№ 470
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502524 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба вх.рег.№
278193/15.03.2021г от ,,АРМАДА 2010“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна р-н „Приморски“ бул.„Чаталджа“ № 22, срещу решението на ВРС–
XLIIIс-в № 260475/15.02.2021г по гр.д.№ 4634/2019г, с което Е ОСЪДЕНО дружеството да
заплати на Д.С.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна жк„Чайка“ бл.195 ет.3,
заместен в процеса, на осн.чл.227 ГПК от наследника му по закон Ж. Г. СЛ. ЕГН
********** от гр.Варна ул.„И.Д.“ № 26 ет.1 ап.4, сумата от 1 000лв, представляваща
частичен иск от претенция с пълен размер 30 000лв – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от Д.С.Г. вследствие падане на 23.12.2016г около 9.30ч в търговски комплекс
„Пикадили Парк“ при употреба на собствения на „Армада 2010“ ЕООД ескалатор в
сградата, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 23.12.2016г до окончателното изплащане на задължението на
осн.чл.50 вр.чл.45 и чл.86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 550лв - разноски по делото, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, постановено при участието на ТЛП„ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕООД.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Излага следните оплаквания :
С решението си ВРС е обсъдил небезпристрастно изложените твърдения от страна на
ищеца чрез неговия процесуален представител, приел е изцяло свидетелските показания на
свидетеля Ж. Г. СЛ.-съпруга на починалия ищец и към настоящия момент конституирана
като ищец, без да обсъди възраженията на ответника, събраните в хода на съдебното дирене
писмени доказателствени средства и СТЕ и да прецени разказа на свидетеля през призмата
на цялостната фактическа обстановка и, още повече, с оглед заинтересоваността му от
изхода на спора.
1
Неправилно е възпроизведено и експертното заключение
Всичко това е довело до постановяване на незаконосъобразно и неправилно решение.
Освен това, в показанията на свид. Ж.С.-съпругата на починалия ищец, се установява
следното противоречие - съгласно показанията й тя е била единственият пряк свидетел на
инцидента, но самата тя не е ползвала ескалатора за придвижване. Пострадалият сам е
решил да ползва ескалатора, сам се е качил на същия, докато свидетелката е останала с
количката на нивото на супермаркета, и се е придвижвала с покупките към изхода от ТК в
посока паркинга, откъдето съпругът й следвало да я вземе с автомобил. Ето защо не може да
се направи изводът, че свидетелката е била пряк свидетел в частта за твърдяната
неизправност на ескалатора, състояща се в „спиране" и „разтрисане" на ескалатора. Освен
това, очевидно било и противоречието с твърденията на ищеца за спиране на
електрическото захранване, липсата на генератор и свидетелските показания на г-жа С.,
която в показанията си твърди, че ескалаторът спрял, раздрусал и пак тръгнал. Вероятно е
Ж.С. да е видяла съпруга си да пада от ескалатора, но категорично не би могло да се приеме,
че след като самата тя не се е придвижвала с него, а е поела в посока към паркинга, да е
станала пряк свидетел на т.нар „спиране" и „разтрисане" като причина за падането.
Ескалаторът като техническо средство за придвижване се използва най-често в
сгради за обществено ползване. Съгласно Законовата и Нормативна база в Р България,
машината ескалатор не е съоръжение с повишена опасност, каквито са асансьорите
например, и не подлежи на надзор. Спазени били нормативните изисквания за поставяне на
обозначителни знаци във вид на криптограма за безопасно ползване. Съгласно договор за
сервизно, абонаментно обслужване, процесният ескалатор е бил надлежно поддържан и
технически изправен към датата на инцидента. Няма данни, установяващи обратното.
По делото не се доказа нарушение на конкретна нормативна уредба от страна на
дружеството-ответник и техническа неизправност на вещта, нито падането на ищеца да е в
причинно-следствена връзка с налични дефекти /технически неизправности/ на вещта.
От приетото от съда експертно заключение на СТЕ се установява, че монтираните
ескалатори работят нормално, че същите отговарят на техническите параметри и изисквания
на фирмата производител. Според експертното заключение спирането на ескалатора е
възможно при хипотези на изключване на ел.захранването, токов удар и пр., но при
проведен експеримент за аварийно спиране на процесния ескалатор, съоръжението "спира
плавно". Още повече в инструкциите за ползване на ескалатор не съществува такова
техническо понятие като „разтрисане", а от събраните доказателства се установи, че ако
ескалаторът спре внезапно, той не би могъл да тръгне, ако не бъде включен ръчно, с ключ.
Именно техническата експертиза следва да се кредитира като меродавна заедно със
събраните писмени доказателства, договор за техническа поддръжка, протоколи за
периодични технически прегледи, доказващи, че собственикът на вещта е спазил всички
изисквания, поддържал е надлежно всички ескалатори в обекта и вещта е била обезопасена,
т.е. не е била опасна за ползване. Задължението на собственика на вещта е да положи
дължимата грижа за елиминиране на опасности при ползването й по предназначение и
разумно предвидима неправилна експлоатация, съобразно техническите за това
възможности.
На сл.място.
РС едва в мотивите на съдебното решение е преценил, че не следва да кредитира
СТЕ, която изрично била приета в с.з., а коментирал представените 2бр констативни
протоколи от дати 12.12.2016г и 19.01.2017г, като в последния било установено, че при един
от ескалаторите били констатирани неизправности - дефектирали ролки, а в КП №
006225/12.12.2016г било посочено, че „лентите спират да се движат от време на време" била
констатирана идентична неизправност при друг ескалатор - дефектирали ролки. Без да имал
2
специалните знания в тази област, РС е направил извода на базата на предположение, че,
след като шестте ескалатора били монтирани по едно и също време в сградата и при два от
тях възникнала една и съща техническа неизправност във време, изключително близко до
процесната дата - 23.12.2016г, то можело да се приеме, че при един и същи период на
експлоатация, било възможно във всеки един от останалите четири ескалатора да възникне
същата техническа неизправност.
Не става ясно на база на какви технически познания РС е направил извода, че, ако в
два от протоколите, касаещи други ескалатори, а не процесния, то това бил идентичен
технически проблем със сочения като внезапен проблем за процесния ескалатор, състоящ се
в спиране, разтрисане и тръгване
Затова възразява, че предвиждане кога и как ще аварира ескалаторът не би могло да
се направи, доколкото се касае за сложен механизъм, който бил подложен на силна
ежедневна експлоатация
Ето защо счита за неправилно и определено необективно едно такъв фактически
извод на съда, очевидно целящ да обоснове отговорност за вреди на дружеството въз основа
на предположения без преки доказателства. Фактът, че лентите спирали да се движат от
време на време, обективиран в протокол за друг ескалатор, може да има много различно
техническо обяснение, което води до въпроси, стоящи извън предмета на спора, нито са
били обсъждани в експертизата: кои ленти се имат предвид? Лента има подвижната
ръкохватка на ескалатора. И как по-точно спиране на лентата и дефектирали ролки на други
ескалатори са идентичен технически проблем, с така формулирания от съда в Решението
като „внезапно възникнал технически проблем", състоящ се от „внезапно спиране,
разтрисане и потегляне на ескалатора."
Поради изложеното, изхождайки от критерии за определяне основанието за
отговорността и предвид, че са били изпълнени стандартите за осигуряване безопасното
ползване на процесния ескалатор, не е налице ангажиране на отговорност на ответното
дружество, квалифицирана от съда по чл.50 във вр.чл.45 ал.1 ЗЗД.
Налице е неправилен и явно несправедлив съдебен акт.
Дадената от РС правна квалификация не кореспондира нито на въведените с исковата
молба твърдения за неизправност, нито на установените по делото факти.
