, че следва да се счита,
че исковата молба е подадена в срок във всеки един момент от депозирането й.
Предвид посоченото съдът приема, че не дължи обстоен анализ на
останалите възражения на ищцата, съответно доводите на ответника, както и
на останалия ангажиран в производството доказателствен материал, доколкото
същите не могат да променят така направения по-горе извод за основателност
на исковата претенция.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищцата. Същата, чрез процесуалния си представител – адв. К. С., представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в
общ размер от 560 лв., от които държавна такса – 160 лв. и платено в брой
адвокатско възнаграждение – 400 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 01.09.2025 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ взетото на 07.10.2023 г. решение на Общото събрание на
етажната собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ******, а именно: „Да
бъде преместен общият водомер в сградата от мазето, собственост на А.Д., в
мазе, което Т. М.-Г. твърди, че е нейно. Преместването на общия водомер да се
осъществи след необходимите съгласувания, одобрения и/или разрешения от
Община Варна и/или ВиК – Варна. Запитванията към Община Варна и/или
ВиК – Варна, изготвянето и съгласуването на проектите да бъде организирано
5
от Т. М.-Г.“, както и взетите на 02.11.2023 г. решения: по т. 1 от дневния ред –
„Да бъде ремонтирана входната врата. Управителят да събере оферти и да
подпише договор, съобразявайки най-изгодната такава. Бюджетът за ремонт
да не надвишава 200 лв. Разходът се разпределя между етажните собственици
съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата“ и по т.
2 от дневния ред – „Да бъде доизградено стълбището, водещо до покрива на
сградата и да се ремонтира вратата, водеща до покрива на сградата.
Управителят да събере оферти и да подпише договор, съобразявайки най-
изгодната такава. Общият бюджет за доизграждане на стълбището и ремонт на
вратата, водеща към покрива, да не надвишава 1000 лв. Разходът се
разпределя между етажните собственици съобразно притежаваните идеални
части от общите части на сградата“, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с адрес: гр. Варна, ****** , да
заплати на Т. М. М.-Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата
560 лв. /петстотин и шестдесет лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6