Въпреки, че при разпределянето на доказателствената тежест с доклада по чл.146
ГПК на ответното дружество да са били дадени правилни указания, че следва да установи
пълната изправност на ескалатора към момента на инцидента, което било сторено чрез
събраните доказателства за установяване безопасността на процесния ескалатор, за
надлежното оповестяване правилата за употреба на ескалатора, поставени на достъпно и
видимо място, по подходящ за възприемане начин, възможността за придвижване и по друг
начин, както и че ищецът сам е допринесъл за настъпване на инцидента, качвайки се на
същия в неподходящо здравословно състояние, които обстоятелства са били надлежно
доказани от ответната страна, съдът не е ценил същите и се мотивира с „внезапно възникнал
технически проблем" на база единствено и само показанията на свидетеля - съпруга на
ищеца, а сега - самата ищец по делото.
Озадачаващо било и това, че от една страна съдът приема изцяло показанията на
свидетелката-съпруга, която казва, че ескалаторът бил спрял и след това тръгнал, а от друга
страна е приел, че причината за инцидента било установеното наличие на генератор, който
не обслужвал ескалатора и затова при изключване на ел.захранването ескалаторът спирал.
Както става ясно, ако ескалаторът по някаква причина е бил спрял, последният не би
могъл да тръгне веднага, ако не бъде включен ръчно, което е в противоречие с твърдените
причини за инцидента-внезапно спиране поради токов удар, разтрисане и след това отново
потегляне. ВРС е възприел изцяло разсъжденията на сина - свидетел относно генератора и
3
неговата роля, на който свидетел, очевидно, били придадени и експертни функции.
Не на последно място неправилни са съжденията на първоинстанционния съд и по
отношение на твърдението за съпричиняване.
Доказано било, че към датата на инцидента ищецът е страдал от заболяването
Паркинсон. Основни и съществуващи още в първата фаза на заболяването симптоми са
нарушения в координацията при движение, което се е потвърдило и от СМЕ. На въпроса на
процесуалния представител на ищеца към в.лице на какъв етап на заболяването е бил
пострадалият към момента на инцидента, експертът е отговорил, че пострадалият е бил в
напреднал стадий на заболяването към датата на инцидента.
Не биха могли да се възприемат като обективни съжденията на ВРС, кредитирайки
изцяло показанията на свидетелите син и съпруга, върху които е основал решението си, без
да обсъди останалите събрани доказателства.
Обстоятелството, че Д.С. е предпочел да използва ескалатор вместо асансьор е
обяснимо. Съдът има лични впечатления от сградата и му е известно, че двата пътнически
асансьора се намират на значително по-голямо разстояние от главния вход в сравнение с
площадката на ескалатора на ниво „0“. Нормалната житейска логика сочи, че когато човек
бърза, той избира най-краткото възможно разстояние. От показанията на всички свидетели
ясно и безпротиворечиво се отделяло обстоятелството, че пострадалият се е насочил към
автомобила си, за да го премести пред другия вход на сградата, намиращ се на ниво „-1“ с
оглед по-лесното натоварване на продуктите, закупени от съпругата му. Разбираемо е, че е
предпочел начин на придвижване, който ще му осигури по-бърз достъп до автомобила.
Никъде в приетите по делото медицински документи не се открива препоръка към Д.С. от
времето преди инцидента, в които да се посочва кои средства за придвижване да използва и
кои да избягва. Следва да се отчете обстоятелството, че ескалаторът се намира в среда със
свободен достъп на лица в различна възраст и здравословно състояние, в т.ч. и с
функционални нарушения. В случай, че ответникът е имал съображения ескалаторът да не
бъде използван от определени лица, той е трябвало да намери начин да регулира достъпа до
съоръжението. Падането на ищеца не било в резултат на влошеното му здравословно
състояние, а на внезапно възникнал технически проблем със съоръжението. Не се установи
придружаващото заболяване — болест на Паркинсон да е довело да влошаване на
координацията на пострадалия към датата на инцидента и да е станало причина за падането.
Видно от събраните гласни доказателства и заключения на СМЕ, заболяването е било
диагностицирано през същата година, като едва в напреднал стадий на същото, се
препоръчва внимателен избор на начин за придвижване и използване на помощни средства."
От показанията на свидетелката - съпруга става ясно, че пострадалият е пиел кафе, докато е
изчаквал свидетелката да напазарува, т.е. нищо не сочи, че ищецът е „бързал" и затова е
предпочел ескалатора, какъвто извод прави първоинстанционният съд.
Не става ясно каква е житейската логика, която оправдава поемане на непремерен
риск при здравословни проблеми в конкретната житейска ситуация. Препоръките към
болните от Паркинсон не са нито задължителни, нито писмени, а като всички препоръки,
имат препоръчителен характер. След навършване на пълнолетие всеки човек носи сам
отговорността за здравето и действията си. Предвид заболяването на пострадалия се
предполага, че последният е следвало да бъде по-внимателен в преценката на средствата за
придвижване. От показанията на съпругата и сина става ясно, че пострадалият по-принцип в
ежедневието си не е спазвал препоръките, характерни за болестта Паркинсон, като например
регулярно ползване на помощно средство при придвижване. А фактът, че Д.С. не бил
ползвал помощно средство, съвсем не означава, че не е имал нужда от такова.
Заключението, което е направил съда, отхвърляйки възражението ни за
съпричиняване като неоснователно, противоречи на правната логика и като такова е
неправилно.
4
С оглед изложеното единственият обоснован извод е този за липсата на предпоставки
за ангажиране на каквато и да била отговорност на ответното дружество. Няма
доказателства за наличие на отговорност и техническа неизправност на процесния ескалатор
от страна на „АРМАДА 2010“ЕООД, довела до настъпване на вреда.
По отношение на вредата:
Неправилен е и изводът на съда, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в
пълен размер за сумата от 1000лв като частично предявена от общата претенция за 30 000лв.
Действително, ако ищецът е понесъл неимуществени вреди от случилото се телесно
увреждане, освен че техният размер е по-малък, те не могат и да бъдат вменени в тежест на
отв.дружество, т.к. не се явяват последица от техническа неизправност на вещта.
На обезщетяване подлежат тези имуществени вреди, които са настъпили като пряка и
непосредствена последица от техническа неизправност на вещта и са необходими и
неотложни, без да са ненужно завишавани.
Ето защо моли за постановяване отмяна решението на РС, вместо което да бъде
отхвърлен предявеният иск и да бъде осъдена въззиваемата страна за всички сторени във
двете инстанции съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от ТЛП ,,ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД вх.№ 296615/26.08.2021, в която се излагат следните доводи :
Съдът неправилно е преценил доказателствата и доводите на страните, в резултат на
което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на предявените срещу
дружеството.
Намира, че PC-Варна погрешно е приел, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване изпълнението на фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.50 ЗЗД. За да достигне до това становище, ВРC е направил извод, че в конкретния
случай не се касае за нарушаване на правилата във връзка с ползването на вещта /процесния
ескалатор/, а за внезапно възникнал технически проблем при експлоатацията й.
Счита съждението на съда за необосновано и неподкрепено от нито едно
доказателство по делото. Ищецът не установява наличието на технически проблем или
неизправност на ескалатора, както и причинна връзка между същата и реализираните вреди.
Напротив, в хода на производството, при условията на обратно доказване, се установява, че
процесният ескалатор е бил в пълна техническа изправност и увреждането на ищеца не е в
резултат от експлоатацията на тази вещ /от нейните вътрешни свойства или недостатъци/.
Съгласно приетите по делото декларации за съответствие на всички 6бр.ескалатори в
търговския център, Актове за 72 часови проби на всички 6бр.ескалатори, Констативен
протокол за измерваните технически параметри на 6бр.ескалатори и Заключение, към датата
на монтирането му процесният ескалатор е отговарял на всички технически параметри и
изисквания за безопасност и комфорт на пътуване, регламентирани в стандарт EN 115 и
дадени от производителя. Неговата нормална и безопасна експлоатация занапред във
времето е била обезпечена чрез сключването от собственика на вещта договор за
абонаментно обслужване и поддръжка на техническото съоръжение.
Отделно от това, в представената от въззивника техническа експертиза процесния
ескалатор 16/30.05.2017г, изготвена от ЕТ“Язовец- С.С." само няколко месеца след
процесния инцидент съдържа данни за пълната техническа изправност на обследвания
обект, а именно:
- ескалаторът спира бавно и плавно без странични вибрации, придърпвания и шумове
- по цялата дължина на изкачване не са забелязани отклонения от целостта на
5
стъпалата, отклонения от хлабините между стъпалата и такива между стъпалата и перваза
- не са забелязани отклонения от стандартната заводска повърхностна стъпалата
Гореизложеното /за липсата на данни за технически проблеми и аварии с процесния
ескалатор се потвърждава от заключението по СТЕ и направените от експерта допълнителни
уточнения по въпросите на РС. Според заключението на в.л. документацията, която му била
предоставена, липсвали изобщо индикации, че има причина ескалаторът да бъде изведен от
експлоатация. Нещо повече, в.лице в заключението си и уточненията в о.с.з. е потвърдил
данните, посочени в приетата като писмено доказателство по делото независима техническа
експертиза относно начина на спиране на ескалатора - много плавно и без никакви други
такива смущения за работа на ескалатора".
Макар и изготвено години след твърдения инцидент, заключението на вещото лице
неправилно не е било кредитирано от съда в тази си част, доколкото препотвърждава
информацията, техническото съоръжение непосредствено след събитието /съгласно
представената независима техническа експертиза с изх.№ 16/30.05.2017г/. Освен това, в с.з.
в.лице е пояснило, че характеристиката за плавно спиране на този тип съоръжения е
стандарт в производството на ескалатори, заложена е от производителя и е свързана с
изискванията за безопасността и комфорта им, т.е. може да бъде направен обоснован извод,
че системата за плавен стоп на ескалатора чрез редуктори, която не позволява рязкото
спиране, е съществувала още към момента на въвеждане в експлоатация, респ. към датата на
твърдения инцидент
Предвид гореизложеното счита, че ищецът не доказва кава е била причината за
падането и че това се дължало на техническо свойство на съоръжението. Показанията на
изслушания по делото свидетел Ж.С., конституирана впоследствие като страна в
производството – правоприемник в производството на мястото на починалия ищец Д.С., не
следва да бъдат кредитирани, тъй като са изолирани и в противоречие с останалия събран
доказателствен материал.
Освен това, показанията на свид.Ж.С. се опровергавали и в останалата си част -
относно последващото потегляне на ескалатора /при наличието на първоначално внезапно
спиране/. Съгласно показанията на другия разпитан по делото свид.И.Х. С. при спиране на
ескалатора и след отстраняване на причината за спиране, той не можел да продължи
работата си автоматично, а трябвало някой да го включи с ключ. Гореизложеното
противоречало на показанията на ищцата, че след внезапното му спиране ескалаторът
продължил работата си до изключването му чрез „Стоп" - бутона.
На следващо място, счита, че ВPC противно на правилата на процесуалния закон и
правната логика, направил извод за причината за падането въз основа на обстоятелството, че
по делото не била установена друга причина, която да стои извън техническото състояние на
съоръжението. Посочва, че в тежест на ищцовата страна е да установи всички елементи от
фактическия състав на деликта, в т.ч. конкретната причина за увреждането и че същата се
дължи на вътрешните свойства на вещта. Доколкото това не било сторено, исковете били
неоснователни и недоказани, а всички други възможни причини за падането, намиращи се
извън вещта /в случая възраст, здравословно състояние, загуба на равновесие, липса на
координация, ползване на помощно средство при ходене от увредения или др/ са без
значение за изхода на делото и не са част от предмета на доказване.
Като е обърнал доказателствената тежест в мотивите си, ВPC е допуснал съществено
процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на постановеното решение.
Отделно от това, счита, че косвено доказателство в подкрепа на тезата на ответното
дружество са показанията на свид.С., съгласно които в обекта нямало други подобни
инциденти и въпреки направените проверки след инцидента, не била установена техническа
причина за случилото се.
6
Поради изложеното моли за отмяната на решението на ВРС и за отхвърляне изцяло
на предявения иск.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
Ж. Г. СЛ.-съпруга на починалия в хода на производството ищец и конституирана на
осн.чл.227 ГПК.
В исковата си молба Д.С.Г. излага,че на 23.12.2016г, около 9.30ч заедно със
съпругата си Ж. Г. СЛ. се намирали на територията на търговски комплекс „Пикадили
Парк“ в гр.Варна, Приморски парк, м-ст„Салтанат“ № 81. След като напазарували от
хранителен магазин, намиращ се на ниво „-1“ /минус 1/ в Комплекса, ищецът се отправил
към семейния автомобил, паркиран на паркинга пред главния вход на Комплекса на ниво 0
/нула/.
За да достигне от ниво „-1“ до ниво „0“, Д.С.Г. използвал ескалатор в сградата. При
движение с ескалатора, свързващ двете нива, последният внезапно се разтресъл напред и
назад, и рязко спрял. Вследствие внезапното спиране мъжът загубил равновесие,
претърколил се по съоръжението няколко пъти и паднал на площадката на ескалатора, на
ниво „-1“. За кратък период от време Г. изгубил съзнание и се събудил от писъците на
своята съпруга, която молела свидетелите на случилото се да извика помощ. След подаване
на сигнал на тел.112, на място пристигнал медицински екип, който транспортирал ищеца до
Спешния център на МБАЛ „Св.Анна–Варна“АД.
При прегледа били установени външни наранявания по тялото на ищеца, а при
направено рентгенологично изследване било констатирано счупване на дясната му ключица.
Вследствие получените травматични увреждания, ищецът се залежал, образували се отоци
на двете ръце. Д.Г. изпитвал силни болки, които заедно с появилите се отоци довели до
пълната невъзможност да използва двете си ръце.
Наложило се отново да бъде потърсена медицинска помощ като Г. бил отведен в
медицинско заведение. При извършения преглед на 30.12.2016г в 11.53ч бил установен
масивен оток на двете му ръце, длани, дорзално масивно кръвонасядане на дясната раменна
област, мишница, предмишница. Предприето било сваляне на наличната превръзка и
поставяне на митела за 4 седмици. Предписани били обезболяващи медикаменти, като било
препоръчано да бъде извършвано движение на свободните стави.
Независимо от горното, поради изпитваните силни болки, неповлияващият се от
медикаментите оток и опасността от образуване на тромби, респ. получаване на масивен
инфаркт, ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ„Св.Анна–Варна“ за периода 13.01-9.01.2017г
След изписване от болничното заведение, ищецът бил насочен за домашно лечение, което
било определено да продължи с прием по схема на лекарствения препарат „Синтром“, в
зависимост от протромбиновото време - INR, както и да носи еластична превръзка за период
от 6 месеца.
Твърди се, че поради претърпяната травма, настъпилите усложнения, както и с оглед
факта, че водещата ръка при ищеца била дясната, Д.С. бил в пълна невъзможност да се
7
обслужва сам. Налагало се съпругата му и техните близки да полагат за него ежедневни
грижи, свързани с обикновени, всекидневни дейности по хранене, преобличане, къпане и
др., за дълъг период от време.
До датата на инцидента ищецът бил в отлична координация и здравословно
състояние, като редовно предприемал дълги разходки в близката до дома му Морска
градина. Сам управлявал собствения си автомобил, с който редовно заедно със съпругата му
извършвали покупки от близкия търговски комплекс „Пикадили Парк“ и посещавали свои
близки и приятели.
В резултат на злополуката ищецът изпитвал за дълъг период силни болки, страдание
и безсъние. Получените травми затруднявали подвижността на Д.Г., което състояние му
пречело да осъществява пълноценно обичайните си занимания и не било отшумяло до
датата на подаване на исковата молба. Първоначалният ищец изпитвал неудобство от факта,
че бил зависим от помощта на близките си. Страхувал се да посещава каквито и да е
търговски центрове и да ползва ескалатори. Преживените болки и страдания в периода на
Коледните и Новогодишни празници /2016г/ потиснали допълнително ищеца, тъй като се
наложило той и неговите близки да отменят организираните семейни и приятелски
събирания и да посещават неколкократно различни болнични заведения.
Ищецът Д.С.Г., заместен в процеса, на основание чл.227 ГПК от наследника си по
закон - Ж. Г. СЛ., заявява, че многократно опитвал да уреди извънсъдебно отношенията си с
ответника, като били проведени няколко срещи с негови представители, но конкретен
резултат не бил постигнат.
Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000лв - частичен иск от
общо претендирания размер от 30 000лв, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на инцидент от
23.12.2016г, когато около 9.30ч при употреба на ескалатор, собственост на ответното
дружество в търговски комплекс „Пикадили Парк“, паднал по ескалатора, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 23.12.2016г, както и сторените разноски по
делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „АРМАДА“АД представя отговор на ИМ, с
която оспорва основателността на предявения иск.
Не оспорва факта на настъпилия инцидент на посочената дата и място, както и че
ескалаторът, собственост на отв.дружество, се е намирал /а и понастоящем/ в свободната за
достъп търговска зала на търг.комплекс“Пикадили парк“.
Спори се по факта за причината за настъпилия инцидент – че това е станало поради
техническа неизправност на ескалатора или поради самото естество на вещта. Твърди се, че
към момента на инцидента ескалаторът е бил в пълна изправност. А дори да е била налице
такава, то естеството на конструкцията му не позволявала предизвикването на внезапно
спиране и/или разтрисане, които да са в състояние да доведат описания в молбата инцидент.
Възразява се, че самото здравословно състояние е станало причина за инцидента, тъй
8
като към него момент Д.С. е била на 80г, страдал е от заболяване – болест на Паркинсон,
придвижвал се е с бастун и затова бил трудноподвижен. При това положение от това страна
не са били спазени инструкциите за ползване на ескалатора и по-конкретно ползването на
бастун при качването и придвижването със същия. Затова и събитието е настъпило не
поради естеството на вещта или поради нейната повреда, а по вина на ищеца, който не е
спазил указанията за употреба на съоръжението. Казано с други думи, ищецът не е дооценил
здравословното си състояние при използването на ескалатора, характеризиращо се с
влошена координация.
Допълнително се възразява, че отв.дружество не следва да отговаря за вредите, тъй
като при лечението на ищеца явно е била допусната грешка, като му е била направена силно
пристегната превръзка, в резултат на която са настъпили усложнения и силен оток на дясна
раменна област; последвало от поставяне на митела за период от четири седмици.
В условията на евентуалност счита претендирания пълен размер на обезщетението за
вреди за прекомерно завишен, неотговарящ на действително претърпените болки, страдания
и неудобства и в несъответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
С определение по делото № 8086/24.06.2019г по делото е конституирано като трето
лице помагач на ответника /ТЛП/ ЗАД „Дженерали Застраховане“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.„Княз Ал.Дондуков” № 68, което изразява
становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Ищецът не е бил непозволено увреден, така че да бъде ангажирана обезпечителната
отговорност на ответника.
Възразява, че със своите действия ищецът е самоувредил здравето си и по този начин
сам е причинил телесните увреждания, за които сега претендира обезщетение.
Поддържат становището на отв.дружество за пълна изправност на ескалатора към
момента на събитието.
Твърди се липса на отклонения от целостта на стъпалата и от хлабините между
стъпалата и между стъпалата и перваза, както и на отклонения от стандартната заводска
повърхност на стъпалата.
В условие на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение от 30
000лв, като счита същия за прекомерен.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
От представен препис–извлечение, изд. въз основа акт за смърт № 2261/9.11.2020г на
Община Варна, е видно, че в хода на производството ищецът Д.С.Г. е починал на 9.11.2020г
и негови наследници са съпругата Ж. Г. СЛ. и синът В.Д. С.. Последният, видно от
удостоверение за вписан отказ в особените книги при ВРС, се е отказал от наследството на
своя баща Д. Г.С., въз основа на постановеното от ВРС определение № 263315/17.11.2020г
по ч.гр.д. № 14735/2020г. Поради това и на осн.чл.227 ГПК като негов правоприемник в
процеса е конституирана само преживялата съпруга Ж. Г. СЛ..
9
Между страните няма спор относно факта, че ответното дружество „Армада“АД е
собственик на търговския комплекс „Пикадили парк“ и съответно на намиращото се на
територията на ТК процесен ескалатор. Не се оспорва и факта на инцидента на посочената
дата и място – 23.12.2016г. във връзка с последния са събрани и писмени доказателства:
- фиш за спешна медицинска помощ от 23.12.2016г /л.8-I/, от който e видно, че екип на
ЦСМП–Варна е посетил ТК„Пикадили парк“, където за времето от 9.49 до 10.15ч била
оказана медицинска помощ на Д. Сл.Г., пострадал при падане по ескалатор; пациентът бил
транспортиран до МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, където му бил извършен преглед и
рентгенологично изследване и била установена фрактура на дясна клавикула /ключица/.
- амб.лист /л.12-I/, от който е видно, че на ищеца бил проведен преглед от ортопед-
травматолог на 30.12.2016г, като било установен масивен оток на двете предмишници,
длани дорзално; масивно кръвонасядане на дясна раменна област, мишница, предмишница,
като било посочено, че липсвали сензомоторни нарушения на горните крайници. Отбелязано
е, че била поставена много пристегната превръзка тип раница, която била свалена и
поставена митела за четири седмици. Предписан бил прием на обезболяващи медикаменти и
движение на свободните стави при всяка възможност.
- амб.лист /л.13-I/ за проведен на 31.01.2017г преглед, в който е описано състоянието на
ищеца - налице умерено изразен оток, ограничени движения, палпалаторна болезненост.
- епикриза от Отделение по съдова хирургия при МБАЛ„Св.Анна-Варна“АД, от която се
установява, че за периода от 13.01.2017г до 19.01.2017г Д. Сл.Г. бил хоспитализиран в
лечебното заведение с оплаквания от болки и оток на дясна ръка; изписан с предписание за
медикаментозно лечение и препоръка за носене на еластична превръзка за период от 6
месеца.
По делото е представено Разрешение за ползване № АК-07-174/2.08.2006г на Н-ка на
РДНСК–Варна за ползването на строеж ТК„Пикадили Парк“ /л.35-60 - I/
По силата на договор за поръчка № 99/19.09.2005г, сключен между възложителя
„Боляри“ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна ул.„Чаталджа“
№ 22 /собственик към тази дата на ТК/ и изпълнителя „Лифтком“ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен ул.„Ген.Гурко“ № 16, е възложено на
„Лифтком“ООД доставката и монтажа на 6бр ескалатори в сградата на възложителя, като
съобразно т.4.3 от договора е уговорена и 2-годишна гаранция, както и че възложителят
поема задължението да сключи договор за поддръжка с изпълнителя или одобрена от него
регионална фирма. Представени са декларации за съответствие на монтираните съоръжения
с изискванията по стандарт EN 115, както и актове за 72-часовите им проби, всички
датиращи от м.май 2006г.
Представени са документи, датирани от 2006г, от които е видно , че 6те броя
ескалатори са били технически изправни и годни за експлоатация /л.76-89-I/.
От договор за абонаментно обслужване № 1005 vn/01.10.2010г /л.61 и сл.-I/ е видно,
че такъв е бил сключен от предходния собственик на ТК„Пикадили парк“ - „Боляри“ ЕАД и
„Лифтком Сервиз“ ЕООД за поддръжка и ремонт на асансьорите и ескалаторите в сградата.
Действието на същия е било продължено по силата на споразумение от 9.05.2011г, с което е
постигнато съгласие „Армада 2010“ ЕООД да замести „Боляри“ ЕАД като възложител по
договора за абонаментно обслужване.
Приложени са по делото два констативни протокола:
- КП № 6225/12.10.2016 /л.95-I/, в който е отразена констатация за техническа неизправност
на ескалатора от ниво 3 към ниво 2 - силно тракане по време на движение, имало 10-тина
10
ролки по веригата без гумените бандажи ; лентите спирали да се движат от време на време;
- КП № 3106/19.01.2017 /л.96-I/ с отразена техническа неизправност на ескалатора от ниво 3
към ниво 4 – дефектирали ролки на верига – 6бр
Приложена е изготвена техническа експертиза от 30.05.2017, изготвена от лицензирано
за тази дейност лице /л.110-I/. В нея е посочено, че ескалаторите не се отнасят към
техническите съоръжения с повишена опасност и попадащи под разпоредбите на Наредба за
безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, обн.ДВ бр.33/2003, с посл.
изм.2018г и др. нормативни актове, посочени в ТЕ. Тези съоръжения се произвеждат и
пускат на пазара съгласно международния стандарт EN 115 и експлоатацията им се
извършва в съответствие с инструкцията на завода –производител.
В тази връзка по делото е приложена и Инструкция за безопасно използване на
ескалатори и подвижни пътеки, разработена от фирма „Отис“– световен производител на
асансьори, ескалатори и подвижни пътеки /л.93-95-I/. Сред тях е и условието за ползване на
ескалатор човек да не се движи с бастун, проходилка и др.съоръжения на колелца.
Препоръчано е и че ако човек не се чувства комфортно, да използва асансьор.
Прието е по делото и заключението на в.лице Пл.П. по допуснатата СТЕ, депозирано
в съда на 18.11.2019г /л.124 и сл./.
В заключението по т.1 към в.лице е бил поставен въпросът дали ескалаторите са били
изправни към момента на инцидента въз основа на документацията, намираща се по делото.
В т.2 от заключението дали е налице риск от внезапно спиране и какви са евентуалните
причини за това, в.лице е възпроизвело изложеното в експертизата от лицензирания експерт.
В т.3 Какви са изискванията за безопасно използване на ескалатори и подвижни пътеки са
възпроизведени инструкциите на завода-производител „Отис“, коментирани по-горе. В т.4 е
посочено, че бил проведен експеримент на 5.11.2019г за аварийно спиране чрез натискане на
бутон „Стоп“ на ескалатора, при което се установило, че той спрял много плавно без
разтрисане. В основата му, вдясно отдолу били залепени табели относно безопасното
придвижване с ескалатор. В т.5 е посочено, че при изброените в т.1 проблеми в
придвижването е препоръчително да се ползва асансьор. Такива имало два пътнически на
територията на ТК, за които имало съответната документация. Установило е техническата
изправност на процесния ескалатор към момента на огледа – 5.11.2019г.
В устните си обяснения в.лице излага, че не било констатирало да има документация,
установяваща налични аварии към процесната дата. Посочва още, че ескалаторите били
съоръжени с редуктори /по стандарт/, обезпечаващи плавното им спиране при евентуално
прекъсване на ел.захранването и това било заложен стандарт при производството им.
По делото е прието заключението на СМЕ с участието на в.лице д-р Д.Д., началник
отд.„Съдебна медицина“, се установява, че констатираните от вещото лице травматични
увреждания биха могли да бъдат получени по начина, посочен от ищеца. Счупването на
дясната ключица е обусловило трайно затруднение в десния горен крайник за период от
около два месеца, което обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В.лице е приело също, че полученият оток, масивно кръвонасядане в дясната раменна
област е предизвикал тромбоза в дясната подключична вена, т.е. последната е в причинно-
следствена връзка с травматичното увреждане.
В приложената медицинска документация се установяват данни за хронични
придружаващи заболявания: Хипертонична болест сърдечно-мозъчна форма; хронична
левостранна сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, болест на
Паркинсон. Нямало данни Д.С. да се придвижвал с бастун.
Към вещото лице е била поставена допълнителна задача дали при всички фази на
болестта Паркинсон се проявяват характерното нарушение координацията на движенията,
скованост на мускулите, забавяне на движенията, треперене, нарушение контролните
11
механизми, с които се пази равновесие; в каква степен болестта е била проявена при ищеца
към момента на инцидента; при адекватно провеждано лечение може ли да се гарантира
контрол върху моторните движения и баланс на тялото.
В.лице е посочило, че поради изминалия дълъг период от време не може да даде
адекватен отговор какво е било здравословното състояние на Д.Г. към миналия момент, но
може да изпълни задачата в останалата ѝ част.
Ищец е бил диагностициран с болест на Паркинсон през м.април 2016г. Проведено
било лечение в Неврологична клиника с известно подобрение с неврологичната
симптоматика. Излага още, че в началния стадий на заболяването симптоматиката е
забавена, но с напредване на времето може да доведе до контрактури и липсващи движения.
Болните обичайно се придвижвали със ситни крачки по посока на движението. Дори и при
правилно проведено лечение не може да се каже, че това гарантира изчезването на
симптомите на 100%. При напредването на заболяването се препоръчвало да се ползват
помощни средства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от страните
свидетели: за ищеца - Ж. Г. СЛ. /съпруга на ищеца/ и Венцислав С. Д. /негов син/, а за
ответника - И.Х. С., без родство и дела със страните.
Разпитът на Ж. Г. СЛ. като свидетел е бил проведен в о.с.з. на 13.03.2020г.
Макар в хода на процеса Ж. Г. СЛ. да е заместила починалия първоначален ищец и да е
станала страна по делото, нейните показания не губят качеството си на свидетелски
показания и следва да бъдат зачетени /така проф. д-р Живко Сталев и колектив - „БГПрП“,
изд. София, 2012г, стр.287/.
По думите на свидетелката сутрината на 23.12.2016г заедно със съпруга си били в
ТК„Пикадили Парк“, където често пазарували в хранителния магазин, намиращ се на ниво
„-1“. Семейството имало обичай съпругът да остава да пие кафе пред магазина, а в това
време съпругата да пазарува. След като С. излязла от магазина, Д.С. се отправил към
семейния автомобил, който бил паркиран на ниво „0“, за да го премести пред изхода на
комплекса на ниво „-1“ с цел по-лесното поставяне на покупките в превозното средство.
За да се изкачи от ниво „-1“ до ниво „О“ Д.С. използвал ескалатора. Когато бил към
средата на разстоянието между двата етажа, ескалаторът изведнъж се раздрусал, спрял и пак
тръгнал. Мъжът й залитнал и започнал да пада. Млад мъж, стоящ близо до свидетелката,
изключил ескалатора. Докато падал към ниво „-1“ Д.С. се преобърнал и на площадката на
долното ниво бил паднал на дясната си страна. Извиканият медицински екип откарал
пострадалия в Спешния център на МБАЛ„Св.Анна-Варна“АД, където било установено, че
имал счупена ключица. Тялото му било в синини, а на главата имал две рани, едната от
които се наложило да бъде защита. Около седмица след инцидента дясната му ръка се
подула и почерняла. При преглед в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД било установено
запушване на вената под мишницата на дясна ръка, където било счупването. След няколко
дни се подула и лявата ръка, което отново било причинено от запушване на кръвоносен съд.
Последвали проблеми и с десния крак, като се запушила вена и възникнал кръвоизлив.
Свидетелката сочи, че времето след инцидента, когато един след друг възниквали
медицински проблеми със съпруга , били кошмарни за семейството им. Наложило се Д.Г.
да приема медикаменти за разреждане на кръвта, но след това получил кръвоизлив в
бъбреците. Проведени били прегледи от ортопед, съдов хирург и уролог. На мъжа й бил
поставен катетър, което довело до обездвижването му.
Според свидетелката всички медицински проблеми със съпруга започнали след
инцидента от 23.12.2016г. Дотогава здравословното му състояние било нормално; той
обичал да се разхожда, шофирал и нямал проблеми с придвижването. Не било вярно, че към
23.12.2016г страдал от болест на Паркинсон. Тази диагноза му била поставена по-късно, а
12
след това отречена. По-късно съпругът действително развил това заболяване, което
прогресирало бавно.
Свид.В.Д. С. разбрал за случилото се с баща му от майка си. Изложението му относно
фактическа обстановка, свързана с инцидента и получените телесни увреждания,
кореспондира с изложеното от свид.С..
Личните възприятия на свидетеля са свързани с последващото състояние на баща му -
физическо и психическо.
Заявява още, че търсил контакт със собственика на ТК, за да се изясни при какви
обстоятелства бил настъпил инцидентът. И макар да му било обещано да му бъдат
предоставени записи от охранителни камери, на които да се вижда процесният ескалатор, а
също и информация дали ТК е имал генератор, който да осигури ел.захранване в обекта в
случай на токов удар, обещанието не било спазено като исканите записи, и информация не
му били предоставени. Разяснява, че тъй като самият той е строил търговски център, такъв
обект не може да работи без постоянно работещ генератор. Сочи, че ако такова съоръжение
не съществува, при токов удар ескалаторите лашкат, спират и потеглят рязко или блокират.
Това наложило да поиска информация дали в сградата на „Пикадили Парк“ имало монтиран
генератор и дали ако същият е бил предназначен за обслужване на ескалаторите, е работел.
Заявява, че такава информация първоначално му била обещана, а впоследствие била
отказана. Не им били предоставени и видеозаписи, макар да ги били поискали. Сочи, че
баща му е описал инцидента, като му казал, че тялото му се лашнало от ескалатора, и
съоръжението започнало да се движи неравномерно. Разтрисането било повече от веднъж.
Обяснява, че при токов удар ескалаторът може да се разтресе и да спре няколко пъти.
Описва здравословното състояние на баща си отпреди инцидента като нормално за
възрастта му. Свидетелят сочи, че приблизително по същото време, когато настъпил
инцидентът, баща му бил диагностициран с болест на Паркинсон, но към 23.12.2016г
заболяването било в много ранна фаза и не се било отразило на ежедневието му. До
падането по ескалатора той бил самостоятелен човек, който обичал да се разхожда, шофирал
автомобила си, като двамата с майката на свидетеля пазарували и дори пътували до дома му,
намиращ се извън гр.Варна. Знае, че баща му имал бастун, но не си спомня да го бил
ползвал, за да се придвижва, тъй като нямал необходимост. След инцидента здравословното
състояние на баща му се променило рязко и го описва същото като изключително влошено.
Свид.И.Х. С. излага, че към 23.12.2016г работел като управител на супермаркет в
„Пикадили парк“. Непосредствено след падането на ищеца, служителите от ТК го
уведомили за случилото се. Веднага взел аптечка и се отправил към пострадалия. Заварил го
седнал на стол, като до него се намирала съпругата му. По-късно в ТК била търсена
техническа причина за случилото се, но такава не била установена.
Заявява, че в обекта не е имало други подобни инциденти.
Сочи, че освен ескалаторите, в сградата имало стълбище и два асансьора.
Пострадалият сам бил предпочел да се придвижи с ескалатора ниво „0“ на ниво „–1“, с цел
по-лесното натоварване на покупките. Заявява, че в сградата имало генератор, но нямал
спомен същият да е обслужвал ескалаторите, тъй като последните консуматори не били с
приоритет. Твърди, че при спиране на тока, съоръженията спират да се движат и за да се
приведат в движение, следва да бъдат включени ръчно, с ключ. Излага, че са възниквали
проблеми в работата на всички ескалатори, които били отстранявани от обслужващата
фирма Лифтком /„Лифтком Сервиз“ЕООД/.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Доколкото с въззивната жалба се поддържа възражение относно правната
квалификация на иска, която с доклада по делото в о.с.з. бе изменена и съобщена на
страните, съдът намира за уместно да изложи по-подробни аргументи в тази насока:
13
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Съобразно задължителните указания, дадени още с ППВС № 7/1958г отговорността по
чл.49 ЗЗД е за чужди виновни, противоправни действия. За непозволеното увреждане
причинено от изпълнителя, се ангажирала отговорност на възложителя, която е безвиновна,
гаранционно-обезпечителна и се пораждала при наличието на вреди, причинени на
пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението
на работа.
За да бъде ангажирана отговорността на ответното ЮЛ по чл.49 ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на предпоставките: противоправно поведение на служителите на
ответника или на ангажираните от него лица, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили вредите за детето, т.е. да е налице причинно-следствена връзка м/у
противоправното деяние и вредоносния резултат. Причинната връзка се изразява в това, че
деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да
произтича от деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината,
макар в гражданското съдопроизводство същата да се презумира, съгл.чл.45 ЗЗД, то в
хипотезата на чл.49 ЗЗД, отговорността е безвиновна.
За разлика от хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която отговорността на дружеството се
ангажира поради бездействието на неговите работници/служители да осъществяват контрол
върху доброто техническо състояние на съоръжението или при изпълнение на задължението
да управляват и осъществяват цялата експлоатационна дейност, то отговорността по чл.50
ЗЗД е обективна и е израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от
упражняващия дейността, свързана с тези вещи. Т.е. вредите са настъпили от самото
естество на вещта, а не поради действието или бездействието на служителите на ответника,
те са резултат от самото функциониране на вещта, а не от волевото поведение на човека.
Казано с други думи, пряката причина за настъпването на инцидента е състоянието на
самата вещ, обусловено от нейните особености, свойства, качества. Когато вредите са
причинени в резултат на нейната употреба в нарушение на определени правила и норми за
безопасност, причинителят на увреждането отговаря по реда на чл.49 ЗЗД.
Така обективната отговорност на собственика на вещта за произлезли от нея вреди ще
е по чл.50 ЗЗД тогава, когато при използването на вещта не е било допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила. А когато е било допуснато такова нарушение,
то отговорността ще бъде по чл.45, респ. чл.49 ЗЗД /в този см. са решения на ВКС под №№:
99/10.03.2009г по гр.д.№ 4659/ 2007 на III ГО; № 330/9.12.2008г по гр.д.№ 1493/2007г на IV
ГО; № 467/16.06.2009г по гр.д.№ 5348/2007г на III ГО/. Отговорността по чл.50 ЗЗД е налице
и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.
Възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в
резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице /Решение на ВКС,
III ГО, № 367/12.05.2010г по гр.д.№ 1140/2009г/
Горното е свързано с отговора на първия спорен между страните въпрос - дали
причината за вредоносния резултат е настъпила поради присъщите на съоръжението
качества и свойства или поради бездействието на служителите на ответното дружество да
осъществяват регулярен контрол върху доброто техническо състояние на съоръжението.
За да се отговори на този въпрос е необходимо да се прецени дали ескалаторът
представлява съоръжение от категорията на опасните, към които Законодателят е въвел
специални изисквания при производството, монтажа и поддръжката му.
С ПЗР към ПМС № 47/15.03.2016г /ДВ бр.23/2016г, в сила от 20.04.2016г/ за приемане
множество наредби за изисквания към съоръжения с повишена опасност, които са
14
определени като такива по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите,
чл.32: котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови
съоръжения, тръбопроводи и инсталации за втечнени въглеводородни газове, преносни и
разпределителни газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен газ,
ацетиленови уредби, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, асансьори, повдигателни
съоръжения, въжени линии и ски влекове с технически характеристики и параметри,
определени с наредбите по чл.31. Така с §1 т.6 от ПМС е отменена предходната Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни
устройства, приета с ПМС № 242/2001г /обн. ДВ бр.94/2001г/ и е приета сега действащата
НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и на
предпазните устройства за асансьори. В чл.3 ал.1 изрично са определени предметните
предели на подзаконовия нормативен акт, като е указано, че Наредбата не се прилага за
описаните в точки от 1 до 11 съоръжения. Под т.11 са посочени ескалатори и подвижни
пътеки. От това следва, че ескалаторите не попадат под категорията на съоръжения с
повишена опасност и затова по отношение на тях не са приложими изискванията, каквито
има към асансьорите за тяхната регулярна проверка и поддръжка от лицензирани за това
лица.
Както е посочено от в.лице в СТЕ, съответстващо и на представената частна
експертиза, изготвена от лицензиран за дейността лице, тъй като ескалаторите не са от
категорията на съоръженията с повишена опасност, затова тези съоръжения се произвеждат
и пускат на пазара съгласно международния стандарт EN 115 и експлоатацията им се
извършва в съответствие с инструкцията на завода-производител.
В тази връзка по делото е приложена и Инструкция за безопасно използване на
ескалатори и подвижни пътеки, разработена от фирма „Отис“- една от най-големите на
световния пазар за производство на такива съоръжения.
Към момента на инцидента е действал БДС, синхронизиран с европейския EN 115-
1:2008+A1:2010 за безопасност на ескалатори и подвижни пътеки, отменен от последващия
БДС EN 115-1:2017, публикуван на 15.11.2017г.
От данните по делото е видно, че ответното дружество-собственик на съоръжението, е
имал договор за абонаментно сервизно обслужване. Процесният ескалатор е бил надлежно
поддържан и технически изправен към датата на инцидента. Няма данни, установяващи
обратното.
Във връзка с горното съдът намира за уместно да посочи, че е недопустимо да формира
правните си изводи на базата на предположение - че след като шестте ескалатора били
монтирани по едно и също време и при два от тях била възникнала една и съща техническа
неизправност по време, близко стоящо до процесната дата 23.12.2016г, то било възможно
във всеки един от останалите четири ескалатора да възникне същата техническа
неизправност през същото време на експлоатация. Този извод противоречи и на формалната
логика. Тъкмо обратният извод следва да бъде направен. Представените протоколи, след
като не касаят процесния ескалатор, могат да бъдат ценени единствено като косвени
доказателства, сочещи на това, че при констатирано дефектиране на елементи от
съответното съоръжение, същите са били своевременно отстранявани. Това от своя страна
говори, че собственикът е полагал грижата на добър стопанин и своевременно е отстранявал
възникнали технически неизправности по ескалаторите. В подкрепа на горното е и
изложеното от в.лице по СТЕ, че не била констатирана документация, установяваща
налични аварии за процесния ескалатор на посочената дата.
Що се отнася до внезапното спиране. Като всяко техническо съоръжение, захранвано
от ел.енергия, и ескалаторът спира да се движи при липсата на подаване на ток. Както е
посочено от в.лице, причините за спирането могат да произтичат от изключването на
ел.захранването, токов удар, прекъсване подаването на ток. След като спре по една или
15
друга причина, ескалаторът не може да се задвижи отново сам, освен ако не бъде включен
ръчно с ключ. От това следва, че технологично са предвидени всички необходими средства
за управление на системата за поддръжката й така, че бъде изключено изцяло самоволното
спиране или потегляне на ескалатора.
В тази връзка намира за неверни изявленията на съпругата на Д.С., че ескалаторът след
като спрял, отново тръгнал, което противоречи на установеното от СТЕ, че технически не е
възможно ескалаторът да тръгне отново сам, без да бъде включен ръчно.
Съдът не дава вяра и на показанията на свид.В.Д. в частта им, в която е изложено, че
такъв обект /има се предвид търг.комплекс/ не можел да работи без постоянно работещ
генератор и че ако такова съоръжение нямало при токов удар ескалаторите „лашкат, спират
и потеглят рязко или блокират“. На първо място, поради пряката родствена връзка с
починалия ищец и заинтересоваността от изхода на спора. На сл.място, тъй като не е
разпитван в качеството на специалист. Освен това, изложеното от него противоречи на
показанията на свид Ив.С. /тогава управител на супермаркет „Пикадили парк“, намиращ се
на ниво „-1“/. По неговите думи в сградата имало генератор, но не си спомня същият да
обслужвал ескалаторите, тъй като те не били от категорията на консуматори с приоритет.
Като управител същият е и МОЛ /материално-отговорно лице/, на което трудовите функции
включват задължението да е запознат и с МТБ /материално-техническата база/ в обекта.
Що се отнася до извършения от в.лице експеримент на 5.11.2019г, намира същия за
безпредметен поради значителната отдалеченост във времето от инцидента, което
обезсмисля проверката на място поради множеството промени, които биха могли да
настъпят междувременно в състоянието на съоръжението, включително и да бъде
подменено изцяло.
Предвид изложеното може да се приеме, че няма нарушение на задължението на
собственика по чл.16 от ЗС, след като за процесния ескалатор няма данни към посочената
дата да е бил технически неизправен за изпълнение на неговото предназначение - за превоз
на пътници.
По въпроса за механизма на злополуката няма спор, че е настъпила в резултат на
падането на ищеца по ескалаторната стълба, което се потвърждава от гласните
доказателства по делото и в резултат на това е настъпило временно увреждане на здравето
му без опасност за живота, продължило около два месеца. Същото е било съпроводено с
преживените болки и страдания – това се установява от събрания доказателствен материал,
коментиран по-горе подробно. Следователно, установява се наличието на пряка причинно
следствена връзка.
Всичко изложено по-горе налага извода, че след като не се доказва увреждането на
ищеца да е настъпило като резултат на бездействието от страна на ответното дружество за
изпълнение на задължението му да поддържа в изправност съоръжението по см.чл.16 ЗС, то
не може да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл.49 ЗЗД, а следва да бъде
ангажирана обективната отговорност съгласно чл.50 ЗЗД в качеството му на собственик на
процесната вещ.
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
увреденото лице, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние, както и разбирането.
Формирайки изводите си относно размера, съдът съобразява и установената трайна
практика. Съгласно същата не е в тежест на пострадалия да доказва всяко свое негативно
изживяване /физическа болка, душевно страдание, неудобство и др./. След като са доказани
16
увреждащите действия/бездействия, искът е установен по основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка /в този см.Решение № 253/2.07.2012г на ВКС по
гр.д.№ 652/2011г, IV ГО, ГК Решение № 316/14.10.2013г на ВКС по гр. д.№ 121/2013г IV
ГО, ГК/.
Така в настоящия случай искът за обезщетението за неимуществени вреди е доказан по
основание.
По размера на обезщетението.
При определяне размера на обезвредата следва да бъдат отчетени характерът и
степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата конюнктура и др.
В конкретния случай към датата на инцидента - 23.12.2016г, ищецът Д.С. е бил на 80
години и 10 месеца. Същият е починал в хода на производството - на 9.11.2020г, доста по-
късно след момента на пълното му възстановяване. Затова следва да се приеме, че липсва
връзка между двете събития, т.е. смъртта на ищеца не следва да се разглежда като ексцес от
травматичното увреждане.
Що се отнася до посоченото от в.лице Д.Д., че полученият оток, масивно
кръвонасядане в дясната раменна област бил предизвикал тромбоза в дясната подключична
вена и че последната е в причинно-следствена връзка с травматичното увреждане, съдът
съобразява следното: макар действително да има причинно-следствена връзка, същата не е
пряка. На първо място, прегледът от вещото лице е бил извършен в доста по-късен момент
след инцидента–на 4.03.2020г и затова изводът му за причинна връзка се основава на
наличната писмена документация по делото, представена от самия ищец – амб.листи и
епикриза. Така в амб.лист /л.12-I/ за проведен преглед на ищеца от ортопед-травматолог още
на 30.12.2016г, е обективирана констатацията на специалиста за масивен оток на двете
предмишници, масивно кръвонасядане на дясна раменна област, мишница, предмишница,
като е отбелязано, че била поставена много пристегната превръзка тип раница. Затова
същата е била свалена и поставена митела за четири седмици. Предписан бил прием на
обезболяващи медикаменти и движение на свободните стави при всяка възможност. В
амб.лист /л.13-I/ за проведен преглед на 31.01.2017г също е описано състоянието на ищеца -
умерено изразен оток, ограничени движения.
Така, изхождайки от напредналата възраст на ищеца, съпроводена с множество
придружаващи хронични заболявания /описани по-горе подробно: ХБ, СМФ, левостр.СН,
ХОББ, б.на Паркинсон/, предполагаща по-бавното възстановяване на организма, характерът
на увреждането – фрактура на дясната ключица, довело до обездвижване на дясната му ръка
– водещата /по думите на съпругата му/ и съответно обусловило затруднения в
самостоятелното обслужване на ежедневните битови и хигиенни нужди на ищеца,
проведеното лечение чрез поставена митела и изписани медикаменти /обезболяващи и
противосъсирващи/, хоспитализиране за 6 дни с предписано медикаментозно лечение и
носене на еластична превръзка, без данни за хирургическа интервенция, всичко това,
съпроводено с обичайните болки и страдания, обусловени от самата травма и периода на
възстановяване, без данни за ексцес, т.е. влошаване здравословното му състояние като пряка
причинна връзка с инцидента, съобразно установения в нормата на чл.52 ЗЗД критерий и
указанията, дадени в ППВС № 4/1964г, въззивният съд приема за справедлив в конкретния
случай размер на обезвредата сумата от 10 000лв.
По втория спорен въпрос дали е налице съпричиняване.
От допълнителното заключение на в.лице се установява, че действително ищецът Д.С.
е бил с диагностицирано заболяване болест на Паркинсон през м.април 2016г, за което било
проведено лечение в Неврологична клиника с известно подобрение с неврологичната
17
симптоматика.
От обясненията на в.лице в началния стадий на заболяването симптоматиката е
забавена, но с напредване на времето може да доведе до контрактури и липсващи движения.
Болните обичайно се придвижвали със ситни крачки по посока на движението. Дори и при
правилно проведено лечение не може да се каже, че това гарантира изчезването на
симптомите на 100%. При напредването на заболяването се препоръчвало да се ползват
помощни средства.
В тази връзка съдът намира за необективно изложеното от съпругата на ищеца като
свидетел, че не било вярно към 23.12.2016г Д.С. да е страдал от болест на Паркинсон, че
диагнозата била поставена по-късно, а след това отречена /за което липсват и
доказателства/, и че по-късно съпругът бил развил това заболяване, но то прогресирало
бавно. Не възприема като обективни безпристрастни изложеното неговия син – свид.В.Д., че
към датата на инцидента заболяването било в много ранна фаза и не се било отразило на
ежедневието му.
От факта на проведено лечение в неврологично отделение се налага извод, че
констатираното още през м.април 2016г заболяване на ищеца, т.е. доста преди инцидента,
очевидно не е било съвсем в начална фаза, след като се е наложило и хоспитализирането му
за провеждането на медикаментозно лечение. От становището на в.лице става ясно, че дори
при правилно проведено такова, симптомите могат да бъдат туширани, но не и преодолени.
По отношение спорния факт дали при придвижването си Д.С. се нуждаел от помощно
средство – бастун, може да се мисли, че това е било така предвид изложеното по-горе и
възприемане обясненията на сина му В.Д. като уклончиви и неясни. Същият казва, че знаел
баща му да имал бастун, но не си спомнял дали го бил ползвал, за да се придвижва, тъй като
нямал необходимост.
Ето защо може да се мисли, че както поради напредналата възраст на ищеца, така и
поради множеството съпътстващи заболявания, вкл. и болестта на Паркинсон, за която дори
е препоръчително ползването на бастун, то очевидно ищецът е пренебрегнал тези
обстоятелства и е решил да се възползва от ескалатора вместо двата асансьора за пътници,
налични в ТК.
Това налага извод за съпричиняване от страна на ищеца в размер на 10% и затова
определената за обезвредата сума следва да бъде намалена на 9000лв.
Като краен се налага изводът, че предявеният частичен иск за сумата от 1000лв следва
да бъде уважен като част от основателната претенция за обезвреда в размер на 9000лв. За
разликата над 9000лв до общо претендираните 30000лв искът подлежи на отхвърляне като
недоказан по размер.
По акцесорната претенция
Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция
за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху присъдената
главница, считано от датата на увреждането - 23.12.2016г, до окончателното погасяване на
задължението, на осн.чл.86 вр.чл.84 ЗЗД.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
на постановеното от ВРС решение.
По разноските за въззивната инстанция
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция– неоснователността на въззивната
жалба, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на
300лв.
18
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–XLIIIс-в № 260475/ 15.02.2021г по гр.д.№
4634/2019г, с което Е ОСЪДЕНО дружеството „АРМАДА 2010“АД ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна район „Приморски“ бул.„Чаталджа“ № 22,
представлявано от С. Г.а Д.-П., да заплати на Д.С.Г. ЕГН **********, с пост.адрес: гр.Варна
жк„Чайка“ бл.195 ет.3, починал в хода на производството на 9.11.2020г и заместен в процеса
от наследника му по закон Ж. Г. СЛ. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„И.Д.“ № 26 ет.1 ап.4,
на осн.чл.227 ГПК, сумата от 1 000лв, представляваща частичен иск от претенция с пълен
размер 30 000лв - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д.С.Г. вследствие
падане на 23.12.2016г около 9.30ч в търговски комплекс „Пикадили Парк“ при употреба на
собствения на „Армада 2010“ ЕООД ескалатор в сградата, изразяващи се в търпени болки и
страдания, на осн.чл.50 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-
23.12.2016г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.86 ал.1 вр.чл.84 ЗЗД,
както и сумата от 550лв - разноски по делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, като решението е
постановено при участието на ТЛП „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Армада 2010“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна р-н„Приморски“ бул.„Чаталджа“ № 22, да заплати на Ж. Г. СЛ. ЕГН
********** с адрес: гр.Варна ул.„И.Д.“ № 26 ет.1 ап.4,1 в качеството й на наследник на
починалия в хода на производството ищец Д. С. Г. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Варна
ж.к.„Чайка“ бл.195 ет.3, заместен в процеса, на осн.чл.227 ГПК, сторените разноски в размер
на 550лв /петстотин и петдесет лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19